PDA

View Full Version : Искам да го забравя веднъж завинаги!



Deny96
10-02-2012, 19:12
Здрваейте,аз съм на 16г. и моята история започва така..Преди 3 години учех с едно момче, с което много се карахме..после спряхме де,но веднъж му писах (пратих му линк към една песен за деца сираци) , но вместо той да ми отговори ми отговори брат му..и от там започна всичко.С така нареченият А(брат му) бяхме в една школа по карата.Започнахме да си пишем ..той ме пита защо не го поздравявам и така..после се усмихвахме като се срещнем и всичко продължи до като не тръгнахме.Всичко беше повече от идеално..бях сигурна, че той е този,който винаги ще обичам,е разбира се карахме се и за дребни неща,но все пак..Обичахме се ..той ме търсеше постоянно бяхме заедно през повечето от дена, а ако ли не си говорехме.Но една вечер ми се обади ..беше тъжен и го попитах естествено какво е станало.Той ми обясни,че родителите му искат да го оженят за др.момиче(той е ром).Не му даваха да излиза нито да си говорим,но все пак ходех в училище да се виждаме тайно(аз бях до 15 Юни , а той до 30).Той надви на родителите си, защото ме обича и така и не го ожениха.Бяхме заедно година и половина,докато не се промени....започна да ходи всяка вечер на дискотека забрави да ми се обажда,спряхме да излизаме и решихме да се разделим.Разделихме се за кратко и отново се събрахме, поради причината, че не можем един без друг.Всичко това продължи и не издържах така..излъгах го, че не го обичам вече.Разделихме се отново.Той ме искаше обратно, а аз го лъжех.След 1 месец започна да се вижда с мн, момичета,за да ме забрави.Но се влюби в една.Бяха заедно ..изглеждаха щастливи.Радвах се за него,исках да е ЩАСТЛИВ.Но внезапно се разделиха заради същия проблем с женитбата...този път обаче го ожениха.Сега е женен и чака дете :).Не поддържахме контакт, но аз никога не съм спирала да го обичам.Един ден си постнах една песен, в която се пее за Единствения, който ме разтреперва и който ме кара да се връщам винаги".Той ми писа(не можех да повярвам).."ти знаеш кой е единствения"..писахме си малко и той ме попита дали исках да се видим,аз разбира се приех..видяхме се говорихме си за толкова много неща..каза,че иска да върне времето назад и да изживее това пак(той е на 20г).Като си тръгнах го прегърнах много силно :) . Мина се един месец и се видяхме отново.Говорихме си,но този път ме целуна :( (за малко не се разплаках) НЕ исках да го правя,знаейки,че е женен,но не можах .. Този път преди да си тръгна го накарах да ми каже,че не ме обича..да ме погледне в очите и да ми го каже.Той ме погледна след това погледна в земята..попита ме защо го правя,да не го карам да го прави,но аз исках да знам.Погледна ме отново с насълзени очи и отново заби поглед в земята.Вдигна глава и ми го каза...Не ме гледаше в очите.Сега той е в др.държава и ще се върне след 7 месеца.От датата 12.01.2010г. не е имало ден в който да не съм мислила за него ТРЯБВА да го забравя,но как?! (Историята съм я разказала възможно най-кратко)

PyCoKoCkA93
10-02-2012, 19:16
С активен живот в други насоки и мисълта,че не трябва да разваляш семейство,макар и създадено насила,за да не ти се върне един ден...

LeprikonA
10-02-2012, 19:21
Според мен спри да го виждаш. Да го чуваш. Да научаваш каквото и да е за него. С постоянното напомняне за себе си, той ще се връща в главата ти отново, и отново, и отново. Женен е, дете чака, в друга страна - достатъчно невъзможно си звучи. Не сe филмирай с глупости за "единствения", съжалявам, че използвам именно довода с годините точно, но след още 10 години може и още няколко "единствени" да срещнеш. Заличи го всячески от всякъде. Това е решението.

Deny96
10-02-2012, 19:22
Благодаря.Дано разстоянието помогне.

Azoria
10-02-2012, 22:42
Всъщност не ти се иска, според мен... Мисля,че си си поставила тази любов на пиедестал в живота си и сега вместо да мислиш за това, че е женен за друга и тя скоро ще стане майка на детето му, ти по-скоро се сещаш за хубавите ви моменти заедно и за това какво би било,ако...
Ако съм права поне малко... начина да го забравиш е да осъзнаеш действителността. Каквото било - било. Вече го няма. Той си има своя живот, време е и ти да продължиш своя.

:)

Богиня
10-02-2012, 23:43
Над мен са ти отговорили достатъчно ясно. Само бих желала да защитя тезата за ''единствения'' на Леприкона с това:

Ти си моят единствен, разбира се.
Само че – кой поред?
Първият беше размирник-немирник.
Вторият – сбъркан поет.
Третият… Още дъхът ми секва,
като си спомня как
даже улиците в града проклеха
измисления ни брак.
Четвъртият беше съвсем нормален
и може би затова
да строша не успях за малко
лудата си глава.
Петият – моята тъмна орис
на тоя и оня свят.
Шестият… И до днес говоря
за него като за брат.
Списъкът не е чак толкова дълъг
и нека да имаш покой,
докато не се е задал иззад ъгъла
следващият единствен мой.

Бъди силна! :)

Psyko Nuts
10-02-2012, 23:58
Няма бъдеще между вас. Той си има семейство. Недей да го разбиваш, най-малкото заради детето, макар че е тъпо оправдание. На 16 години лесно се забравя, била си още по малка, когато сте били заедно.

Той в момента е на 20 години, чуди се как да храни дете и семейство. Ти си още дете, ако трябва да сравняваме, 4-5 години на тази възраст са от голямо значение.
А как да го забравиш ли? Има много начини, както казаха по-горе да излизаш с други момчета, повече контакти и т.н. Има много начини наистина, но ти намери своя. :)

Amore-Mio*
10-03-2012, 06:10
Стой далеч от него. Да, не е виновен той за женитбата и така нататък, но е факт, че той е женен за друга. И би било глупаво да се месиш в отношенията им, ако ще и наистина да те обича.

Иначе и ти си си виновна.
Във всяка една връзка има моменти, в които обръщането на внимание е по - малко от обикновеното, но това не трябва да завърши с раздяла. Напротив, с един разговор ще оправите нещата. Защото точно тогава се разбира какъв е проблема и как се разрешава.

IseeDEADbodies
10-03-2012, 06:57
(той е ром).

Nuf said...

sexa_na_kompleksa
10-03-2012, 08:19
Ох, не ее трябвало да се жени за друга...
Примири се, явно не ви е било писано..

Deny96
10-03-2012, 11:37
Не контактувам от известно време с него..не искам да развалям ничие семейство,защото се поставям на мястото на жена му..как бих се почувствала аз ако бях с него,но истината е,че ми липсва страшно много.Знам,че ще го преживея един ден!С други момчета не искам да излизам много много,защото е тъпо да се занимаваш с някой,за да забравиш друг.Ще остана сама известно време и се надявам този кошмар да приключи. :) Благодаря Ви за съветите!

Богиня
10-03-2012, 17:01
На твое място бих намерила някой, чрез когото да опитам да забравя въпросния. ;) Не е тъпо, никак даже.
Винаги съм си казвала, че и от съвършенството има по-съвършено...