Загуба

[SiSi7yYy]

Първо искам да се извиня ако темата не е за тук...
Преди повече от година загубих най-добрият си приятел в катастрофа. Беше ми като повече от брат. Обичах го ужасно много. И все още го обичам, той винаги ще бъде важна част от живота ми. Проблема е, че ми липсва ужасно много. Свързвам всичко с него. Вървя по улиците и виждам място, на което сме се забавлявали, лигавили сме се. Щом почина затворих в една кутия всичките неща, които ми бе подарявал - любимата ми гривна, едно украшение за гердан... сложих там и всички наши снимки, а тези, които бяха в компютъра ми изтрих... Та, по темата, сложих ги в кутията и я скрих на село. Скоро я намерих и всички спомени се върнаха и ме заболя отново, че го няма... Майка ми се прибра и ме видя цялата в сълзи... Попита ме какво ми е и аз успях само да промълвя името му. Тя ме разбра и ме прегърна, но болката си остава в мен. Искам някак да спра проклетата болка, но още всичко ми напомня за него... На врата ми стои постоянно онова зелено сърчице, което ми даде. Не го свалям абсолютно никога... Онзи ден пък една моя "приятелка" казала на момичето, с което не се понасяме какво е станало и тази в момента не спира да ми се подиграва за това. Аз лично не виждам нищо смешно в това да загубиш част от себе си в катастрофа, но на нея и е много забавно.
Някой от вас преживявал ли е подобно нещо? Как сте се справили или все още се справяте с болката?

[DisappointedDreamer]

Първата загуба обикновено е трудна, защото е първа и не знаеш как да реагираш, как да се държиш, какво да мислиш. Обикновено, след като загубиш няколко човека, това чувство на празнота малко по-малко избледнява, и се научаваш че смъртта е нещо обикновено, и трябва да се третира като такова, за да можеш да водиш пълноценен живот. Иначе, ще прекарваш времето си в тъгуване на някого, който отдавнал си е тръгнал. А така само си губиш времето.

Поплачи си. Но осъзнай, че не можеш да прекараш цял живот в оплакването на смъртта на някого. Все някога трябва да продължиш напред, и да изживееш своя живот. Опитай се да мислиш позитивно. Излизай навън с приятели, намери си занимание, учи - все неща, които да те накарат да не мислиш за приятеля си.
След време, обичта към приятеля ти няма да намалее, но пък липстата му няма да се чувства толкова силно, колкото момента, когато го загуби.

[bloodyF]

съболезнования
игнорирай детските подигравки, ти си загубила човек, който е бил като брат за теб
никога няма да спре да ти липсва наистина
ще спреш да се сещаш толкова често за него, ще си припомняш от време на време когато изпитваш силна нужда той да бъде до теб
няма защо да се опитваш да премахнеш спомените, нещата , които ти е подарявал или снимките ви, по този начин ще си го пазиш по-близо за теб
мисли си, че е някъде горе и те пази
прегръдки

[Chacho]

Смъртта винаги е болезнена. За мен се оказа, че времето действително лекува. Такива неща се случват, карай напред.

А на онази, която се подиграва, можеш просто да й биеш един шамар и да я плювнеш с лицето, без да се замисляш.

[SisiStrange]

Много по-тежко е, когато човекът си е заминал... неочаквано и преди да му дойде времето. Всички сме преживяли смърт на баба или дядо (е, не всички, но вероятно всички ще). В моя случай дядо ми беше заел ролята на баща отдавна и го преживях много тежко, но с времето се справих. На теб със сигурност ти е много по-трудно. Аз съм сигурна, обаче, че си силно момиче и трябва някак да го преодолееш. Приятелят ти винаги ще е важна част от тебе. Амбицирай се и се опитай да се държиш така, че да се гордее с теб, ако можеше.

А онази, която ти се подиграва, заслужава да изяде някой много здрав бой и да я провесят за зърната от някой висок балкон. Изключително грозна постъпка. И аз бих и зашлевила един шамар.

[MsMiracle]

Подиграва ти се, че си загубила приятел? Предполагам сте на поне 13, така че явно причината не е малкото години, а простотия на тъпата злобна селянка. Съжалявам, че я наричам така, но не понасям хора, които си правят майтап на нечии друг гръб за нещо такова.
Както ти казаха по-горе, бий и два шамара и да не ти пука.

Относно твоите чувства, трябва да се опиташ да не мислиш за това. Знам, че е трудно, и че на приказки е най-лесно, но това е единствения начин. Не може постоянно да живееш с мисълта за смъртта на някой близък. Не се преживява никак леко, знам. На мен първата ми загуба в така да го нарека съзнателния ми живот, когато вече осъзнавах какво се случва, беше в 3-ти клас. Много тежко го преживях, защото загубих един много скъп човек, макар да бях хлапе. И до ден днешен като се сетя за този случай, очите ми се пълнят със сълзи.

Но не може да се тормозиш така постоянно. Излизай навън, запознай се с нови хора, опитай се да станеш по-отворена, не се затваряй в себе си. Моите съболезнования за приятеля ти. Мисли си, че сега той те гледа отгоре. Едва ли би искал да си в такова състояние едва ли не по негова вина. Измий си сълзите и си кажи, че всичко ще бъде наред. :) Сещай се за него, от време на време, и нека тия спомени будят само усмивката на твоето лице, а не плач.

[Amore-Mio*]

Напразно се надяваш да го забравиш. Сама каза, че е бил част от теб - невъзможно е тая част с времето да изчезне от там, разбираш ли? Знам какво ти е и точно заради това мога да твърдя, че не се забравя. С времето леко избледнява всичко, но си остава и ще си остане. Недей да криеш нещата от него, не трий снимки и неща, които са били неща между теб и него. Гледай си ги, спомни си за хубавото време с него и знай, че той сега е на по - добро място, и те пази.

[MaLyKoLiU]

Преди 5 години почина мой много добър приятел... бяхме комшии, той беше на 23 ии последните си няколко години прекара в инвалидна количка... :/ Всеки ден като се прибирах от училище първата ми работа беше да отида да му направя кафе и да го взема вкъщи да си го изпие и да гледаме някой филм... после играехме някоя игра в мрежа на компютрите и т.н. :) Също ми беше като брат...
Никога не съм се опитвал да го забравя... често се сещам за него и си спомням все хубави неща... :) Имаме вкъщи една чаша за кафе, която му бяхме подарили за рождения ден ии редовно му правех кафе в нея... после остана вкъщи ии сега ние си пием кафе в нея и се сещаме за него и за хубавите моменти с него. :) даже все още си пазя скайпа му в абонатите ми, макар, че никога повече няма да го видя online... :)

Затова не затваряй спомените в кутия и не трий снимки с него... изкарай ги и си спомняй за хубавите моменти прекарани с него, и никога не се опитвай да го забравиш :) В началото ще е трудно, но ще се научиш да бъдеш силна... и трябва да се научиш, защото някой ден и вашите няма да могат да те утешат :) Просто го приеми, че всеки някога ще си отиде и трябва да сме силни защото живота продължава... :)
Казва ти го човек, който загуби баща си преди по-малко от 3 месеца.

А за онази пикла, тегли ѝ една майна... някой ден и тя ще разбере какво е. :)

[Dark_Heartbreaker]

Болката е нещо неизбежно. В реалния живот изпитваме болка често и не можем да избягаме от това. А и не бива - колкото повече бягаш от болката, после толкова по-силно тя ще те връхлети. Разковничето е да не се фокусираме върху нея, а върху малкото моменти, в които тя не присъства, отсъства... Моментите на щастие, удовлетворение, хармония... Спомените ще ти донесат поне малко лекота на сърцето, затова не ги набутвай в тясната кутия, където те ще бъдат забравени, сякаш са едно нищо.... Накрая приеми, че тази болка ще е твоя спътница цял живот. Хубавата страна е, че всеки път, когато погледнеш любимата ви снимка или дори онова малко зелено сърчице, болката ще излиза наяве, но заедно с нея ще прехвърчат в сърцето ти и толкова много други вечни спомени....

[justmee19]

Всеки един от нас е минал или те първа му предстои да мине по този път. Загубата на близките ни хора е неизбежна за съжаление. Жалко е,че приятелят ти си е отишъл толкова рано,защото предполагам не е бил много голям. Той е бил част от теб и винаги ще бъде,дори и да изтриеш всички снимки от компютъра си или да сложиш нещата,които ти е подарявал в кутия,не можеш да изтриеш спомените. Поплачи си,когато ти се плаче,но се и усмихвай,когато се сещаш за него. Не се опитвай да го забравиш,защото е невъзможно. Просто се радвай за времето,когато сте били заедно,смеели сте се лигавили сте се,радвай,се че си имала най-добър приятел. И гледай смело напред,защото със сигурност той би искал това - да бъдеш силна и да продължиш живота си с усмивка.