shaunaa
11-03-2012, 21:41
Проблемът ми е, че от началото на лятото излизах и все ще излизам с две момичета, с които се водим най-добри приятелки, но днешния спор, който водихме ме накара да се замисля за много други работи, които са правили преди на мен. И така ето я цялата история :
Днес спорихме за това колко съм висока. Да, звучи много тъпо, но точно за това спорихме. И друх сме водили този спор, но днес както си седяхме еднот момиче, почна да ме убеждава, че не може да съм 169см и почна да ме сравнява спрямо нея и други хора, а съм точно толкова висока !
Винаги щом си купя нещо ново или не казват нищо или ми казват, че никога не биха си били купили нещо подобно и аз, разбира се, се обиждам не вярвам на някой да му е приятно да му казват това в очите. Аз никога не се усмелявам да кажа нещо подобно, но ако случайно кажа, момичето на което съм го казала, веднага почва да спори.
С едното момиче сме в едно училище и по Физика г-жата е най-стрга и почти никога не пише хубави оценки. Тази моя ''приятелка'' имам три 2-ки по този предмет, аз би трябвало да имам две 2-ки, но имам само една 2-ка, тъй като последната ми оценка беше 2,5 в дневника е писано като 3 и щом й казах тя вместо да се зарадва за мен почна да ми казва, че трябвало да бъде 2-ка. По физика също така от устно изпитване имам и една шестица и щом й казах тя ми каза, че сигурно г-жата ми е била задала 1-2 много лесни въпроса и заради това имам 6. А аз винаги бих се зарадвала за нея и се радвам, щом тя изкара хубава оценка и ми се похвали веднага с нея !
Освен всичко това, често ми казват, че съм била много слаба и не съм имала хубаво тяло и съм нямала нито гърди, нито дупе, но поне едното момиче ми казва, че съм хубава в лице, а другата и това не казва. Не знам дали го осъзнават, но да кажеш на един човек, че е много слаб е същото като да кажеш на някой, че е дебел. Никой не може да избира какъв да е. И на мен не ми е приятно, че съм такава, но въпреки това се опитвам да се харесвам такава каквато съм, а те ме карат да не се харесвам.
Едната ми приятелка, винаги ми се оплаква, че не можела да си намери гадже и че никой не я харесва и аз я успокояв, че е хубава и ще си намери някой. А тя никога не би ми казала нещо подобно, даже постоянно ми натяква недостатаците, като това, че съм много слаба и че имам голям нос, и големи уши. Тези дни това момиче излиза с едн момче от новия ми клас. И после това момче след като излизаха си писахме и той каза, че не си прекарал кой знае колко хубаво и даже ме покани да излезем на следващия ден, но аз си измислих някакво оправдание, защото не го харесвам. Вчера също ме покани през седмицата да излезем, но аз казах, че има време до тогава. И днес като излязохме стана на въпрс за това момче и аз й казах за дето ме е канил петък да излизаме и тя ми каза, че тя го била накарала да ме покани петъка да излезем тримата заедно и другото момиче уж на базик каза ''стига бе, недей й скапва самочувствието напълно'' и на мен ми стана гадно, но какво да й кажа, след като го е казала уж на базик ??? И след това казах, че също така ме е канил и за през седмицата да излезем двамата и тя си замълча. Какво съм й направила, за да правят така с мен ?? Те тотално ми сриват самочувствието. Аз съм по-срамежлива и не говоря много с хора, които не познавам много и не мога да говоря свободн с момчета, които не познавам от дълго време. В училище някои се закачат с мен, но аз може би по един начин ги игнорирвам и те спират да се занимават с мен. Не че са ми неприятни просто аз съм такъв човек и не мога да общувам много добре, с човек, с който съм се запознала наскоро и не знам какви общи теми имаме ! Не знам какво да си мисля дали съм хубава, както ми казват родителите ми, но то сигурно и на плашило да мязам пак щяха да ми казват, че съм хубава ! Мама ми казва, че имам тяло на манекенка и съм хубаво, но аз не мисля така, защото другите ми казват, че съм смешна и нямам нищо, по което може да се загледа някое момче ;(
Мног бих искала да излизам с някой друг, но съм от малък град и другите ми приятели тук не са ми мног приятни, или не ми е приятна компанията, в която се събират и си нямам никой друг, с който да излизам. Моля ви дайте ми някакви съвети, защото ми е много трудно в момента !!
Днес спорихме за това колко съм висока. Да, звучи много тъпо, но точно за това спорихме. И друх сме водили този спор, но днес както си седяхме еднот момиче, почна да ме убеждава, че не може да съм 169см и почна да ме сравнява спрямо нея и други хора, а съм точно толкова висока !
Винаги щом си купя нещо ново или не казват нищо или ми казват, че никога не биха си били купили нещо подобно и аз, разбира се, се обиждам не вярвам на някой да му е приятно да му казват това в очите. Аз никога не се усмелявам да кажа нещо подобно, но ако случайно кажа, момичето на което съм го казала, веднага почва да спори.
С едното момиче сме в едно училище и по Физика г-жата е най-стрга и почти никога не пише хубави оценки. Тази моя ''приятелка'' имам три 2-ки по този предмет, аз би трябвало да имам две 2-ки, но имам само една 2-ка, тъй като последната ми оценка беше 2,5 в дневника е писано като 3 и щом й казах тя вместо да се зарадва за мен почна да ми казва, че трябвало да бъде 2-ка. По физика също така от устно изпитване имам и една шестица и щом й казах тя ми каза, че сигурно г-жата ми е била задала 1-2 много лесни въпроса и заради това имам 6. А аз винаги бих се зарадвала за нея и се радвам, щом тя изкара хубава оценка и ми се похвали веднага с нея !
Освен всичко това, често ми казват, че съм била много слаба и не съм имала хубаво тяло и съм нямала нито гърди, нито дупе, но поне едното момиче ми казва, че съм хубава в лице, а другата и това не казва. Не знам дали го осъзнават, но да кажеш на един човек, че е много слаб е същото като да кажеш на някой, че е дебел. Никой не може да избира какъв да е. И на мен не ми е приятно, че съм такава, но въпреки това се опитвам да се харесвам такава каквато съм, а те ме карат да не се харесвам.
Едната ми приятелка, винаги ми се оплаква, че не можела да си намери гадже и че никой не я харесва и аз я успокояв, че е хубава и ще си намери някой. А тя никога не би ми казала нещо подобно, даже постоянно ми натяква недостатаците, като това, че съм много слаба и че имам голям нос, и големи уши. Тези дни това момиче излиза с едн момче от новия ми клас. И после това момче след като излизаха си писахме и той каза, че не си прекарал кой знае колко хубаво и даже ме покани да излезем на следващия ден, но аз си измислих някакво оправдание, защото не го харесвам. Вчера също ме покани през седмицата да излезем, но аз казах, че има време до тогава. И днес като излязохме стана на въпрс за това момче и аз й казах за дето ме е канил петък да излизаме и тя ми каза, че тя го била накарала да ме покани петъка да излезем тримата заедно и другото момиче уж на базик каза ''стига бе, недей й скапва самочувствието напълно'' и на мен ми стана гадно, но какво да й кажа, след като го е казала уж на базик ??? И след това казах, че също така ме е канил и за през седмицата да излезем двамата и тя си замълча. Какво съм й направила, за да правят така с мен ?? Те тотално ми сриват самочувствието. Аз съм по-срамежлива и не говоря много с хора, които не познавам много и не мога да говоря свободн с момчета, които не познавам от дълго време. В училище някои се закачат с мен, но аз може би по един начин ги игнорирвам и те спират да се занимават с мен. Не че са ми неприятни просто аз съм такъв човек и не мога да общувам много добре, с човек, с който съм се запознала наскоро и не знам какви общи теми имаме ! Не знам какво да си мисля дали съм хубава, както ми казват родителите ми, но то сигурно и на плашило да мязам пак щяха да ми казват, че съм хубава ! Мама ми казва, че имам тяло на манекенка и съм хубаво, но аз не мисля така, защото другите ми казват, че съм смешна и нямам нищо, по което може да се загледа някое момче ;(
Мног бих искала да излизам с някой друг, но съм от малък град и другите ми приятели тук не са ми мног приятни, или не ми е приятна компанията, в която се събират и си нямам никой друг, с който да излизам. Моля ви дайте ми някакви съвети, защото ми е много трудно в момента !!