sog
10-31-2012, 19:21
Не знам какво да правя с живота си, не знам на къде да хвана.
Работя уж пристижна работа, ама всичко е много скъпо, нямам достатъчно пари за нищо и никога не стигат.
Усещам как приятелката ми най-вероятно ще ме зареже.
Всичко отива по дяволите, всичко което е имало някаква стойност за мене е изчезнало или е на път да изчезне.
Чудя се дали да не отида в чуждестранния легион даже ми се иска, ама не знам дали имам куража все пак са 5 години в чужда страна сред хора с различна националност от тебе, под строг режим, а като си представя, че трябва да ставам рано сутрин, а в някои дни просто не искам да стана от леглото, а да заспя и да не се събудя.... хич не ми се ще, също не знам как ще го причиня на родителите си това, да ги оставя за 5 години и да се тормозят като знаят къде съм, но същевременно не виждам нещо друго, което остава за мен.
Приятелката ми ме крепи, защото е единственото нещо, което ми напомня, че съм жив и живота има някакъв смисъл, а не е само сив, но ако и това се изгуби, нищо вече не ми остава. Просто не мога да си представя как ще издържа да живея тоя живот, чуствам, че вече го живея на сила и това е много страшно чуство.
Надявам се да не съм напрегнал или депресирал някой с глупостите си, просто изках да си излея малко душата, защото това са мисли, които ми тежат всеки ден.
Работя уж пристижна работа, ама всичко е много скъпо, нямам достатъчно пари за нищо и никога не стигат.
Усещам как приятелката ми най-вероятно ще ме зареже.
Всичко отива по дяволите, всичко което е имало някаква стойност за мене е изчезнало или е на път да изчезне.
Чудя се дали да не отида в чуждестранния легион даже ми се иска, ама не знам дали имам куража все пак са 5 години в чужда страна сред хора с различна националност от тебе, под строг режим, а като си представя, че трябва да ставам рано сутрин, а в някои дни просто не искам да стана от леглото, а да заспя и да не се събудя.... хич не ми се ще, също не знам как ще го причиня на родителите си това, да ги оставя за 5 години и да се тормозят като знаят къде съм, но същевременно не виждам нещо друго, което остава за мен.
Приятелката ми ме крепи, защото е единственото нещо, което ми напомня, че съм жив и живота има някакъв смисъл, а не е само сив, но ако и това се изгуби, нищо вече не ми остава. Просто не мога да си представя как ще издържа да живея тоя живот, чуствам, че вече го живея на сила и това е много страшно чуство.
Надявам се да не съм напрегнал или депресирал някой с глупостите си, просто изках да си излея малко душата, защото това са мисли, които ми тежат всеки ден.