ninaa12
10-21-2012, 17:52
Здравейте. Знам че е дългичко и има куп грешки но имам нужда от спешно мнение преди отново да му звънна и да стана онази досада която му звънни пред 5 мин. Започвам с това че съм ужасен човек, превърнах се в едно чудовище не се понасявам по ревнива съм и от най-ревнивите хора които познавате. С приятеля ми сме заедно от 1 година той е на 18 аз съм на 16. Всичко беше идеално до 7 месец. Караници за бивши момичета които са му се качили в колата само за да ги закара до някоя си спирка(някакви негови стари приятелки) или излизания до 12 1 и това че спря да ми обръща внимание. Казвал ми е ужасни неща това че сам нищо за него че нищо не съм означавала че искал да го оставя че тоя път било края. Но като се оправим обеснението му винаги е било "бях ядосан не знаех какво приказвам" и днес поиска време и ме пита дали бих му го дала. Ще ходи на почивка с някакви негови приятели което означава че 100 на 100 ще е толкова зает и при таква компания много ясно че ще си мисли "живота ми е толкова по хубав без нея" и като удари няколко бирички и ако се напие съвсем "необвързания" ще го раздава. Обеща ми да помисли, каза че това била перфектната възможност за него да го направи и като го попитах "защо" ми отговори "искам да вида дали мога без теб". Направи си татос с името ми .. всичко беше идеално но тогава не оценявах нещата които прави за мен. Сега дори на едно листче да ми напише, че ме обича и ме изненада с него ще се чувствам така всеедно съм спечелила от лотарията. Казвала съм му го, казах му че се опитвам да спра с тази ревност. След това си мисля дали не е бил само заради секса с мен ? На него му беше за първи път с мен и днеска си призна че му било интересно какво би било с другите момичета, но не би го направил докато е с мен. Ами ако се задържим заедно (толкова силно се надявам) тогава какво ? той 100 на 100 ще ми изневери било то когато стана на 30 или на 40 .. а съм човек който дори и на 60 (видяла всичко от живота) пак няма да го преживея. Страх ме е да не реши да ме остави ... преди се карахме търсеше ме ревнуваше ме сега излиза с оправданието (вярвам ти затова не ревнувам) ама дали? след като иска време ми се струва че просто не му пука и за това не ревнува, не защото ми вярва. Много ме е страх страшно много.. Сега говорехме пак и го питах и какво следва ако стане така че можеш без мен и той ми каза няма такава вероятнот аз ти го казах за да те постресна и като ти кажа после, че сме си пак заедно радостта ти ще бъде 2 пъти по голяма тъй като аз съм напълно наясно, че опасност от раздяла няма. Просто искам да се успокоя и да помисля върху моето отношение (което е доста нетипично за него) каза ми довери ми се няма от какво да се притесняваш ... не зная какво да си мисля и това че имал желание да види какво е с друго момиче направо ме уби ;[ това означава ли че шанса да ми изневери е по голям? и дали отивайки там отива с нагласата "да се успокоя да помисля да се опитам да оправя нещата" или по скоро "дали ще мога без нея, дали ще почувствам липсва" Впоследно време много му досаждам званя му постянно вече не си говорим толкова колкото преди обръща ми по малко внимание и повече на приятелите си това ме кара да се чувствам по маловажна ;[ Той само се моли да не ми звънна и да не ми чува гласа,защото съм го натоварвала с разговори за нас. Как да го накарам да ме ревнува, пак той да ме търси, да прави старите мили неща за мен, да се интресува от мен да си ме пази да се грижи за мен ...много ме е страх. ;х Не знам какво да си мисля