PDA

View Full Version : Анорексия?!



violette94
09-25-2012, 20:55
Здравейте.Следният проблем е свързан с моята най-добра приятелка, която се е вманиачила в своето тяло.
Така..
Още в началото на годината тя се оплакваше, че е прекалено "дебела" ( а всъщност тя беше си много добре .. имаше си малко само повечко дупе, но и така беше добре :) ). Малко повече от месец тя свали драстично много кг за прекалено малко време.Всъщност тя е яла само зеленчуци, плодове, много вода е пила и яла по-малко от некалоричните храни като вечерята й е била в 5 следобяд.ОМГ направо съм потресена, това не е нормално!! :( Стана много слаба, на клечка, даже ребрата й се броят по гърба и над гърдите.И така продължи да си яде.Не й е идвало от 6 месеца и повече и тя дори не се притеснява!Тя напълно и психически се промени!Като започна да й говоря, че това което прави не е добре тя се сърди и ми се кара!Даже майка й ме пита и аз й казах, че не яде и тя беше ми сърдита със седмици!!Не слуша никой, дори и майка си.Жал ми е за жената!
От няколко седмици може и месец започна да яде нормално и да яде от всичко, но отскоро започна пак да яде в училище само ябълки и да се налива с вода!Майка й снощи е говорила с другата ми приятелка, която била много притеснена!
Приятелката ми е ходила на гинеколог и бяха й казали, че нищо й няма само трябва да си върне килата, но тя не слуша никой!Вече не знаем какво да правим с нея, тя дори и психически не е добре, промени се много! :( Моля, помогнете!!!

SisiStrange
09-25-2012, 21:24
Много трудна битка си подхванала. :( Моя близка приятелка също беше така. Беше пълничка, да. Отслабна обаче до скелет почти и все се мислеше за дебела. Стърчаха и кокалите отстрани, а тя вярваше, че са паласки. Това е една вътрешна битка, която протича страшно болезнено, особено за момиче. Тя има нужда да си вдигне самочувствието, но не знам как би могла да и помогнеш. На това ниво няма да слуша съвети. Моята приятелка накрая се оправи като тръгна на спорт и така се успокои някакси, че ще е слаба и без ненормални диети. Пак не яде съвсем като хората, но поне е в прилични количества.

sexa_na_kompleksa
09-27-2012, 08:40
Този проблем е много сериозен и не знам дали сама ще може да се справиш. Обърни се към училищния психолог или намери друг, защото това си е точно за психолог (не психиатър!!).

scrooper
09-27-2012, 09:53
Кажи й, че никой не иска да е дебела, а да е слаба, стройна и здрава. И че в момента не е слаба, а кльощава. И че започне ли да живее здравословно- да се храни нормално и да спортува редовно, ще си се поддържа слаба без проблем. Покажи й, че си готова да я подкрепяш по всевъзможни начини, щом реши да се спасява. Но й заяви ясно, че няма да бъдеш съучастница по пътя й към болницата. Също така й кажи, че не е видяла и изживяла достатъчно още, че да се самозапраща в гроба.

marilyn
09-28-2012, 14:01
За съжаление е много трудно да й помогнеш. Ако тя сама не осъзнае, че има проблем, сте неспособни да й окажете каквато и да е помощ. Имам приятелка, която страда от булимия. Повръща всеки ден. И знае, че това е лошо, разбра си проблема и потърси помощ. Съветвам те да бъдеш до приятелката си, дори тя да те отблъсква.. просто е изключително трудно докато си разберат проблема..

besso
09-28-2012, 18:37
Психолог. Имах едно бивше гадже, което беше преодоляла булимията с помощта на психолог, но проблема е сериозен и с приказки от приятелите не става. Това което може да направите е да се поинтересувате кои и къде са най-добрите специалисти. Успех!

Богиня
09-30-2012, 18:52
От личен опит: говори с нея, с родителите и, това е смъртоносна битка. Не се ли вземат мерки от рано, никога няма да се оправи. :( В 10-ти клас бях 42кг за моите скромни 172. Доста, а? Вярно е, че непрекъснато се мислиш за дебел. Оправих се, с много зор и много изхабени нерви от страна на баща ми. В момента съм 50кг, повече от това не мога да наддам. Но и говори, много и говори... :(

pifiella
09-30-2012, 20:53
В 7-ми клас не ядях нищо или хапвах нещо на път за вкъщи,после се прибирах и го повръщах,това продължи с месеци,а и ходех на уроци по математика и на наште казвах,че съм яла там...На време се осъзнах и се оправих,много е трудно,много...

Amore-Mio*
09-30-2012, 23:20
Това е много гадно. И е напълно възможно да влизаш във война, от която можеш и да не излезеш. Всичко си зависи от нея, но и от вас. Обкръжаващата среда е важна, стига по един или друг начин да й покажете, че това, което прави - не е правилно. И може да погуби себе си и мечтите си, иска ли го?

pifiella
10-01-2012, 13:47
И да и говориш няма смисъл. Първата промяна трябва да дойде от нея самата,тоест,ако тя пожелае да живее и да оздравее,тогава ще и трябва подкрепа,а сега просто си говориш на едно невъзприемащо същество... Тя трябва да поиска да се оправи,затова я заведете на психолог!

Infinite_swag
10-04-2012, 13:52
Няма как ти да я накараш да спре. Минах през форма на анорексия, ако сама не реши няма как да я спреш. Аз реших, че трябва да спра, чак когато влязох в болница за три седмици и припадах почти всеки ден, и отново ми беше трудно да не мисля, че съм дебела. Може да съм 165, но бях стана 34кг на 15 години. Кофти, а? През цялото това време аз си мислех, че съм ужасно дебела и не можех да се гледам. Та идеята е, че сама трябва да реши, че това не е добре за нея, ти няма как да я накараш.

sexblqn
10-04-2012, 17:42
Задължително говори не само с нея , а и с родителите и, защото те може би не знаят колко сериозен е проблема, а тази болест наистина е с фатален край и се преодолява много трудно. Нужна и е много подкрепа и психолог.