View Full Version : Какво развитие виждате за връзката си?
PyCoKoCkA93
09-16-2012, 23:17
Не знам дали съществува такава тема и се извинявам,ако се повтарям.Но темата ще бъде малко по-обширна.Как бихте искали да се развият отношенията ви занапред?А какво смятате,че в действителност би станало,базирайки се на опознаването помежду ви?Смисъл,мислите ли,че човекът до вас/самите вие е/сте готови да ви предложи/предложат брак?Как изобщо гледате на брака?Семейни начала=брак или...?Искате ли деца от този човек?Представяте ли си да остареете заедно?И т.н...
И една друга гледна точка.Наскоро тук прочетох нещо,което много ме озадачи(няма да конкретизирам никове)-обичам го/я,изреждам всичко,което ме прави щастлив/а с него/нея,но знам,че той/тя не е човекът за мен.Как гледате вие на това?Смисъл,ако усещате,че това не е истинският човек,трябва ли да се разделите или искате да сте заедно,докато се чувствате щастливи?И ако останете с него,това не е ли самозаблуда за вас самите и залъгване на отсрещната страна?
valdesbg
09-16-2012, 23:21
Ми ако нямаме връзка в момента? Можем ли да сме дървени философи?
PyCoKoCkA93
09-16-2012, 23:30
Ми ако нямаме връзка в момента? Можем ли да сме дървени философи?
Ако нямаш връзка,пак не е забранено да коментираш стига да имаш желание.Принципно темата е насочена главно към хората с връзки,но не изключва и мнението на необвързаните,ако имат какво да кажат.
ПС:Ти нямаше ли приятелка доскоро,която беше сама на море, или нещо се бъркам?
valdesbg
09-16-2012, 23:40
Имах приятелка доскоро. В момента нямам.
По втората част мога да кажа следното:
Аз бих се разделил с въпросната мома. За мен няма опция да съм щастлив с нея, да я искам и да смятам че тя не е правилната за мен. Ако не е правилната значи.. нищо такова няма да се случва а ще ме човъркат някакви неща. Според мен е вързано - ако нещата се нареждат и чувствата са ясни и двамата са щастливи - то тогава това е човека за теб и ти за него.
И да, самозаблуда е.
Amore-Mio*
09-17-2012, 04:59
Доста добро!
Някак всичко е толкова нереално, че чак ме е страх да не би все още да съм в сън и да се събудя, и всичкото това няма да го има. Влюбена съм в него, разбрах от доста време насам, че той е човека за мен и бих искала и занапред да сме заедно. Отношенията ни в момента са сериозни. Обичаме се и не бих имала нищо против /даже искам/, да ми предложи брак и да си живеем заедно. Да, искам деца от него, искам просто да деля абсолютно всичко с него: едно легло, една стая.
kalpazanka
09-17-2012, 08:10
Готов е и иска брак отдавна, но аз се дърпам. Смятам, че една церемония за 5 бона си е лукс на фона на дупките /финансови такива/, дето са зейнали и не търпят отлагане. Искам да мисля за дете, когато съм подсигурена с жилище и някаква прилична спестена сумичка в банката. Не искам да менкам дрешки с приятелки и детето ми да доизносва каквото е останало непотребно, а искам, когато видя хубава дрешка, да отворя портмонето, без да се тревожа, че майчинството и детските няма да стигнат.
Засега си живеем под един покрив и криво-ляво се справяме.
По втората част- с даден човек съм до момента, докато се чувствамЕ щастливи и двамата.
Как бихте искали да се развият отношенията ви занапред?А какво смятате,че в действителност би станало,базирайки се на опознаването помежду ви? Искате ли деца от този човек?Представяте ли си да остареете заедно?И т.н...
ще ми се да се развиваме паралелно, но заедно.
на този етап смятам, че ще се разпилеем.
далеч съм от деца, брак, прочее. не мога да си го позволя на този етап, а и не искам, приоритетите ми са кариера-дом-семейство-деца.
не си представям да остареем заедно. мисля, че вървим в различни посоки.
Наскоро тук прочетох нещо,което много ме озадачи(няма да конкретизирам никове)-обичам го/я,изреждам всичко,което ме прави щастлив/а с него/нея,но знам,че той/тя не е човекът за мен.Как гледате вие на това?Смисъл,ако усещате,че това не е истинският човек,трябва ли да се разделите или искате да сте заедно,докато се чувствате щастливи?И ако останете с него,това не е ли самозаблуда за вас самите и залъгване на отсрещната страна?
просто нерядко (почти винаги) това, което (си мислим, че) искаме, се различава от това, от което се нуждаем;
за мен е абсолютно валидно. подминавам хората, с които всичко би било наред, спокойно, пълноценно, ако щеш, и се хвърлям на някакви далечни, недостъпни, неосъзнати, проблемни хора, с които нямаме никаква съвместимост, даже напротив, с които е ясно, че предстои сблъсък, спорове, драма...
Violenza
09-17-2012, 08:43
Всичко ми е под въпрос, поради обстоятелствата. Но не искам да се разделям с него.
По втората част- с даден човек съм до момента, докато се чувствамЕ щастливи и двамата.
Именно.
Самозаблудата е да си мислите за всеки един, че той е "човекът", а не обратното, душички.
PyCoKoCkA93
09-17-2012, 09:31
Всичко ми е под въпрос, поради обстоятелствата. Но не искам да се разделям с него.
Именно.
Самозаблудата е да си мислите за всеки един, че той е "човекът", а не обратното, душички.
Май не ми разбрахте ПОДтекста на въпроса.Никой не иска за всеки един да си го казвате,а ако е така,това никак няма да говори добре за вас като личности(който,както иска да го разбира,няма да изпадам в обяснения).Има хора,които са заедно по навик или не знам точно как да го нарека.Свикнал си дотолкова с един човек,че едва ли не се самозаблуждаваш,че го обичаш,виждаш недостатъците му,които пречат на твоите(с искането да са общи) планове за бъдещето и ПАК оставаш с него...За нещо от този род говоря.Понякога разумът ти говори едно,а сърцето-друго.Ето това е по-дълбокият смисъл,който ми е интересно да дискутираме...
DisappointedDreamer
09-17-2012, 09:58
И една друга гледна точка.Наскоро тук прочетох нещо,което много ме озадачи(няма да конкретизирам никове)-обичам го/я,изреждам всичко,което ме прави щастлив/а с него/нея,но знам,че той/тя не е човекът за мен.Как гледате вие на това?Смисъл,ако усещате,че това не е истинският човек,трябва ли да се разделите или искате да сте заедно,докато се чувствате щастливи?И ако останете с него,това не е ли самозаблуда за вас самите и залъгване на отсрещната страна?
Над това и аз се замислих тия дни.
Виоленца е права, че не всеки с когото сме във връзка е непременно "човекът". Тъпо е да бъдеш сам само защото не си намерил Него или Нея, когато можеш да бъдеш с някого и да си прекарваш хубаво, докато срешнеш точния човек.
От друга страна пък ми е обидно и тъпо да залъгваш някого и да бъдеш във връзка с него, при положение че знаеш че някой ден ще го оставиш. По-добре, според мен, ще да е да го оставиш той да си търси човекът. Егоистично е да бъдеш с някого, само за да си начешеш своите нужди и само за да ти е хубаво. През времето в което сте били заедно, въпросния човек може да си намери истинската половинка, вместо да си губи времето с вас. Освен, ако разбира се в самото начало и двамата сте били наясно, че не сте един за друг и връзката ви е просто начин да убиете времето и да си прекарате хубаво, докато срещнете някой в когото наистина сте влюбени.
Раздвоена съм по този въпрос.
Аз пък мисля, че вие прекалено мислите по въпроса за Единствения.
Обръщам се към DisappointedDreamer, заради това:
От друга страна пък ми е обидно и тъпо да залъгваш някого и да бъдеш във връзка с него, при положение че знаеш че някой ден ще го оставиш. По-добре, според мен, ще да е да го оставиш той да си търси човекът. Егоистично е да бъдеш с някого, само за да си начешеш своите нужди и само за да ти е хубаво. През времето в което сте били заедно, въпросния човек може да си намери истинската половинка, вместо да си губи времето с вас.
Ще го кажа така. Хората имат глави на раменете си. Никой не се хвърля във връзка с идеята, че тя ще приключи. Винаги, когато се хващаме с някого, то е с идеята да е дълго, ако не и вечно. Нещата се избистрят в крачка. В един момент осъзнаваш, че този човек просто не е онзи, с когото се виждаш да гледате внуци. Това не значи, че в момента ви е зле и трябва непременно да се разделите.
Нещата се случват естествено. Когато нещо закуца трябва да си претеглите везните и да прецените струва ли си да се помъчите да го закрепите или по-добре всеки по пътя си.
Ти, за себе си, трябва да си отговорна единствено за твоите стъпки и решения. Все пак не ходиш с кукла на конци. Той има глава на раменете си и може сам да прецени.
Хубава е самозаблудата, че в една връзка сме "ние", само че не е така. В една връзка сме "аз" и "ти", които се опитват да съществуват заедно. И трябва да отговаряме за себе си, за собствените си действия и думи. Аз не нося отговорност за неговите чувства и това, което прави. Дала съм му свободата да се развива както намери за добре. НЕГОВ избор е да се развива така, че АЗ да съм добре. Както и АЗ избирам да вървя в онази посока, в която да не го губя.
Не знам дали успях да го обясня добре...
anonymous708973
09-17-2012, 10:48
И аз съм раздвоена, но имам да кажа нещо по втория абзац.
Хубаво ви е и на двамата, не само на теб.
А той е свободен да те остави, ако прецени, че е срещнал истинската си половинка.
urlittlelady
09-17-2012, 10:59
как искам да се развият - да продължим да учим, когато завърша да ходя да следвам в същия град [София], да живеем заедно и няяяякога в бъдещето да ми предложи брак :smt007 да имаме 1/2 дечица, които ще обсипваме с любов и грижи и така нататък и така нататък :D мечти и фантазии :lol:
как ще се развият - идея си нямам :lol: надявам се това, което ми говори и е говорил за бъдещето НИ да го е мислел наистина :-# може би прекалено много мечтая, но все пак се надявам на добро развитие :)
колкото до вторият въпрос... мисля, че има хора, които са заедно просто по навик, защото са свикнали прекалено много един с друг. Може би да не са дотолкова влюбени, колкото привързани към дадения човек до себе си. И когато се опитват да погледнат напред да не могат да си представят бъдещето си без този човек, защото са свикнали, той да бъде до тях. Понякога всичко е толкова заплетено и объркващо, че стигаш до един момент в който си задаваш въпроса "обичам ли го или просто съм свикнал с този човек?" Може би когато любовта е истинска не се стига до там и хората в такива връзки се борят за тази изгаряща любов която ги свързва по даден начин. Други пък спират да се борят за каквото и да било и оставят отношенията им да се носят по течението. Все мак мисля че е сложно, дори и аз се обърках :D
DisappointedDreamer
09-17-2012, 10:59
Никой не се хвърля във връзка с идеята, че тя ще приключи. Винаги, когато се хващаме с някого, то е с идеята да е дълго, ако не и вечно. Нещата се избистрят в крачка. В един момент осъзнаваш, че този човек просто не е онзи, с когото се виждаш да гледате внуци. Това не значи, че в момента ви е зле и трябва непременно да се разделите.
Мда, права си.
Хареса ми.
Благодаря.
SisiStrange
09-17-2012, 11:26
Надявам се да успеем да заживеем заедно до година-2. После вече ще мислим за женене и деца. Ако трябва да седна да планирам, бих искала около 27-годишна да си родя първото детенце. Ще видим как ще се развият дотогава нещата с пари, апартаменти и прочие. Иначе, аз за себе си съм сигурна, че Той е човекът за мен. Мисля, че и той гледа на мен по същия начин. Ако всичко е наред, се надявам да си направим хубаво семейство.
JungleJaguar
09-17-2012, 11:30
Никак.На компаньонки,алкохол и дрога съм ахахахах бъзикам се бе,не употребявам дрога.
Погледнато реално съм необвързана, хипотетично... също. А бе, всякак погледнато-това е то. :)
Честно казано в близките 1-2г. не смятам и да се обвързвам. Взех си пая, дори ми дойде в повече. :oops:
/Е, това не значи, че ще пренебрегвам простосмъртните, разбира се... :D/
Относно втората част: бих си помислила, че цитираш мен, но знам, че не съм го писала. :)
И ако останете с него,това не е ли самозаблуда за вас самите и залъгване на отсрещната страна?
Самозаблуда е, особено ако и двете страни са на това мнение е огромна самозаблуда.
И ако останете с него,това не е ли самозаблуда за вас самите и залъгване на отсрещната страна?
Самозаблуда е, особено ако и двете страни са на това мнение е огромна самозаблуда.
Че те ако и двете страни са на това мнение, тва не е самозаблуда, а просто секс :)
DisappointedDreamer
09-17-2012, 13:43
Че те ако и двете страни са на това мнение, тва не е самозаблуда, а просто секс :)
Точно.
ShtrudeL
09-17-2012, 13:52
Обявявам темата за creepy.
xXxPETYAxXx
09-17-2012, 13:56
Не си представям да остареем заедно и всъщност в нито една от връзките ми не е било другояче. Никога не съм си представяла, че ще се омъжа, за който и да е от бившите ми приятели. Това отговаря и на въпроса за децата! Не мисля, че ще срещна мъжа на живота си на 19. Може да съм черногледа/песимистка или дори егоистична според вас, но според мен съм по-скоро реалистка.
Как бихте искали да се развият отношенията ви занапред?
- Като се замисля осъзнавам, че нямам никакви очаквания за бъдещето ни като двойка. Аз след една-две години може би ще замина да уча и живея доста далеч от тук, а неговите планове са на твърда българска земя. Изяснили сме го това преди доста време и се радваме на настоящите ни моменти заедно, без големи планове за бъдещето.
А какво смятате,че в действителност би станало,базирайки се на опознаването помежду ви?
- Предполагам аз ще замина, той ще остане, ще се чуваме, ще е гадно и след време всеки ще си намери нова половинка.
Но надеждата аз да се върна или и той да замине си я тая много дълбоко в себе си. Когато човек чувства, че човекът срещу него е правилният човек, то нормално е, да не иска да се разделят, въпреки обстоятелствата.
Смисъл,мислите ли,че човекът до вас/самите вие е/сте готови да ви предложи/предложат брак?
- Рано ни е още и на двамата да се женим. Ако нещата стояха по друг начин, предполагам, щяхме да сме готови за брак. Сега идеята за него звучи просто като усложнение, което не искаме да си причиняваме, а пък е и ненужно.
Как изобщо гледате на брака?Семейни начала=брак или...?
- Предпочитам да сключа брак, а не да живея на семейни начала. Може би съм старомодна, може би прекалено романтично настроена...
Искате ли деца от този човек?
- Всъщност никога не съм си се представяла като майка, нито съм си представяла, че ще искам деца. За първи път с него (и то от скоро) си ни представям като родители. Ще е прекрасно да си имаме едно.
Представяте ли си да остареете заедно?
- Да си представям - не. Искам ли го - да, тайно го искам ужасно много.
Как бихте искали да се развият отношенията ви занапред?
Не обичам да планирам. Сметките без кръчмар водят до големи разочарования.
А какво смятате,че в действителност би станало,базирайки се на опознаването помежду ви?
Смисъл,мислите ли,че човекът до вас/самите вие е/сте готови да ви предложи/предложат брак?
Това с браковете не ме вълнува, следователно не го и мисля.
Как изобщо гледате на брака?Семейни начала=брак или...?Искате ли деца от този човек?
Бракът не доказва вечна любов, нито гранатира такава.
Явява се само едно усложнение, ако нещата не потръгнат.
Представяте ли си да остареете заедно?И т.н...
Рано ми е да остарявам. хаха
И една друга гледна точка.Наскоро тук прочетох нещо,което много ме озадачи(няма да конкретизирам никове)-обичам го/я,изреждам всичко,което ме прави щастлив/а с него/нея,но знам,че той/тя не е човекът за мен.Как гледате вие на това?
Неориентирано, детско поведение.
Смисъл,ако усещате,че това не е истинският човек,трябва ли да се разделите или искате да сте заедно,докато се чувствате щастливи?
Бих се чувствала щастлива ако усещам, че той е Човекът!
И ако останете с него,това не е ли самозаблуда за вас самите и залъгване на отсрещната страна?
Точно това е.
....
Че те ако и двете страни са на това мнение, тва не е самозаблуда, а просто секс :)
Опитът ми показва друго, но както и да е. Може да има чувства, но непреодолимите различия пречат... дори и на секса. ;-)
Опитът ми показва друго, но както и да е. Може да има чувства, но непреодолимите различия пречат... дори и на секса. ;-)
Как да ти го обясня... Чувствата обуславят развитието на връзката. Когато има чувства, страната изпитваща ги, се надява на повече. Именно чувствата ни определят някого като Единствения.
Когато и двете страни са наясно, че човекът до тях не е онзи, с който ще остареят, каква причина, различна от невероятния секс може да имат, за да стоят заедно?
Моят опит показва, че различията пречат единствено на връзката. Не и на секса. If u know what I mean.
''Развод по италиански''... препоръчвам ти го! ;-)
Бих се съгласила с последния ти пост, но няма. :D
Аз съм необвързана към момента и ще коментирам 2рата част на темата.
Аз не бих зарязала "Всичко" заради даден човек. Според мен за да е пълноценна една връзка и двамата трябва да имат пълноценен живот т.е да си гледат образованието/работата/хобитата и там каквото друго се сетите и помеждудругото да са заедно. Идеята ми е, че не трябва личностният свят на един човек да се върти основно около другия. Няма смисъл, човек не трябва да се губи, когато е във връзка и да стане сянка...
''Развод по италиански''... препоръчвам ти го! ;-)
Бих се съгласила с последния ти пост, но няма. :D
Гледала съм го отдавна. Не схващам връзката.
И аз. :oops: Напълно ми се е объркала главата, НО ако я нямаше щеше да е още по-зле... :D
Това с филма е за друга тема. Прости ме! :grin:
Violenza
09-17-2012, 20:12
Чувствата обуславят развитието на връзката. Когато има чувства, страната изпитваща ги, се надява на повече. Именно чувствата ни определят някого като Единствения.
Когато и двете страни са наясно, че човекът до тях не е онзи, с който ще остареят, каква причина, различна от невероятния секс може да имат, за да стоят заедно?
През целия си живот само един мъж ли си обичала?
През целия си живот само един мъж ли си обичала?
Не.
Но не мисля, че просто обичта е достатъчна.
Violenza
09-17-2012, 20:22
Не.
Тогава защо изключваш варианта и двете страни да имат чувства, но да знаят, че всичко ще приключи все някога?
Вярно е, че чувстват обуславят развитието на една връзка, но понякога се случва в един момент да стигнеш едно такова положение, в което имаш чувства, но знаеш, че бъдеще няма.
anonymous708973
09-17-2012, 20:23
Според мен за да е пълноценна една връзка и двамата трябва да имат пълноценен живот т.е да си гледат образованието/работата/хобитата и там каквото друго се сетите и помеждудругото да са заедно.
Това категорично не е сериозна връзка.
Все едно да кажеш, че четенето на списание в тоалетната ти е сериозно занимание/хоби.
Когато и двете страни са наясно, че човекът до тях не е онзи, с който ще остареят, каква причина, различна от невероятния секс може да имат, за да стоят заедно?
А ако човекът до теб е готин, мил, забавен, умен, начетен и прочее, но:
- иска да замине в чужбина, а ти искаш да останеш тук
- ако има прекалено различно от твоето семейство и възпитание, в резултат на което - коренно различни представи за отглеждането на едно дете
- е прекалено привързан към приятелите си и просто не си го представяш като отдаден съпруг и баща?
Не го изключвам.
Само че вярвам, че когато има чувства, има надежда и от там старание за бъдеще. Ако ме разбираш.
Трудно ми е да повярвам, че когато имаш истински и дълбоки чувства към някого, то изобщо не си представяш живота си с него.
Всички мъже, които съм обичала в живота си, в един даден миг са били "единствен" и съм се стремила да съхраня тази връзка и тя да бъде "вечна". В последствие, когато различията и невъзможността надделеят над чувствата, чувствата просто бавно си отиват.
А ако човекът до теб е готин, мил, забавен, умен, начетен и прочее, но:
- иска да замине в чужбина, а ти искаш да останеш тук
Ако го обичам достатъчно, бих заминала с него. Ако щеш ми вярвай, никога в живота си не съм мечтала да живея във Варна. Изобщо не съм мечтала и не съм искала да живея другаде освен в родния си град. Когато Го срещнах, нещата се промениха. Исках да бъда с него и бях готова на този компромис.
- ако има прекалено различно от твоето семейство и възпитание, в резултат на което - коренно различни представи за отглеждането на едно дете
Компромисът е в корените на всичко. Въпросът е кой ще надделее, нали така? И дали и двамата сме способни да пречупим донякъде това, което сме в името на връзката.
Не бих могла да си представя, че ще се влюбя в някого толкова безкрайно различен от мен. Да, вие сигурно можете, но аз не мога. От там и начина ми на мислене. Сеш' се?
- е прекалено привързан към приятелите си и просто не си го представяш като отдаден съпруг и баща?
Хората порастват. Какво бих търсила с него, ако винаги ще предпочита приятелите си?
:)
DragonLady
09-17-2012, 20:30
Не знам дали съществува такава тема и се извинявам,ако се повтарям.Но темата ще бъде малко по-обширна.Как бихте искали да се развият отношенията ви занапред?А какво смятате,че в действителност би станало,базирайки се на опознаването помежду ви?Смисъл,мислите ли,че човекът до вас/самите вие е/сте готови да ви предложи/предложат брак?Как изобщо гледате на брака?Семейни начала=брак или...?Искате ли деца от този човек?Представяте ли си да остареете заедно?И т.н...
И една друга гледна точка.Наскоро тук прочетох нещо,което много ме озадачи(няма да конкретизирам никове)-обичам го/я,изреждам всичко,което ме прави щастлив/а с него/нея,но знам,че той/тя не е човекът за мен.Как гледате вие на това?Смисъл,ако усещате,че това не е истинският човек,трябва ли да се разделите или искате да сте заедно,докато се чувствате щастливи?И ако останете с него,това не е ли самозаблуда за вас самите и залъгване на отсрещната страна?
Поздравления за темата!
По първата част:
Отдавна съм усетила, че това е човека за мен, с които искам да остарея, и който не бих заменила!
Като цяло плановете ни за бъдещето са да заживеем заедно до година две, а когато имаме финансовата възможност да се оженим, и да имаме дете ( деца ).
По втората част:
За мен няма смисъл подобна "срочна" връзка, казвам срочна, защото щом това не е човека, който би искал да е до теб завинаги, защо си губиш времето с него, вместо да потърсиш своята сродна душа.
Violenza
09-17-2012, 20:42
Ако го обичам достатъчно, бих заминала с него. Ако щеш ми вярвай, никога в живота си не съм мечтала да живея във Варна. Изобщо не съм мечтала и не съм искала да живея другаде освен в родния си град. Когато Го срещнах, нещата се промениха. Исках да бъда с него и бях готова на този компромис.
В някои случаи обаче, това не е компромис, а чиста саможертва. Като човек точно в тази ситуация го казвам. Аз да зарежа образованието си и да се върна в България или той да зареже целия труд, който е положил, за да стигне до своята позиция и да започне баш от нулата в държава, чийто език дори не знае?
Виж, аз не оспорвам твоето мнение, просто за мен човек не може да нарече чуждата любов "недостатъчна".
заговори се за сродни души. става напечено!
//Блаб споделя мнението, че сродните души са учители, хора, чрез/през които страдаме, за да израстнем в един или друг момент от живота си. какво общо има това с любовта? какво е любовна "сродна душа", Драконова?
Виж, аз не оспорвам твоето мнение, просто за мен човек не може да нарече чуждата любов "недостатъчна".
Не съм нарекла чуждата любов "недостатъчна".
Но ти ми отговори... смяташ ли, че твоята любов е достатъчна? И ако да... достатъчна за какво?
Violenza
09-17-2012, 20:51
Като цяло не съм си дефинирала понятието "достатъчна любов" и "недостатъчна", така че не мисля, че мога да дам такъв отговор. Смятам, че съм способна да обичам един мъж, но не и повече, отколкото обичам себе си. Това може един ден да се промени обаче.
Като цяло не съм си дефинирала понятието "достатъчна любов" и "недостатъчна", така че не мисля, че мога да дам такъв отговор. Смятам, че съм способна да обичам един мъж, но не и повече, отколкото обичам себе си. Това може един ден да се промени обаче.
Не е нужно да обичаш някого повече от себе си. Но когато той те кара да се обичаш повече, тогава е друго :)
Не е нужно да обичаш някого повече от себе си. Но когато той те кара да се обичаш повече, тогава е друго :)
ооо, Ханчева!<3
хубава тема, въпреки че всичко,което ще бъде казано е само в мечтите/надеждите на хората.
не знаеш какво ще ти поднесе утре.
а аз се надявам да излезем на среща, две, три и да се получат нещата :3
ама ако не се получат, здраве да е, ще уча по история :lol:
Violenza
09-18-2012, 09:43
Не съм нарекла чуждата любов "недостатъчна".
Но ти ми отговори... смяташ ли, че твоята любов е достатъчна? И ако да... достатъчна за какво?
едит: Еми няма такова понятие за мен. Човек или обича, или не.
bilqnavod
09-18-2012, 09:47
Не знам дали съществува такава тема и се извинявам,ако се повтарям.Но темата ще бъде малко по-обширна.Как бихте искали да се развият отношенията ви занапред?А какво смятате,че в действителност би станало,базирайки се на опознаването помежду ви?Смисъл,мислите ли,че човекът до вас/самите вие е/сте готови да ви предложи/предложат брак?Как изобщо гледате на брака?Семейни начала=брак или...?Искате ли деца от този човек?Представяте ли си да остареете заедно?И т.н...
И една друга гледна точка.Наскоро тук прочетох нещо,което много ме озадачи(няма да конкретизирам никове)-обичам го/я,изреждам всичко,което ме прави щастлив/а с него/нея,но знам,че той/тя не е човекът за мен.Как гледате вие на това?Смисъл,ако усещате,че това не е истинският човек,трябва ли да се разделите или искате да сте заедно,докато се чувствате щастливи?И ако останете с него,това не е ли самозаблуда за вас самите и залъгване на отсрещната страна?
Надявам се отношенията ни да бъдат все така чисти и неподправени както в самото начало. Тази ми връзка ми даде възможност да оценя стойностните неща в живота, отново да бъда щастлива и най-вече обичана. Той се появи в момент, в който си мислех, че ще прекарам живота си сама - съответно той опроверга мислите ми.
В смисъл - :) смятам, че ще прекарам живота си с него. Той ми предложи минала есен. Причините поради, които не се оженихме досега са социално-битови (разбирате). Но така или иначе ние ще си бъдем заедно, независимо кога ще сложим заветния подпис. И все пак и двамата държим да има сватба :), макар и скромна. За сега сме на семейни начала.
Аз съм твърдо ДА, за брака. Не мога да конкретизирам точно защо. Майка ми и баща ми имаха хубав брак (баща ми почина), сестра ми е омъжена от 10 години(имаме голяма разлика). Имат хубави семейства. Искам да знам, че ще има на кого да разчитам, да има един приятел или другар в живота по-точно. Деца искам, разбира се. Но и на това ще му дойде момента. Винаги съм била изключително отговорна в това отношение. За мен безопасния секс е повече от доверие между двама души. Не желая децата ми да са, плод на случайност. Искам да са планирани и създадени с много обич.
Искам да остарея с човека, който съм в момента. Искам децата ми да станат добри хора, учени, да им осигуря всико необходимо за качествено обучение и живот. Искам да имам внучета и да ги гледам и да им се радвам.... :)
По втората точка. Против съм такива отношения. Това за мен си е чисто сексуална връзка, демек възползваш се от другия и когато ти писне - ритника и аут от живота ти. С мен са постъпвали така. Много ме болеше, след раздялата дълго време, че чувствах ужасно, ужасно празна и ограбена. Когато човек обича истински е сляп за факта, че отсрещната страна всъщност е нямала никакви сериозни намерения. На въпроса, ако още от самото начало усетя, че това не е човека за мен ще се отдръпна и няма да го лъжа с празни обещания. Има и още нещо обаче - ако постъпиш долно и с теб ще простъпят така след време - рано или късно постъпките ти се връщат под една или друга форма. А да останеш в такава връзка не е решение на проблема.
xXxPETYAxXx
09-18-2012, 10:10
За мен няма смисъл подобна "срочна" връзка, казвам срочна, защото щом това не е човека, който би искал да е до теб завинаги, защо си губиш времето с него, вместо да потърсиш своята сродна душа.
Обаче по тая логика, трябва да си с един човек през целия си живот?! Това значи ли, че си си губила времето с гаджето от гимназията примерно? Защо да е губене на време това, че си имал/а повече от 1 сериозна връзка? Във всяка връзка човек научава по нещо от другия, което би му било много полезно да разпознае кога е срещнал човек, с когото е готов за още по-задълбочени неща(брак, деца...).
DisappointedDreamer
09-18-2012, 11:45
Не желая децата ми да са, плод на случайност. Искам да са планирани и създадени с много обич.
Какво имаш предвид? Че децата плод на случайност не са толкова обичани колкото тези, които са били планирани?
Това за мен си е чисто сексуална връзка, демек възползваш се от другия и когато ти писне - ритника и аут от живота ти.
Няма нищо лошо в чисто сексуалните връзки, стига и двете партии да са наясно че връзката им е такава.
mimsssssss
09-18-2012, 15:15
Заедно сме от доста дълго време. Имахме доста шарен живот, опитвахме се да избегнем физическата раздяла, но накрая се оказа невъзможно. Повече от 5 години сме заедно, като 4 сме живели заедно, сами, в различни апартаменти. Беше ни хубаво...
Сега трябва да чакаме две години. Той живее на едно място, аз на друго. Растоянието е 600км и нещо си отгоре.
Преди да се разделим, да си съберем багажите, да викнем фирмата да натовари всичко в два отделни камиона и всички други глупости го заведох на море. Бяха най-хубавите ни десет дена, най-хубавите дни и нощи, най-хубавият секс, най-хубавите мигове, снимки, преживявания. Правихме каквото си искаме, с мисълта че не знааем кога ще се видим пак.
Може би ще се видим по Коледа. Липсва ми тотално много. Искам вече да са минали двете години.
Говорили сме за сватба. Не искаме. Нямаме толкова близки приятели и хора от семейството, които да поканим... за да нахраним. Не вярваме и в листа хартия, които ще ни направи законна двойка. Ние сме си.
Когато се събрахме да живеем заедно ми подари пръстен с неговото име, имаше и за нег - с моето. Беше точно като първа брачна нощ и след това семеен живот... Приказка.
Като цяло бъдещето си го виждам доста розово с еднорози наоколо. Хубаво. Може би ще живеем във Франция или Англия, зависи. Ще си имаме в началото апартамент, после може да си вземем къщичка. Той ще си купи папагалите и колата, която иска. Аз ще си завърша проектите, които имам. Ще си разхождаме кучетата всеки ден. Ще си направим 3-4 дечица, които да щъкат вкъщи. Ще се събираме всяка вечер на вечеря цялото семейство, а след това ще ядем десерта пред камината... може и по чаша какао и книжка в ръка.
Та така. Общо взето следващите две години са ни решаващи какво ще става, къде ще сме, с какви финанси, какви проекти за правене... И дали ще сме заедно.
ShtrudeL
09-18-2012, 17:12
mh..
Имам чувството, че ако се разпиша като вас, ще се урочасам.
SisiStrange
09-18-2012, 17:42
^ С мечти не можеш да се урочасаш.
ShtrudeL
09-18-2012, 19:52
^ С мечти не можеш да се урочасаш.
Но мога да се самонараня.
Макар, че си права... но предпочитам да си стоят само в главата ми.
NambyPamby
09-18-2012, 19:53
Прекалено съм млада, за да отъждествявам човека до мен като Единствения и да си мисля за развитието на връзката ни. Както се казва - "Любовта е вечна, само партньорите се сменят", та и при мен така. С всеки следващ изпитвам дежа вю и ми е втръснало вече. Началото винаги е захаросано, розово, блудкаво до безкрайност, "прекрасен си, мило", "ти си най-хубавото нещо в живота ми", после вече идва кулминацията, слагат се картите на масата и се разбира кой какъв е.
С всеки следващ разбирам какво НЕ е истинската любов. В сегашната ми връзка не е по-различно. Мога да се разливам във форума(щото извън него няма как да знаете каква съм, та съдите от мненията ми тук) колко е читав и колко го обичам, но дори и аз не си вярвам, като го казвам това. Не, не съм с него, заради няква кучешка привързаност, най-малкото - отношенията са ни на доста ранен етап, че да се промъкне рутината и монотоността в отношенията ни, поне от моя страна е така; въпросът е, че ми е хубаво с него, харесва ми, чувствам се желана, ала... това не е любов, наясно съм. Опиянение е от новото, непознатото, в момента съм като учен в неизследвана територия, отколкото чувство за обич. Даже връзка не бих могла да го нарека, щото прекарваме по 2 часа дневно. Не живеем заедно, не ме е виждал в най-отвратителните ми моменти, когато съм болна и носът ми свети в тъмното, понеже е разранен от хремата, нито ми е виждал неоскубани веждите, аз пък не съм му виждала чорапите в средата на стаята... Тва за майтапа, ала реално ние се виждаме, когато имаме време и/или сме на кеф. Гледаме да си оползотворяваме времето заедно приятно, няква разтуха сме си, но не си споделяме кой знае колко някви съвсем битови проблеми и не ги решаваме заедно, всеки се спасява, както може.
Той е наистина кадърен млад мъж, забелязала съм очевидно някъв потенциал в него, но просто го... Съвестно ми е да кажа, че го мързи, но да речем, че има още дооста да израства, за да стане мъж с главно М. Аз също имам много да уча и да се развивам, но просто се чувствам по-отговорната от двамата в някои отношения. А това ми тежи. През целия ми живот е трябвало да бъда силна и да се справям сама, та искам във връзката си поне да бъда крехка, слаба и беззащитна и да облегна глава на мъжко рамо, вместо да продължавам да си нося чувалите на гърба, че и да се ядосвам допълнително, че уж сме двама, пък аз пак съм сама.
Не ме разбирайте погрешно - не ме потиска, не ме разпитва, не ми трови живота излишно. Не стоя с него по принуда - нито съм длъжна, нито бих могла. Приятно ми е с него, но това не е достатъчно в един момент, щото колкото и да си повтарям, че ме бх за сериозна връзка, всъщност искам точно такава. Това, че приятеля ми се старае да ми прави хубавото и не ми затормозява живота не значи, че аз не си го затормозявам сама, защото наистина ми идва натоварващо да не знам какво ще стане утре. Обичам да владея положението, да контролирам ситуацията, да контролирам живота си като цяло, да върви по някъв график, а тая убитата неизвестност... Понякога ми липсват именно сапунените мехури "бих искал да остарея с теб", "представяш ли си внуците ни, когато..." - наясно съм, че надали ще откарам с тоя човек до края на живота си, повярвайте ми. Просто имам нужда от бягство от реалността поне за миг, а не да подхождам рационално точно в любовния си живот и да разбирам в движение, че любовта ми има срок на годност все едно е някво кисело мляко в супермаркет и е пуснато на акция, че след 2 дни ще мухляса.
Тъпо ще е да кажа, че си запълвам времето с него, щото не е така. По принцип не съм човек, който започва връзка отнемайкъде. Секса си го намирам и без тва, за чий ми е да си слагам главата в торбата? В случая рискувах, и то много, рискувах най-вече себе си, защото в тоя филм съм участвала вече и знам как ще завърши. Опитвам се да се пусна по течението, но знам, че ще съм наранена накрая, защото трудно допускам хора до себе си в пълния смисъл на думата, ама пък колко трудно прекратявам връзки...
Та да, никви идеи нямам за развитието на (подобието) на връзката ни. Квото дойде. Хубавото е, че след периода от половин година-две така или иначе ще ни делят цифра километри, по странични стечения на обстоятелствата, та ако дотогава той не проумее, че нещата са обречени от самото начало и сме още заедно, то разстоянието и времето ще заличат всичко. Което е добра алтернатива.
Много бих се зарадвала ако човекът до мен е този,с който някой ден ще изградя семейство.
anonymous708973
09-19-2012, 01:02
Ще се събираме всяка вечер на вечеря цялото семейство, а след това ще ядем десерта пред камината... може и по чаша какао и книжка в ръка.
Ооооо <3
За някакви чорапи се говореше... Хах, колко милиона пъти съм ги виждала :д
bilqnavod
09-19-2012, 06:47
Какво имаш предвид? Че децата плод на случайност не са толкова обичани колкото тези, които са били планирани?
Няма нищо лошо в чисто сексуалните връзки, стига и двете партии да са наясно че връзката им е такава.
Нали знаеш, че винаги има най-малко две мнения по дадена тема?
bilqnavod
09-19-2012, 06:48
DisappointedDreamer, не одобрявам сексуалните връзки...
DisappointedDreamer
09-19-2012, 06:53
Страшно глупаво е да кажеш, че децата плод на случайност не са толкова обичани, колкото планираните. Аз и брат ми сме дело на скъсан кондом, но никога не сме били лишавани от нищо.
Колкото до сексуалните връзки - може да не ги одобряваш, но ако двете страни са наясно че връзката им е чисто и просто сексуална, то тогава няма нищо лошо в отношенията им, тъй като никоя страна не е залъгвана. Някои хора не се нуждаят от любов, но пък искат секс.
Пък ти ако щеш ходи и си създавай дечицата с много обич.
SisiStrange
09-19-2012, 07:03
^ Ей. :) Не се карай с хората за неща, ако не ги разбираш. По същия начин аз не разбирам хубаво тези, които не искат въобще някога да имат деца и се чувствам леко осъдително настроена към тях, но не бих им го натрапвала. Ако мисли, че ще се отнася по-различно към детето си, ако не е планирано, по-добре че си го знае предварително.
Violenza
09-19-2012, 07:31
Ако мисли, че ще се отнася по-различно към детето си, ако не е планирано, по-добре че си го знае предварително.
Така - да, но тя говори за друго нещо. Не за бъдещите й деца, а за чуждите. Много е грозно.
Aubergene
09-19-2012, 10:02
Мен пък ми стана доста интересна очевидната разлика в мненията, групирана по възрастови групи, доколкото дистанционно познавам участниците в дискусията... просто отбелязвам! :)
Колкото до втората част от въпроса - аз също съм била във връзки, чиито край е ясен - по времето, когато учех в чужбина (за строго определен период от време), включително с изключително неподходящи хора (разлики от културно-религиозно естество). Това обаче в никакъв случай не променя стойността на връзката и чувствата, които могат да се изпитат. Не съжелявам за времето, прекарано заедно и не считам чувствата си за пропилени. Това, което този човек ти е дал в този момент или ти си дал, не се губи. Пътувала съм няколко пъти, за да го видя, след като бяхме се разделили и всеки път съм се прибирала разстроена, защото съм установявала, че бих могла да съм с този човек. Продължаваме да поддържаме връзка, чуваме се, смеем се заедно, въпреки, че той е сгоден, а аз имам също вече друга сериозна връзка.
Приветствам позицията и отношението на NambyPamby.
Така че, не всичко е черно и бяло, не се страхувайте от чувствата си и не мислете за Единствените. Ще пропуснете много мигове на щастие. :)