nymph0
11-03-2012, 21:28
Моя случай е много странен (и още 27862384732 епитети мога да намеря за него..). От месец март харесвам/съм влюбена в едно момче (да, и до ден днешен също). Познаваме се от миналото лято когато една моя бивша приятелка го харесваше (но това, разбира се е минало), но започнахме по - интензивно да общуваме чак от месец март. Впечатлих се като го видях да играе в една театрална постановка, понеже е актьор, и сякаш нещо ме тласна към общуването с него. Не мислех че ще стане нещо чак толкова сериозно, не си давах никакъв зор О.о още в началото на този период дочух, че от него по мой адрес се е говорело нещо от рода на това че едва ли не ме е имал за забавление, и затова не ме е режел. Реших да спра да се занимавам с него (уж), но след известно време (1 - 2 седмици) по стечение на обстоятелствата прекарахме няколко дена нон стоп заедно, и си имахме много яки моменти, и уж се изяснихме за това, което е казал за мен. Започнахме да си пишем често (не всеки ден понеже той сяда рядко на компютъра и ако сяда, то е за малко) и да се виждаме.. Учи в моето училище, и започнахме заедно да се движим (по - голям е от мен) и винаги го придружавах докато ходеше да пуши, а той идваше с мен до магазина ... :Д След това малко се отдалечихме, понеже аз започнах да прекарвам цялото си време в репетиции по пеене и танци за един конкурс в друг град. Заминах, върнах се, и тогава започна най - сложната част. Бяхме постоянно заедно, всеки ден се виждахме - в училище и после извън него. НО (явно винаги трябва да има НО...) моите най - добри приятелки не го харесват, понеже е ... тревоман. Пафка си всеки ден стабилно, но аз толкова го харесвам, че съм готова дори и това да пренебрегна... и приятелките ми ми поставиха ултиматум - накараха ме да избирам между него и тях. Аз избрах него - не, че бих избрала момче вместо приятелка, но ако те ми бяха истински приятелки нямаше да ме карат да избирам между двете неща, които ме правеха истински щастлива тогава ...
Както и да е, спрях да общувам с най - добрите си приятелки, само едната от тях остана на моя страна ... Момчето ми ме успокояваше, говореше ми страхотни неща, правехме си общи планове, абе всичко беше като на филм ... И тогава дойде края на учебната година и той замина да работи на морето. Говорехме си по телефона всеки ден, но с времето разговорите намаляха, докато един ден съвсем спряха. Разбирах от разни хора, че си е идвал в града без да ми каже, и реших че за него вече няма нещо като "нас".
След това дойде месец септември и той си дойде в града. Първия ден, в който го видях, той ме погледна, но ме подмина. Не бях на себе си от яд..
Няколко дена по - късно се срещнахме случайно в един автобус. Поговорихме си и той ми се ядоса когато разбра че съм се сдобрила с най - добрите си приятелки, каза ми че аз съм била много повече от тях, много по - умна и миличка, изобщо не трябвало да съм в тяхната компания, защото те били под моето ниво... общо взето - скарахме се. Все едно си казахме, че от тук нататък всеки си върви по своя път.
Беше ми ужасно, и все още ми е, но тогава като че ли ми беше по - леко.. Започнах лека полека да се съвземам, но една нощ той ми се обади. Каза ми че знае за всичко, искал да си поговрим на живо, имал много какво да ми каже.... След много убеждения от негова страна аз се съгласих. Той каза че ще ми се обади на другия ден, за да се разберем къде и кога ще се срещнем..
Е, не ми се обади.
След това дойде 17ти септември и от този ден нататък започнахме да се засичаме всеки ден в училище, но той не показваше никакво желание за разговор с мен. Започна да се държи студено. Чух, че говорел, че не иска да се занимава с мен. Отчаяно исках да разбера защо се държи така с мен. Опитвах се да говоря с него, но всичките ми опити стигаха до провал.
Сега вече е нещо друго. Аз се опитвам да го забравя и се занимавам с друг, но опитите ми са неуспешни. Той изглежда отчаян. Чух даже, че наистина съжалявал за развоя на нашата връзка. Всеки ден е сам и става все по - зле и аз искам да говоря с него (дори и да не е за нас, а само да попитам за него).. Не мога да спра да мисля за него защото той не е като другите - знаете , много хора от порядъка на 16 - 17 годишни (особено в моя град) не мислят за нищо друго освен за секс, но той не е такъв. С него първо станахме приятели и можех да си кажа всичко с него, имахме си взаимното уважение... Много се тормозя и искам да знам какво може да се направи според вас...
Моля ви, ако не можете да ми помогнете, а искате да отправите някоя критика, го направете поне на лично, а не тук..
>>>
Благодаря ви за отделеното внимание...
Както и да е, спрях да общувам с най - добрите си приятелки, само едната от тях остана на моя страна ... Момчето ми ме успокояваше, говореше ми страхотни неща, правехме си общи планове, абе всичко беше като на филм ... И тогава дойде края на учебната година и той замина да работи на морето. Говорехме си по телефона всеки ден, но с времето разговорите намаляха, докато един ден съвсем спряха. Разбирах от разни хора, че си е идвал в града без да ми каже, и реших че за него вече няма нещо като "нас".
След това дойде месец септември и той си дойде в града. Първия ден, в който го видях, той ме погледна, но ме подмина. Не бях на себе си от яд..
Няколко дена по - късно се срещнахме случайно в един автобус. Поговорихме си и той ми се ядоса когато разбра че съм се сдобрила с най - добрите си приятелки, каза ми че аз съм била много повече от тях, много по - умна и миличка, изобщо не трябвало да съм в тяхната компания, защото те били под моето ниво... общо взето - скарахме се. Все едно си казахме, че от тук нататък всеки си върви по своя път.
Беше ми ужасно, и все още ми е, но тогава като че ли ми беше по - леко.. Започнах лека полека да се съвземам, но една нощ той ми се обади. Каза ми че знае за всичко, искал да си поговрим на живо, имал много какво да ми каже.... След много убеждения от негова страна аз се съгласих. Той каза че ще ми се обади на другия ден, за да се разберем къде и кога ще се срещнем..
Е, не ми се обади.
След това дойде 17ти септември и от този ден нататък започнахме да се засичаме всеки ден в училище, но той не показваше никакво желание за разговор с мен. Започна да се държи студено. Чух, че говорел, че не иска да се занимава с мен. Отчаяно исках да разбера защо се държи така с мен. Опитвах се да говоря с него, но всичките ми опити стигаха до провал.
Сега вече е нещо друго. Аз се опитвам да го забравя и се занимавам с друг, но опитите ми са неуспешни. Той изглежда отчаян. Чух даже, че наистина съжалявал за развоя на нашата връзка. Всеки ден е сам и става все по - зле и аз искам да говоря с него (дори и да не е за нас, а само да попитам за него).. Не мога да спра да мисля за него защото той не е като другите - знаете , много хора от порядъка на 16 - 17 годишни (особено в моя град) не мислят за нищо друго освен за секс, но той не е такъв. С него първо станахме приятели и можех да си кажа всичко с него, имахме си взаимното уважение... Много се тормозя и искам да знам какво може да се направи според вас...
Моля ви, ако не можете да ми помогнете, а искате да отправите някоя критика, го направете поне на лично, а не тук..
>>>
Благодаря ви за отделеното внимание...