View Full Version : Сривам се психически
mirorforse
10-21-2012, 08:49
Здравейте.Дълго мислих дали да споделя историята си.Щото ще се отнасяте с мен като с freak :D Мислих да си правя друг профил и тогава да пиша ама whatever.
Когато бях на 14 (преди почти 5 години) се случи нещо, което явно още не мога да понеса. Историята е дълга, но ще кажа на кратко без да се задълбочавам. Бях на село с чичо ми и леля ми. Спах на 2рия етаж, една вечер чичо ми се напи,дойде и ми посегна. От тогава стана нещо с мен. Може би грешката ми беше в това, че не казах на никой за случката.И до днес никой не знае(освен приятеля ми). Чувствах страх, отвращение, обида, усещане за несправедливост, но най-вече срам. Когато бях малка бях прекалено срамежлива да говоря за каквото и да било.Реших да преглътна случката. Не казах нито на баба ми, нито на леля ми. Когато се прибрах в София не казах и на родителите ми.
Това не ме промени по никакъв начин като човек.Поне не и пред хората.Плачех си тихичко вечер и с времето свикнах с мисълта, че това е станало и се примирих.Не се отчуждих към мъжете.Тайно ги мразих, но и това отмина.
Проблема ми е, че понякога просто се сещам (даже без да го искам) за това. Или примерно когато слушам някаква песен като тази: http://www.youtube.com/watch?v=HUvGgXxL0HY и видя клипа и т.н. и ми става супер тъпо,вече не плача, но очите ми се насълзяват и чувствам, че не мога да живея по този начин. Не съм си мислила да отмъстя по някакъв начин на чичо ми,оправдавам го, че е бил пиян... но много пъти в такива моменти направо се сривам психически и просто си мисля, че няма да издържа по този начин. Мисля си, че няма смисъл да живея (не съм мислила да се самоубивам или нещо подобно), но това вътрешно чувство ме съсипва. Рухвам психически,не ми се мърда от нас,искам цял ден да седя, да гледам в една точка, не ми се учи... нищо не ми се прави. Отделно ми е супер тъпо понеже дори да забравя за случката се сещам, когато засеча чичо ми примерно в асансьора(живее точно над нас). Сега вече ми е малко по-лесно, защото се преместихме, но още не мога да спра да се сещам за случката.Припомням си всичко от началото до края и ... :X
Въпроса ми е малко тъп, но искам да попитам това чувство ще отмине ли? Ще спра ли да се депресирам? Как трябва да постъпя? Да му отмъстя по някакъв начин за да ми мине? Или това чувство не се лекува по никакъв начин? Не съм мислила да ходя на психолог или нещо подобно, защото знам, че няма да ми помогне...
juj4elinka
10-21-2012, 09:20
Подобна травма остава до живот. Не знам какво би могла да направиш, наистина. Грешиш относно психолога. Психолог би могъл да ти е от полза и по принцип всичко казано да остане в тайна, НО такава ситуация едва ли би останала пренебрегната. Случилото се трябва да го обсъдиш най-малкото с майка си и така двете да стигнете до някакво решение или тя да предприеме някакви действия след като ти не можеш да го направиш.
Когато се разкрие историята има възможност чичо ти да бъде осъден, но...
Друго, което мога да те посъветвам е да предприемаш колкото се може повече дейности. Така ти се надграждаш и помагаш на развитието си откъм качества и способности, а колкото по-заета си, толкова по-малко ще имаш възможността да мислиш за тази отвратителна случка. Моля те, наистина, поговори с майка си. Ще ти бъде от голяма полза... :(
Не няма да спреш да се депресираш, докато не споделиш болката си. А това много помага, за каквато и болка да става въпрос, споделянето помага. Поговори с някого. Приятелка, учителка, съседка, майка ти, абе някоя жена, близка до теб, изобщо някоя, на която имаш доверие. За мен лично е най добре да го споделиш с родителите си. Вярно ще стане огромен скандал, семейството ти вероятно ще се разпадне, може да не ти повярват. Толкова неща може да се случат. Но ако са умни, зрели хора, ще те защитят. И родителите ти и баба ти и леля ти дори. Честно казано съм някак потресена от това което споделяш и не искам и да си представям как се чувстваш, но с мълчание само ще задълбочиш болката си. И това, че е бил пиян изобщо не го оправдава!!! Не го оневинявай. Той е насилникът, а ти си жертвата. И той трябва да понесе заслуженото. Това е моето мнение и ще бъде тъпо да кажа колко съжалявам за това, което се е случило, но все пак ако искаш да си поговориш с някого просто ми пиши на лично. Каквото и да правиш обаче, пак ти казвам - да погребеш и да опиташ да забравиш за нещо толкова стресиращо не помага.
mirorforse
10-21-2012, 11:12
Мерси за отговорите. Ще си помисля над това, което казахте :-k
FuckedUp
10-21-2012, 11:15
Вярно ще стане огромен скандал, семейството ти вероятно ще се разпадне, може да не ти повярват.
Много се съмнявам, след като го е крила почти 5 години.
mirorforse
10-21-2012, 11:37
Дам т'ва с родителите едва ли е добра идея. Смисъл аз ще изляза виновната, че толкова години съм го крила,или няма да ми повярват и ще кажат, че си измислям.
FuckedUp
10-21-2012, 11:52
Дам т'ва с родителите едва ли е добра идея. Смисъл аз ще изляза виновната, че толкова години съм го крила,или няма да ми повярват и ще кажат, че си измислям.
Я виж ЛС.
Psyko Nuts
10-21-2012, 11:59
Нямам какво да кажа, виж отговорите по-горе, но искам да попитам какво по-точно ти направи?
Нямам какво да кажа, виж отговорите по-горе, но искам да попитам какво по-точно ти направи?
Изнасилил я е.
NqkfaNikakva21
10-21-2012, 16:39
Какви родители са това, които няма да повярват на собственото си дете? Ако майка ми не ми повярва за такова нещо дали ще имам очи да я погледна после?
Незабавно казвай на родителите си, колкото и да те е страх и срам. Такава случка не би трябвало да остава ненаказана, дори и след 5 години. Според мен така поне малко ще намериш покой. Просто не трябва да остава безнаказан. Успех с всичко и ще се радвам всичко да има добър край с родителите ти. Трябва да има. В какви отношения си с тях? Защо мислиш, че няма да ти повярват? Та ти си им дете .... как може да си помислят, че лъжеш за такова нещо .. Не знам как си изтърпяла да си живее живота тоя ... наречете ме злобна, но си е така ... не позволявай това да остане така! Ще се радвам да разбера развитието и съжалявам, че ти се е наложило да преживееш такова нещо .. наистина..ужасно е :)
SpiritInBlack
10-21-2012, 16:40
стана като мексикански филм . ала без мексиканците
отмъсти на чичо си, за бога...
mirorforse
10-21-2012, 17:14
стана като мексикански филм . ала без мексиканците
това не го разбрах :???:
Иначе мерси за коментарите отново. Ще помисля наистина дали да не кажа на родителите ми. В сравнително добри отношения съм само с майка ми. С баща ми наскоро се разделиха, но това е друга тема. Само да вметна: чичо ми е брат на баща ми - тоест няма никаква кръвна връзка с майка ми, а тя е намразила цялата рода.
NqkfaNikakva21
10-21-2012, 17:32
Не се чуди, а действай.
Такова нещо не трябва да се крие в теб.
Кураж и разкажи всичко, колкото и да е трудно.
мисли и дали не можеш да го осъдиш ; ) никога не е късно, предполагам
Не съм мислила да ходя на психолог или нещо подобно, защото знам, че няма да ми помогне...
Глупости, точно добър психолог може да ти помогне. Обикновено логиката на хората е, че сами се познават най-добре и не могат да си помогнат, знаят си страховете и няма какво да им се каже.
PyCoKoCkA93
10-21-2012, 17:57
Глупости, точно добър психолог може да ти помогне.
Въпросът е откъде ще вземе парички,за да го посещава РЕДОВНО,защото 2-3 посещения нищо няма да постигнат.А една 30-40 минутна консултацийка е от порядъка на 15-20лв.Сами си сметнете колко прави това и как авторката би могла да отдели сама тези пари,без да и се налага да казва на майка си каквото и да било...
Към останалата част от темата:Можеш да си помогнеш и сама.От написанот от теб изглеждаш сравнително силна и незлопаметна личност.Щом сама си преминала през най-трудното,смятам,че е напълно възможно с времето да преодолееш напълно проблема.И да искаш,няма как да заравиш,но поне имаш реалния шанс да израснеш дотолкова,че да си спомняш за това,без то да провокира на момента у теб враждебни реакции и отрицателни емоции,които да пренасяш в настоящето.Моят съвет е да живееш пълноценно и да се радваш на всичко,което имаш,да цениш и малките неща,а всичко останало може да остане зад гърба ти.Бъди силна и израсни със своя помощ.Успех :)
мисли и дали не можеш да го осъдиш ; ) никога не е късно, предполагам
Минали са 5 години.Според теб авторката как ще докаже на съда,че чичо й е направил подобно нещо с нея?!
Авторке,отиди на психолог.От опит казвам,че помага.Вярно,в моя случай травмата не беше в следствие от изнасилване,но въпреки това и аз се бях сринала психически ... За щастие след няколко разговори почти всичко премина :)
Въпросът е откъде ще вземе парички,за да го посещава РЕДОВНО,защото 2-3 посещения нищо няма да постигнат.А една 30-40 минутна консултацийка е от порядъка на 15-20лв.Сами си сметнете колко прави това и как авторката би могла да отдели сама тези пари,без да и се налага да казва на майка си каквото и да било...
Към останалата част от темата:Можеш да си помогнеш и сама.От написанот от теб изглеждаш сравнително силна и незлопаметна личност.Щом сама си преминала през най-трудното,смятам,че е напълно възможно с времето да преодолееш напълно проблема.И да искаш,няма как да заравиш,но поне имаш реалния шанс да израснеш дотолкова,че да си спомняш за това,без то да провокира на момента у теб враждебни реакции и отрицателни емоции,които да пренасяш в настоящето.Моят съвет е да живееш пълноценно и да се радваш на всичко,което имаш,да цениш и малките неща,а всичко останало може да остане зад гърба ти.Бъди силна и израсни със своя помощ.Успех :)
Колкото, толкова. Според мен са много по-добре инвестирани пари от чифт обувки. Надценявате се с тия самостоятелни терапии. Но е съвсем нормално, все пак авторката е под стрес, не вие самите, две приказки ви се струват достатъчни.
На майка си дали ще кажеш, сама си прецени. Зависи и от отношенията ви, от това колко сте привързани една към друга, имате ли връзката "майка-дъщеря". Идеята за психолога е добра, според мен много би могла да ти помогне такава терапия.
Amore-Mio*
10-21-2012, 19:38
Това ще те измъчва до края на живота ти - за огромно съжаление. Някак, може то леко да се заличи от съзнанието ти, но не и да изчезне напълно. Просто сподели болката с най - близкия за теб човек - ще ти олекне и ще се поуспокоиш. Не мисли за това.
TrollWare
10-21-2012, 19:40
Кажи на който можеш стига те да ти имат доверие
Това ще те измъчва до края на живота ти - за огромно съжаление.
Да не би и теб да са те изнасилвали че говориш така?
5 години, 5.. може да пробва да го осъди. Дали ще успее е едно, но аз направо не знам вие кво предлагате. Нищо да не предприема, сама да се оправи с проблемите си, да не се бори и т.н.
Абе яя... опитвай се да го съдиш тоя нещастник. Ако не стане изгори го, викни му мъже да го набият.. Това е НЕПРОСТИМО. Смърт за тъпия ти чичо, всичко мило да му умре и да е нещастен до края на дните си.
...
И психолог може много да ти помогне.
Тук сте (сме?) шибани келешчета, обаче от науката психология има много голям смисъл, както и от терапиите и т.н. Не са измислени случайно и няма такива - 2-3 разговора, 5-10 минути.. много ми е странно що се отрича тази опция и хората някак подценяват смисъла й, мислейки си че сами ще се оправят.. ами не е така. и не го казвам за да обезкуражавам..
просто има проблеми, които самите вие (пишещи в темата) не сте си оправили и плачете скришом под завивките, иначе "можете да се оправите и сами".
и пак, да пукне тъпия ти чичо..
направо се изпълвам с гняв от такива малоумници НЕЩАСТНИ.
заради тях едно добро момиче като теб страда и се побърква от тъга и обърканост.. гняв, проблеми в живота и т.н.
пфф...
PyCoKoCkA93
10-21-2012, 19:52
и пак, да пукне тъпия ти чичо..
"Който копае гроб другиму,сам пада в него."-народна българска поговорка
Едва ли тук има човек,който да не е отвратен от тази постъпка,но по-добре се въздържай от такива пожелания,за да не се връщат към теб.
потресена съм от такива хора.
нали осъзнаваш, че той си е направил кефа и е забравил?
а тя е със сисипан живот и наранена психика заради него..
да.. прекалих. бог ще ме съди, както винаги го е правил ...
прекалих, така е. просто съм потресена. къде е справедливостта тук? чичото си живее необезпокояван и няма такива травми като нея..
наистина съм потресена..
знам че прекалих.
PyCoKoCkA93
10-21-2012, 20:04
Разбирам напълно реакцията ти,и ти си по-емоционален и чувствителен човек като мен и търсиш справедливостта.Един ден всеки си получава заслуженото.В природата има баланс и съм убедена,че рано или късно всеки си плаща за злините,които умишлено е сторил.
В природата има баланс и съм убедена,че рано или късно всеки си плаща за злините,които умишлено е сторил.
Не приемай лично това, което ще изпиша надолу, просто малко ми дойде до гуша вече от карми и прераждания.
Един шибан живот имаме, бе, хора! Един единствен, всеки от нас. И капка справедливост няма да ви се спусне от небесата, ако сами не се борите за нея. Никой няма да върне изгубените животи, никой няма да поправи преебаните съдби. Животът е черен, гаден, гнусен, жесток, каквито лайна сме и ние, хората. На никой от вас няма да му е през хуя, че някой си е получил заслужените шамари, липса на свобода или лишение от живот. Тва е една жалка компенсация за нещастията, които по стечение на обстоятелствата ни сполитат. Нито на някой от вас ще му е през хуя, че там някъде вселената уж ще се врътне, да ви донесе бъдещо щастие, за несполуките, които сте изтърпели. Нито пък ще ви е през хуя, че в отвъдното ще са ви мирни душите. Никой няма да промени миналото, никой няма да ви изтрие нещастията, никой няма да заличи това време. Жаждата за справедливост е водена от собствената ни ярост и страх, както и жалкия ни опит да предотвратим неправдите. Но хората сме измет, затова никога няма да има съвършен мир или справедливост. Кво като някой си получи заслуженото? Мислите ли, че това ще ви изтрие сълзичките на другия ден, като усетите, че животът тече, че сте на същото дередже, че случилото се действително се е случило и, че всичко си е ебало майката? Ще носите същите белези, които и вчера сте имали. И най-тъпото е, че вместо да се вземете в ръце и да вложите всичките мизерни усилия, на които сте способни, за да предотвратявате нежеланото, се криете от страх зад фалшивите ви убеждения за вселенска хармония. Пикая ви на пустата хармония и универсална правда, която ви упоява и ви превръща във бездейни страхливци. Цялата долнопробна идея е породена от страха, които неуспешно ще се опитвате да изкорените, като си поставяте житейските представи в една подредена рамка, която съществува само в собствените ви илюзии. Щото като си отвиете завивките, станете от леглото и се изправите отново пред живота, със всичките му злини, отново ще ви омекват коленете и ще ви отлитат ангелите пазителчета като уплашени малки момиченца. А после, като ви се стоварят реалните проблеми, ще сте също толкова сринати, разграбени и обезсърчени, колкото всеки друг жалък човечец. Ще си ближете горко раните и ще се питате защо. Ще се чудите как така ви е напуснала завчас вярата ви и ще се лутате в търсене на смисъл. И така пак, и пак, и пак, докато се криете свити на пашкул от реалността. Ако си цените живота, ако си цените щастието и ако искате да промените нещата, изправете се майка му стара и приемете нещата такива, каквито са. Борете се, ритайте, хапете и не си давайте най-съкровеното. Нито на миризливите подобия на живот, които се разхождат покрай вас и вземат с пълни шепи от сърцето ви, нито на лъжливите утехи, които ще ви предлагат под формата на житейски "истини". Никой няма да спре да ви удря, докато сами не кажете "Спри!" Сега пиша тоя коментар и си изливам душата. Утре ще изгърмят компютрите и ще изчезнат всичките ми откровения в бездната на миналото, където са ни прекалено къси човешките ръчички, за да бръкнем. Така ще гаснат и свещичките на животите, които гледате около вас и които носите в себе си. Край! Чао! Сбогом! Но, чакайте малко. Ако ви е дотегнало от цинизъм, да си припомним още веднъж, колко сме жалки в действителност. Тея миризливи свещички са ЕДИНСТВЕНОТО, което имате! Да, ще угаснат. Или днес, или след 100 години. Но, докато не се разделите час по скоро с тъпотията и неадекватността си, сами ще духате срещу пламъкът.
Еби му майката, сигурно съм кон с капаци. Сигурно съм за съжаление, че не ви споделям широко скроената духовност. Сигурно и съм заблудена глава, да не се вкопчвам във възвишения смисъл, който сте приютили при убежденията си. Единия живот гледам, реалист съм, атеист, циник и бездушник. Не ви задължавам да ми стъпвате в обувките. Но аз моя живот съм си го сграбчил и ще ви замерям с камъни, ако го пипнете. Близките си ги пазя и ще си забия ноктите във вас, ако ги пипнете. Бъдете вярващи в каквото изберете. Но аз никога няма да пожелая да ви разбера, докато не вземете живота достатъчно насериозно.
Това е. Авторке, съжалявам, че случилото ти се, се е случило. Има хиляди други като теб. Всички заслужавате съчувствие. Каквото и да правиш, пред свършен факт си - станалото е станало. Можеш да потърсиш помощ за емоционалния си проблем, за да си поправиш поне бъдещето. Можеш да се опиташ да осъдиш този човек, за да не се повтаря някъде, някога, с някого това, което ти си преживяла. Направи нещо и не се предавай. Психолозите помагат. Роднините съветват. Не стой в застой.
Няма как да го осъди. Само ще са разправии и пари за адвокати..Минали са 5 години, а това се прави на момента, за да могат да ти изкарат медицинско, откриване на генетични материали и т.н., с които се доказва.
И не знам какво да кажа...това е изродско. И нито алкохол, нито каквото и да е, може да оправдае подобна постъпка....
Няма как да го осъди. Само ще са разправии и пари за адвокати..Минали са 5 години, а това се прави на момента, за да могат да ти изкарат медицинско, откриване на генетични материали и т.н., с които се доказва.
И не знам какво да кажа...това е изродско. И нито алкохол, нито каквото и да е, може да оправдае подобна постъпка....
ще е нейната дума срещу неговата
но нейната ще утихне бързо, защото родителите й надали ще й повярват и надали ще се стигне чак до съд и т.н.'
съветът ми е да поговориш с майка си все пак
леля ти не знае ли за това?
ще е нейната дума срещу неговата
но нейната ще утихне бързо, защото родителите й надали ще й повярват и надали ще се стигне чак до съд и т.н.'
съветът ми е да поговориш с майка си все пак
леля ти не знае ли за това?
Е, никой не съди само на думи, без доказателства. А и както казваш - съвсем възможно е техните да не й повярват, още повече при това положение, че техните са разделени и ако не са в добри отношения, нищо чудно баща й да обвини майка й, че използва дъщеря им и лъжат, за да навредят на неговата рода. (ебати филма измислих)
Но и аз съм на мнение, че това не бива да се премълчава повече...така и така ще живееш с тази травма, но мисля, че би ти олекнало малко от малко ако споделиш..Чичо ти може и да не понесе никаква вина пред закона, но заслужава поне да изживее срама и неудобството пред семейството и хората..Та ти си дъщеря на собствения му брат, била си дете..само на 14..уффф, отвратително.
Niakoitam
10-22-2012, 12:46
Не знам какво да те посъветвам,защото вече е минало твърде много време и някакси малко си поизпуснала шанса си.
и пак, да пукне тъпия ти чичо..
направо се изпълвам с гняв от такива малоумници НЕЩАСТНИ.
заради тях едно добро момиче като теб страда и се побърква от тъга и обърканост.. гняв, проблеми в живота и т.н.
пфф...
+10000
"Който копае гроб другиму,сам пада в него."-народна българска поговорка
Едва ли тук има човек,който да не е отвратен от тази постъпка,но по-добре се въздържай от такива пожелания,за да не се връщат към теб.
И защо пък да се въздържа.Нека мре в кофите тоя боклучив дърт нерез дето и рода не признава даже камо ли пък за непознати.Най-справедливо ще е да го вкарат в затвора и да го превърнат в манаф затворниците,защото много "обичат" изнасилвачи на деца.Да му се изреждат по десетима по три пъти на ден за да му тече постоянно кръв от задника.Да мре в кофите.Такива плужеци изобщо не трябва да се раждат и трябва да бъдат убивани с камъни като преди това им се отреже оная работа и се оставят да кървят...
DisappointedDreamer
10-22-2012, 13:00
^Подкрепям Чачо.
Някойтам, изказа се страшно грозно. Не подкрепям вижданията на Русокоска, но това което написа беше просто покъртително. Можеше да ни го спестиш, или поне да се опиташ да го облечеш в думички като Чачо.
Еби му майката на всичко. пф.
Започни да ходиш на терапия. :( Сигурна съм, че ще има (дори и малък) ефект. :)
Niakoitam
10-22-2012, 21:49
^Подкрепям Чачо.
Някойтам, изказа се страшно грозно. Не подкрепям вижданията на Русокоска, но това което написа беше просто покъртително. Можеше да ни го спестиш, или поне да се опиташ да го облечеш в думички като Чачо.
Еби му майката на всичко. пф.
Каквото съм казал съм казал.Изобщо не смятам да го обличам в каквито и да е красиви думички,защото пак ще е същото макар и малко по розовко.И не не можеше да ви го спестя,защото така съм решил :)
А тоносно коментарите на Chacho. Живота не трябва да се взима твърде насериозно и в крайна сметка никой не излиза жив от него :)
Doctor_Satan
10-22-2012, 22:18
Към авторката - каква е точно мисълта, която те гложди? Чичо ти ти е посегнал, чудо голямо. Е виж, ако буквално те е изнасилил, и те е боляло наистина, тогава те съветвам да търсиш някакво отмъщение. Но ако само ти се е "порадвал", не виждам причина да го приемаш толкова навътре. (хъхъхъ, това не беше умишлено :D)
Изобщо: Why so serious?
Това което е станало си остава в миналото, а миналото съществува само в твоята глава. Всички мисли и емоции свързани с вина, срам, омраза и тъга са причинени от твърде много минало. Ако мислиш твърде много за това, бавно започваш да живееш в миналото си, а настоящето си минава покрай теб. Стреми се да живееш повече в настоящето, защото само то е реално. Не си струва да живееш в миналото и да се измъчваш за вече отминали събития, които така или иначе няма как да промениш.
^^ Чудя се ,ако теб някой те изнасили, дали ще се питаш защо това те гложди и ще е "чудо голямо"...?