sog
10-25-2012, 19:08
Честно казано не знам как да започна, така че почвам от началото.
Преди 9-10 месеца се бях забил с една к*чка, която се оказа първата ми любов, нещата бяха много зле за мен поне така си мислех в онзи момент. Бях готов на всичко и си мислех, че живота ми свършва, ако не съм с нея, явно съм сгрешил, защото се случи нещо, което промени цялата ситуация. 2 месеца по-късно се появи едно момиче, което тогава не подозирах, че ще се окаже следващата ми може би и последна любов.Сега 8 месеца по късно ходя с това момиче, но последно време се отдръпва.Спря да си вдига телефона почти не се чуваме само си (чат-пат) пишеме и имам чуството, че губи интерес, вече не мога да се търпя самият аз в някакво тотално умопромачение съм, даже хората ме питат дали не съм болен или дали е станало нещо, толкова много си личи и толкова много ме промени това момиче, но не смея да си го призная, като ме питат близки не смея да си кажа какво ми е, защото всеки, който чуе момиче и любов и му става смешно и си мисли, че тва са някви младежки драми.Още повече като разберат, че я обичам.
Даже тя самата не го знае, а ме е страх да й го кажа, защото прекалено малко пъти сме се виждали за да си го помисли, който и да било здраво мислещ човек, че въобще е възможно, даже и на мен самият ми е трудно да го повярвам.
Вече всичко ми е трудно и безсмислено и ми е писнало от всичко работа, любов, ядене даже мисленето ми става трудно и неприятно идва ми на моменти да забравя всичко да легна и да не стана повече от леглото.
Само когато спя ми е добре, даже вече и това ми е неприятно, защото или ще сънувам как ме гушка и на сутринта когато се събудя няма да ми се живее и ще се проклиням за това, че съм се пробудил.Или ще сънувам страшни психарий, защото мозъка ми е толкова укашкан, че не знам какво ще правя със скапия си живот, ако тя реши, че повече не иска да е с мене.
Нямам никакво желание друго освен да съм заедно с приятелката ми, а и не знам как ще се промени това въпреки, че лекува времето и го знам от опит.
Всеки ден когато се събудя първото нещо за което се сещам е тя и се питам какво следва и какво правя, ако тя не ме иска. Така е от известно време насам и наистина ми е тежко, даже от ония дни ми се ревеше, не от любов и мъка, а от гняв, че отново ми се случва момичето, което обичам да не ме иска.Още повече, че не знам какво мога да направя, единственото нещо, което не съм й казал e, че я обичам и значи всичко за мен, обаче ме е страх, че ще ми се измее в лицето и ще каже, това е невъзможно.
Благодаря на всеки, който си е изгубил времето да прочете тази историйка.
Преди 9-10 месеца се бях забил с една к*чка, която се оказа първата ми любов, нещата бяха много зле за мен поне така си мислех в онзи момент. Бях готов на всичко и си мислех, че живота ми свършва, ако не съм с нея, явно съм сгрешил, защото се случи нещо, което промени цялата ситуация. 2 месеца по-късно се появи едно момиче, което тогава не подозирах, че ще се окаже следващата ми може би и последна любов.Сега 8 месеца по късно ходя с това момиче, но последно време се отдръпва.Спря да си вдига телефона почти не се чуваме само си (чат-пат) пишеме и имам чуството, че губи интерес, вече не мога да се търпя самият аз в някакво тотално умопромачение съм, даже хората ме питат дали не съм болен или дали е станало нещо, толкова много си личи и толкова много ме промени това момиче, но не смея да си го призная, като ме питат близки не смея да си кажа какво ми е, защото всеки, който чуе момиче и любов и му става смешно и си мисли, че тва са някви младежки драми.Още повече като разберат, че я обичам.
Даже тя самата не го знае, а ме е страх да й го кажа, защото прекалено малко пъти сме се виждали за да си го помисли, който и да било здраво мислещ човек, че въобще е възможно, даже и на мен самият ми е трудно да го повярвам.
Вече всичко ми е трудно и безсмислено и ми е писнало от всичко работа, любов, ядене даже мисленето ми става трудно и неприятно идва ми на моменти да забравя всичко да легна и да не стана повече от леглото.
Само когато спя ми е добре, даже вече и това ми е неприятно, защото или ще сънувам как ме гушка и на сутринта когато се събудя няма да ми се живее и ще се проклиням за това, че съм се пробудил.Или ще сънувам страшни психарий, защото мозъка ми е толкова укашкан, че не знам какво ще правя със скапия си живот, ако тя реши, че повече не иска да е с мене.
Нямам никакво желание друго освен да съм заедно с приятелката ми, а и не знам как ще се промени това въпреки, че лекува времето и го знам от опит.
Всеки ден когато се събудя първото нещо за което се сещам е тя и се питам какво следва и какво правя, ако тя не ме иска. Така е от известно време насам и наистина ми е тежко, даже от ония дни ми се ревеше, не от любов и мъка, а от гняв, че отново ми се случва момичето, което обичам да не ме иска.Още повече, че не знам какво мога да направя, единственото нещо, което не съм й казал e, че я обичам и значи всичко за мен, обаче ме е страх, че ще ми се измее в лицето и ще каже, това е невъзможно.
Благодаря на всеки, който си е изгубил времето да прочете тази историйка.