BloodRunsCold
10-30-2012, 20:19
Ъм... не е някаква сълзлива история, нито пък търся някакво внимание... и ще ви помоля въобще да не пишете никакви коментари, защото не са ми нужни. Абе, общо взето за приятелката ми става дума :) Бая време сме с нея, но сега.... новия курс... ни предоставя все по-малко възможности да се виждаме, а и обективната реалност. Честно казано не искам да вижда това никога, не знае за тази регистрация, изобщо не знае, че влизам тук, камоли пък в този раздел... и се надявам никога да не разбере. Та... цялата работа е една бомба със закъснител. Не става дума за някаква пиратка или каквото и да е друго взривно вещество, а за една наистина доста голяма и обемна бомба, която както реалната такава ще остави неизличими рани и... пу-пу... сега си мисля само за избухването на тази бомба и се кефя на това, че не е избухнала още. Може да съм негативно настроен към жените, но когато срещна някоя истинска... имам предвид, различна... (не става дума само за гаджето ми, а и имам доста приятелки, които са такива) ги толерирам както си подобава. Някога искало ли ви се е да убиете, нечий родител, защото той е причината за всичко, което ви се случва във връзката? (Не отговаряйте, знам, че сте искали... е, не в буквалния смисъл, на думи... но думите са по-силни от оръжието, те нараняват повече)
Колко е смешна цялата ситуация и това, че пиша в някакъв форум, колко жалко е всичко, но съм в това и продължавам да го правя... направо ме избива на смях. Та, лесно е да обвинявам едно трето лице... "той", "тя"... хех... "баща ти..." - бла,бла... та, се запитах наскоро, ами... ако всъщност тя е причината? Нима всеки не определя какъв да е? Какъв да е живота му? Нима всеки не се бори за това, което иска (ЗА ТОВА КОЕТО ТВЪРДИ ЧЕ ИСКА) - е, някои явно... сега ще кажете: "е, ама ти сега пак обвиняваш друг, а не себе си". Обвинил съм се, осъдил съм се отдавна - че съм станал такъв путьо... лелееееее а като се знам какво лайно бях преди и как се отнасях с всички, а сега... кротък... "готин", добричък, направо "гък" да не кажа... Честно казано ей такива, каквито най ги мразя - в такъв се превърнах. Жал ми е за мене си... жал ми е, че не мога да стъпя отново твърдо на земята... е, и това ще стане уж се правя на оптимист - така е, ама на тея моите "оптимистични каузи" по-голяма безнадежност не може да се препише. А какви желания имах преди, на рождените си дни, когато тя разрошваше мигла в косата ми - а сега какви са... честно казано не искам да допускам повече някого да определя как да се чувствам, как да премине моя ден. Не съм егоист, а трябва... иначе не става... пробвах - не става, явно не е моята природа това, може би съм нещо средно между онова, което бях преди и сегашното ми аз. Няма какво да търся себе си... открих се и като се открих наблъсках един facepalm. Оттук нататък ще се поправям. Ще се поправям... ще дойде друга, друг човек в живота ми... ще му се нагаждам и всеки път по-силен. Аз обещавам, пред всички Вас, които останаха да четат или небрежно погледнаха към последните редове, че от този момента нататък всичко ще е различно, защото АЗ имам силите, имам и желанието да променя всичко, което стана (наистина много жалко, че това е моят свят в момента)... АЗ сам ще намеря щастието, а няма да чакам някое момиче да ми го дари... НЕЩАСТЕН СЪМ, това е истината. Но също така обещавам, че когато го намеря... ще го дам на някое момиче, независимо кое, защото всичко, както знаете, в този живот е преплетено. Не искам да се разделям със сегашното си гадже, защото тя е най-доброто, което ми се е случвало до този момент, но ... не виждам и смисъл да бягаме от истината. Болиии.... тихо кърви... както никога преди, сещате се някои нали? Да си боли.... да си кърви.... кервана си върви.
Колко е смешна цялата ситуация и това, че пиша в някакъв форум, колко жалко е всичко, но съм в това и продължавам да го правя... направо ме избива на смях. Та, лесно е да обвинявам едно трето лице... "той", "тя"... хех... "баща ти..." - бла,бла... та, се запитах наскоро, ами... ако всъщност тя е причината? Нима всеки не определя какъв да е? Какъв да е живота му? Нима всеки не се бори за това, което иска (ЗА ТОВА КОЕТО ТВЪРДИ ЧЕ ИСКА) - е, някои явно... сега ще кажете: "е, ама ти сега пак обвиняваш друг, а не себе си". Обвинил съм се, осъдил съм се отдавна - че съм станал такъв путьо... лелееееее а като се знам какво лайно бях преди и как се отнасях с всички, а сега... кротък... "готин", добричък, направо "гък" да не кажа... Честно казано ей такива, каквито най ги мразя - в такъв се превърнах. Жал ми е за мене си... жал ми е, че не мога да стъпя отново твърдо на земята... е, и това ще стане уж се правя на оптимист - така е, ама на тея моите "оптимистични каузи" по-голяма безнадежност не може да се препише. А какви желания имах преди, на рождените си дни, когато тя разрошваше мигла в косата ми - а сега какви са... честно казано не искам да допускам повече някого да определя как да се чувствам, как да премине моя ден. Не съм егоист, а трябва... иначе не става... пробвах - не става, явно не е моята природа това, може би съм нещо средно между онова, което бях преди и сегашното ми аз. Няма какво да търся себе си... открих се и като се открих наблъсках един facepalm. Оттук нататък ще се поправям. Ще се поправям... ще дойде друга, друг човек в живота ми... ще му се нагаждам и всеки път по-силен. Аз обещавам, пред всички Вас, които останаха да четат или небрежно погледнаха към последните редове, че от този момента нататък всичко ще е различно, защото АЗ имам силите, имам и желанието да променя всичко, което стана (наистина много жалко, че това е моят свят в момента)... АЗ сам ще намеря щастието, а няма да чакам някое момиче да ми го дари... НЕЩАСТЕН СЪМ, това е истината. Но също така обещавам, че когато го намеря... ще го дам на някое момиче, независимо кое, защото всичко, както знаете, в този живот е преплетено. Не искам да се разделям със сегашното си гадже, защото тя е най-доброто, което ми се е случвало до този момент, но ... не виждам и смисъл да бягаме от истината. Болиии.... тихо кърви... както никога преди, сещате се някои нали? Да си боли.... да си кърви.... кервана си върви.