View Full Version : Защо момичетата не могат да казват истината? Поне всички в моя случай.
Не исках да казвам - "защо винаги лъжат", за да не прозвучи толкова генерално. Но какво му е сложното да кажеш на някого, че не искаш да си с него, а си влюбена в друг и искаш него? Дори и когато съм искал само едно нещо от този човек - никога да не ме лъже, защото му имах доверие и беше ценен за мен. Беше ми най-близкия човек, приятел. Ако кажа, че не ме е страх, че никога повече няма да сме толкова близки с него, ще излъжа. Страх ме е, че този човек няма да бъде повече част от бъдещия ми живот, което е жалко, защото не исках нищо освен да бъде до мен, както и аз до нея, без значение дали сме само приятели или не. И просто така всичко се реши заради една толкова глупава лъжа, подхранвана с времето, жалко че съм така доверчив. Едно просто - "влюбена съм в друг" щеше да направи нещата много лесни и прости и нямаше да се стига донищо подобно.
Много глупаво завършва всичко обикновено, една лъжа води до друга, до трета и накрая излиза извън контрол. Както и стана и всичко приключи по много грозен начин, за което и аз, разбира се, имам вина.
Аз ли само не виждам смисъл да се лъже за нещо такова? Живота не свършва с това, че някой не те обича, любовта минава, приятелството и доверието са нещата, които ми се ще да вярвам, че остават. Няма и да разбера вероятно, защото никой не е докрай честен с мен, много хора просто идват, лъжат, дънят се и заминават от живота ми, не само за момичета става дума. Не, че отдавам голяма значение на това до сега, защото сам съм винаги най-добре, но този път наистина ми стана обидно и много болно, почувствах се предаден и разочарован, тя беше много специална за мен.
Вероятно никога не трябва да и се обадя, нито да я видя, нито да и пиша... а бях свикнал да го правя всеки божи ден. Странно наистина :)
Свободна тема за коментари и мнения, или просто ей така който, каквото иска да напише :D
Само 2 изречения прочетох, та ще отговоря на въпроса ти: Момичето те харесва, но не като повече от приятел и вижда, че си хлътнал по нея, но вместо да те отреже, тя не го прави, защото се тревожи за теб и как ще се почувстваш. Така де, рано или късно се чувстваш по един и същ начин. Ни така, ни онака.
Ами гадно е, лъжат , за да запазят „добрите отношения“, пък накрая ги прецакват... Повечето жени май са така, пък досега и при мен стана така няколко пъти - свикваш даден човек и в даден момент кръц ножичката и хайде чао.
TrollWare
10-24-2012, 20:36
Момичетата са по чувствителни
Ами гадно е, лъжат , за да запазят „добрите отношения“, пък накрая ги прецакват... Повечето жени май са така, пък досега и при мен стана така няколко пъти - свикваш даден човек и в даден момент кръц ножичката и хайде чао.
Еми не, няма кръц, ако не се бях усъмнил щеше да продължава още доста време.. Но ме е яд, че от една лъжа за нещо толкова нормално, че не иска да е с мен, се развали нещо хубаво. Едно, смея да твърдя, добро приятелство, защото аз я обичах и като приятел, като човек. Верно, бях се влюбил много, защото все пак съм момче, а тя е хубвао момиче и прекарвахме много време заедно, но можеше да завърши и по друг начин. По такъв, при който сега щяхме поне да си говорим...
SisiStrange
10-25-2012, 04:04
Реално не разказваш нищо. Ти признал ли и беше, че я харесваш като повече от приятелка? Тя какво ти каза?
Не ви разбирам логиката на някои хора да имате хубави приятелства, които ви карат да се чувствате добре, но да ги разкарвате, защото ви е наранено егото. Какво? Ако не ти пуска, не може да сте близки ли?
Попринцип досега винаги съм била за идеята да казваш прямо какво мислиш и да няма недомлъвки, но много момичета предпочитат да няма такъв директен сблъсък, когато стане дума за близък приятел, защото вие после се смръщвате, сдухвате, комплексирате и накрая ни отбягвате все 1 сме невероятни кучки само, защото не сме ви отвърнали на чувствата.
Godzilla
10-25-2012, 07:31
Аз пък, четейки историята останах с впечатлението, че автора и въпросното момиче са имали връзка, а не само приятелски отношения и несподелена любов.
Аз пък, четейки историята останах с впечатлението, че автора и въпросното момиче са имали връзка, а не само приятелски отношения и несподелена любов.
И аз така разбрах. Излъгала те е, защото и е било добре така - кеф и с единия от вас, кеф и с другия. Единия си съдира гъза за нея, другия и той, предполагам. Или не е искала да разваля нещата - била е свикнала да е с теб и с това да я обичаш. Знам ли, може да има много причини, поради които да лъже.
Аз пък, четейки историята останах с впечатлението, че автора и въпросното момиче са имали връзка, а не само приятелски отношения и несподелена любов.
Не, не сме имали. Просто бяхме доста години приятели, след това станахме много близки, бих казал, по-близки от гаджета в чисто емоционален смисъл. Разбира се, аз се влюбих в нея. Доста пъти е имало случаи, в които е имало неразбирателство кой какво иска от другия, дори и да сме си казвали, че не трябва да се виждаме повече винаги единия намираше отново другия. Не исках друго, освен да бъде честна с мен, поне това можеше да направи, да ми каже нещата така както са, а не да измисля какви ли не истории, на които естествено аз се връзвах. Дори до последния ден и вярвах и мислех, че аз съм виновен и съм постъпил зле като не съм и имал доверие. Ако беше просто някакво момиче, в което съм се влюбил след подобен случай най-вероятно нямаше да мисля за нея повече от два дни. Случвало ми се е да се влюбвам в много, но и много бързо да ги забравям. Този път е различно, защото не искам да не е никаква част от живота ми. Може да страдам много, че няма никога да бъде с мен, ще го преживея, но ми се иска да мога да и се обадя просто и да можем да си говорим поне. А ми изглежда толкова невъзможно, ситуация без връщане назад...Страх ме е дори да се обадя след време, ами ако каже - не искам да те виждам повече... Няма как да и обясня, че искам просто да не губим контакт, а тя може би иска точно това, защото още преди да приключим всичко просто взе и ме блокира и изтри от всякъде. Все едно повече не съществувам за нея и все едно съм никой и нищо. Точно тогава се уплаших и направих няколко глупави неща, за които съжалявам, но не бях виновен само аз. Ако ми беше казала истината нищо от това нямаше да се случи, а щях само да поискам много време да ми мине. След това щях да бъда отново това момче, което винаги беше до нея в трудните моменти без да очаквам нищо, освен и тя да бъде до мен в труден момент като човек, като приятел.
Сега не знам кое е правилното, да я оставя да си отиде завинаги или да и се обадя все пак, осъзнавам, че сбърках и искам да се поправя, но има ли шанс не знам. Щом е щастлива с друг, нека така да е, това мога да го преживея макар и да ми е трудно, проблемът е, че мисля за нея не само като за жена, в която съм бил влюбен, а и като за приятел, който не искам да губя, наистина не искам да я губя. Знам, че е добър човек, това какво ми каза и направи е било сигурно защото нещата излязоха от контрол, както и аз не съм този, който беше тогава, не искам да вярвам, че всъщност съм такъв, че съм като всички, защото ще трябва да се мразя сам. Наистина. Искам просто да и докажа, че това не бях аз и че може да разчита на мен винаги, както аз наистина разчитах на нея и вярвах, че никога няма да ме предаде, излъже, нарани. Другите ми приятели казват, че трябва да я оставя, защото не заслужава. Вътрешно знам, че не искам да я оставя, искам повече от всичко само да и кажа в очите, че съжалявам наистина ужасно много и да поискам да ми прости, защото вярвах, че никога няма да я нараня или да я накарам да съжалява за нещо, а не удържах на думата си. Можех просто да стисна зъби и да премълча всичко, да го скрия в себе си и да забравя за нея, но не се получи. Не искам да кажа какво съм направил, не съм я удрял, но сигурно е нещо, което няма да забрави и да ми прости. Понякога думите или нещата, които правим нараняват много повече.
Това е :( Благодаря за отделеното време, исках просто да си споделя, защото както се сещате тя ми беше най-близкия човек, на който можех да споделям нещо, а вече я няма...
SisiStrange
10-25-2012, 20:07
Изтрии това последното. Не е умряла. Така се говори за умрял човек. Реално от теб зависи дали ще останете приятели. Най-добрия ми приятел ми беше гадже 8 месеца и не беше на шега, ама не съм си казала: "Е, край. Щом не ще да сме заедно вече, сбогом, не ми е никакъв. Всичко свърши."
Това са тъпи представи, набити от филмите: че след всяка несподелена любов/раздяла трябва да има море от рев, пълна изолация, драма и край на всякакви отношения. Ако с човека си пасвате, липсва ти и се чувстваш по-спокойно, ако сте заедно, тези глупости са вменен мазохизъм.
Тези несподелени любовни трели минават сравнително бързо и щом срещнеш друга, осъзнаеш се и се замислиш с мозъка си за ситуацията, ще си фраскаш главата в стената, че си разкарал човек, който ти е бил ценен от приятелския кръг.
В началото и аз реагирах овчо и тръгнах да си "търся" други приятели, но ми отне малко да открия, че щом ми е добре с тоя човек, разчитам на него, близък ми е, може да ми е истински приятел, трябва да съм доста куха лейка, че да му тегля една майна само, защото вече не ме гледа с романтика.
Не си контролираме привличанията чак дотам, че да си избираме половинките чрез трезва, стабилна преценка по точки в тетрадка. Или искаш някого така, или не.
Представи си, че ти, както си бил много близък с нея, нямаш желание да сте интимни и я приемаш като сестра, а тя милее по тебе и пърха с крилца да сте заедно. И разбира в един момент, че ти си си харесал друго момиче (защото те привлича просто и в това няма нищо лошо), и те изтрива от списъка с близки хора, разкарва те, игнор, край. Как ще се почувстваш?
А как се очаква да се чувства тя? Гузна, че е харесала друг?
Оплакваш се, че не ти е казала, но аз си мисля, че и да беше, нямаше да е голяма разликата. Тогава пък щеше да си съвсем с наранено его и да се чудиш как е могла да постъпи тъй жестоко.
Моят съвет е: Звънни на момичето. Кажи и, че ще си бъдете приятели и толкоз. Живей си живота. Пренасочи си любовните трели или към друго момиче, или се занимавай малко със себе си. Добре ще ти се отрази. Ако е свястна приятелка, ще си благодариш един ден много за правилното решение. Ако се окаже, че не е, големия прас. Дал си шанс, пропиляла го е, толкоз. Ще си знаеш, че не си допуснал грешка, воден от филмарски нагласи.
DarknessAngel
10-25-2012, 20:16
Да те наранят по-малко, евентуално.
sisistrange, има наистина много вярно в това, което казваш.
Може да прозвучи много странно, но може ли да ти пиша един въпрос относно този проблем на лично, разсъждаваш много добре, защото не искам да пиша точно това, което според мен е проблема, в интернет, а да споделя с някой напълно непознат и да получа напълно обективно и независимо мение ми се струва (а и че си тръстед юзър на форума, когато съм влизал съм забелязал) добра идея .
Само и единствено ако искаш де :) Ще го оценя и ще съм ти истински задължен. Ще направиш едно добро дело да помогнеш на някой непознат човечец с мнение и съвет...
YoUcANNOtiMaGiNe
10-25-2012, 20:33
Мислите ти в първия пост са малко разхвърляни и затова се наложи да прочета цялата тема. Доколкото разбрах, вече не поддържате контакт с това момиче. Въпреки, че никога не съм била точно в твоята ситуация, знам как се чувстваш. Идентично е усещането, когато с човек, с когото си се сближил и чувстваш близък по някакъв начин, изведнъж прекратиш всякакви отношения. Няма да помогне да се самообвиняваш и да се сдухваш, но е факт. От малкото инфо, което си дал за развоя на събитията, мога да кажа, че квото и да си направил, 1 от допуснатите ти грешки - обаждал/писал си и всеки ден. Не си прави генерални заключения, тъпо е и безсмислено просто. Ти си го знаеш сигурно, но си афектиран от случката. Нека това не ти променя значително възгледите за живота, защото винаги става така, че ни се поднася изпитание, след което си научаваме урока. Което не винаги завършва с добър край, но не пречи да гледаме от + страна.
Истината е, че и аз не го разбирам това. Аз никога не съм си позволявала да залъгвам някого, най-малкото защото на мен ми тежат чуждо внимание, чувства и надежди, които не искам върху себе си. Най мразя да съм неразбрана или пък разбрана неправилно отсреща.