ℒℴνℯ
09-18-2012, 14:50
Свикнала съм да ме нараняват и когато опозная най-после щастието се чувствам един вид уплашена от всичко, което се случва.
От скоро съм с момчето, което си харесвах сравнително не много дълго време, но достатъчно .. все пак се опознахме, бяхме заедно почти всеки ден докато накрая си казахме, че имаме чувства и така.
Чувствам се невероятно когато съм около него, НО се притеснявам да не направя някоя грешка.. нещо да не се обърка и да не страдам пак. Всъщност вече съм изпаднала в някаква тъпа ситуация в която си втълпявам, че винаги ще съм тъжна и съм свикнала с този факт поради ясни причини.. но сега нямам тази причина и все пак се нервя на себе си каква съм и не мога да проумея защо.
Не мога да се изясня със себе си какви са ми точно чувствата към него.
Все още не мога да кажа, че имам страшно силни чувства към него. Просто не мога да определя точно какви са. Съмнявам се в себе си.
Всъщност всичко се получи много лесно и бързо. Най-истинско е когато изпитам нужда да се боря за този човек или той да се бори за мен, но не винаги става така както искаме. Да бъде малко по-трудно от обикновеното.. нещо такова
Уау.. дори не знам защо го пиша просто ми е някак тежко и не мога да го споделя с друг.. дори не мога да обясня точно какво ми е.. и все пак благодаря за отделеното време..
От скоро съм с момчето, което си харесвах сравнително не много дълго време, но достатъчно .. все пак се опознахме, бяхме заедно почти всеки ден докато накрая си казахме, че имаме чувства и така.
Чувствам се невероятно когато съм около него, НО се притеснявам да не направя някоя грешка.. нещо да не се обърка и да не страдам пак. Всъщност вече съм изпаднала в някаква тъпа ситуация в която си втълпявам, че винаги ще съм тъжна и съм свикнала с този факт поради ясни причини.. но сега нямам тази причина и все пак се нервя на себе си каква съм и не мога да проумея защо.
Не мога да се изясня със себе си какви са ми точно чувствата към него.
Все още не мога да кажа, че имам страшно силни чувства към него. Просто не мога да определя точно какви са. Съмнявам се в себе си.
Всъщност всичко се получи много лесно и бързо. Най-истинско е когато изпитам нужда да се боря за този човек или той да се бори за мен, но не винаги става така както искаме. Да бъде малко по-трудно от обикновеното.. нещо такова
Уау.. дори не знам защо го пиша просто ми е някак тежко и не мога да го споделя с друг.. дори не мога да обясня точно какво ми е.. и все пак благодаря за отделеното време..