krasimirstefanov
10-30-2012, 19:29
В един миг всичко се обърна. От позитивно мислещ човек станах отчаян. Момичето за което се борех дълго време , за което давах всичко от себе си , за което бих направил невъзможното ми обърна гръб и си замина.
Преди няколко месеца говорихме с един приятел. Сподели ми мъките си , как сърцето му се е свило , как светът му се е бил сринал. Помислих си че е пиян и че незнае какво говори. Обясних му моята гледна точка и успях да го убедя че случилото се е нещо съвсем нормално. Не всяко нещо свършва с добро, не винаги нещата стават така както ни се иска и не винаги хората отвръщат на чувствата ни по начина по които на нас ни се иска. След около седмица се видях отново с него и незнаеше как да ми се отблагодари за думите ми , за това как с няколко изречения съм успял да му повлияя и да спре с отчаянието. За жалост не се намира човек които да ми повлияе по същият начин и на мен. Изминаха 2 месеца от раздялата ми с нея, но неуспявам да се разделя с болката. Сърцето ми се свива, дъхът ми спира и целият изтръпвам сетя ли се за нея. За това как прекарвахме времето си заедно, как се усмихвахме и се радвахме на най- дребните неща. Когато видя някоя двойка хванати за ръце, когато видя двама души да седят на някоя пейка в парка и направо ми се къса сърцето. :( Сетих се за крилатата фраза: "Клин, клин избива". Запознах се с едно много красиво момиче. Красотата й не е само външна, характера й , начинат й на мислене ... просто нямам думи да я опиша. Невероятно хубав човек. Чувствата ми не бяха такива каквито исках да са. Бях с нея и в същото време в ума ми бе само тя. Неможех да продължавам така, не исках да я наранявам. Тя не го заслужава. Поговорихме си и се разделихме, останахме добри приятели. Появи се друго момиче, помислих си: "това е тя". Имаме сходни интереси, разбираме се много. Всичко е просто идеално. Сърцето ми обаче не бе на същото мнение, караше ме да я сънувам. Продължавах да се будя посред нощ с мисли за нея. От днес вече не съм обвързан. От днес съм един самотен човек, който се е отчаял от любовта. Писна ми, не е хубаво човек да се оплаква, но наистина ми писна да ми се случват подобни неща. Появи се човек в живота ми, истински щаслив съм докато съм с него и всичко се проваля. В мен ли има някакав проблем, аз ли нещо все се издънвам незнам. Знам само, че ми писна.
Благодаря за вниманието :)
Преди няколко месеца говорихме с един приятел. Сподели ми мъките си , как сърцето му се е свило , как светът му се е бил сринал. Помислих си че е пиян и че незнае какво говори. Обясних му моята гледна точка и успях да го убедя че случилото се е нещо съвсем нормално. Не всяко нещо свършва с добро, не винаги нещата стават така както ни се иска и не винаги хората отвръщат на чувствата ни по начина по които на нас ни се иска. След около седмица се видях отново с него и незнаеше как да ми се отблагодари за думите ми , за това как с няколко изречения съм успял да му повлияя и да спре с отчаянието. За жалост не се намира човек които да ми повлияе по същият начин и на мен. Изминаха 2 месеца от раздялата ми с нея, но неуспявам да се разделя с болката. Сърцето ми се свива, дъхът ми спира и целият изтръпвам сетя ли се за нея. За това как прекарвахме времето си заедно, как се усмихвахме и се радвахме на най- дребните неща. Когато видя някоя двойка хванати за ръце, когато видя двама души да седят на някоя пейка в парка и направо ми се къса сърцето. :( Сетих се за крилатата фраза: "Клин, клин избива". Запознах се с едно много красиво момиче. Красотата й не е само външна, характера й , начинат й на мислене ... просто нямам думи да я опиша. Невероятно хубав човек. Чувствата ми не бяха такива каквито исках да са. Бях с нея и в същото време в ума ми бе само тя. Неможех да продължавам така, не исках да я наранявам. Тя не го заслужава. Поговорихме си и се разделихме, останахме добри приятели. Появи се друго момиче, помислих си: "това е тя". Имаме сходни интереси, разбираме се много. Всичко е просто идеално. Сърцето ми обаче не бе на същото мнение, караше ме да я сънувам. Продължавах да се будя посред нощ с мисли за нея. От днес вече не съм обвързан. От днес съм един самотен човек, който се е отчаял от любовта. Писна ми, не е хубаво човек да се оплаква, но наистина ми писна да ми се случват подобни неща. Появи се човек в живота ми, истински щаслив съм докато съм с него и всичко се проваля. В мен ли има някакав проблем, аз ли нещо все се издънвам незнам. Знам само, че ми писна.
Благодаря за вниманието :)