sisi002
10-07-2012, 16:31
Добър вечер.
Първо да се представя, момиче на 15 години съм.Преди време писах от профила на моя близка приятелка, поради причината, че имаше много нападки реших да се регистрирам и аз.На скоро завинаги загубих един много скъп човек за мен, от тогава живота ми постепенно започна да спада, самата аз изгубих вярва в него.Търсех причина да се усмихна, спасителна сламка, която да ме зарадва поне мъничко, знаех, че трябва да продължа да живея в името на този човек..опитвах се.Имах планувано влизане в болница..единствената в България. Колкото и глупаво да звучи знаех, че там ще се събера с деца на моите години и ще успея да се отпусна поне мъничко.Така и стана, отидох, неусетно се събрахме цяла групичка - това бяха първите ми щастливи спомени от изминалите дни.Бхяме само момичета, но в последния ден на престоя ми, дойдоха няколко момчета.Исках да се запозная с тях, но уви ен ми стигна смелост.С другите момичета харесахме първично (на външен вид) едното от момчетата - високо, стройно..симпатично, започнахме да минаваме покрай стаята му, но той не проявяваше никакви признаци, че ни забелязва, седеше и гледаше в телевизора захластнасто.Някак си аз го приех най при сърце, може би защото имах нужда от някаква тръпка.На другия ден ни изписаха почти всички от групичката останаха само 2 момичета - едното на моите години а другото малко по-малко.На следващия ден отидох с едно от момичетата, които изписаха да си вземем епикризите.Отидохме докато чакахме се видяхме с другите момичета, а те ни разказаха как вечерта са започнали някаква много странна комуникация с другото момче (не това което аз харесах) - пишели са си белешки и са си ги оставяли на прозорците на стаята.Взех епикризата и всички излязохме навън, в това време "тяхното момче" излезе от стаята си и се запъти към техния прозорец там остави бележка (всичко това виждахме през терасата) когато видях това събрах смелост и го викнах.Дойде долу при нас, запознахме се..той започна да ми праив комплименти..говорихме си..докато приятелките ми му казаха, че съм харесала момчето с което е в стая.Той се качи и каза, че ще го извика.В този момент аз така се притесних, че ми потече кръв от носа..много кръв.. а в това време те идваха..прегърнах ендото момиче и се скрих в нея..стана супер неудобно..Преди да видят, че се случва нещо виждах как той идва усмихва се.. започна да се набира..когато видяха, че има нещо нередно се прибраха.Кръвта спря..седанх и започнах да си говоря с приятелката ми..той седеше на терасата и не спираше да ме гледа...накарах приятелките ми да му дадат листче с фейсбук и скайпа ми.. след това разбрах, че е турчин, и едва ли е разбрал какво точно му давам (въпреки, че знаеше български) до сега седеше само в стаята си и не излзиаше на терасата..Тръгнах си..разочарована от себе си.. отново съдбата ми изигра лоша шега. На следващия ден него щяха да го изписват.Станах рано и отидох там, искайки смао да го видя..защото разбрах, че той живее в Гоце Делчев, Знам само, е се казва Исмет...толкова далеч от мен..Отидох ис ендах на пейката..Излезе на терасата погледна ме усмихна се и се прибра..Сякаш нещо ме караше да отида на входа..когато отидох видях как си отива.. тргнах след него без да виждат с майка му.Стигнаха на спирката, не след дълго се качиха.. знаех, че няма да го видя..единственото на което се надявах е да ме намери в скайп и фейсбук..отново всичко се срина върху мен.. това беше спасителната ми сламка.. не е нужно да обяснявам, че с тогавашната ми албилна психика не бе трудно да се влюбя, в човек, който изглеждаше и беше свестен! Само ако имах още един ден .. да бъда до него всичко щеше да е различно..вече месец по късно не излиза от ума ми.. искам само да го видя, смао да имам някакъв контакт с него, знам, че е невъзможно..знам, че няма как ..просто изгубих вярва във всичко.. Знам, че няма как да ми помогнете и да го намеря..просто ми се искаше да споделя с някой... Благодаря на всички, които си анправиха труда да прочетат историята ми
Първо да се представя, момиче на 15 години съм.Преди време писах от профила на моя близка приятелка, поради причината, че имаше много нападки реших да се регистрирам и аз.На скоро завинаги загубих един много скъп човек за мен, от тогава живота ми постепенно започна да спада, самата аз изгубих вярва в него.Търсех причина да се усмихна, спасителна сламка, която да ме зарадва поне мъничко, знаех, че трябва да продължа да живея в името на този човек..опитвах се.Имах планувано влизане в болница..единствената в България. Колкото и глупаво да звучи знаех, че там ще се събера с деца на моите години и ще успея да се отпусна поне мъничко.Така и стана, отидох, неусетно се събрахме цяла групичка - това бяха първите ми щастливи спомени от изминалите дни.Бхяме само момичета, но в последния ден на престоя ми, дойдоха няколко момчета.Исках да се запозная с тях, но уви ен ми стигна смелост.С другите момичета харесахме първично (на външен вид) едното от момчетата - високо, стройно..симпатично, започнахме да минаваме покрай стаята му, но той не проявяваше никакви признаци, че ни забелязва, седеше и гледаше в телевизора захластнасто.Някак си аз го приех най при сърце, може би защото имах нужда от някаква тръпка.На другия ден ни изписаха почти всички от групичката останаха само 2 момичета - едното на моите години а другото малко по-малко.На следващия ден отидох с едно от момичетата, които изписаха да си вземем епикризите.Отидохме докато чакахме се видяхме с другите момичета, а те ни разказаха как вечерта са започнали някаква много странна комуникация с другото момче (не това което аз харесах) - пишели са си белешки и са си ги оставяли на прозорците на стаята.Взех епикризата и всички излязохме навън, в това време "тяхното момче" излезе от стаята си и се запъти към техния прозорец там остави бележка (всичко това виждахме през терасата) когато видях това събрах смелост и го викнах.Дойде долу при нас, запознахме се..той започна да ми праив комплименти..говорихме си..докато приятелките ми му казаха, че съм харесала момчето с което е в стая.Той се качи и каза, че ще го извика.В този момент аз така се притесних, че ми потече кръв от носа..много кръв.. а в това време те идваха..прегърнах ендото момиче и се скрих в нея..стана супер неудобно..Преди да видят, че се случва нещо виждах как той идва усмихва се.. започна да се набира..когато видяха, че има нещо нередно се прибраха.Кръвта спря..седанх и започнах да си говоря с приятелката ми..той седеше на терасата и не спираше да ме гледа...накарах приятелките ми да му дадат листче с фейсбук и скайпа ми.. след това разбрах, че е турчин, и едва ли е разбрал какво точно му давам (въпреки, че знаеше български) до сега седеше само в стаята си и не излзиаше на терасата..Тръгнах си..разочарована от себе си.. отново съдбата ми изигра лоша шега. На следващия ден него щяха да го изписват.Станах рано и отидох там, искайки смао да го видя..защото разбрах, че той живее в Гоце Делчев, Знам само, е се казва Исмет...толкова далеч от мен..Отидох ис ендах на пейката..Излезе на терасата погледна ме усмихна се и се прибра..Сякаш нещо ме караше да отида на входа..когато отидох видях как си отива.. тргнах след него без да виждат с майка му.Стигнаха на спирката, не след дълго се качиха.. знаех, че няма да го видя..единственото на което се надявах е да ме намери в скайп и фейсбук..отново всичко се срина върху мен.. това беше спасителната ми сламка.. не е нужно да обяснявам, че с тогавашната ми албилна психика не бе трудно да се влюбя, в човек, който изглеждаше и беше свестен! Само ако имах още един ден .. да бъда до него всичко щеше да е различно..вече месец по късно не излиза от ума ми.. искам само да го видя, смао да имам някакъв контакт с него, знам, че е невъзможно..знам, че няма как ..просто изгубих вярва във всичко.. Знам, че няма как да ми помогнете и да го намеря..просто ми се искаше да споделя с някой... Благодаря на всички, които си анправиха труда да прочетат историята ми