darkstepbg
09-28-2012, 20:08
Аз и моята история.История на тийн който не знае какво става в главата му,тийн който се смята за изключително интелигентен...глупак :D
Тааа да се представя първо.Стефан се казвам и съм на 18 години,живея на края на света (е,шегувам се) .
Толкова голяма каша е в главата ми ,че дори нямам представа откъде да започна.Първо искам да кажа ,че съм отворен за всякакви критики,съвети и коментари стига да са в рамките на нормалното.Няма да приема никакви обидни коментари.Като цяло не пиша тук за да получа отговор на точен въпрос.Просто ми е някак си "по-лесно" да го споделя пред стотици хора които не познавам отколкото пред 1-2 от т.нар. ми приятели . НЕ ВЯРВАМ на никого от обкръжението си,освен на ...нея(и дори на нея не е 100%).Цял ден си мисля "какво да напиша" когато седна на лаптопа,но пак съм 100% сигурен ,че изпусна нещо.Прекалено много се обяснявам затова просто започвам по същество с живота ми през последните почти 2 години.
Казва се Вероника и за да не се объркате с годините - тя е 1996 а аз съм 1994г. Видях я още на първият учебен ден,когато тя беше "зайче" . Още тогава остана в ума ми въпреки ,че имах приятелка над година и 4 месеца.Училището започна и почти всеки ден я виждах по коридорите...Тя се усмихваше и красеше деня ми въпреки ,че дори не я познавах.Не знам какво точно стана но през ноември вече проведохме първият си разговор.След него последва втори,трети,четвърти,n-та разговор.Пишехме си почти всеки ден по 3-4-5 часа (а в същото време тогавашната ми приятелка нямаше възможността да ми обръща толкова внимание , казва се Алекс) . По-късно осъзнах ,че Вики се интересува в пъти повече относно мен,за разлика от Алекс.Това помогна по-късно да разбера ,че я харесвам.Дойде момент в който се разделих с Алекс заради Вероника.Казах й ,че я харесвам...по-късно й предложих и познайте какво стана - получих "да" . Бях някак щастлив. Мина се седмица,две но виждах ,че нещо не е наред а аз самия не знаех какво е то. По-късно Вики сподели какво има и разбрах какъв е проблема.Осъзнах ,че съм привикнал към характера на едно момиче и си мисля,че ако се държа така с останалите,всичко ще е наред.Няма нищо такова.Както и да е.Минаха почти 2 месеца но аз все още не знаех как да свикна към нея и реших ,че няма смисъл да я мъча докато не се осъзная в буквалния смисъл.Поговорих с нея и се разделихме.Периода на "размисли" беше 2 седмици.Две седмици в които аз мислех постоянно какво и как трябва да направя за да бъда с нея и всичко да бъде наред.
Втора опит.Датата е 1 Юли 2011.Деня в който й писах,разпитвах и прочие докато не видя намек,че тя мисли за мен.Той най-накрая се показа измежду редовете на чата и аз се захванах за него.Споделих какво що и как.Разбрахме се когато се видим на живо да говорим повече.Пет дни в размисли и напрежение.Датата е 5 юли, Празникът на розата в гр.Казанлък. Всяко училище има група която го представлява на шествието,а аз и тя бяхме избрани да носим главният плакат на техникумът ни.Разбрахме се да се видим в този ден,след шествието.Понеже като на всеки празник,трябва да има "сергии и люлки" ,панаир както се казва.Всичко свърши и с нея потеглихме на там.Качихме се на едно,на второ,на трето докато ни се доповръща.Беше хубаво защото бях с нея.Чувствах се така все едно сме само ние а около нас имаше стотици хора.В един момент заваля и се скрихме под дърво.Прегърнах я защото й беше студено и след дълго мълчание от моя страна я попитах :
"Въпреки,че не го заслужавам...Ще бъдеш ли отново с мен"
Получих второто си "Да" .Този път наистина се чувствах на седмото небе.Казах й ,че съм готов да променя всичко в себе си,което тя не харесва при едно условие.Да не се възползва от това и да ми се качи на главата както се казва.
Времето започна да лети.В началото беше малко трудно но започнах да свиквам с това да приемам и променям нещата които не й допадаха.Виждах ,че всичко се получава.Първите 3 месеца (Юни,Юли,Август) бях наистина щастлив.Имаше тук там малки караници и спорове,но без тях не може.Всичко беше перфектно,такова каквото съм искал да бъде.Преместих се в друго училище защото моето не струваше.Тя също и тогава нещо стана...Какво? Какво по дяволите стана?! Караниците започнаха да се увеличават.Имах чувството ,че отново съм на старта.Тя повтаряше ,че иска да се променя.Винаги имаше нещо което не правех като хората а аз усещах ,че не е така.Бях уверен в себе си и сигурен,че съм постигнал всичко което е искала от мен.Броят на караниците се увеличаваха.Станаха "по-ожесточени" , станаха ежедневие. Месеците са Ноември и Декември.Скандалите бяха в най-добрия случай през 2 дни.Чувствах се ужасно,тя също.Започна да ме заплашва - "Ако не се промениш,следващата караница е края" . Болеше...наистина болеше. Един ден просто ми писна и й казах :
- Зарязвам приятелите си заради теб,пестя парите си заради теб,лишавам се от всичко...заради теб.Какво искаш от мен мамка му ?!
- Да се държиш с мен като с принцеса...Онемях..
-А какво означава това ? Да не излизам с приятелите си за да мога да го правя с теб? Да не гледам филми и играя игри за да можем през цялото време да си пишем? Да се лишавам от всичко за да давам всичко на теб?
- Да.
Аз - Осъзнаваш ли ,че след тези думи над 85% от момчетата ще ти бият меко казано шута? Но аз не съм от тях,аз ще продължа да се опитвам !
Тя - Как може да ми кажеш нещо такова? ...Разсърди ми се
Времето продължи да лети.Заплахите ,че ще ме зареже продължаваха.Имаше скандал дори на коледа.Точно тогава ,когато трябваше просто да сме заедно...На нова година също не бяхме в цветущи отношения.Датата е 23 Януари...Поредната заплаха.На тази вече не издържах и вместо тя да ме "зареже" аз сам си тръгнах.Отказах се от всичко,не можех повече...Никога не се бях чувствал по-тъпкан. Трябваха й 2 дни за да разбере ,че аз наистина съм се отказал.Да разбере,че е грешала и да ме потърси отново.Съгласих се,дали не беше наивно.Аз вече не бях същия.Знаех ,че не бях същия.За мен този край беше наистина край.Нямах желанието да правя нещата които съм правил преди.Нямах стимула,нямах много неща...просто не бях себе си и знаех,че надали ще бъда.За следващите 3 месеца дори не мога да дам определение.Този път тя беше перфектна.Липсваше всяко лошо нещо в нея,но липсваше и всяко добро в мен.Не казвам ,че не се интересувах.Бях доста по-отдалечен,по-предпазлив.Не бях сигурен обичам ли я или не...Всичко от моя страна беше наполовина ...а доверието ми - почти нулево.Бяхме загубили доверие помежду си заради всичките изговорени лъжи и тайни.Така продължи до първи април (лол,знам как реагирахте) . Тогава окончателно се разделихме.
Исках да забравя всичко...Исках да намеря начин и да забравя всичко което се е случило през последните 10 месеца.Мина време и се запознах с момиче с което ми беше приятно.Стигна до там ,че да сме заедно.Минаха почти 2 месеца но не се чувствах така както с Вики.Знаех,че имам чувства към нея.Казах на това момиче за Вики и отново я потърсих . От мен се искаше да се докажа,да докажа чувствата си.Трудна задача.Родителите не ме харесваха почти през целия период (освен първите 3 месеца когато всичко беше перфектно) . "Изискванията" към мен бяха доста сурови.Първите няколко дни се справях отлично,всичко вървеше по план.Докато отново не се появи караница.Оказа се ,че и най-малкия спор ме събаря на колене и ме връща в начална позиция,отказва ме..Трудно беше и имаше още и още караници които най-накрая успяха да ме съборят.Отказах се...Меко казано я прецаках,прецаках и себе си,отново.ЛОЛ.Срещнах още едно момиче.В момента съм със съвсем друго.Но никоя не ме кара да се чувствам така както тя.Никоя не ме целува по-същия начин.Не ме прегръща така.Не ми поднася същите хубави ласки.Не ме разбира така.НИЩО НЕ Е ТАКА КАКТО ПРИ НЕЯ.........
Искам я...Искам живота ми да мине с нея.Но нямам смелостa...може би нямам и желанието...нямам волята да го направя.Не мога да се докажа пред родителите й и по-важно пред нея.Може би нещото което ми пречи най-много е спомените.Спомените от всичките заплахи,разделяния,лъжи и прочие...Предпазливостта създадена в мен.Загубеното доверие към нея...Искам я.
Благодаря на всеки който е отделил време да прочете всичко това.Надявам се,че тези които прочетат това няма да повторят моите грешки.Успех .
Тааа да се представя първо.Стефан се казвам и съм на 18 години,живея на края на света (е,шегувам се) .
Толкова голяма каша е в главата ми ,че дори нямам представа откъде да започна.Първо искам да кажа ,че съм отворен за всякакви критики,съвети и коментари стига да са в рамките на нормалното.Няма да приема никакви обидни коментари.Като цяло не пиша тук за да получа отговор на точен въпрос.Просто ми е някак си "по-лесно" да го споделя пред стотици хора които не познавам отколкото пред 1-2 от т.нар. ми приятели . НЕ ВЯРВАМ на никого от обкръжението си,освен на ...нея(и дори на нея не е 100%).Цял ден си мисля "какво да напиша" когато седна на лаптопа,но пак съм 100% сигурен ,че изпусна нещо.Прекалено много се обяснявам затова просто започвам по същество с живота ми през последните почти 2 години.
Казва се Вероника и за да не се объркате с годините - тя е 1996 а аз съм 1994г. Видях я още на първият учебен ден,когато тя беше "зайче" . Още тогава остана в ума ми въпреки ,че имах приятелка над година и 4 месеца.Училището започна и почти всеки ден я виждах по коридорите...Тя се усмихваше и красеше деня ми въпреки ,че дори не я познавах.Не знам какво точно стана но през ноември вече проведохме първият си разговор.След него последва втори,трети,четвърти,n-та разговор.Пишехме си почти всеки ден по 3-4-5 часа (а в същото време тогавашната ми приятелка нямаше възможността да ми обръща толкова внимание , казва се Алекс) . По-късно осъзнах ,че Вики се интересува в пъти повече относно мен,за разлика от Алекс.Това помогна по-късно да разбера ,че я харесвам.Дойде момент в който се разделих с Алекс заради Вероника.Казах й ,че я харесвам...по-късно й предложих и познайте какво стана - получих "да" . Бях някак щастлив. Мина се седмица,две но виждах ,че нещо не е наред а аз самия не знаех какво е то. По-късно Вики сподели какво има и разбрах какъв е проблема.Осъзнах ,че съм привикнал към характера на едно момиче и си мисля,че ако се държа така с останалите,всичко ще е наред.Няма нищо такова.Както и да е.Минаха почти 2 месеца но аз все още не знаех как да свикна към нея и реших ,че няма смисъл да я мъча докато не се осъзная в буквалния смисъл.Поговорих с нея и се разделихме.Периода на "размисли" беше 2 седмици.Две седмици в които аз мислех постоянно какво и как трябва да направя за да бъда с нея и всичко да бъде наред.
Втора опит.Датата е 1 Юли 2011.Деня в който й писах,разпитвах и прочие докато не видя намек,че тя мисли за мен.Той най-накрая се показа измежду редовете на чата и аз се захванах за него.Споделих какво що и как.Разбрахме се когато се видим на живо да говорим повече.Пет дни в размисли и напрежение.Датата е 5 юли, Празникът на розата в гр.Казанлък. Всяко училище има група която го представлява на шествието,а аз и тя бяхме избрани да носим главният плакат на техникумът ни.Разбрахме се да се видим в този ден,след шествието.Понеже като на всеки празник,трябва да има "сергии и люлки" ,панаир както се казва.Всичко свърши и с нея потеглихме на там.Качихме се на едно,на второ,на трето докато ни се доповръща.Беше хубаво защото бях с нея.Чувствах се така все едно сме само ние а около нас имаше стотици хора.В един момент заваля и се скрихме под дърво.Прегърнах я защото й беше студено и след дълго мълчание от моя страна я попитах :
"Въпреки,че не го заслужавам...Ще бъдеш ли отново с мен"
Получих второто си "Да" .Този път наистина се чувствах на седмото небе.Казах й ,че съм готов да променя всичко в себе си,което тя не харесва при едно условие.Да не се възползва от това и да ми се качи на главата както се казва.
Времето започна да лети.В началото беше малко трудно но започнах да свиквам с това да приемам и променям нещата които не й допадаха.Виждах ,че всичко се получава.Първите 3 месеца (Юни,Юли,Август) бях наистина щастлив.Имаше тук там малки караници и спорове,но без тях не може.Всичко беше перфектно,такова каквото съм искал да бъде.Преместих се в друго училище защото моето не струваше.Тя също и тогава нещо стана...Какво? Какво по дяволите стана?! Караниците започнаха да се увеличават.Имах чувството ,че отново съм на старта.Тя повтаряше ,че иска да се променя.Винаги имаше нещо което не правех като хората а аз усещах ,че не е така.Бях уверен в себе си и сигурен,че съм постигнал всичко което е искала от мен.Броят на караниците се увеличаваха.Станаха "по-ожесточени" , станаха ежедневие. Месеците са Ноември и Декември.Скандалите бяха в най-добрия случай през 2 дни.Чувствах се ужасно,тя също.Започна да ме заплашва - "Ако не се промениш,следващата караница е края" . Болеше...наистина болеше. Един ден просто ми писна и й казах :
- Зарязвам приятелите си заради теб,пестя парите си заради теб,лишавам се от всичко...заради теб.Какво искаш от мен мамка му ?!
- Да се държиш с мен като с принцеса...Онемях..
-А какво означава това ? Да не излизам с приятелите си за да мога да го правя с теб? Да не гледам филми и играя игри за да можем през цялото време да си пишем? Да се лишавам от всичко за да давам всичко на теб?
- Да.
Аз - Осъзнаваш ли ,че след тези думи над 85% от момчетата ще ти бият меко казано шута? Но аз не съм от тях,аз ще продължа да се опитвам !
Тя - Как може да ми кажеш нещо такова? ...Разсърди ми се
Времето продължи да лети.Заплахите ,че ще ме зареже продължаваха.Имаше скандал дори на коледа.Точно тогава ,когато трябваше просто да сме заедно...На нова година също не бяхме в цветущи отношения.Датата е 23 Януари...Поредната заплаха.На тази вече не издържах и вместо тя да ме "зареже" аз сам си тръгнах.Отказах се от всичко,не можех повече...Никога не се бях чувствал по-тъпкан. Трябваха й 2 дни за да разбере ,че аз наистина съм се отказал.Да разбере,че е грешала и да ме потърси отново.Съгласих се,дали не беше наивно.Аз вече не бях същия.Знаех ,че не бях същия.За мен този край беше наистина край.Нямах желанието да правя нещата които съм правил преди.Нямах стимула,нямах много неща...просто не бях себе си и знаех,че надали ще бъда.За следващите 3 месеца дори не мога да дам определение.Този път тя беше перфектна.Липсваше всяко лошо нещо в нея,но липсваше и всяко добро в мен.Не казвам ,че не се интересувах.Бях доста по-отдалечен,по-предпазлив.Не бях сигурен обичам ли я или не...Всичко от моя страна беше наполовина ...а доверието ми - почти нулево.Бяхме загубили доверие помежду си заради всичките изговорени лъжи и тайни.Така продължи до първи април (лол,знам как реагирахте) . Тогава окончателно се разделихме.
Исках да забравя всичко...Исках да намеря начин и да забравя всичко което се е случило през последните 10 месеца.Мина време и се запознах с момиче с което ми беше приятно.Стигна до там ,че да сме заедно.Минаха почти 2 месеца но не се чувствах така както с Вики.Знаех,че имам чувства към нея.Казах на това момиче за Вики и отново я потърсих . От мен се искаше да се докажа,да докажа чувствата си.Трудна задача.Родителите не ме харесваха почти през целия период (освен първите 3 месеца когато всичко беше перфектно) . "Изискванията" към мен бяха доста сурови.Първите няколко дни се справях отлично,всичко вървеше по план.Докато отново не се появи караница.Оказа се ,че и най-малкия спор ме събаря на колене и ме връща в начална позиция,отказва ме..Трудно беше и имаше още и още караници които най-накрая успяха да ме съборят.Отказах се...Меко казано я прецаках,прецаках и себе си,отново.ЛОЛ.Срещнах още едно момиче.В момента съм със съвсем друго.Но никоя не ме кара да се чувствам така както тя.Никоя не ме целува по-същия начин.Не ме прегръща така.Не ми поднася същите хубави ласки.Не ме разбира така.НИЩО НЕ Е ТАКА КАКТО ПРИ НЕЯ.........
Искам я...Искам живота ми да мине с нея.Но нямам смелостa...може би нямам и желанието...нямам волята да го направя.Не мога да се докажа пред родителите й и по-важно пред нея.Може би нещото което ми пречи най-много е спомените.Спомените от всичките заплахи,разделяния,лъжи и прочие...Предпазливостта създадена в мен.Загубеното доверие към нея...Искам я.
Благодаря на всеки който е отделил време да прочете всичко това.Надявам се,че тези които прочетат това няма да повторят моите грешки.Успех .