Omega-3000
10-05-2012, 22:05
Здравейте, макар и да звучи клише и да сте го виждали многократно, ще кажа че за първи път пиша подобна тема във форум. Просто почувствах нуждата да споделя и получа добри съвети от хора които може би имат опит в любовта и ми биха помогнали и отделили време да прочетат следните редове.
Всичко започна когато се запознах с нея преди една година, тя беше за малко в града в който живея аз. Истината е че се запознах с нея лесно, защото бяхме колеги, учихме една специалност, тя се прехвърли от редовна в задочна форма на обучение и така се озова в моята група. За нея мога да кажа много неща, но определено не бих я окачествил като манекенка. Точно тук се случи това, че за първи път съм сигурен, че съм се влюбил в нея, защото не обръщах внимание на външната и красота. В последствие установих, че тя живее в моя град, но не се задържа много, тъй като често ходи да работи, ту във Варна, ту на Балкана, за да изкарва парички, както за себе си така и за образованието си. Така и продължи, та замина да работи зимата и така доста месеци не я бях виждал, в последствие дори бях спрял да мисля за нея. Само че ето че тя се върна за поредната сесия и този път плана и е да остане доста по-дълго време в града, тъй като не си беше намерила ново местенце, а и беше до известна степен уморена от всичко това. Аз бях единствения който и обръщаше огромно внимание в групата ни, в последствие станахме и доста добри приятели, забавлявахме се заедно, смеехме се заедно, макар всичко това да се случваше по време на очните ни. Когато очните приключиха (тъй като ние сме задочно учим само 3 седмици), продължехме да се виждаме. Тук вече ще започна да пиша по същество и на нещата които може би трябва да обърнете внимание.
За първи път се осмелих да я поканя на дискотека с моите най-добри приятели, тя с радост прие и дойде, при което си изкарахме много добре, за съжаление обаче, в компанията ни беше един мой много добър мой приятел който се напи жестоко и понеже аз държа много на приятелите си, се наложи да го прибера и си казах чао с нея, което беше доста гадно.
След като се видях отново с нея, реших да я поканя с мен на почивка за 2 дни в апартамента ми в един друг град край Черноморието. Тя отново прие с радост, но ето тук като че ли нещо стана и нещата се обърнаха с главата на долу.
Буквално няколко дни преди да замине, я потърсих да излезем, при което тя дойде с приятелката си и ми обясни, че няма да може да дойде с мен, защото е останала без пари. Предложих и да покрия разходите и, но тя отказа категорично.
В крайна сметна не заминах никъде, не можех без нея. Започнах да я търся все по-често, но тя се промени. Стана по тъжна, лесно се ядосваше, но нито един път за миг не спрях да и повтарям, че винаги когато има нужда от помощ аз ще и помагам. Тя ми сподели че се намира в депресия. Знам какво е депресията и много хора са я преживявали многократно, включително и аз. Исках да и помогна, знаех че колкото повече се забавлява толкова по щастлива ще е тя.
Не си губих много времето преди да и направя предложение да излезе отново на дискотека, този път тя ми отказа, каза че отново няма пари и няма настроение. Доста се мъчех да я убеждавам да излезем събота вечер, но тя твърдо си ми отказваше. Същата вечер в която аз и предлагах да излезем, тя излезе и отиде на дискотека с приятелите си. Почуствах се доста гадно, разбрах че ме лъже и че не може да ми казва истината в очите, че и вероятно си е измисляла различни причини с които да ми отказва. Доста ме нарани!
Започнахме да се виждаме доста по-малко, повече си пишехме по FB от колкото да си кажем 2 приказки на живо. Стигна се до там че тя започна да ми отказва дори и на поканите за кафе, казваше че се намира в много дълбока депресия и не излиза никъде. Същия ден който тя ми го каза, буквално няколко часа след като си писахме, ми се наложи да изляза и шанса да я видя беше изключително минимален, но я видях. Вече бях 100% убеден, че тя не може да бъде искрена към мен. Сега и казах, че аз винаги ще съм на среща когато има нужда, и че няма да и досаждам и да я търся по може желание, единствено и само когато тя поиска. Тя ми каза, че когато се почувства по-добре ще ме потърси! Мина 1 седмица от като се видях за последно с нея. Объркан съм, вече не знам в какво да вярвам, не знам как да реагирам. Знам, че вероятно не споделяме един чувства, но за мен е много важно да я запазя и като приятел.
Започвам да си мисля, че няма да я видя отново.
Наистина не знам какво да направя, за да я запазя като приятел, истината е че нито за миг не съм и давал повод, че изпитвам толкова силни чувства към нея, които да са признак за любов, за това не мисля, че ме отблъсква, за да не ме нарани с отказ.
Как бихте постъпили вие, бихте ли се обадили отново, бихте ли я потърсили или бихте изчакали макар и това да отнеме месеци и да съществува вероятно да не я видя повече?
Искрено благодаря предварително за отговорите!!
Всичко започна когато се запознах с нея преди една година, тя беше за малко в града в който живея аз. Истината е че се запознах с нея лесно, защото бяхме колеги, учихме една специалност, тя се прехвърли от редовна в задочна форма на обучение и така се озова в моята група. За нея мога да кажа много неща, но определено не бих я окачествил като манекенка. Точно тук се случи това, че за първи път съм сигурен, че съм се влюбил в нея, защото не обръщах внимание на външната и красота. В последствие установих, че тя живее в моя град, но не се задържа много, тъй като често ходи да работи, ту във Варна, ту на Балкана, за да изкарва парички, както за себе си така и за образованието си. Така и продължи, та замина да работи зимата и така доста месеци не я бях виждал, в последствие дори бях спрял да мисля за нея. Само че ето че тя се върна за поредната сесия и този път плана и е да остане доста по-дълго време в града, тъй като не си беше намерила ново местенце, а и беше до известна степен уморена от всичко това. Аз бях единствения който и обръщаше огромно внимание в групата ни, в последствие станахме и доста добри приятели, забавлявахме се заедно, смеехме се заедно, макар всичко това да се случваше по време на очните ни. Когато очните приключиха (тъй като ние сме задочно учим само 3 седмици), продължехме да се виждаме. Тук вече ще започна да пиша по същество и на нещата които може би трябва да обърнете внимание.
За първи път се осмелих да я поканя на дискотека с моите най-добри приятели, тя с радост прие и дойде, при което си изкарахме много добре, за съжаление обаче, в компанията ни беше един мой много добър мой приятел който се напи жестоко и понеже аз държа много на приятелите си, се наложи да го прибера и си казах чао с нея, което беше доста гадно.
След като се видях отново с нея, реших да я поканя с мен на почивка за 2 дни в апартамента ми в един друг град край Черноморието. Тя отново прие с радост, но ето тук като че ли нещо стана и нещата се обърнаха с главата на долу.
Буквално няколко дни преди да замине, я потърсих да излезем, при което тя дойде с приятелката си и ми обясни, че няма да може да дойде с мен, защото е останала без пари. Предложих и да покрия разходите и, но тя отказа категорично.
В крайна сметна не заминах никъде, не можех без нея. Започнах да я търся все по-често, но тя се промени. Стана по тъжна, лесно се ядосваше, но нито един път за миг не спрях да и повтарям, че винаги когато има нужда от помощ аз ще и помагам. Тя ми сподели че се намира в депресия. Знам какво е депресията и много хора са я преживявали многократно, включително и аз. Исках да и помогна, знаех че колкото повече се забавлява толкова по щастлива ще е тя.
Не си губих много времето преди да и направя предложение да излезе отново на дискотека, този път тя ми отказа, каза че отново няма пари и няма настроение. Доста се мъчех да я убеждавам да излезем събота вечер, но тя твърдо си ми отказваше. Същата вечер в която аз и предлагах да излезем, тя излезе и отиде на дискотека с приятелите си. Почуствах се доста гадно, разбрах че ме лъже и че не може да ми казва истината в очите, че и вероятно си е измисляла различни причини с които да ми отказва. Доста ме нарани!
Започнахме да се виждаме доста по-малко, повече си пишехме по FB от колкото да си кажем 2 приказки на живо. Стигна се до там че тя започна да ми отказва дори и на поканите за кафе, казваше че се намира в много дълбока депресия и не излиза никъде. Същия ден който тя ми го каза, буквално няколко часа след като си писахме, ми се наложи да изляза и шанса да я видя беше изключително минимален, но я видях. Вече бях 100% убеден, че тя не може да бъде искрена към мен. Сега и казах, че аз винаги ще съм на среща когато има нужда, и че няма да и досаждам и да я търся по може желание, единствено и само когато тя поиска. Тя ми каза, че когато се почувства по-добре ще ме потърси! Мина 1 седмица от като се видях за последно с нея. Объркан съм, вече не знам в какво да вярвам, не знам как да реагирам. Знам, че вероятно не споделяме един чувства, но за мен е много важно да я запазя и като приятел.
Започвам да си мисля, че няма да я видя отново.
Наистина не знам какво да направя, за да я запазя като приятел, истината е че нито за миг не съм и давал повод, че изпитвам толкова силни чувства към нея, които да са признак за любов, за това не мисля, че ме отблъсква, за да не ме нарани с отказ.
Как бихте постъпили вие, бихте ли се обадили отново, бихте ли я потърсили или бихте изчакали макар и това да отнеме месеци и да съществува вероятно да не я видя повече?
Искрено благодаря предварително за отговорите!!