View Full Version : Социална фобия - проваля ми живота...
Здравейте. Първо да кажа , че съм мъж , възрастта не е от значение и страдам от така наречената "Социална фобия". От доста време насам " няколко години вече" нямам абсолютно никакво желание за контакт с хора очи в очи и никакво желание да излизам от вкъщи. Дори когато нямам цигари изчаквам да стане 2-3 часа през нощта за да отида до денонощтния и да си взема без да трябва да виждам много хора. Като цяло съм доста затворен човек . Когато излизам с някой/компания предимно седя , гледам и слушам. Доста рядко се включвам активно в разговор. Седя си по цял ден във нас с изключение , за ходенето до магазин и по работа . В момента щом стъпя навън повам да се потя , оглеждам се като луд наляво надясно като се разминавам с хората гледам надоло или почвам да си прехапвам усните и т.н. Тази фобия буквално ми проваля живота и не знам как да се справя. Когато говоря с някой не мога да го гледам в очите за дълго , не ме свърта да седя на едно място , потя се , нямам усет към това какво да кажа дори и в най-простите теми на разговор , като времето например. Ужасно е. Пробвал съм какво ли не , запознанства с нови хора , излизане с различни приятели , излизане с различни компании , но резултата е винаги един и същ и имам абсолютно същите "симптоми" които съм изписъл по-горе.
Искам да знам има ли други такива хора , как се справят с всекидневието и ако могат да ми дадът някой друг савет.
NomNomNom
10-17-2012, 02:52
Ако не можеш сам да излезеш от филма, пробвай с психолог/психоаналитик.
Събери пари и си намери добър психолог в града, в който живееш. Проблема ти е решим с работа по начина ти на мислене. Ще ти подкажа, че не можеш да намериш изход, използвайки мисленето, което ти е докарало проблема. А и отговорите от тинейджъри тук едва ли ще ти помогнат особено. Но това зависи от желанието ти да си помогнеш и усилията, които си склонен да положиш в тази посока. Във всеки случай с 400-500 лева за неколкомесечна терапия може да си "купиш" нещо безценно. Можеш да ги спестиш от цигари за 2 месеца, та липсата на пари би била оправдания и признак на несериозност и нулева мотивация. Няма какво да чакаш и га пилееш живота си, действай! За финал ще постна нещо, което ми попадна наскоро:
"Значението на прошката -
Джордж Ричи
Беше през май 1945 година, в края на войната, когато бях изпратен в състава на малка група лекари в току-що освободен нацистки концентрационен лагер, който се намираше вече на територията на самата Германия, недалеч от Вупертал, за оказване на спешна медицинска помощ на намиращите се там затворници. Хиляди хора от различни страни на Европа, мнозина от които евреи по народност, бяха на границата на гладната смърт. На мнозина вече с нищо не можеше да се помогне. Така че въпреки лекарските усилия и подобреното хранене, ежедневно умираха десетки хора. За мен видяното в лагера се оказа по-лошо и от най-страшните преживявания на фронта. Тогава се запознах със Странния Бил Коди!
Това не беше истинското му име. Така бяха го нарекли за по-лесно американските войници. По произход беше полски евреин. От самото начало обаче повече от всичко ме порази необяснимият факт, че в сравнение с всички останали затворници от лагера, повечето от които едва можеха да ходят, Бил Коди изглеждаше съвсем различно. Той ходеше изправен, очите му бяха светли и ясни, енергията му неизчерпаема. А тъй като владеше пет чужди езика и беше нещо като неофициален преводач в лагера, помощта му при подреждането на архивните дела и установяването самоличността на живите и умрелите, беше незаменима. Удивлението ми се засили още повече, когато се запознах отблизо с Бил Коди в процеса на самата работа. Макар Странният Бил да работеше по 15 или 16 часа дневно, при него не се забелязваха никакви признаци на умора, докато ние залитахме от изтощение. От него сияеше състрадание към затворените другари и неведнъж това сияние ми вдъхваше нови сили, когато куражът ми се изчерпваше.
Накрая не можех да намеря никакво друго обяснение за необикновените физически и душевни сили у Бил Коди, освен предположението, че той, за разлика от всички други затворници, е в лагера съвсем отскоро. Какво беше изумлението ми, когато от документите на Бил Коди, съхранявани в лагерния архив, узнах, че той се намира в лагера вече цели шест години. Шест дълги години той бе живял на същата гладна диета като всички останали, спал бе в същата зле проветрявана и пълна с всякакви болести барака, и въпреки всичко, това не бе породило в него никакви признаци на физически и душевни заболявания. Но още по-учудващо беше, че всяка група в лагера го смяташе за свой приятел. Точно към него се обръщаха лагерниците за решаване на всички спорове помежду им. Едва след като прекарах там няколко седмици, разбрах каква голяма ценност е това, че такъв човек се е намерил на едно място, където затворници от различни националности се мразеха почти толкова силно помежду си, колкото мразеха и немците. И винаги, във всички най-остри конфликтни ситуации, които отново и отново възниквали в лагера и извън него, можело да се види и чуе как Странният Бил, обръщайки се към разума, разговарял с хора от различни групи и ги съветвал да си прощават един на друг.
Доста дълго загадката на този необикновен човек оставаше неразрешима за мен, докато веднъж, най-после той ми повери собствената си история. Това стана след като казах веднъж, че на хората, преминали през всички ужаси на лагера, е така трудно да прощават, защото мнозина са загубили членове от семейството си в лагера. Този кратък разказ на Бил Коди наистина принадлежи към най-удивителните човешки свидетелства за възможностите на силите на прошката:
- Ние живеехме в еврейската част на Варшава – започна бавно Бил. – Съпругата ми, нашите две дъщери и още три момченца. Когато немците завзеха нашата улица, те ни изправиха пред къщата и откриха огън с картечница… Аз ги умолявах да ми разрешат да умра заедно с моето семейство, те чуха, че говоря немски, и ме причислиха към една работна група. – Той замълча, може би отново виждаше пред себе си своята съпруга и петте си деца. После продължи: – Тогава аз трябваше да взема решението; трябва ли да отвърна с омраза на войниците, които сториха това, или не. Решението взех наистина лесно. Аз бях адвокат и в моята практика често виждах какво може да стори омразата с човешкия разум и тяло. Току що омразата беше убила шест човешки същества, които бяха за мен най-скъпото на този свят… Ето защо взех решението: през целия си живот – независимо дали това ще са няколко дни или много години, аз ще обичам всеки човек, когото срещна.
Обичта към всеки човек. Това беше силата, която беше опазила този човек всред всички лишения. И постепенно разбирах: Бог винаги иска да се открие, а човекът или съзнава това, или не."
Успех, момче! :)
Още малко информация да дам. Хората като мен имащи абсолютно същата фобия , осъзнават каде е проблема , знаят какви са им симптомите и знаят какво трябва да направят за да се опитат да се излекуват. Проблема е , че аз съм пробвал какво ли не . Както съм написъл в предния пост : излизане с различни хора по единичено , излизане с различни компаний , запознанства с нови хора и така нататък. Дори наскоро като ходих да си подновявам книжката понеже си казах , че все с криене няма да стане излязох без колата , оставих си дори слънчевите очила вкъщи и тръгнах с тролея. В троля имах чувстово , че всеки гледа в мен и ми беше страшно неудобно 20-25 минути да се возя в този тролей. Като слязох обаче си казах , че ще пробвам нещо което до сега не съм правил. Имаше 1 женица която слезе на моята спирка и я попитах дали има запалка "за друга тема на разговор просто несе сетих" . И все пак е нещо . Няма значение как щях да почна разговора , въпроса беше просто да го започна , защото това е един от най-големите страхове на хората с социална фобия. Та питах я дали има запалка , тя ми даде , запалих една цигара и тотално изключих какво да и кажа. Заприказвах я за това каде отива , което е много странно , но няма значение. Приказвахме 2-3 минути през което време се потях и чупих стойки като 15 годишна тийнерджърка която се запознава с Ряан Гослинг. И така. Проблема е там , че знам каде са ми дупките , знам как да ги запълня , но просто не се получава. А за психолог съм малко скиптичен , защото дори и да отида , той няма да е първия човек с който обсъждам това.
"Невъзможно е да се справите с проблема, ползвайки същия тип мислене, който ви е докарал този проблем." - Айнщайн.
mirorforse
10-18-2012, 17:14
Ако не можеш сам да излезеш от филма, пробвай с психолог/психоаналитик.
:)
Amore-Mio*
10-19-2012, 07:30
Преглед при специалист. + Силна воля = и всичко ще се оправи.
Глупаво е да се оплакваш, без да си положил някакви усилия, за да подобриш или поправиш нещата.
YoUcANNOtiMaGiNe
10-19-2012, 19:02
Ами как се справяш с училище/работа тогава?
Не знам, аз примерно като вляза в стая, пълна с хора, избягвам всякакъв зрителен контакт. Става ми 1 такова неудобно, досега си мислех, че може срамът да е причина. Ама пък не съм от най-срамежливите. Като цяло и аз имам проблеми с общуването, затова и те разбирам. Някой път направо се чудя накъде да застана и как да реагирам, понякога имам чувството, че изглеждам странно отстрани и е някво нелепо. Мисля, че зависи и от човека насреща ти, с приятели не е така. За съвет е много подходяща мисълта на Айнщайн, която някой цитира по-горе. Трябва да мислиш по начин, по който принципно не мислиш, за да решиш проблема. Хубаво ще е да се поставиш на мястото на другия човек, с когото разговаряш. Също така да пробваш да се отпуснеш, един вид да не ти пука, колкото и да ти пука. Ако свикнеш да правиш това, би трябвало да задраскаш така наречената фобия от листа с проблеми. Ще следя темата.
Интересна тема, наистина.
Наскоро четох, че асоциалното поведение (защото в известна степен и това е такова) се дължи на аномалии в структурата на мозъка. Не знам дали е вярно, тук има повече инфо: http://inews.bg/%D0%97%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5/%D0%90%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D 0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D 0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B8-%D0%B2-%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D 0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D0%B7%D1%8A%D0%BA%D0%B0_l.a_c.390_i.6 1494.html
Мен ми е интересно да питам автора, все пак, не се ли е опитвал по някакъв начин да не се държи така? От кога е започнало всичко? В какъв момент от живота му е "започнал да се усеща"?
ShtrudeL
10-19-2012, 20:33
Здрасти.
Стана ми тъжно.
Интересна тема, наистина.
Наскоро четох, че асоциалното поведение (защото в известна степен и това е такова) се дължи на аномалии в структурата на мозъка. Не знам дали е вярно, тук има повече инфо: http://inews.bg/%D0%97%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5/%D0%90%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D 0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D 0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B8-%D0%B2-%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D 0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D0%B7%D1%8A%D0%BA%D0%B0_l.a_c.390_i.6 1494.html
Мен ми е интересно да питам автора, все пак, не се ли е опитвал по някакъв начин да не се държи така? От кога е започнало всичко? В какъв момент от живота му е "започнал да се усеща"?
Аз съм ти казвал вече да си подбираш източниците на информация.
Между асоциален (което е абсолютно грешно използвана думичка във въпросната статийчинчица) и АНТИсоциален разлика има.
Пък ти авторе си помисли ЗАЩО ти е неудобно покрай хора. Дали го няма варианта да си се вманиачил в някакви свои недостатъци ? Ако това ти е проблемът - действай.
С 'разговори' и опити за социализация няма да си решиш проблемите. Веднъж почувстваш ли се добре в собствената си кожа няма да имаш проблем да общуваш с другите.
Ами как се справяш с училище/работа тогава?
Не знам, аз примерно като вляза в стая, пълна с хора, избягвам всякакъв зрителен контакт. Става ми 1 такова неудобно, досега си мислех, че може срамът да е причина. Ама пък не съм от най-срамежливите. Като цяло и аз имам проблеми с общуването, затова и те разбирам. Някой път направо се чудя накъде да застана и как да реагирам, понякога имам чувството, че изглеждам странно отстрани и е някво нелепо. Мисля, че зависи и от човека насреща ти, с приятели не е така. За съвет е много подходяща мисълта на Айнщайн, която някой цитира по-горе. Трябва да мислиш по начин, по който принципно не мислиш, за да решиш проблема. Хубаво ще е да се поставиш на мястото на другия човек, с когото разговаряш. Също така да пробваш да се отпуснеш, един вид да не ти пука, колкото и да ти пука. Ако свикнеш да правиш това, би трябвало да задраскаш така наречената фобия от листа с проблеми. Ще следя темата.
Социалната фобия е резултат от ниската самооценка и неувереността. Това не зависи по никакъв начин от човека отсреща, макар той да е чудесно мерило и огледало за собственото ни развитие. Насилственото отпускане не решава проблема трайно, просто отричаш, че имаш проблем, докато не изпаднеш пак в неприятна за теб ситуация. Проблема се решава, когато разбереш какво У ТЕБ те стресира в общуването с хора и когато намериш начин да го коригираш. Щом проблема е ниска самооценка намираш как да я повишиш, това е. Понякога самооценката зависи от неверни вярвания, като например това, че стойността ти като човек зависи от умението ти за ощбуване с хора, от професията ти и от парите в джоба ти. Тоест пробела трябва да се решава в корен, не да се бориш срещу симптомите, дишайки дълбоко например.
Интересна тема, наистина.
Наскоро четох, че асоциалното поведение (защото в известна степен и това е такова) се дължи на аномалии в структурата на мозъка. Не знам дали е вярно, тук има повече инфо: http://inews.bg/%D0%97%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5/%D0%90%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D 0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D 0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B8-%D0%B2-%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D 0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D0%B7%D1%8A%D0%BA%D0%B0_l.a_c.390_i.6 1494.html
Мен ми е интересно да питам автора, все пак, не се ли е опитвал по някакъв начин да не се държи така? От кога е започнало всичко? В какъв момент от живота му е "започнал да се усеща"?
Последните изследвания в неврологията показва, че всеки модел на мислене променя физически мозъка и процеса е обратим и поправим.
Здрасти.
Стана ми тъжно.
Съжалението не помага никому, макар, че на много хора да им е приятно да ги съжаляват, тъй като единствено тогава получават желаното внимание.
Пак повтарям - най-удачното нещо е да се обърнете към психолог. В това няма нищо страшно или срамно, няма да ви хипнотизират или тъпчат с хапчета или там каквито други глупости си мислите са тях. Тук можем да си чешим езиците и да си съчувстваме до безкрай и ефекта да е нулев. Но това зависи от мотивацията ви, може тайно да ви е страх от непознатата свобода, която общуването с хора ще ви даде.
ACrimeNovelist
10-20-2012, 10:01
Като човек, който си мечтае да стане психолог ще ти кажа следното - отиди на психолог.
Наистина, няма да е първия човек, с когото обсъждаш това. Обаче ще разучи проблема добре и ще ти каже откъде точно да започнеш. Има си сериозни психични проблеми, с които хората не могат да се справят сами. Наивно е да си мислиш, че знаеш кои са дупките, но просто не си ги запълнил. Не става дума за това да научиш 10 правила от типа "Как да се държа в обществото". Трябва да си промениш мисленето (и затова някой, който е запознат, трябва да ти обясни как мислят другите хора).
Нещата, които си написал ми напомнят за агорафобия. Потенето напомня за паническа атака. Ако наистина има такава, следните съвети ще ти помогнат да я преодоляваш по-леко. Обаче няма да решат проблема (отново - отиди на психолог).
1. Когато се потиш и започнеш да се притесняваш, се опитай да се смееш без причина. Ще се почувстваш по-добре. Няма да изглеждаш свръх глупаво.
2. Пак е свързан с дишане. Поеми си дълбоко дъх и го изпускай бавно. Това ангажира задръжния център в мозъка ти и пречи на лошите мисли да те тормозят.
3. Когато се притесняваш, в главата ти изникват въпроси като "Какво ли си мислят другите? Дали сега няма да кажа нещо глупаво? " Начинът да ги прогониш отново е свързан със задръжния център в мозъка ти. Не си мисли, за неща, които имат емоционален заряд. Те ще те водят към едно и също. Мисли за най-обикновени предмети, които са ти безразлични. Например сандали. Шапките също помагат да се чувстваш по-спокоен.
Накратко - отиди на психолог.
Аз съм ти казвал вече да си подбираш източниците на информация.
Между асоциален (което е абсолютно грешно използвана думичка във въпросната статийчинчица) и АНТИсоциален разлика има.
Пък ти авторе си помисли ЗАЩО ти е неудобно покрай хора. Дали го няма варианта да си се вманиачил в някакви свои недостатъци ? Ако това ти е проблемът - действай.
С 'разговори' и опити за социализация няма да си решиш проблемите. Веднъж почувстваш ли се добре в собствената си кожа няма да имаш проблем да общуваш с другите.
Ей богу, появи се най-после. Вече се чудех къде се изгуби толкова време (без майтап го казвам).
Има разлика между а-/анти- социален, но и има известна прилика. Помня, че бях чел нещо по този въпрос, затова и дадох линк към статията. Бяха ми интересни коментарите тук. Пък ти недей да нападаш автора веднага.
Социалната фобия е резултат от ниската самооценка и неувереността. Това не зависи по никакъв начин от човека отсреща, макар той да е чудесно мерило и огледало за собственото ни развитие. Насилственото отпускане не решава проблема трайно, просто отричаш, че имаш проблем, докато не изпаднеш пак в неприятна за теб ситуация. Проблема се решава, когато разбереш какво У ТЕБ те стресира в общуването с хора и когато намериш начин да го коригираш. Щом проблема е ниска самооценка намираш как да я повишиш, това е. Понякога самооценката зависи от неверни вярвания, като например това, че стойността ти като човек зависи от умението ти за ощбуване с хора, от професията ти и от парите в джоба ти.
А не зависи ли точно от това?
godfather33
10-20-2012, 14:10
Алилуя!!! 400-500 лв. ?!?! Е ти ме сбърка!
YoUcANNOtiMaGiNe
10-21-2012, 17:01
Социалната фобия е резултат от ниската самооценка и неувереността.
Не е задължително. Ти може да си имаш такава фобия, точно щото си с висока самооценка примерно. Факторите могат да са много, така че няма смисъл да правим ненужни обобщения.
Това не зависи по никакъв начин от човека отсреща, макар той да е чудесно мерило и огледало за собственото ни развитие.
Точно обратното. Самият ти си противоречиш. Не винаги и във всеки случай зависи, но понякога има голямо влияние човека срещу теб. Освен, че можем да съдим по неговите реакции, той би могъл да ни предразположи или да се отнесе враждебно, вследствие на което да предизвика подсъзнателни сигнали, които от своя страна да ни докарат паническо усещане и да се прояви фобията.
Насилственото отпускане не решава проблема трайно, просто отричаш, че имаш проблем, докато не изпаднеш пак в неприятна за теб ситуация. Проблема се решава, когато разбереш какво У ТЕБ те стресира в общуването с хора и когато намериш начин да го коригираш.
Съвсем не го решава, ако разбирам правилно какво имаш предвид, но в такива ситуации просто Трябва да си наложиш да мислиш за друго и да разсееш объркания си ум, тъй като това би било от голяма полза, за спиране на паническата атака.
Щом проблема е ниска самооценка намираш как да я повишиш, това е. Понякога самооценката зависи от неверни вярвания, като например това, че стойността ти като човек зависи от умението ти за (кориг.общуване) с хора, от професията ти и от парите в джоба ти.
Така е лесно да се каже. Ако ти е висока не е толкова трудно да я смъкнеш, но обратното е далеч по-трудно. Зависи от много неща, включително и от тези, които си упоменал.
Тоест (кориг.проблема) трябва да се решава в корен, не да се бориш срещу симптомите, дишайки дълбоко например.
Съгласявам се с последното изречение, но все отнякъде се започва, нали така.
Не е задължително. Ти може да си имаш такава фобия, точно щото си с висока самооценка примерно. Факторите могат да са много, така че няма смисъл да правим ненужни обобщения.
Точно обратното. Самият ти си противоречиш. Не винаги и във всеки случай зависи, но понякога има голямо влияние човека срещу теб. Освен, че можем да съдим по неговите реакции, той би могъл да ни предразположи или да се отнесе враждебно, вследствие на което да предизвика подсъзнателни сигнали, които от своя страна да ни докарат паническо усещане и да се прояви фобията.
Съвсем не го решава, ако разбирам правилно какво имаш предвид, но в такива ситуации просто Трябва да си наложиш да мислиш за друго и да разсееш объркания си ум, тъй като това би било от голяма полза, за спиране на паническата атака.
Така е лесно да се каже. Ако ти е висока не е толкова трудно да я смъкнеш, но обратното е далеч по-трудно. Зависи от много неща, включително и от тези, които си упоменал.
Съгласявам се с последното изречение, но все отнякъде се започва, нали така.
Социалната фобия е много силен страх от мнението на другите. Как точно уверен човек с висока самооценка би се страхувал от това какво си мислят хората? Аз котка, която да я е страх от мнението на мишките не съм виждал.
Колкото до това дали другите ни предразполагат или не, това е нещо, което зависи само от нас самите. Хората могат да се държат по всевъзможни начини и това не е важно. Важна е нашата реакция към това. Ако аз знам, че съм пич отвсякъде, кво ми дреме, че комшията ше се опита да се държи гадно с мен или ше ми задава неудобни въпроси или ще се държи надменно?! Аз съм си пич и хич не ми дреме на шапката кой какво си мисли и в какви филми се вкарва. Ако обаче знам, че съм неудачник, подобно държание отсреща ще ми скапе целия ден, та и няколко напред. Всичко зависи от НАС, не от другите. Просто е.
Повишаването на самооценката е трудна задача, да, но нима е по-лесно да прекараш живота си в страхове от другите?!
А ти самата като имаш проблем с общуването къде мислиш, че е грешката в теб или в целия останал свят? А и малко странно е човек, който има същия проблем да дава решения. Все едно най-кльощавия във фитнеса да ме учи как да стана як :) Не го приемай лично, не се заяждам, просто се старая да разсъждавам логично.
Godfather, писах 400-500 лева ориентировъчно, добрите психолози взимат по 50-60 лева на час, а една терапия за подобен проблем доколкото знам е краткосрочна, тоест за няколко месеца и в рамките на 6-10 срещи, но това варира разбира се. За достатъчно мотивиран човек сумата не би трябвало да е особено голям проблем.
YoUcANNOtiMaGiNe
10-21-2012, 19:58
Социалната фобия е много силен страх от мнението на другите. Как точно уверен човек с висока самооценка би се страхувал от това какво си мислят хората? Аз котка, която да я е страх от мнението на мишките не съм виждал.
Нека не гледаме само от 1та страна. Социална фобия не означава само и единствено страх от мнението на другите. Не винаги човек с висока самооценка означава уверен човек. Има хора, които си имат самочувствие, оценяват се високо и смятат, че превъзхождат в едно или друго останалите. Но в същото време не обичат да се самоизтъкват и съответно не демонстрират това. Въпреки, че споменатото е налице, те не са достатъчно уверени в себе си. Като вземем предвид факта, че това е фобия, тоест няма логично обяснение, за която - следва, че ние все пак (след като не сме уверени и не демонстрираме високата си самооценка) изпитваме безпричинен страх от това, да не се изложим и продължаваме да търсим одобрението на другите хора.
Колкото до това дали другите ни предразполагат или не, това е нещо, което зависи само от нас самите. Хората могат да се държат по всевъзможни начини и това не е важно. Важна е нашата реакция към това. Ако аз знам, че съм пич отвсякъде, кво ми дреме, че комшията ше се опита да се държи гадно с мен или ше ми задава неудобни въпроси или ще се държи надменно?! Аз съм си пич и хич не ми дреме на шапката кой какво си мисли и в какви филми се вкарва. Ако обаче знам, че съм неудачник, подобно държание отсреща ще ми скапе целия ден, та и няколко напред. Всичко зависи от НАС, не от другите. Просто е.
Излиза, че всъщност не е толкова просто. В горната позиция поставих проблема в друга светлина и обясних защо. Мозъкът на човек в ситуация, в която се проявява дадената (каквато и да е) фобия, не реагира напълно адекватно - както би било в нормални обстоятелства. Опитвам се да кажа, че не е правилно да се констатира само от гледната точка на това, за какъв се имаш: (по твоя пример съответно пич или неудачник). Ако не изпитваш поне част от симптомите, установени за този вид фобия, няма как да разбереш.
Повишаването на самооценката е трудна задача, да, но нима е по-лесно да прекараш живота си в страхове от другите?!
Това трябва да е реторичен въпрос. Ще допълня само, че както казах, не е задължително самооценката ти да е ниска.
А ти самата като имаш проблем с общуването къде мислиш, че е грешката в теб или в целия останал свят? А и малко странно е човек, който има същия проблем да дава решения. Все едно най-кльощавия във фитнеса да ме учи как да стана як :) Не го приемай лично, не се заяждам, просто се старая да разсъждавам логично.
Много добре те разбирам, защото аз също излагам доводите си, не само в този пост, а и в по-горните. Изобщо не целя да се дразня, а коментирах обстойно и предния ти пост с цел да покажа по-различна гледна точка, също като теб. :)
На мнение съм, че човек с такъв проблем, трябва да търси първопричината в себе си. Околните понякога допринасят, но те не са корена за това състояние. Аз не казах, че имам същия проблем, а че отчасти има съвпадение с положението на автора, още повече, че точно по този начин, дори и да беше абсолютно идентична ситуацията, има повече шанс да се помогне, поради простата причина, че се натрупва опит с това.
godfather33
10-21-2012, 20:06
Социалната фобия е много силен страх от мнението на другите. Как точно уверен човек с висока самооценка би се страхувал от това какво си мислят хората? Аз котка, която да я е страх от мнението на мишките не съм виждал.
Колкото до това дали другите ни предразполагат или не, това е нещо, което зависи само от нас самите. Хората могат да се държат по всевъзможни начини и това не е важно. Важна е нашата реакция към това. Ако аз знам, че съм пич отвсякъде, кво ми дреме, че комшията ше се опита да се държи гадно с мен или ше ми задава неудобни въпроси или ще се държи надменно?! Аз съм си пич и хич не ми дреме на шапката кой какво си мисли и в какви филми се вкарва. Ако обаче знам, че съм неудачник, подобно държание отсреща ще ми скапе целия ден, та и няколко напред. Всичко зависи от НАС, не от другите. Просто е.
Повишаването на самооценката е трудна задача, да, но нима е по-лесно да прекараш живота си в страхове от другите?!
А ти самата като имаш проблем с общуването къде мислиш, че е грешката в теб или в целия останал свят? А и малко странно е човек, който има същия проблем да дава решения. Все едно най-кльощавия във фитнеса да ме учи как да стана як :) Не го приемай лично, не се заяждам, просто се старая да разсъждавам логично.
Godfather, писах 400-500 лева ориентировъчно, добрите психолози взимат по 50-60 лева на час, а една терапия за подобен проблем доколкото знам е краткосрочна, тоест за няколко месеца и в рамките на 6-10 срещи, но това варира разбира се. За достатъчно мотивиран човек сумата не би трябвало да е особено голям проблем.
Браво, браво, направо му обясни точно.
Само, че, аз съм на 17 и не мога да искам въпросните пари от наш'те. Не мога. От де пари, братко? На 17 съм.
SunSetBeach
10-21-2012, 20:27
Писах ти лично съобщение :))
YoUcANNOtiMaGiNe, под страха от мнението на другите е скрит страха от отхвърляне. Всички хора имат заложент този страх. Просто при хората със здраво самочувствие той е в нормални граници и не им пречи да живеят живота си щастливо и да отстояват себе си. При хората със занижено самочувствие този страх става демобилизиращ и им пречи да живеят пълноценен живот. Самочувствието е обратнопропорционално на страха от мнението на другите. А самоизтъкването е признак на липса на самочувствие, не обратното. Уверения човек няма нужда да доказва нищо.
Но да, съгласен съм, че понякога причината за страха от отхвърляне може да е друга. Страха никога не е безпричинен, просто причината му е по-дълбоко скрита. В света безпричинни неща няма.
Това тук са свободни съчинения, аз не съм психолог, предполагам ти също. Затова нека момчето не взима писаниците ни за професионална помощ, да се обърне към психолог и да пише след два-три месеца, когато вече има реални резултати. Аз не смятам да пиша повече тук, преливаме от пусто в празно.