Ситуация в която се чувствам "безсилен"

[krasimirstefanov]

Нека да пропусна уводната част и да премина направо към същиснката. Значи ситуацията е следната:
Отново става дума за момиче и по-точно една съученичка.Когато смених училището , смених и съучениците си ,
запознах се и с нея.Първата година всичко бе нормално , поздравявахме се всеки ден и си говорехме
общи неща (главно свързани с учебният материал). Втората година започнахме да си говорим повече , много повече.Правехме разни неща заедно , разходки , приказки , екскурзиики беше весело и станахме добри приятели.
Провеждахме с часове телефонни разговори. В един момент решихме , че искаме да променим нещата помежду ни. След
няколко дни вече бяхме заедно. В продължение на 4 месеца и половина всичко беше страхотно , докато в един момент
тя ми каза че искала да прекратим връзката си понеже ме чувствала като много близак приятел не като неина
половинка. Побеснях , както всичко ми беше "розово" , така всичко "почерня".Бяхме си говорили много неща от сорта на : "ти си моето слънце " , "много държа на теб "(нека спра да тук) , бяхме правили неща които приятели не правят. След 2 дни размисли от моя страна прецених , че така е най-добре , след като така мисли , нещата помежду ни няма как да вървят и се примирих с това. Обадих и се по телефона , поговорихме 10тина минути. Обясних и че не я съдя за това което направи , че е постъпила така както е трябвало , понеже едвали щеше да излезе нещо хубаво от това , след като нещата стоят по този начин. През цялото лято бяхме разделени , аз се прибрах към родният си край и започнах да работя. Срещах се с нови хора , с момичета. Случиха се доста неща.От време на време се чувахме с нея и си говорехме за по 10тина мин. на кои какво му се е случило. В един момент си казах , че съм успял да се примиря с факта , че вече не сме заедно. Преди 2 дни отидох за първи път на училище и естествено я видях. Оказа се , че нищо не съм превъзмогнал!Не го показах по никакав начин. Поговорихме си малко и усетих някаква странност в отношенията ни.Имах чувството че се опитва да ме игнорира. Казах си : "майната ти , щом така искаш да бъде , така де е !". Вчера обаче се видяхме отново , поприказвах ме си. Говорихме за някакви общи неща , след часовете я изпратих до тях. На път ми е все пак. Говорихме си , смяхме се и всичо бе нормално. Днес ситуацията бе същата. Приказки и разходка до тях. Сега седя вкъщи и се бия по главата , как може да съм такав идиот ? Защо продължава да ми пука за нея при положение , че тя не искала да имаме други взаимоотношения освен приятелски (дали наистина е така ?!) Защо вместо да и тегля майанта в лицето и да си живея живота , аз продължавам да мисля за нея ?! Иска ми се нещата отново да се получат между нас , да си дадем втори шанс , но ... незнам какво да направя. Попринцип съм човек дето винаги има какво да каже , винаги решавам нещата на момента и често вземам правилни решения , обаче незнам как да постъпя. Незнам какво да и кажа , незнам как да и намекна за това , нищо незнам. Мразя да съм в такава ситуация в която да се чувствам "безсилен" , но е така.

Напрво не е истина , незнам какво ми направи това момиче , но определено успя да ми вземе малкото акал които имам в главата.Посъветваите ме как да постъпя , какво да направя. Един външен човек би могал да ми даде много по ясен съвет от колкото човек които ме познава и знае за всички неща помежду ни.
С усмивка на лице ви пращам най-искрени поздрави :)

[krasimirstefanov]

Мамка му , полудявам направо. Възпитан съм като добър човек , готов съм да дам всичко от себе си за да направя някой щаслив. В замяна да получа само онзи поглед които казва много повече от всички думи които някой може да изрече. Не веднъж съм се разделял с много ценни за мен неща само и само за да направя някой щаслив. Усмивката , изражението на хората , техните реакции ... това е всичко което ми е нужно за да се почувствам щаслив. Възпитан съм като типичният „мъжкар „ , винаги отстоявам принципите си каквото и да ми коства това , винаги заставам зад думите си независимо какви са последиците. Винага сам си понасям последиците от деиствията и думите си. Непоказвам когато ми е тъжно , тая болката в себе си , не натоварвам хората с моите проблеми. За маловажни неща никога не съм се натажавал , а ако стане така че да го направя , го правя така че никой да не разбере , никой да не знае че съм пролял една сълза дори. Държа се мъжката с хората , но когато съм с нея имам чувстовото ,че ставам съвсем друг човек , че се държа като „путка”.Когато ми каза тези неща усетих как сълзите ми тръгват , почувствах се много некомфортно исках да се махна по най-бързият начин и да остана сам да помисля за всичко. Останах сам мислих , мислих много . Убеждавах се че така е най-добре , в момента се убеждавам , че можеби наистина така трябва да е. За момент успявам да се заблудя , но само за момент , след това нещата стават по старо му. 

[Amore-Mio*]

Защо я обвиняваш?
Постъпила е така, както е трябвало - едва ли би ти харесало да гледа на теб като на приятел, отколкото на половинка, още когато сте били заедно. Казала ти го е и е по - добре да си запазиш приятелските отношения. В момента , всичкото това е нормално - тръпката при теб все още съществува, и единствено с времето тя ще изчезне.

[valdesbg]

Въх... големия проблем е че ти можеш и правиш жертви до небето но тя не? Ти драпаш с кръв и пот на челото а тя си тръгва тихомълком, когато нокътя и се счупи? На теб ти пука и се чудиш дали е добре и какво и е, докато тя не си дава много зор и и е през котето? Държиш се пичовски с всички, но тя се е държала като с парцал с теб?

Wellcome to the world. Тук хората не винаги се отплащат за нещата, които са направени за тях, и не ивнаги се отплащат по същия начин. Ще прозвучи грубо, нищо че изглеждаш читаво човече ама.. недей да съдиш за хората спрямо собствените си действия и критерии. Няма човек, който да покрие критериите ти, колкото и минимални да са те.

Let it go. Хората ще продължават да те разочароват, хората ще продължават да се измъкват п терлици. Нека това не те спира да изявяваш себе си, защото доколкото разбирам ти се държиш така защото смяташ че така е правилно а не защото очакваш да ти се върне по същия начин. Няма да ти се върне по същия начин, ще ти се върне по друг, и не сега, а малко по нататък.

[anonymous708973]

Намери си друго момиче.

[fenastz]

Вместо да питаш Защо, направи точно това, което трябва - тегли ѝ една майна и никога повече не я търси. Гарантирам ти, че ще намериш по-добро момиче от нея. Може би не днес или утре, но ще я намериш, бил съм на твоето място и сега живея щастливо, защото постъпих правилно.

[blaaablaaablaaa]

Така... Първо, тя с нищо не е виновна. Явно просто не те усеща като нещо повече от приятел. Ако питаш ЗАЩО се случва всичко това и защо се чувстваш така, отговорите могад да варират от възраст и хормони до съдба. Тук ако започне човек да анализира ситуацията (позната на повечето от нас), ще стане по-дълго и от роман.
Ако питаш КАКВО да направиш, то най-добре не прави нищо. Крайно възможно (направо сигурно) е, че това ще продължи да ти къса нервите и да продължиш да се ядосваш. Но това е неизбежно. Просто стоиш и търпиш. Завържи още някое приятелство и опитай да се разсейваш с нещо, но като цяло само времето би могло да помогне. Знам, че изглежда невъзможно, но както е станало през лятото, така може да стане отново - времето наистина може да помогне, а ти само трябва да стоиш и да чакаш... :)

[SunnY-girL]

В днешно време човек преминава през какво ли не... Тя ти е взела акъла , но има много момичета на този свят... Тя няма да е единствената... От личен опит знам какво прави това момиче ! И аз имах подобен случай с едно момче.. Бяхме заедно около месец , но аз не изпитвах никакви чувства , освен приятелски.. Но ми заби нож в гърба.. Както и да е.. Но щом тя ти е казала , че има само приятелски чувства към теб , поне си останете приятели.. Поне ще си с нея макар и да е кофти... Де да знам ... аз така ги виждам нещата.. !! :)