View Full Version : Нормално ли е?
Original90
10-31-2012, 16:47
Искам да попитам нормално ли е ,след повече от година раздяла ,когато видиш даден човек още да изтръпваш.Имах идеалната връзка повече от 2 години всичко беше супер ,докато един ден се скарахме за най-голямата глупост и се разделихме,оказа се както винаги ,че проблема не е бил това а още милион и безброй ,но се разделихме доста кофти ,казахме си ужасни неща,наранихме се и повече от 6 месеца не се видяхме,не се чухме.И двамата продължихме аз вече 9 месеца имам много хубава връзка,един ден реших да я потърся преди няколко месеца и се оказа,че точно се е разделила с приятеля си,имахме доста проблеми заради това момче ,след като се разделихме ,след около месец тя почна да излиза с него ,а той наистина не я заслужаваше и аз й го казвах, но тя си мислеше ,че искам да ги разделя.Когато се видяхме тя ми се извини,че не ме е послушала и че той е бил най-голямата й грешка,извини ми се ,че ме е наранил и т.н.Продължихме да поддържаме някаква връзка,чуваме се от време на време,пишем си ,излизаме ,рядко но все пак го има.Защото както тя така и аз имаме доста голямо уважение един към друг,както и към семействата ни,преживяхме доста заедно,пораснахме заедно,променихме се ,влюбихме се .Цялата ни връзка беше като приказка,буквално нямаше кой знае колко караници,просто се радвахме един на друг и се забавлявахме.Винаги когато я виждах сърцето ми се свиваше ,това беше всеки път ,всеки ден когато я видя в продължение на 2 години и половина,но после тя се промени,реши че иска както тя ми обясни "Да си поживее",защото когато се събрахме тя беше малка на 16 години аз съм 3 години по -голям от нея,никога не сме се наранявали ,изневерявали или нещо такова.Бяхме истински щастливи ,но приятелките й постоянно говореха за това ,че е малка ,че не трябва да има сериозна връзка,че трябва да си поживее,най-вече й говореха за това какъв съм бил преди,защото имах кофти репутация ,доста момичета ,доста простотии ,но това беше преди да я срещна.Те й говореха,че още съм такъв и т.н,тя уж не вярваше ,но накрая се предаде.Вече сме разделени от много време ,но днес се видяхме случайно и прекарахме няколко часа заедно ,хапнахме ,разходихме се,поговорихме си и все едно никога не се бяхме разделяли,усетих как сърцето ми бие точно както преди.Видях начина по който ме гледаше,видях как очите й блестяха,исках да я целуна ,исках да е моя отново,но си спомних как ме остави в много труден момент за мен,имах рак доброкачествен де,но все пак операцията беше доста тежка ,имах нужда от нея,но тя си тръгна и не мога да забравя как ме остави,имах нужда от нея като приятел,като момичето което беше там винаги.Не мога да й го простя !! Днес нещо се шегувахме ,тя се познава с приятелката ми и аз обичам приятелката си ,тя е прекрасно момиче,та ме попита как са нещата аз й казвах,че са прекрасни ,че всичко е идеално ,че сме сгодени,при което аз я попитах дали тя си има някого и тя каза ,а не не ми трябват живея си и аз я попитах "Обичала ли си някого след мен?" и видях как очите й се напълниха и тя каза " Не,никой още не е заслужил ,да ме опознае,както ти ,а и никога няма да ми бъде както с теб,ти си заслужаваше всяка сълза която съм проляла,че и повече,но сама си го направих" .. имах чувството ,че сърцето ми се разби отново,съжалявам май стана доста дълго ,просто не мога да кажа на приятелите си ,защото ще ми кажат,че тя не си заслужава,че ме нарани ,че си тръгна ,че е станала курва,наркоманка и какво ли още не,а имах нужда да кажа.. извинявайте ,че стана дълго ,благодаря на всички които са го прочели и се извинявам ,за грешките ,но ме болят очите и не виждам добре,а й са ми пълни със сълзи .. Благодаря !
aGressiwe
10-31-2012, 20:12
Абе де не ти пука имаш си приятелка и това е !
Amore-Mio*
11-01-2012, 11:43
Да, тя наистина не заслужава това съжаление или както искаш си го наречи там.
Имали сте дългогодишна връзка и в един момент, се оказва, че нищо не е било такова, каквото е изглеждало: доверието не е било напълно достатъчно, щом се е връзвала на глупостите на приятелките си. А да те остави в такъв момент, не знам. Аз съм си такъв човек, де.
Колкото до въпроса ти: да, нормално е. Особено щом връзката е била "перфектна", имало е тръпка. Нормално е и сега да се появява малко или много при вас. Но да не ти пука. Имаш си приятелка, не позволявай на миналото ти да те завлече отново там.
Original90
11-01-2012, 12:37
Да аз не позволявам ,просто някаква слабост ми е това момиче ;s ...
Поставих се в твоята ситуация.. Не знам как бих реагирал и какво бих направил. Най-вероятно бих поискал да поизлизаме с тази твоята бивша и да пробвам да и намеря кусур, защото след време, ако се разделите с годеницата ти, да не си казвам "трябваше да я скъсам и да простя на бишвата ми".
Не мисля,че ти си готов да се обвържеш толкова сериозно,за това се появява и тази обърканост в чувствата ти.
Или прекратяваш всичко с бившата и продължаваш да живееш в настоящето с поглед към бъдещето с човек ,който явно е решил да бъде до теб,или спираш и поглеждаш назад.
Според мен ,човека е много просто устроен,понякога.Не виждам как би продължил с мисли ,като тези.Искал си да я прегърнеш,да бъде отново твоя,ами момичето с което си в момента?...Вярно е ,че винаги някой винаги остава нещо като слабост и човек към ,който винаги ще таиш някакви чувства,но явно при теб не са достатъчно притъпени и далечни.
Помисли ,дали все пак си готов.
А Л И С А
11-01-2012, 16:15
По всичко личи, че и ти не си напълно наясно с чувствата си към бившата си приятелка. Трябва да помислиш много добре какво изпитваш към нея. Ако е само приятелско отношение, окей, но ако е повече - опитай се да си я избиеш от главата.
Казваш, че настоящата ти връзка е като приказка. Тогава не я проваляй за нещо, което вече е минало. Заради простотии или заради сериозни неща, като си продължил живота си няма смисъл да се връщаш назад и да мислиш "Какво щеше да бъде ако ... ".
Ако нямаше толкова сериозна връзка,щях да те посъветвам да опиташ пак с бившата си. Но ти вече си я преживял, това, което се е случило на срещата ви тези дни, са просто искри, от които няма да дойде нищо добро. Забрави я, имаш годеница, която със сигурност не заслужава да мислиш за друго момиче, докато си с нея.
Original90
11-01-2012, 16:24
Наясно съм до там,че знам ,че не искам да бъда отново с нея,защото знам, че ако опитаме ще се караме доста за нещата които се случиха последната година ,за това какво се сме си казали,как сме се наранили разбирам го ,че е така,че момичето с което съм е прекрасно и не заслужава дори да мисля за друга,но не го правя умишлено.Когато се сгодих,бившата ми приятелка разбра доста бързо,поздрави ме ,пожела ми там щастие и т.н и тя сама ми е казвала,че годеницата ми е прекрасно момиче,не ме интересува мнението й ,но е така момичето с което съм е умно и много много красиво,дори не знам какво намери в мен,има цели ,има бъдеще ,страхотна е и бих бил най-големия щастливец на света ,когато се омъжи за мен,има време не бързаме ,но просто реших й предложих тя каза ДА и сме сгодени от няколко месеца,то стана много бързо ,не ни беше чак толкова дълга връзката то и сега не е ,но е любов и знам,че е момичето за мен,но просто когато видя бившата всичко се връща и ми се иска пак да бъда онова момче,което ставаше сутрин и просто тръгваше нанякъде с приятелката си,хващахме влака,автобуса или с колата заминавахме просто ей така да бъда пак толкова импулсивен и т.н,ясно ми е че сега съм по-голям това беше преди повече от 3 години и че не ми отива да се държа като влюбен хлапак,но когато я видя просто ставам друг .. и това ме тревожи !
А Л И С А
11-01-2012, 16:32
Не го мисли толкова. Според мен тове е повече носталгия по това, което си бил когато сте били заедно, отколкото носталгия по изминалите години, прекани с нея. Пробвай да бъдеш импулсивен и с годеницата си, но все пак се съобразявай с нейната програма. Когато знаеш, че има свободен ден от задължения, изчезнете за малко. Пак е малко планирано, но ...
Охх,дано никога не се разделяте. Просто знам колко боли да се разделиш с човека, за който си бил сгоден.
Original90
11-01-2012, 16:40
Да де беше ми кофти и общо взето имах нужда да кажа на някой,а нямаше на кой и реших да пиша иначе ,не мисля,че скоро ще се сетя пак за нея.Да наистина носталгията е за това какъв бях аз и как пораснах може би,а и най-вече момичето с което съм е коренно различна тя е на 20 години ,а просто е толкова прескочила връстниците си,работи постоянно,учи в Англия,аз се преместих там за да бъдем заедно,но сега се прибрахме за няколко седмици и пак си заминаваме,страхотно е всичко ,не бих си позволил да я изгубя !! Ами дано ,да ако я изгубя просто не знам наистина ,къде ще открия такава чудесна жена ! : ))
При някои хора се превръщаш в това, в което си се харесвал и нещо ти липсва от миналото. Нея не я мисли, а помисли как да разнообразиш с годеницата си и бъди импулсивен, но и все пак вече си пораснал и ти е друг живота. Попитай я, дали иска да отидете на някъде и да си направите кефа.
Имали сте дълга и както ти описваш прекрасна връзка,нормално е дори след 2 или 3 години да почувстваш нещо,когато я видиш,но трябва това все някога да отмине.Сега си имаш момиче,бъди с нея,миналото си е минало.