JustaLittleKid
10-16-2012, 21:25
Времето ти изтича, любов,
безбройни часовници гледам
и питам се дали е готов
най-сетне да бъде с мене.
Стрелките се местят, въртят се
и бавно достигат те края –
изтича и златният пясък,
как да го спра, аз не зная.
Поспирам за кратко по пътя,
молбите в душата не стихват –
с всяка изминала крачка те губя,
всяка частица от тебе ми липсва.
Тогава не бях, нито сега съм готова
да спра да те искам, да спра да мечтая,
на драго сърце бих пила отрова,
веднъж с теб да докосна безкрая.
Да чакам ли още? И колко да чакам?
Без дъх отброявам последни секунди.
Животът ми каза „Достатъчно плака,
за мигове, които вече са мъртви.“
безбройни часовници гледам
и питам се дали е готов
най-сетне да бъде с мене.
Стрелките се местят, въртят се
и бавно достигат те края –
изтича и златният пясък,
как да го спра, аз не зная.
Поспирам за кратко по пътя,
молбите в душата не стихват –
с всяка изминала крачка те губя,
всяка частица от тебе ми липсва.
Тогава не бях, нито сега съм готова
да спра да те искам, да спра да мечтая,
на драго сърце бих пила отрова,
веднъж с теб да докосна безкрая.
Да чакам ли още? И колко да чакам?
Без дъх отброявам последни секунди.
Животът ми каза „Достатъчно плака,
за мигове, които вече са мъртви.“