porche1300
10-28-2012, 19:09
Така. Проблемът е малко сложен за обяснение. Баща ми ме мисли за некадърник , за неспособен да се справям с живота , която изобщо не е вярно. Не знам какъв е проблемът. Понякога си мисля , че съм му като трън в очите и само брой дните , когато няма да му се налага да ме гледа. Просто не схващам какъв му е проблемът? Умен съм , интелигентен съм , имам добър успех, стабилни знания по повечето предмети, добра дисциплина, изобщо правя всичко както трябва.
Сигурно проблемът е там , че работи прекалено много , почти не комуникираме. Вика ме само , когато трябва да му помагам за нещо. Днес например , трябваше да качим по стълбите един диван , който се оказа доста тежък и едвам влезна в хола. Та днес ме направи едва ли не на две стотинки. Вика ми "Ша та пратя в казармата" , "От тебе нищо не става." "Само ме спъваш и т. н. От години не ме питал как съм , какво ще правиш , да отидем ли някъде заедно? Не , изобщо.
Дразгите между нас може би идват и от това , че не избрах да следвам това , което той искаше - инжинерна специалност , а избрах - стоматология. Отговорих му , че не съм длъжен да му сбъдвам мечтите. Все пак съм отделна личност със собствени желания.
Та , въпросът ми е как да отреагирам на подобна ситуация? Впрочем , вече съм почти на 18 и мисля дали няма да е по - добре да си хвана аз шапката и да се изнеса от нас. Но проблема е , че все още не съм завършил 12 клас и не са ме приели в МУ.
Понякога ми идва да му се развикам едно хубаво и да му разясня едно , две неща. Днеска така ме беше изнервил , че малко оставаше да му вдигна скандала. Но се опасявам , че той нервира , аз нервиран и може да стигнем дори до бой. Та кажете ми какво да направя , работата не е никак проста? Просто вече ми идва до гуша от неговата отрицателност спрямо мен и вземали по-радикални мерки може да се скараме много жестоко и да не си проговорим отново доста дълго време.
Сигурно проблемът е там , че работи прекалено много , почти не комуникираме. Вика ме само , когато трябва да му помагам за нещо. Днес например , трябваше да качим по стълбите един диван , който се оказа доста тежък и едвам влезна в хола. Та днес ме направи едва ли не на две стотинки. Вика ми "Ша та пратя в казармата" , "От тебе нищо не става." "Само ме спъваш и т. н. От години не ме питал как съм , какво ще правиш , да отидем ли някъде заедно? Не , изобщо.
Дразгите между нас може би идват и от това , че не избрах да следвам това , което той искаше - инжинерна специалност , а избрах - стоматология. Отговорих му , че не съм длъжен да му сбъдвам мечтите. Все пак съм отделна личност със собствени желания.
Та , въпросът ми е как да отреагирам на подобна ситуация? Впрочем , вече съм почти на 18 и мисля дали няма да е по - добре да си хвана аз шапката и да се изнеса от нас. Но проблема е , че все още не съм завършил 12 клас и не са ме приели в МУ.
Понякога ми идва да му се развикам едно хубаво и да му разясня едно , две неща. Днеска така ме беше изнервил , че малко оставаше да му вдигна скандала. Но се опасявам , че той нервира , аз нервиран и може да стигнем дори до бой. Та кажете ми какво да направя , работата не е никак проста? Просто вече ми идва до гуша от неговата отрицателност спрямо мен и вземали по-радикални мерки може да се скараме много жестоко и да не си проговорим отново доста дълго време.