Той заминава...

[mIm3t0o0]

Здравейте
Извинявам се много, ако вече има подобна тема във форума, но аз лично не можах да намеря.Така..В началото на лятото се запознах с едно момче - той е красив, умен, чаровен и се държи с мен като с принцеса.Първоначално и двамата се преструвахме, че не проявяваме интерес към другия, но все пак не можахме да издържим дълго.Целунахме се, признахме си чувствата и никога не съм била по-щастлива от онзи ден.Но..ех това "но"... още преди да започнем връзката си той ми сподели че след края на лятото заминава за друга държава и няма големи шансове някога да се върне.Въпреки всичко обаче, аз се влюбих - той също.И сега и двамата ни боли - заедно сме, гушкам го, целувам го, но знам че много скоро това ще свърши.Разговаряли сме много пъти, той даже започна да си търси работа тук, за да не му се налага да замине и да остане при мен.Но аз не мога да му позволя да остане и да си пропилее живота и шанса за реализация заради мен.Да, боли ме - умирам всеки път, когато ми каже че скоро заминава, но го обичам и искам да бъде щастлив.Как да го убедя да замине и да не поглежда назад?И как да убедя себе си, че ще мога да продължа да живея без него..?

[valdesbg]

Ей тая псевдосъвест(маскиран егоизъм) ще ви изяде главата.

Коя си ти че ще му даваш наклон на хуя за това какво да прави и какво не? Ако е решил да остане - тва си е негов избор и е глупаво да го спираш. Още повече заради фалшиво опрвдание като твоето. Човека си има глава на раменете и може да мисли самостоятелно. Недей да се опитваш да взимаш решенията вместо него.

Дрго - ако толкова много се обичате, колкото твърдиш - замини с него и си намери работа там. Не е нужно да убеждаваш никого в нищо. Просто покажи че не си проветряваш устата, или замълчи и се самосъжалявай. Само недей да взимаш чужди решения, водена от болната ти псевдосъвест и псевдозагриженост.

[Amore-Mio*]

Остави го сам да реши какво да прави.
Сам е избрал да остане тук и да си търси работа - нека си остане. Това си е негов избор, премислил е нещата и може да бъде щастлив и в България. Да, трудно ще е да си намери работа и така нататък, но той го знае изключително добре и въпреки това иска да остане. Не му пречи на избора, какъвто и да е той.

[xXxPETYAxXx]

Спокойно няма да се налага да го обеждаваш. Той така или иначе ще замине, ако има добра и сигурна работа в чужбина. Колкото и да те обича, все пак човек обича най-много себе си!
Ако остане, значи е преценил, че възможността за работа, която му се предлага не е чак "златен шанс" 1 на 1,000000

[xPafx]

Ей тая псевдосъвест(маскиран егоизъм) ще ви изяде главата.

Коя си ти че ще му даваш наклон на хуя за това какво да прави и какво не? Ако е решил да остане - тва си е негов избор и е глупаво да го спираш. Още повече заради фалшиво опрвдание като твоето. Човека си има глава на раменете и може да мисли самостоятелно. Недей да се опитваш да взимаш решенията вместо него.

Дрго - ако толкова много се обичате, колкото твърдиш - замини с него и си намери работа там. Не е нужно да убеждаваш никого в нищо. Просто покажи че не си проветряваш устата, или замълчи и се самосъжалявай. Само недей да взимаш чужди решения, водена от болната ти псевдосъвест и псевдозагриженост.

Мда, е такива хола дет се правят,че не са егоисти, само и само да се харесат на другите, много дразнят..

[someonerandom]

Ей тая псевдосъвест(маскиран егоизъм) ще ви изяде главата.

Коя си ти че ще му даваш наклон на хуя за това какво да прави и какво не? Ако е решил да остане - тва си е негов избор и е глупаво да го спираш. Още повече заради фалшиво опрвдание като твоето. Човека си има глава на раменете и може да мисли самостоятелно. Недей да се опитваш да взимаш решенията вместо него.

Дрго - ако толкова много се обичате, колкото твърдиш - замини с него и си намери работа там. Не е нужно да убеждаваш никого в нищо. Просто покажи че не си проветряваш устата, или замълчи и се самосъжалявай. Само недей да взимаш чужди решения, водена от болната ти псевдосъвест и псевдозагриженост.
Не виждам защо да и е фалшиво оправданието.И не разбрах защо пък да е псевдосъвест и псевдозагриженост,породен� � от егоизъм.Щом намесваш егоизъм,значи...не,изобщо не ти хващам мисълта.Може би защото ми се спи 8-) Загатваш,че тя егоистично иска той да замине.По тая логика трябва да и е през определена част от анатомията,че ще заминава,вместо да се садва и да пуска теми.

А по темата:Не знам,в кофти ситуация сте.От една страна,той наистина може да остане при теб.От друга-а сигурни ли сте,че от тази ви връзка ще излезе нещо?Ако той пропусне изгодна възможност,за да е с теб,на теб ще ти е гузно,а той може в някакъв момент да се огорчи и да започне да обвинява това си решение(и съответно и теб) за финансовите проблеми,които рано или късно ще му дойдат на главата.Ако наистина се обичате и сте сигурни,че има шанс да сте един за друг и да останете заедно,търсете варианти,обаче ако усещате,че нещо не е както трябва и не мислите,че ще сте заедно задълго-не правете глупости.А наистина оптимален вариант би бил да заминеш с него,но не знаем нито доколко ти имаш уреден живот тук,нито дали ти се живее там,където той отива(май не си споменала страна) така че не можем нищо да ти кажем.

[xPafx]

Къв е тоя фалшив свят брат. Всеки се интересува от себе си, от това да не бъде разбито неговото сърце.. С това,че тя му казва да замине и да не си проваля живота заради нея, се опитва да му ппокаже,че държи на него и той да го разбере и всъщност да остане и заедно на бял кон да тръгнат към залеза.

[OutlawGirl]

Здравейте
Извинявам се много, ако вече има подобна тема във форума, но аз лично не можах да намеря.Така..В началото на лятото се запознах с едно момче - той е красив, умен, чаровен и се държи с мен като с принцеса.Първоначално и двамата се преструвахме, че не проявяваме интерес към другия, но все пак не можахме да издържим дълго.Целунахме се, признахме си чувствата и никога не съм била по-щастлива от онзи ден.Но..ех това "но"... още преди да започнем връзката си той ми сподели че след края на лятото заминава за друга държава и няма големи шансове някога да се върне.Въпреки всичко обаче, аз се влюбих - той също.И сега и двамата ни боли - заедно сме, гушкам го, целувам го, но знам че много скоро това ще свърши.Разговаряли сме много пъти, той даже започна да си търси работа тук, за да не му се налага да замине и да остане при мен.Но аз не мога да му позволя да остане и да си пропилее живота и шанса за реализация заради мен.Да, боли ме - умирам всеки път, когато ми каже че скоро заминава, но го обичам и искам да бъде щастлив.Как да го убедя да замине и да не поглежда назад?И как да убедя себе си, че ще мога да продължа да живея без него..?

Не можеш да се убедиш. Не можеш да се залъгваш и заблуждаваш. Приеми го като изпитание на връзката ви. Радвай се като се сещаш за прекрасните спомени и ако истински държите един на друг, някой ден ще сте заедно отново.

[Azoria]

Не го карай да остава, не го карай и да заминава. Нека сам си вземе решение. Ако остане - ще имате шанс да сте щастливи заедно,ако не е ще се наложи да го забравиш... И в двата случая живей си за момента и си изкарай малкото време, което имате с кеф. Дори и да не продължи ще ви остане спомена за нещо красиво. :)

[mIm3t0o0]

Никога не съм му казвала "Остани" или "Замини".Естествено, че той сам ще си вземе решението какво да прави с живота си.Казах му, че според мен е по-добре да замине, защото има по-големи шансове за реализация, но и че ще ми липсва ужасно много.Няма как да замина с него, защото майка ми е болна и трябва да се грижа за нея, така че ми остава само да го забравя.Но толкова ме боли всеки път като си спомня колко малко време ни остава заедно...

[valdesbg]

Щото може да ти е съвестно само за неща които ти лично си направил или не си направил. Не може да ти е съвестно за действието или бездействието на другите. Съвестта се обажда когато ти правиш нещо нередно, а не когато някой друг прави нещо такова.

Фалшиво е защото не бива да смяташ че знаеш какво е по добре за някой от самия него. И не бива да налагаш поведение базирано на предното. Може да имаш предложение или съвет или такива неща, но трябва да уважиш решението на друг човек, освен ако то директно не застрашава живота ти по някакъв начин. Не може да погазваш решението на човек, само защото ти мислиш че това не е най-правилното възможно. И съвсем егоистично да държиш на това.

Или поне не би трябвало.

[~The Smile~]

Ако обичаш някого,пусни го на свобода! :)

[NambyPamby]

С това,че тя му казва да замине и да не си проваля живота заради нея... всъщност да остане и заедно на бял кон да тръгнат към залеза.

Дееба дървените философи, дееба.
Много ясно, че няма как да си цифра време с един човек, да го обичаш и на драго сърце да го пуснеш по широкия свят да си търси късмета. Гадно ти е, тъпо ти е, мъчно ти е. Само че това не те прави егоист. Егоистично е да кажеш " как ще ме изоставиш, аз те обичам, не заминавай никъде". А реакция тип "върви, пробвай, потърси си късмета, не подритвай шанса си да видиш свят и да натрупаш пари" говори само, че човекът, който я изрича, е реалист.
Тука развивате някви кухи теории как съвестта се проявявала, когато ТИ вършиш нещо нередно и нямало как, разбираш ли, да ти е гузно за чуждите решения. Да, ама не. Щото не си сам, а си част от Двойка; двама души сте в тая връзка, един отбор сте и решенията на единия влияят косвено на живота на другия. Затова да, определено би ми било гузно, ако приятелят ми пропилее шанс да сбъдне някоя своя мечта/план, заради мен. Щото искал да бъде с мен, обичал ме и подобни филмарщини. То хубаво, ама аз не съм сигурна, че бих постъпила по идентичен начин. Най-вероятно бих си хванала парцалите, секс за последно "чао", самолета и започвам живота си на чисто. Никой не дава гаранции, че утре няма да ме блъсне ТИР или че ще се събудим един ден и ще решим, че нищо вече не ни свързва, дори секса. Затова е абсолютна измишльотина да си поставяш образованието/работата/бъдещето на карта, заради някого другиго; лишаваш се от възможността да натрупаш ценен житейски опит, който ще ти е в полза цял живот, осланяйки се на някаква си измислена любов към някого си, която има срок на годност.
Но да, прави сте, че в случая не става въпрос за малки деца, ами за завършени личности(или поне така се предполага), които би трябвало да могат да вземат самостоятелни решения и да понасят отговорността за тях.
Само дето се дразня на такива решения, наистина много се дразня, не понасям такова себеотдаване, направо жертвоготовност към половинката ти и то... за чий накрая.

[anonymous708973]

Ей тая псевдосъвест(маскиран егоизъм) ще ви изяде главата.

Коя си ти че ще му даваш наклон на хуя за това какво да прави и какво не? Ако е решил да остане - тва си е негов избор и е глупаво да го спираш. Още повече заради фалшиво опрвдание като твоето. Човека си има глава на раменете и може да мисли самостоятелно. Недей да се опитваш да взимаш решенията вместо него.

Дрго - ако толкова много се обичате, колкото твърдиш - замини с него и си намери работа там. Не е нужно да убеждаваш никого в нищо. Просто покажи че не си проветряваш устата, или замълчи и се самосъжалявай. Само недей да взимаш чужди решения, водена от болната ти псевдосъвест и псевдозагриженост.

Колкото и да ти е трудно да повярваш, това правят хората, когато им пука един за друг.
Със сълзи на очи и кръв в сърцето казваш "Заминавай, развивай се, не искам да те спирам". Това не е псевдозагриженост, това е висша форма на себеотрицание.

Фалшиво оправдание? Кой си ти, че да съдиш въобще?

Авторке... в началото още е трябвало да се откъснете един от друг, но никой не може да те съди, че не сте го направили. Кажи му, че искаш той да замине и да постигне целите си, но не се заблуждавай. На него ще му е лесно да те позабрави, потъвайки в нов живот и атмосфера. На теб обаче като останалата ще ти е ад.

[cyclops]

Еха..толкова ми хареса мнението на Пантерката, че дори няма какво да добавя. Подкрепям с две ръце и два крака всяка една написана думичка.

[chushkopek]

но никой не може да те съди, че не сте го направили. Кажи му, че искаш той да замине и да постигне целите си, но не се заблуждавай. На него ще му е лесно да те позабрави, потъвайки в нов живот и атмосфера. На теб обаче като останалата ще ти е ад.

С това вече категорично не мога да се съглася, никой не може да я съди, че е взела глупаво решение? Защо? Ще му е ЛЕСНО, защото е в НОВА среда? Ко речи?

[anonymous708973]

Вземи го прочети пак, барем ти влезе нещо в главата.

Никой не може да я съди, че е взела КАКВОТО и да е решение. За теб може да е глупаво, за мен също, но за нея - не е. Какъв си, че да съдиш? Съд? Бог?

Да, по-лесно ще му е ДА Я ЗАБРАВИ (не по-лесно като цяло), защото се ПОТАПЯ в нова атмосфера и ще мисли за езика, ученето и сприятеляването с нови хора. По-рядко ще се сеща за нея - само вечер, когато остане сам, далеч от цялата шумотевица... постепенно и това ще спре. Още нещо неясно?

[chushkopek]

Вземи го прочети пак, барем ти влезе нещо в главата.

Никой не може да я съди, че е взела КАКВОТО и да е решение. За теб може да е глупаво, за мен също, но за нея - не е. Какъв си, че да съдиш? Съд? Бог?

Да, по-лесно ще му е ДА Я ЗАБРАВИ (не по-лесно като цяло), защото се ПОТАПЯ в нова атмосфера и ще мисли за езика, ученето и сприятеляването с нови хора. По-рядко ще се сеща за нея - само вечер, когато остане сам, далеч от цялата шумотевица... постепенно и това ще спре. Още нещо неясно?

Май не си на кеф, сори ако съм те издразнил някакси.

Що да не мога да съдя хората? Защо трябва да съм повече от тях, че да ги съдя?


Пак не разбирам защо ще му е по-лесно....когато човек се отдели от средата си, 1-вите няколко месеца единственото което му е в главата са спомените за старта му среда.....

[SisiStrange]

Колкото и да ти е трудно да повярваш, това правят хората, когато им пука един за друг.
Със сълзи на очи и кръв в сърцето казваш "Заминавай, развивай се, не искам да те спирам". Това не е псевдозагриженост, това е висша форма на себеотрицание.

Фалшиво оправдание? Кой си ти, че да съдиш въобще?


С това съм съгласна.

За другото се опитвам да се поставя на негово място. Дали ще му е по-лесно да я забрави наистина? Започването на нов живот на ново място на тази възраст е много романтично и вълнуващо във фантазиите, но реално е много страховито, болезнено и изпълнено със стрес + носталгия. Да се откъснеш от близките си, от приятелите си, да градиш на ново някъде, където нямаш дом, нещо поне познато, ми се вижда ужасно трудно и без разбитото сърце и загубата на любов. Според мен и на двамата ще им е трудно, но не мога да кажа, че не ги разбирам. Ако моя приятел каже сега, че заминава и аз ще гледам като фрасната с мокър парцал и ще се чудя кое/къде/как е най-правилно. Всички, които така грубо я съдите и обяснявате, че била фалшива - не знам дали сте обичали като хората някога. По-трудни и объркващи решения няма.

[cyclops]

По-лесно е най-малкото, защото той отива на съвсем различно място. А тя ще си остане тук и всичко ще й напомня за него...паркчето, уличката, пейката на която са седяли...и още куп неща. Казвам го от личен опит, тъй като съм била от двете страни. Разбира се, не всички сме еднакви, но това е моето мнение :)

[valdesbg]

Оф... ама като почнете....

Цялата работа се корени в това че се чувствате виновни защото вие не бихте постъпили така в подобна ситуация. И затова си връзвате гащите. Ми никой не ви кара да постъпвате по същия начин, човека е решил да направи жест като остане с вас за сметка на "каквото и ще да е" ми под ягодите оценете го, или му теглете майните и да се приключва. Няма защо да го украсявате с разни панделки, за по добра реализация и блабла.

Чисто и просто стигаме пак до егоцентричната нагласа - аз не бих го направил, затова няма да му позволя и на него да го направи.

Гаранции никой не дава, тва ясно. Но това е друга тема вече. Ако двама души са заедно трябва да се изяснят добре, кое на кого му е приоритетно. Дали работата, дали парите, дали семейството, дали егото, дали личното пространство или бог знае още какво. И да се знае - ако ми изскочи по добра работа, зарязвам съпруг, къща, деца, заеми, приятели и отлитам в Мозамбик, вие се спасявайте. Или не ща да се жертваш за мен, не искам и пръста да си мърдаш ако ме видиш че пропадам. Рй така, подмини ме, щото и аз така бих направил/а.

Тва е разговор, който всяка двойка трябва да проведе още в началото на връзката си. Щото колкото повече се отлага.. толкова по големи драми ще стават, защо мисля е ясно.

Половинката ми сама ще взима решенията си, и аз ще ги уважа. Както казах - кое е най-добре за нея преценява тя, аз няма да налагам какво аз мисля че е най-добре. Така че ако е решила да остане в никой случай няма да я изгоня и да и кажа "Заминавай". Или ще и кажа "стой", при положение че е решила да замине.

Ако на мен ми го направят тоя номер, при ясно и категорично решение, което съм взел да ми се правят фасони и прочее.... не само майни ще тегля ми и перушина ще хвърчи.

Чудя се само като се окучите какво ще мислите.

И да, човека, който заминава е в пъти по изгодна позиция и в пъти по лесно ще забрави.

[SisiStrange]

Не е толкова просто, когато си обвързан наистина, не само като термин. Щото от една страна искаш да си с тоя човек до лудост, от друга не искаш един ден да те гледа с неприязън и да си мисли: "Заради тебе нищо не излезе от мен и взимам 300лв заплата вместо 2000." И мисля, че при всеки неуспех тая тема ПАК би се повдигала, защото хората са такива - като нещо не проработи все ще се чуди дали пък нещата нямаше да са други, ако беше заминал. Това е същото нещо, което се случва с разни стари домакини, които в един момент кресват: "Мразя те, ако преди 30г. не се бях задомила с тебе, щях да съм велика певица." Без да знаят дали е щяло да стане така наистина. На мястото на авторката всеки би се шашардисал. Никой не иска да му се случи това. Замине ли, поне, ако един ден все пак се съберат, ще се знае кой какво е могъл и какво е направил по въпроса. Когато наистина много обичаш човека до теб, не е толкова лесно егоистично да кажеш: "А, викаш... ще останеш заради мен? Ок. Идеално. Чакай да ти разопаковам багажа." Щото искаш да е щастлив и да се е реализирал максимално. Не да захвърля всичко за тебе. Никой не иска да се жертват в негово име. От един момент нататък нещата спират да са: 'Моите решения - неговите решения", а стават "Нашите решения". Поне така стоят нещата в сериозните връзки. Заедно сте не да се правите на дръж ми шапката, а защото искате да сте двамата и дружно да се справяте и с проблеми, и с ежедневие.

[valdesbg]

Ако баба беше мъжка....

В една връзка хората се уважават и зачитат мнението на другия. Колкото и неразбираемо да е за тях на първо четене. Щом съм казал "Оставам" значи това е финалното ми решение и това ще е нещото, което ще ме направи щастлив. Капиш?

Ако се окаже че бъркам - сам съм си виновен и няма да буча, щото никой не ме е насилвал да взимам това решение, нали?

Easy as that.

[DisappointedDreamer]

Ако баба беше мъжка....

В една връзка хората се уважават и зачитат мнението на другия. Колкото и неразбираемо да е за тях на първо четене. Щом съм казал "Оставам" значи това е финалното ми решение и това ще е нещото, което ще ме направи щастлив. Капиш?

Ако се окаже че бъркам - сам съм си виновен и няма да буча, щото никой не ме е насилвал да взимам това решение, нали?

Easy as that.

Не всички разсъждават като теб.

[SisiStrange]

Ако баба беше мъжка....

В една връзка хората се уважават и зачитат мнението на другия. Колкото и неразбираемо да е за тях на първо четене. Щом съм казал "Оставам" значи това е финалното ми решение и това ще е нещото, което ще ме направи щастлив. Капиш?

Ако се окаже че бъркам - сам съм си виновен и няма да буча, щото никой не ме е насилвал да взимам това решение, нали?

Easy as that.
Когато решението ти бърка и друг човек, тогава спира да бъде на принципа: "Ми така искам. Така казвам. Точка." А за такива важни решения е хубаво да се помисли добре.

[valdesbg]

Ако си знаеш приоритетите в живота.. не е нужно да мислиш много и надълго и нашироко. И точно щото бърка и друг не е добре да си вземеш шапката и дим да те няма. Върни се на примера с Мозамбик.

Явно аз съм единствения в темата, чийто първи приоритет е семейството.

[SisiStrange]

Не си. За моята кариера чужбина би била като врата към успеха, но оставам тук, защото тук сме решили да правим дом. И това е правилното решение, ама е взето така, че никой да не се чувства виновен и да не знае доколко другия прави жертва или компримис. В противен случай е в пъти по-трудно.

[valdesbg]

Еми... значи сме на една страна.

Само ще допълня че за да можеш да оцениш адекватно дадено решение на друг човек, трябва да знаеш какво изпуска и какво печели от това. Щом са двойка - би трябвало да могат да споделят и такива неща, без да се разиграват драми. Всяко решение си има плюсове и минуси. Щом както казваш касае и двамата - значи и двамата трябва да са еднакво информирани. Тва е все едно на единия да му открият рак примерно и да си трае.

Все още не разбирам защо някой ще се чувства виновен, ако половинката му остава с него? Може би защото на мен не би ми било независимо от коя страна съм.

[Azoria]

Все още не разбирам защо някой ще се чувства виновен, ако половинката му остава с него?

Според мен е страх да не я обвини след време,че си е пропуснал шанса ,едва ли не, за по-хубав живот (ако нещата не им потръгнат)...

[mimsssssss]

Ей тая псевдосъвест(маскиран егоизъм) ще ви изяде главата.

Коя си ти че ще му даваш наклон на хуя за това какво да прави и какво не? Ако е решил да остане - тва си е негов избор и е глупаво да го спираш. Още повече заради фалшиво опрвдание като твоето. Човека си има глава на раменете и може да мисли самостоятелно. Недей да се опитваш да взимаш решенията вместо него.

Дрго - ако толкова много се обичате, колкото твърдиш - замини с него и си намери работа там. Не е нужно да убеждаваш никого в нищо. Просто покажи че не си проветряваш устата, или замълчи и се самосъжалявай. Само недей да взимаш чужди решения, водена от болната ти псевдосъвест и псевдозагриженост.

Съгласна съм. Още повече, че тази показност я правиш за пред него, че видиш ли толкова го обичаш и го оставяш да върви по своя път. Еми чакай сега, ти ако го обичаш със зъби и нокти ще се бориш за него, ако трябва сама куфара ще си стегнеш и ще отидеш с него...нали много го подкрепяш.
Не знам какво очакваш, като му казваш да замине? Ще си почешеш егото, ако той остане заради теб ли? Или цял живот ще говориш за неизживяната си любов, защото той е щял да се развива в чужбина? Ами в крайна сметка май ти не знаеш какво искаш. Според мен не го обичаш, знаеш че нещата няма да продължат повече от година и за да не ти натяква после, че е останал заради теб, от сега слагаш точката... Да, според мен това правиш.

[TrueStory]

Не съм чела останалите мнения, но ако момичето има капка мозък в главата си, ще му каже да замине....а ако и той разсъждава трезво, ще я послуша. Толко по въпроса.

[Me4encety]

Казал е,че остава кво мрънкаш ?! И двамата сте виновни за положението.Ще ти обесня защо.Замаяла си му главата и като ти е казал,че ще замине си искарала тъжния поглед и на момчето му се е скъсало сърцето.Решил е да остане,защото и той е лигльо и мисли,че не може да живее без теб.

[SisiStrange]

Казал е,че остава кво мрънкаш ?! И двамата сте виновни за положението.Ще ти обесня защо.Замаяла си му главата и като ти е казал,че ще замине си искарала тъжния поглед и на момчето му се е скъсало сърцето.Решил е да остане,защото и той е лигльо и мисли,че не може да живее без теб.
А ти си злобна пикла. Друго няма да кажа. Имаш честта да си една от мега малкото, които наистина съм обидила в тоя форум за над 5000 мнения.

[xXxPETYAxXx]

Охх, някои теми са като сериал... ама защо никой не пише какво става след пускането на темата, как се развиват нещата...
Момчето реши ли твърдо, дали ще остава или заминава/кога трябва да заминава?...

[Azoria]

Охх, някои теми са като сериал... ама защо никой не пише какво става след пускането на темата, как се развиват нещата...
Момчето реши ли твърдо, дали ще остава или заминава/кога трябва да заминава?...


Какво стана в следващия епизод? :lol:

[mIm3t0o0]

И аз още не знам какво ще се случи.Ако си намери работа ще остане.Ако все пак замине ще е след месец, но ние ще се видим утре и след това не знам дали ще се видим повече.Изчетох мненията на всички и съм благодарна на тези които ме разбраха.Както казах няма как да замина с него, иначе вече щях да съм стегнала куфарите си.Обичам го и точно заради това искам да постигне всичко, което си е наумил.Не съм му казвала замини или остани.Казах му какво е правилно според мен и че ще го подкрепя каквото и да реши.Но не знам какво ще правя след като замине.От както разбрах, че след утрешната ни среща може да не го видя повече почти не съм спряла да плача.Много ме боли.Знам че това е най-добре за него, но толкова ще ми липсва...

[chushkopek]

Еми... значи сме на една страна.

Само ще допълня че за да можеш да оцениш адекватно дадено решение на друг човек, трябва да знаеш какво изпуска и какво печели от това. Щом са двойка - би трябвало да могат да споделят и такива неща, без да се разиграват драми. Всяко решение си има плюсове и минуси. Щом както казваш касае и двамата - значи и двамата трябва да са еднакво информирани. Тва е все едно на единия да му открият рак примерно и да си трае.

Все още не разбирам защо някой ще се чувства виновен, ако половинката му остава с него? Може би защото на мен не би ми било независимо от коя страна съм.

Изключително правилно казано.

[PyCoKoCkA93]

Той трябва сам да реши,ама гледай и ти като му казваш,че не искаш да си жертва бъдещето,да звучиш искрено,а не като от куртоазия...Сама няма как да се убедиш в каквото и да било ПРЕДВАРИТЕЛНО.Без да си поставена пред свършен факт,нищо не става.Когато се развият нещата,тогава ще ти се налага да преживяваш това и онова...

[PyCoKoCkA93]

...че никой да не се чувства виновен и да не знае доколко другия прави жертва или компримис.

Не съм чела обстойно предишните ти мнения по темата,че нещо не съм в настроение за спорове...Но само едно не разбирам:Защо другият не трябва да знае точно каква жертва правиш за него?Не да драматизираш колко много изпускаш заради него и да му вменяваш чувство за вина,но поне в общи линии да знае какво и какво е можело инак еди-къде си и какво следва сега тук...Аз лично не бих искала компромисът ми да остане незабелязан,защото по този начин едва ли не се възприема като поредното лесно решение,взето с лека ръка от моя страна...

[SisiStrange]

^ Защото, ако наистина се обичате, компромисът ти никога няма да остане незабелязан дори да не е вменен по някакъв начин. Не искам моя човек да мисли, че това, че съм с него е вид компромис с мен. Искам да се чувства сигурен, че съм направила това, защото така ще бъдем щастливи. Никой не обича да се жертват в негово име.

[valdesbg]

Сисе що задължително трябва да е компромис подобно решение? Не може ли да си претеглил нещата и да си решил че въпреки повечето плюсове в чужбина оставаш защото "insert random reason here". Оставаш щото така искаш, а не щото така се налага. Компромис ще е, ако не искаш да оставаш тук, в чужбина ще ти е по добре, обаче от съжаление или друга глупост не заминаваш.

Ако ще е компромис по хубаво тегли майните и заминавай. Компромиси с такова нещо не се правят. Всъщност компромисите са много деликатна тема в една връзка и е добре да се избягват максимално. Знам че звучи малко двояко, имам предвид ако нещата, за които правиш компромис са сравнително по често от другите.. значи тая връзка не е успешна. Ако не се налага да правиш компромиси и си съгласен с поведението и мирогледа на партньора си.. то тогава всичко е 6 точки.

[SisiStrange]

^ Именно, защото не е компромис с мен, а е просто решение, не бих искала той да гледа така на нещата. Това беше към мнението на Русокоска, защото тя отбеляза, че не би искала компромисът и да бъде подминат. Мисля, че в тяхното положение (на авторката и приятелят и), обаче, иде реч точно за това, че той иска да иде там, иска да работи там, но само тя го задържа. За него това Е компромис и за нея става още по-трудно просто да свие рамене и да не се кахъри за избора му.


Ако ще е компромис по хубаво тегли майните и заминавай.
Може би тя се чувства тъкмо така и затова се меша в неговото решение. Вие я изкарахте голяма гадина, лицемерка, егоистка и актриса. Според мен просто е ошашавена, влюбена и объркана. Изборът може да е негов, но много сериозно касае и нея. При тях положението не е, както при мен, примерно. Аз си оставам, защото мисля, че няма да сме толкова щастливи в чужбина по куп причини, много далечни от кариерата. Идеята да замина без него дори не ми е минавала през главата. Никой нищо не го гложди. При тях не е така.

[titinkaa]

Съгласна съм с PinkPan7her

[А Л И С А]

Сложно положение. Правилно си постъпила като си го оставила сам да вземе решение. Все пак от това зависи животът му за напред. Но дори да не остане, не се отчайвай. Вярвай, че Любовта вие по-силна от разстоянието и че един ден пак ще сте заедно. Не мисля, че някой трябва да прави компромиси заради другия в тази ситуация. Разбира се, винаги съществува възможността, той да остане, да се карате за нещо или дори да се разделите и той да те обвини, че си му съсипала бъдещето. Просто му кажи да помисли егоистично,защото все пак става въпрос за неговия живот. Да, разбирам, че го обичаш, но ако реши да замине го подкрепи. :)