View Full Version : РЕВНОСТ- КАКВО НИ ПРИЧИНЯВА ТЯ
Тази тема е за всички, които имат проблеми с ревнив партньор. Нека всички да споделят преживяванията си провокирани от ревността, за да помогнем и на други, които са в подобно положение. Аз ще започна първа.
С въпросния господин имахме връзка 3 години и в началото някак си успяваше да прикрие чувствата си (около година може би), но в последствие започна да показва истинското си аз. Постоянно ми намекваше, че не трябва вече да се обличам като сериозна жена и няма на кого да се харесвам. В началото се започна с това да не ходя с поли и деколтета. По- късно започна да ходи навсякъде с мен- едно кафе с приятелки не можех да изпия без и той да е там, пък да не говорим и мъже да има в компанията. После реши, че колегите в работата ме свалят и ме накара да напусна, за да няма конкуренция. Следенето по телефона с постоянни обаждания просто не си струва да се споделя, защото е най- малкия проблем в цялата тая мръсотия наречена ревност.Когато излизахме някъде това беше само с неговата компания,а когато приятелите му видяха какъв е започнаха нарочно да ми говорят разни неща, за да се ядосва и той полудяваше още повече, без да забелязва, че те му се подиграват. Най- накрая животът ни се превърна в непрестанни скандали, завършващи с обещания за промяна, но така и нищо не се промени.
В резултат на всичко това аз спрях да излизам, отдръпнах се от приятелите си и в един момент се оказах напълно сама. Това не е любов, а болест която не може да се контролира и си остава за цял живот.
ShtrudeL
09-22-2012, 11:24
ужасТ
НО не съм съгласна, че не може да се контролира.
Зависи от характера на човека. Има такива, които ревнуват в рамките на нормалното и такива, които са болни.............
ShtrudeL
09-22-2012, 11:30
Зависи от характера на човека. Има такива, които ревнуват в рамките на нормалното и такива, които са болни.............
По какъвто и начин да ревнуваш, за каквото и да е, важно е повече дали и как го показваш..
Имах приятелка омъжена за такъв човек. Имат и дете. Тя с мъжа и работеха в хотел- тя сервитьорка, той охрана. Ненормалника решил, че тя си има любовник и я пребил в сред заведението пред клиентите. Съответно нея я изгониха от работа, а тя се разведе и въпреки, че остана сама с детето, което тогава е било в детска градина, без той да и помага се справя отлично и живее в пъти по- добре. сега детето е голямо- учи в гимназия, а въпросния господин даже "огромната" издръжка от 150 лв. не плаща................(пари нямал) ама всяка вечер се напива по долнопробните кръчми.............
Oy7ofCon7roL
09-22-2012, 11:54
Ок, аз съм съгласен, че понякога ревността се превръща в болест и единсеното нещо, което може да се слувчва в една връзка "заразена" от тази болест е да става по зле.
Но нека да погледнем от другата страна на монетата. Може ли на един човек да му дадеш пълна свобода, колко от хората са готови да я понесат ? Ако един човек не ти показва от време на време, че те ревнува и си важен за него, ако не ти се обажда да пита с кой си, къде си и т.н... няма ли в един момент да се почувстваш така все едно на тоя човек му е все едно какво правиш и с кой ?..... в края на краищата има ли такъв човек, който да не иска половинката му да му показва, че му пука за него, че се интересува от него и че един вид си "брани територията" ?
Според мен ако дадеш пълна свобода на един човек в една връзка, рано или късно тая свобода ще се превърне в совобидия. Смятам, че щом човек е във връзка то трябва да му се напомя от време на време, че е във връзка пък било то и по някои мааалко по-грознички начини.... дано да бъда разбран правилно
OutlawGirl
09-22-2012, 12:17
Чувство на ревност изпитват преди всичко нервните, неуравновесени хора, които се нуждаят от постоянно одобрение. Всяко нещо си има граници, съществува и ''здравословна'' ревност. Тази ревност до някаква степен индикира, че приятелят/приятелката ти те обича. Стига да не се преминат тея граници, няма лошо човека до теб да се интересува къде си с кой си и да ти звъни, когато не е до теб. Въпроса е, че за някои ревността се превръща в болестно състояние, независимо дали имат доверие на партньорът си, те се обсебват от него, приемат го за даденост, третират го като вещ и и имат чувство за собственост. Ревността отразява страха от това да бъдеш отхвърлен от другия, показва липса на самочувствие, липса на доверие и увереност. Когато е прекалено ревнив даден човек, то това е предимно защото се съмнява в себе си, а не в партньора си. Този, който изпитва ревност, иска да знае всичко за живота на другия, наблюдава непрекъснато жестовете и постъпките му. В такива ситуации и най-невинните действия на партньора се тълкуват като знак, че нещо не е наред, че има трети. Наистина има много тежки случаи на ревност, които могат да се превърнат в параноя, дори да доведат до насилие...в темата ми JoLLiE92 беше споменала за психоаналитик, смятам, че това би помогнало до някаква степен...ревността е като невроза. До голяма степен е свързана с нервното и психическото състояние на един човек. Съдя по приятеля ми, който както вече писах постоянно ми прави проблеми, за това с кой излизам, как се обличам. Не ми дава да комуникирам с момчета и да излизам някъде без него (с изключение на кафета през деня с приятелки). Прави ми проблеми и за работата, поради факта, че не иска някви смешници ''да ме обарват за бакшиши''. В яроста си става адски агресивен, обиждал ме е, хващал ме е за врата на публични места..като цяло много неща мога да разказвам, но проблема е че за да се намали тази скапана ревност (защото мисля, че не може да се премахне изцяло), трябва много търпение, упоритост и психическа стабилност...
Oy7ofCon7roL тази тема я пуснах, за да може жени, които са го преживяли да споделят опита си и ако можем да попречим на такива, които не могат да съберат сили да вземат правилното решение да съсипят живота си.
Относно това за свободата и свободията аз мисля, че всеки сам може да си прецени до каква степен е готов да понесе последствията от постъпките си и ако сам не си поставяш границите няма сила на земята, която да те задържи по правия път.
Нямам нищо против здравословната ревност. Сегашния ми приятел също ревнува понякога и от време на време ми го показва под формата на шега, за да знам, че не ме приема за даденост, но никога не ми е забранил да изляза с някого поради каквато и да е причина.
Доверието е основа на връзката ни. След като го запознах с роднините си първия човек с когото държах да се запознае беше едно бивше гадже с което и до сега сме в изключително близки отношения, но никога не е ревнувал от него. Каза ми само, че се надява един ден да бъдем толкова близки и с него, защото това беше още в самото начало на връзката ни.
Срещала съм се и с други бивши в негово отсъствие, ходили сме заедно на купони с бившия и ме е карал до вкъщи и никога приятеля ми не ме е подозирал в нищо. Точно поради тази причина никога не бих си позволила да загубя доверието му, защото такова доверие рядко се намира.
OutlawGirl
09-22-2012, 12:32
Доверието е основа на връзката ни. След като го запознах с роднините си първия човек с когото държах да се запознае беше едно бивше гадже с което и до сега сме в изключително близки отношения, но никога не е ревнувал от него. Каза ми само, че се надява един ден да бъдем толкова близки и с него, защото това беше още в самото начало на връзката ни.
Срещала съм се и с други бивши в негово отсъствие, ходили сме заедно на купони с бившия и ме е карал до вкъщи и никога приятеля ми не ме е подозирал в нищо. Точно поради тази причина никога не бих си позволила да загубя доверието му, защото такова доверие рядко се намира.
Златно момче имаш, не го изпускай.
Златно момче имаш, не го изпускай.
Хахах, След всичко преживяно с бившия, за когото вече говорихме в никакъв случай не си го давам сладурчето.
ShtrudeL
09-22-2012, 12:46
Кви са теЗ глупости? Човек може да си има достатъчно самочувствие, увереност и доверие на партньора си и пак да ревнува.
Мен са ме ревнували за абсурдни неща, като това да се видя с приятелче (момче). Ок.. айде не беше приятелче, а добър познат тогава, но не съм гледала на него по специален начин и тогава ест ми беше гузно и гадно за едното нищо. И от тогава всъщност си наложих някакви абсурдни граници, че не бива да се виждам с никакви хора от мъжки пол, дори да са грозни, дебели и да не мога да имам нищо с тях. Което е адски тъпо.
Аз пък в началото на първата си връзка, се разплаках, когато Той гушна негова приятелка. Не съм изпитвала никога лоши чувства, но го приемам сякаш някой ми взема Всичкото от ръцете, а аз не мога да направя нищо, защото не мога да държа никой на сила и всъщност не мога да го държа в ръцете си, защото.. защото това не е обич.
OutlawGirl
09-22-2012, 12:49
Кви са теЗ глупости? Човек може да си има достатъчно самочувствие, увереност и доверие на партньора си и пак да ревнува.
Да ревнува в рамките на нормалното, да, но болестната ревност се дължи и на тези неща, според мен.
Oy7ofCon7roL
09-22-2012, 12:51
.
разбрах за какво е темата, аз просто исках да погледнем и от другата страна и да изразя мнението си, че според мен нито една от двете крайности води до нещо хубаво
OutlawGirl
09-22-2012, 12:53
нито една от двете крайности води до нещо хубаво
Много правилно, аз съм на мнението, че трябва винаги да се намира ''златна среда''.
разбрах за какво е темата, аз просто исках да погледнем и от другата страна и да изразя мнението си, че според мен нито една от двете крайности води до нещо хубаво
Нямам нищо против мнението ти даже напротив. Добре е да има различни мнения, за да стигнем до истината все пак. Аз само казвам, че след това което ми се е случило не искам и да чувам за ревност. Аз не изпитвам такава или поне не болестна. Ако я изпитам гледам да си остане в мен или да подметна нещо на майтап, ама да ми сложат проследяващо устройство вече няма как да стане :)
ShtrudeL
09-22-2012, 13:02
Да ревнува в рамките на нормалното, да, но болестната ревност се дължи и на тези неща, според мен.
Какво значи 'в рамките на нормалното'?
И напротив. Мисля, че 'болестната ревност' се дължи на съвсем различни неща, като неумение да се контролираш, липса на достатъчно себепознание, нисък интелект и такива ти неща. Трябва да си може би достатъчно open minded, за да не ревнуваш и да обичаш човека си едновременно.
Ревността е хубава, когато я има и лоша, когато се проявява видимо.
РЕвността е най-добрият критерий за останали чувства към партньора. Щом ревнуваш, значи 'обичаш' (или другите форми на тая дума).
Но да започнеш да проверяваш телефона на гаджето, да изискваш скайп/мейл паролите за да я/го следиш и да четеш хистори-та, да правиш проблем защо ще излиза с приятели и КОИ точно са те - те тАва е селяния, а изискващият го е пълен кретен.
Авторке, темата ми се струва безсмислена. Ако човек сам не иска да си помогне, никой друг не може да го направи. Щом ви харесва да търпите това "отношение", което аз бих нарекла "тормоз" си е ваша работа.
Oy7ofCon7roL
09-22-2012, 13:14
общо взето всички сме на едно мнение, а именно, че ревността си е едно нормално човешко чувство и ако не се прекалява, едва ли никой ще има нещо против, аз ще добавя, че според мен маалко ревност дори гали самочувствието на партньора и е полезна хаха
ShtrudeL
09-22-2012, 13:15
Ревността е хубава, когато я има и лоша, когато се проявява видимо.
РЕвността е най-добрият критерий за останали чувства към партньора. Щом ревнуваш, значи 'обичаш' (или другите форми на тая дума).
Но да започнеш да проверяваш телефона на гаджето, да изискваш скайп/мейл паролите за да я/го следиш и да четеш хистори-та, да правиш проблем защо ще излиза с приятели и КОИ точно са те - те тАва е селяния, а изискващият го е пълен кретен.
мхмхмх
адски, адски грозничко е
Но не съм сигурна, че е нещо хубаво и признак на това, че обичаш, или каквото и да е, защото е разяждащо и отровно и те скапва душевно, особено пък ако не се проявява.
въХХ, това ми е болна тема, не я харесвам.
Авторке, темата ми се струва безсмислена. Ако човек сам не иска да си помогне, никой друг не може да го направи. Щом ви харесва да търпите това "отношение", което аз бих нарекла "тормоз" си е ваша работа.
Не съм съгласна, че е безсмислена, защото има много жени в такова положение, които нямат сили да прекратят отношенията и се нуждаят от малко подкрепа, за да помогнат сами на себе си. Понякога е нужно съвсем малко. В един такъв момент има толкова много въпроси, чиито отговори никой не знае, но за това моля тук всеки сам да сподели собствената си история и резултатът от всичко.
Това не може да бъде разбрано от някой, който не го е преживял. Наистина изглежда като лудост и наистина е тормоз. Аз нямам отговор на въпроса защо съм търпяла това, но се надявам да помогна на някого дори и само на един, за мен това е важно. Ако поне една жена прочете това, което съм написала и си каже " И аз мога , няма да търпя и ще се справя и сама" за мен това няма да е загубено време.
въХХ, това ми е болна тема, не я харесвам.
????????????????????????????????
ShtrudeL
09-22-2012, 13:21
ъъ защо се говори само за жените като жертви? Авторке, не си ли се замисляла, че има и жени, които се качват на главите на ъъ мъжете си от ревност?
ShtrudeL
09-22-2012, 13:25
????????????????????????????????
Ами... хем разбирам нещата, хем съм някаква ревнива и като цяло се опитвам да съм само на единия бряг (по-добрия), ама се оказва, че съм и на двата едновременно. мф
Не искам да имам никакъв досег с такива чувства, но това е едно от малкото неща, от които и да искам (а аз ужасно много искам), не мога да избягам и ме връхлитат без да съм се филмирала излишно, а обикновено става обратното. Което (за мен) е лошо.
Не съм съгласна, че е безсмислена, защото има много жени в такова положение, които нямат сили да прекратят отношенията и се нуждаят от малко подкрепа, за да помогнат сами на себе си. Понякога е нужно съвсем малко. В един такъв момент има толкова много въпроси, чиито отговори никой не знае, но за това моля тук всеки сам да сподели собствената си история и резултатът от всичко.
Това не може да бъде разбрано от някой, който не го е преживял. Наистина изглежда като лудост и наистина е тормоз. Аз нямам отговор на въпроса защо съм търпяла това, но се надявам да помогна на някого дори и само на един, за мен това е важно. Ако поне една жена прочете това, което съм написала и си каже " И аз мога , няма да търпя и ще се справя и сама" за мен това няма да е загубено време.
Разбирам желанието ти да помогнеш, но пак ти казвам, че според мен човек ако не иска да си помогне сам, колкото и да чете теми из форуми, няма да направи нищо. Ти самата 3 години си търпяла тоя тормоз? Замисли се колко ти е взело това, колко е било гадно, колко ти е било тежко? И защо не се отърва по-рано, когато видя на къде отиват нещата?!
Първото ми гадже беше такъв-обсебващ. Разказваше ми как с предишните му приятелки са се чували през 10 мин по телефона и са прекарвали ужасно мн време заедно, нз си какво и тн и тн.. опита се и с мен да го направи. Но аз не позволих, показах му къде е границата и видя, че иначе ще ме изгуби. С това исках да ти кажа, че границите си ги поставяме ние, ти си решаваш до колко да допуснеш един човек, какво поведение да му позволиш и тн. От теб си зависи, затова не мога да съжаля момичета като теб. Сами сте си го направили.
Разбирам желанието ти да помогнеш, но пак ти казвам, че според мен човек ако не иска да си помогне сам, колкото и да чете теми из форуми, няма да направи нищо. Ти самата 3 години си търпяла тоя тормоз? Замисли се колко ти е взело това, колко е било гадно, колко ти е било тежко? И защо не се отърва по-рано, когато видя на къде отиват нещата?!
От теб си зависи, затова не мога да съжаля момичета като теб. Сами сте си го направили.
Аз мисля, че се нуждаех от малко помощ , за да избягам от тормоза, защото при мен определено той нямаше как да се промени. Когато я получих тази помощ се изнесох за два дена и не съм поглеждала повече назад. Сега не бих си причинила подобно нещо в никакъв случай, но тогава не знам какво се случваше...........
ъъ защо се говори само за жените като жертви? Авторке, не си ли се замисляла, че има и жени, които се качват на главите на ъъ мъжете си от ревност?
Нямам нищо против и мъжете да си споделят проблемите. Просто аз съм жена и споделям моя лош опит и случки на мои приятелки. Ако някой мъж има какво да каже по темата да заповяда. С удоволствие приемам всички гледни точки.
Аз мисля, че се нуждаех от малко помощ , за да избягам от тормоза, защото при мен определено той нямаше как да се промени. Когато я получих тази помощ се изнесох за два дена и не съм поглеждала повече назад. Сега не бих си причинила подобно нещо в никакъв случай, но тогава не знам какво се случваше...........
Няма да спорим де. Вие си знаете. Дано на повече хора им дойде акъла.
Горе долу се постарах да изчета всичко. Няма да се повтарям. Искам само да добавя, че за мен ревността не е равна на обич. Или по-точно когато ревнуваш не означава задължително, че обичаш. Там надделява и чувството за собственост. Без да уточнявам, че това прави другия нещастен.
Една от основните грешки, които се допуска в една връзка е, че не се поставят граници от самото начало. Ако го накараш да свикне с факта, че той ще те командори и ще ти казва с кой и кога ще излизаш и какво да правиш това си е чисто твоя грешка. Била съм във връзка, в която той ме ревнуваше много и стигнах до това заключение. От тогава изпитвам ужас от ревност. Ако пък някой е решил да изневери винаги ще намери начин. Ревността само може да отблъсне човек.
cyclops сподели с повечко подробности за нещата, които са ти се случили ако за теб това не е проблем. Това е идеята на темата все пак. А може и за някоя приятелка със злощастен опит да разкажеш, нямам против.
chushkopek
09-22-2012, 20:21
Ок, аз съм съгласен, че понякога ревността се превръща в болест и единсеното нещо, което може да се слувчва в една връзка "заразена" от тази болест е да става по зле.
Но нека да погледнем от другата страна на монетата. Може ли на един човек да му дадеш пълна свобода, колко от хората са готови да я понесат ? Ако един човек не ти показва от време на време, че те ревнува и си важен за него, ако не ти се обажда да пита с кой си, къде си и т.н... няма ли в един момент да се почувстваш така все едно на тоя човек му е все едно какво правиш и с кой ?..... в края на краищата има ли такъв човек, който да не иска половинката му да му показва, че му пука за него, че се интересува от него и че един вид си "брани територията" ?
Според мен ако дадеш пълна свобода на един човек в една връзка, рано или късно тая свобода ще се превърне в совобидия. Смятам, че щом човек е във връзка то трябва да му се напомя от време на време, че е във връзка пък било то и по някои мааалко по-грознички начини.... дано да бъда разбран правилно
Изключително добре казано....
@Щтрудел, и като не го показва кво? То ще продължи да го гложди отвътре и така до кога?
ShtrudeL
09-22-2012, 20:28
@Щтрудел, и като не го показва кво? То ще продължи да го гложди отвътре и така до кога?
Докато не се 'излекува' самичък... или не се 'разболее' още повече. ТеЗ неща те правят нещастен в какъвто и стадии да си.
И не съм съвсем съгласна за това, което каза Oy7ofCon7roL. Не съм съгласна за това със свободията. Именно тогава човек може да покаже, че въпреки, че има тази свобода, държи на човека до себе си и не се възползва от нея. Казва 'Да, мога да бъда с всеки друг, но искам теб.'. Т.е... човека до теб, давайки ти тази свобода (която по принцип всеки има, но си внушава самичък, че губи) не те кара да се чувстваш принуден да не правиш еди какво си. А ако се чувстваш така, понякога се получава обратното действие на нещата - правиш обратното на това, което са ти казали, защото е забранено и т.н.
Ревността е приятна, ако е закачлива и шеговита. И т.е. ти самичък му показваш, че не искаш друг човек... че не той те кара да казваш 'да, разбира се, че не искам друг..'...
И не съм съвсем съгласна за това, което каза Oy7ofCon7roL. Не съм съгласна за това със свободията. Именно тогава човек може да покаже, че въпреки, че има тази свобода, държи на човека до себе си и не се възползва от нея. Казва 'Да, мога да бъда с всеки друг, но искам теб.'. Т.е... човека до теб, давайки ти тази свобода (която по принцип всеки има, но си внушава самичък, че губи) не те кара да се чувстваш принуден да не правиш еди какво си.
В това е истината! За да покажеш, че заслужаваш доверие, първо някой трябва да то го гласува. Нали знаете "Пусни птичката на свобода и ако се върне значи те обича".
SisiStrange
09-23-2012, 09:04
Аз пък не харесвам идеята с птичката и свободата. Да, това е вярно: Ако човек те обича достатъчно, колкото ще свобода да му дадеш, няма да иде да си намери друг/а. Само че тези неща важат и в случай, че има някакви правила помежду ни. Не мисля, че трябва специално да му тествам доверието с разни глупости, за да се води, че съм свободна. Нито искам да се дразним помежду си. Ние сме си развили една симпатична система, в която всичко се обсъжда и си знаем какво дразни другия - съответно не го правим. Едно е да имам стар приятел, с когото си се виждаме и се познават. Друго е да хукна по срещи с други момчета и ако той има проблем с това, значи е ревнив. Знам, че на мен отвътре би ми било тежко, ако той се държи така с мен - следователно и аз не го правя. Тези проблеми в една обикновена връзка без патологии се решават набързо с говорене. Иначе стават каши.
Относно идеята ти за криене на такива чувства, Щруди:
Не знам дали съм разказвала тук този случай, но бившия ми (който сега ми е още добър приятел) е цветар и постоянно общуваше с други цветари от един форум на тази тематика. Та много често си говореше с едно определено момиче. Ама тая Деси беше навсякъде. Звънят си, споделят си растителни подробности, говореше за нея като за второ гадже. Та, естествено аз отвътре кипях като гейзер и си представях някаква страшна мацка, решена да го свали. Но нали съм горда и гледам да крия, че ревнувам, щото така трябва, дума не обелвах. Хора, по едно време кошмари сънувах на тая тема. И един ден ме заведе на форумна среща. Отидох нагласена, готова за мълчалива, лицемерна, женска война и то к'во се оказа? Деси била на 35-40 години със семейство и деца. Хаха. Та, оттогава като имам проблем и нещо ме тревожи, на секундата си казвам. Нека за малко прозвуча тъпо и параноично, ама пък после ми пада камък от сърцето като го чуя какво мисли той по въпроса и няма нерви/глождене/каквото и да е. Той прави същото.
Ревността не е болест, освен ако не е стигнала някакви катастрофални размери. Тя си е нещо нормално между хората, не само между влюбени, а и между приятели, роднини също. Въпросът е човек да гледа трезво на нещата и да не ги крие, а да им намира решение.
sexblqn, твоят бивш е бил болен човек, но не от ревност, а от комплекси, от някакви параноични подозрения. Такова нещо не можеш да победиш ни с говорене, ни с действия, с нищо. От такива хора човек трябва да се пази.
Oy7ofCon7roL
09-23-2012, 10:14
И не съм съвсем съгласна за това, което каза Oy7ofCon7roL. Не съм съгласна за това със свободията. Именно тогава човек може да покаже, че въпреки, че има тази свобода, държи на човека до себе си и не се възползва от нея. Казва 'Да, мога да бъда с всеки друг, но искам теб.'. Т.е... човека до теб, давайки ти тази свобода (която по принцип всеки има, но си внушава самичък, че губи) не те кара да се чувстваш принуден да не правиш еди какво си.
Абе заеби тия глупости и клиширани фрази от рода на "дай на човека свобода, а той ако те обича сам ще се върне при теб" глупости са тва разбираш ли, човека не е устроен така
Ако не си разбрала досега, да ти кажа, човека е страшно нещо. Колкото повече даваш на някой, той ще иска все повече, ако на някой нещо му липсва при един, той ще го намери при друг просто така сме устроени... на 100 човека 1 няма да е така. И никъде не съм казвал да принуждаваш някой да прави неща, които той не иска, щом той в във връзка би трябвало сам да знае кое би и кое не би трябвало да прави или с други думи щом има връзка с някой трябва да се държи така все едно има връзка, ако не се държи така аз лично няма да се поколебая да му напоня, разбираш ли ме ?
Ся щот да се правя на много демократичен дай да си пускам приятелката да ходи наляво надясно с разни бивши и с хора, които не познавам пък да разчитам, че няма да се наака в някой момент.... все едно нз как стват работите
не казвам, че не бих я оставил да излезне с някой бивш или някви нейни си приятели. Да излиза от време на време щом иска, но почне ли да прекалява веднага ще я сложа на мястото и
За да покажеш, че заслужаваш доверие, първо някой трябва да то го гласува. Нали знаете "Пусни птичката на свобода и ако се върне значи те обича".
хубай приказки ама само приказки
Съгласна съм, че трябва да има споделяне и нещата да са ясни,за да не се получават недоразумения, а когато обичаш разбира се сам си поставяш граници и не правиш неща, които да нараняват човека до теб. За съжаление има хора като бившия, с които не може да се споделя, защото виждат призраци навсякъде, а тогава се започва едно лъгане...... сам започваш да не знаеш какво си излъгал в един момент и се оплиташ. Но те тия хора просто те принуждават да ги излъжеш, защото иначе лошо, така пак лошо и накрая се стига до една не много разумна и културна раздяла............
Oy7ofCon7roL
09-23-2012, 11:01
За съжаление има хора като бившия, с които не може да се споделя, защото виждат призраци навсякъде, а тогава се започва едно лъгане...... сам започваш да не знаеш какво си излъгал в един момент и се оплиташ. Но те тия хора просто те принуждават да ги излъжеш, защото иначе лошо
начи толкова си го лъгала, че чак си се оплела в лъжите си, пък полсе се чудиш защо е имало караници и недоверие от негова страна, ами извинявай ама и мен ако ме лъжат до там, че да не помнят вече кво са ме излъгали и аз ще беснея и няма да имам доверие на такъв човек...
OutlawGirl
09-23-2012, 11:12
Съгласна съм, че трябва да има споделяне и нещата да са ясни,за да не се получават недоразумения, а когато обичаш разбира се сам си поставяш граници и не правиш неща, които да нараняват човека до теб. За съжаление има хора като бившия, с които не може да се споделя, защото виждат призраци навсякъде, а тогава се започва едно лъгане...... сам започваш да не знаеш какво си излъгал в един момент и се оплиташ. Но те тия хора просто те принуждават да ги излъжеш, защото иначе лошо, така пак лошо и накрая се стига до една не много разумна и културна раздяла............
Абсолютно съгласна съм, за съжаление и при мен е така и това просто влошава нещата...Първо той мрази лъжата, но ако му кажа истината избухва. Омекотявала съм истината доста пъти, съжалявам, че се е налагало да го правя, но не ми е оставял друг избор.
Относно това, което написа SisiStrange, мога да го коментирам по следния начин. Ревнивият не страда, заради това, което вижда, а заради това, което си представя.
SisiStrange
09-23-2012, 11:20
^ Много зависи от ревнувания.
Абсолютно съгласна съм, за съжаление и при мен е така и това просто влошава нещата...Първо той мрази лъжата, но ако му кажа истината избухва. Омекотявала съм истината доста пъти, съжалявам, че се е налагало да го правя, но не ми е оставял друг избор.
Аз в началото се мъчех да казвам истината, но ставаше много лошо както при теб, в последствие смекчавах нещата, но и това не помогна, докато в един момент ми писна от скандали и спрях да споделям каквото и да било или лъжех, когато знам, че болната му фантазия ще роди някоя простотия. така в един момент спряхме да комуникираме въобще и естествено връзката ни от самосебе си се разпадна :(
GiveMeLove
09-23-2012, 14:59
В днешно време всичко се изврати.. Жените са курви, момчета ги е страх и така.. :) Нивото на мъжете е с пъти над това на жените.. Дори откъм гледна точка на хигиената.
Думите са на жена, майка на момче, която ходи в салона, в който ходя аз - жена с пари и класа, за да го казва, значи има защо.. :))
GiveMeLove не си съвсем прав- поне според мен. Има ги и двете крайности и докато обществото ни се възхищава на персонажи като Митьо Пищова и Златките всичко ще продължава да се извращава все повече и повече. За съжаление свестните хора се изнесоха от България, а малкото, които все още не са, рано или късно ще го направят, защото ще им омръзне да се борят с вятърни мелници и нашата мила родина ще се превърне в ..............
Днес Джоко Росич в интервю каза , че българите се били срамували от историята си (чел в нета как българи от чужбина плюят страната ни). Не е така не се срамуваме от историята си- гордеем се с нея, срамуваме се от настоящето си и сме загубили надежда за бъдещето................:( ЖАЛКО
OutlawGirl
09-23-2012, 20:09
Не е така не се срамуваме от историята си- гордеем се с нея, срамуваме се от настоящето си и сме загубили надежда за бъдещето................:( ЖАЛКО
Много точно казано.
Обичам приятелят си,но не мога да отрека,че и той е от графата "ревнивци".Сякаш повече показваше ревността си преди,просто в компанията ми почти винаги има момчета,а в неговата няма момичета и той се дразни от този факт и постоянно сравнява едното с другото.Е,аз какво съм виновна,да не излизам с приятелките си,само защото по някое време при нас ще дойде и някое друго момче? От скоро се поспря малко със по-големите сцени на ревност,явно защото просто разбра,че няма да е неговата,но все пак всеки ден се заяжда,че съм отивала при този и при онзи,че пак съм излизала с приятелките ми,които ме водели по мъже и т.н :D А да не говорим що за чудо беше,докато отиде по морето за 1 месец,но моето не е чак толкова тежко,преодолява се. :D
GiveMeLove
09-24-2012, 08:25
Абе каквото и да говори за България, това си е нашата родина.. Аз си я обичам, ако хората са по-добри и заедно се борят, можем да постигнем много.. :) Жалко само, че това никога няма да се случи!
Обичам приятелят си,но не мога да отрека,че и той е от графата "ревнивци".Сякаш повече показваше ревността си преди,просто в компанията ми почти винаги има момчета,а в неговата няма момичета и той се дразни от този факт и постоянно сравнява едното с другото.Е,аз какво съм виновна,да не излизам с приятелките си,само защото по някое време при нас ще дойде и някое друго момче? От скоро се поспря малко със по-големите сцени на ревност,явно защото просто разбра,че няма да е неговата,но все пак всеки ден се заяжда,че съм отивала при този и при онзи,че пак съм излизала с приятелките ми,които ме водели по мъже и т.н :D А да не говорим що за чудо беше,докато отиде по морето за 1 месец,но моето не е чак толкова тежко,преодолява се. :D
Няма лека ревност, ревността си е ревност и толкова. Ако човека не се осъзнае на време и и позволи да го превземе се озоваваш в нашето положение:(