Любовта ми изстива...

[LoveFades]

Здравейте!

Пиша ви, защото нямам към кой друг да се обърна. Надявам се, че няма да подминете темата ми, защото наистина се нуждая от съвет.

Приятеля ми отиде да работи и учи в Германия тази есен. Чуваме се почти всеки ден. Пробваме да поддържаме отношенията ни такива, каквито бяха.

Наскоро се скарахме. Не беше кой знае какво, но нещата се влошиха. Мен ми трябваше време да се успокоя и да помисля върху връзката ни. Казах му го и изключих компютъра. Отне ми 2 дни, за да се осъзная. Просто напрежението ми идваше в повече в този момент и поемам вината за скандала.

Поговорих с него след това. Нещата се нормализираха, до колкото може. Не тук е проблемът.

Докато мислех тези два дни, осъзнах, че чувствата ми към него изстиват. Дали е заради разстоянието, или заради нещо друго, не знам.

Всичко, до момента, в който той замина, беше изпълнено с любов и страст. Дори помня самото ни запознанство, тръпката от него, независимо колко отдавна беше то. Бяхме загубени, но все пак беше забавно. Помня, когато ми каза, че ме приема за повече от приятелка и как се почувствах тогава. Помня всички чувства, които някога съм изпитвала към него. И все още го обичам. Обичам го и не смятам, че някога ще престана да го обичам. Но не е онази вълнуваща любов, не е онази любов, заради която можеш да се усмихваш без причина или да ревеш цяла нощ.

Не искам да се отказвам от тази връзка. Той значи много за мен. Бил е с мен в най-тежките ми моменти. Никога не ме оставил, излъгал, нагрубил или наранил по какъвто и да е начин.

Чувствам се отвратително, когато потърся тези чувства, тази наслада от връзката ми с него и я няма. Няма я страстта.

Ще кажете, че с течение на времето връзката ни е олегнала. Не, тя олегна отдавна. Тя олегна в момента, в които ние започнахме да си вярваме до безкрайност и да се обичаме до безумие.

Другата ви мисъл ще е за секс, знам. Не, проблемът не е там, че сега просто няма как да извършваме този акт. Знам, че сексът е важен за една здрава връзка. Имало е моменти, когато и двамата сме били изморени и не ни се е правило секс, а просто сме си лежали в леглото, дори без да обелваме и думичка.

Ще се видим за Коледа и Нова година. Направихме този план още когато той не беше заминал. Когато го изпратих на летището си го обещахме. Тогава сърцето ми потрепваше в очакване на този момент. Сега ми е просто някак... безразлично. И ме боли от това. Не искам да губя това чувство.

И, докато писах това, осъзнах, че вие няма как да ми помогнете. Но трябваше да споделя на някого. И все пак ще съм благодарна ако някой реши да ми отговори.

Благодаря, че си направихте труда да прочетете всичко това.

[ShtrudeL]

На колко сте години?
Какво ще правите след празниците?
Колко често ще се виждате?
Говорили ли сте си за бъдещето? ...

[Godzilla]

За съжаление няма как да върнеш първоначалното чувство от връзката. Всяка дълга връзка е така. Не казваш от колко време сте заедно, но със сигурност е повече от 6 месеца, щом говориш по този начин.

Възможно е безразличието да се е получило защото вече известно време си без него и виждаш и другата страна. Ако това е положението, то връзката отдавна се е изчерпала, просто ти си нямала време да го видиш, защото постоянно сте били заедно. Не можеш да продължаваш една връзка само, защото някой е направил нещо добро за теб.

Дай си време, виж как ще се почувстваш. Ако връзката е изчерпана е по-добре да се прекрати по на време, отколкото да я чакаш да бъде прекратена на сила по стечение на обстоятелствата, защото ако се стигне до там, тия добрини и приятни моменти ще изчезнат, и ще бъдат заменени от дразнене, караници и ненавист.

[LoveFades]

На колко сте години?
Какво ще правите след празниците?
Колко често ще се виждате?
Говорили ли сте си за бъдещето? ...

Аз съм на 22, а той е на 23. След празниците той пак заминава, а аз оставам тук, за да си свърша бакалавърската степен. В момента не е ясно колко често ще се виждаме, преди аз да завърша. За бъдещето говорим постоянно. Планът е аз да отида в Германия при него.

Връзката ни е на 5 години.

[marilyn]

За една година много ще се променят отношенията ви, според мен. Големи хора сте, но разстоянието и редките срещи си оказват влияние. Ще се видите по празниците... а после? И струва ли си едва ли не "да очакваш" 2-3-4 месеца, за да се видите за седмица, две?
Има нещо такова, че човек непрекъснато среща нови хора, както той в Германия, така и ти тук. Не знаеш утре какво ще ти поднесе живота и дали няма той или ти да срещнете друга по-силна тръпка и по-красива любов. Не се надявай да се оправят нещата, според мен - няма. Гледай напред, това, че сте заедно много време и че сте споделяли много моменти хубави и лоши... не е причина да правиш компромис с чувствата си.

[TheBeliever]

Не знаеш утре какво ще ти поднесе живота и дали няма той или ти да срещнете друга по-силна тръпка и по-красива любов.

Това е така и без фактора разстояние. Важното в случая е колко държи авторката на връзката си. Защото след 5 години не става въпрос само за едната тръпка.

Авторке, това охлаждане може да е следствие на караницата, на голямата промяна, която е неговото заминаване и т.н. Дали е моментно или не ще покаже времето. Не бързай да взимаш прибързани решения и да си вадиш генерални изводи. Възможно е напрежението да ти е дошло в повече и да си самовнушаваш, че чувствата ти не са така силни и че ще ти е по-добре без него.

Изтърпи оставащият месец и, ако когато се видите все още чувстваш колебание относно бъдещето ви заедно, обсъди притесненията си с него. Все пак за това сте двойка.

[balu4ka]

Заедно сте от 5 години,може би сега ти е трудно ,но се замисли какъв би бил живота ти ,ежедневието ти без този човек ,дори и по този начин.?
Вероятно след тази огромна промяна,настъпилите препятствия във връзката ви ,ти се чувстваш несигурна ,а той далечен.Нормално е да не си свикнала с всичко.Защо не си направиш анализ на случващото се ,не се замислиш за всички плюсове и минуси във вашата връзка,това ще е нещо което ще ти помогне.
Също така има още малко време до празниците,стискай зъби и не се предавай пред всяка трудност ,която се изпречи на пътя ти.След срещата ти с него ще решиш,какво да правиш и струва ли си борбата.
Успех.

[Godzilla]

Аз съм на 22, а той е на 23. След празниците той пак заминава, а аз оставам тук, за да си свърша бакалавърската степен. В момента не е ясно колко често ще се виждаме, преди аз да завърша. За бъдещето говорим постоянно. Планът е аз да отида в Германия при него.

Връзката ни е на 5 години.

Цифрите, които си написала са много смущаващи по редица причини. Малко ме е страх да съм искрен с теб в момента, защото в подобна ситуация, нещо такова може да се разбере погрешно, но в крайна сметка, ти затова си писала тук. Защото искаш да чуеш мнения. И имай предвид, че това, което ще напиша е точно това. Лично мнение и лични наблюдения.

Аз също имах 6 годишна връзка. Дори бях с 1 година по-голям от него като приключи. Любовта, такава каквато е по филмите, отдавна беше изчезнала от връзката ми 3 години преди края ѝ. Моята връзка не е единственото доказателство на този факт. Че дългите връзки между млади хора, просто се изчерпват и стават рутина. Младите хора не искат рутина. Те искат "да живеят", което "живеене" е друг въпрос. Гледайки възрастта на която сте се обвързали е нормално да сте имали по 1, най-много 2-ма предишни сексуални партньори. Това тежи с времето. Седиш, гледаш жени/мъже по улицата и просто се чудиш какво ще е с тях. Ако не ти е натежало до сега, ще ти натежи. На него също му тежи. Изкушението чака зад ъгъла тогава, когато най-малко го търсиш. Не искаш да ти натежи след време, когато вече си на 30 години, нали? А представяш ли си ако на него му се пречупи ангела тогава и не издържи на изкушението? Гръм от ясно небе. Сериозни връзки в такава възраст са безсмислени, защото много рядко (в моя житейски опит и наблюдения - никога) се задържат и са истински. Сериозните връзки в подобна възраст са водени от грешни подбуди. Интереси, спокойствие, сексуални контакти, примиряване, защото "и по-лошо има" и т.н. И като се срине тая връзка става много лошо, защото:

1. отношенията се разпадат, защото от опити да се закърпят отношенията, връзката на края се превръща в мъка и хубавите моменти просто се изпаряват от съзнанието и остават само на снимките и в чат логовете.
2. разбито за първи път сърце на 30 годишна възраст може да срине човек психически. Аз знам как ми се отразява на мен, а още нито съм на 30, нито ми е за първи път.
3. в моя опит, връзките изграждат характера. 1 единствена връзка в толкова ранен етап от живота, точно тогава, когато се изграждат характерите и хората намират себе си е много подвеждащо начинание. Виждам как приятели и приятелки падат като круши, без извинение, защото на 26 години за първи път им разбиват сърцето, а преди това ми се чудеха "как може да реагираш така", "да не е единствена, успокой се" и т.н. подобни врели не кипели.

Замисли се, дали искаш да се поддадеш сега на чувството, че нещо не върви и да го оставиш да се развие известно време, за да се подсигуриш, че не е лъжливо, или искаш да се залъгваш, да кърпиш, да шиеш връзката, докато накрая вече ти писне да кърпиш и да шиеш, а решиш да се откажеш. При такъв развой, ако погледнеш назад, ще видиш колко по-рано е трябвало да приключиш нещата, а просто не си е заслужавало да се кърпи. Ако се стигне до кърпене - просто недей. Навика ще отмине, но в процеса на кърпене на отношенията, хубавото ще изчезне. Няма какво толкова да спасяваш. Нямате нито деца, нито брак, все още. Сега е най-лесно да станеш и да си тръгнеш от връзката, било то и със сълзи на очите. По-добре е така, отколкото да се мъчиш и самозалъгваш.

Това горното го казах, за да го имаш предвид ако се стигне до подобен момент, защото опита ми показва, че до този момент при описаните от теб обстоятелства ще се стигне, рано или късно. Сега, просто трябва да дадеш време и да видиш, както TheBeliever спомена, дали чувствата не са лъжливи. Ако не са... виж какво писах по-горе.

И сега примери и факти, отново от лични наблюдения на хората около мен.

1. Един познат беше с приятелката си от училище. 16 години заедно. Първа любов. Първи сексуални партньори. Заедно живееха, заедно заминаха за чужбина да работят след като завършиха университета. Много щастливи. Родиха си детенце. В момента са заедно единствено заради детето. Не могат да се траят. Изпитват ненавист един към друг. Сигурен съм, че не помнят доброто от връзката си, освен очевидното. Той имаше афера, сигурно и тя е имала афера. Той дори ѝ е казал в лицето, без за момент да се замисли. Каза нещо, което ще ти кажа и аз в края на този пост.

2. Колкото и двойки да съм видял, които са бързали с брак, деца и т.н., всички са нещастни и или са останали във връзката заради децата, или са се разделили и сега се чудят какво да правят, защото жена на 21 години, разведена с дете... не е много търсена, честно казано. Още повече, че тя заради детето е лишена от почти всякакъв социален живот и до голяма степен от кариерно развитие. Възможно, но много трудно и напълно изключено, ако се справя сама.

И това, с което искам да завърша е, че аз, след 6 годишната си връзка, за 1 година в една не особено здравословна връзка, успях да намеря много повече общи неща и да си допадна много повече с момичето, отколкото в предишната 6 годишна връзка, в която седях защото ми беше "спокойно" и защото "то с всяка дълга връзка става така". Не позволявай да бъдеш водена от грешни чувства. Все пак става въпрос за твоя живот. Ако се колебаеш за нещо - направи го, но поне малко прецени риска. Не искаш после да си на другия бряг и да съжаляваш, че си го направила и няма как да го поправиш.


Това е така и без фактора разстояние. Важното в случая е колко държи авторката на връзката си. Защото след 5 години не става въпрос само за едната тръпка.


Понякога една тръпка може да е по-важна за един човек, отколкото една дълга връзка, която е изгубила тръпката си.

[bitchwolf]

Наистина дългите ранни връзки водят до известни пропуски в бъдеще по отношение на личностното развитие, ако връзката не продължи и се разруши в даден период, но пък и не е правилно да я оставяш, докато все още я чувстваш "дишаща" (имам предвид полезна, удовлетворяваща и т.н. ..разбрахте ме). Няма как да знаеш какво ще се случи. Може това да е Любовта, а може и да не е, но това се разбира с времето и обстоятелствата. Може и да има по-добър партньор за теб, но докато не го срещнеш никога няма да си сигурна. Единственото, което може да те води и да ти казва как стоят нещата със сигурност към настоящия момент, са твоите чувства по отношение на връзката. И ето тук идва и въпросът за тръпката. Да, няма как да е такава каквато е била в началото - все още не сте се познавали, откривали сте нови и нови неща за другия, правели сте все различни неща, ходили сте на нови места и т.н. (това също го знаеш, сигурна съм). Дългата връзка предполага към "свикване" с другия и познанство до такава степен, че да няма какво друго да се научи за този човек. Как се отразява на участниците в тази връзка вече е друг въпрос. Ти познаваш себе си най-добре. Прецени какво имаш и какво нямаш във връзката си и изобщо имаш ли нужда от нея. Изчакай до празниците, вижте се и ти сама виж как се чувстваш наистина. Любовта си е любов, но тръпката си е тръпка, ако имаш нужда от нея, а нея вече я няма недей да хабиш сили и време в поддържане на гаснещ пламък. Така ще спестиш на себе си мъки, а на него ще покажеш най-малкото уважение и нежелание да го лъжеш. (но това пак, след като прецениш добре нещата) :)

[YoUcANNOtiMaGiNe]

За да ти е безразлично, значи нещо в цялата работа ти липсва. Трябва да си направиш равносметка какво е то, защото първата стъпка към това откритие е неговото заминаване. Именно разстоянието или по-точно отношението ти към него и връзката ви, в следствие на това разстояние е с ключова роля. Километрите винаги влияят на връзката, и то почти винаги за лошо. Те могат да накарат силните чувства да се уталожат и дори минималната тръпка да изчезне. Но е колкото и минимален да е шансът да се засилят, все пак го има. Понякога раздялата за известен период от време и разстоянието помежду ви, могат да те накарат да преосмислиш отношенията ви и да разбереш, че всъщност този човек е жизнено важен за теб. Донякъде може да се каже, че е личен опит, така че знам какво говоря. Просто се опитай да пренасочиш нагласата си към положителната насока и си представи какъв би бил животът ти без него. Когато се видите, вече ще се разбере накъде отиват нещата, но имай вяра в това, което сте изградили, защото 5 години никак не са малко. Дано всичко се развие по най-правилния начин.

[Amore-Mio*]

Възможно е всичкото това да е моментно, наистина.
5 години заедно, един до друг, сега е нормално да усещаш празнина в себе си. Но трябва да си търпелива, ако искаш да останеш с тоя човек. Не вярвам на него да му е по-добре.

[Lyubeto]

Просто си осъзнала , че без него ти е по - добре . Преди сте били всеки ден заедно ,виждали сте се и не си се замисляла дори за тези неща. Сега вече след като го няма виждаш ,че може и без него . Според мен това ти е отворило очите. Ако чувствата не си отиваха , ако не бяха утихнали , когато той е заминал щеше да ти е много мъчно за него и нямаше да си помисляш да го оставяш. Зависи от човека с който си дали страстта ще си отиде или не .
Това, което Godzilla е написал относно кърпенето на връзки е точно така . В момента изживявам точно това и всичко е пред края си . Никак не е приятно и започваш да се замисляш за пропиляното време с човек, който отдавна си разбрал ,че не е за теб , но просто не си можел или не си искал да го признаеш пред себе си .Не се оставяй навика и сигурността с някой , да те водят и да са определящи. Замисли се дали с този човек искаш да имаш бъдеще наистина , брак, деца ...
В крайна сметка може и това да е временно , може като го видиш по празниците отново да ти затрепти и всичко пак да е розово . За мен обаче това би било една заблуда , щом веднъж вече се е стигнало до мисли за връзка без тръпка и страст.

[fenkaaa]

Цифрите, които си написала са много смущаващи по редица причини. Малко ме е страх да съм искрен с теб в момента, защото в подобна ситуация, нещо такова може да се разбере погрешно, но в крайна сметка, ти затова си писала тук. Защото искаш да чуеш мнения. И имай предвид, че това, което ще напиша е точно това. Лично мнение и лични наблюдения.

Аз също имах 6 годишна връзка. Дори бях с 1 година по-голям от него като приключи. Любовта, такава каквато е по филмите, отдавна беше изчезнала от връзката ми 3 години преди края ѝ. Моята връзка не е единственото доказателство на този факт. Че дългите връзки между млади хора, просто се изчерпват и стават рутина. Младите хора не искат рутина. Те искат "да живеят", което "живеене" е друг въпрос. Гледайки възрастта на която сте се обвързали е нормално да сте имали по 1, най-много 2-ма предишни сексуални партньори. Това тежи с времето. Седиш, гледаш жени/мъже по улицата и просто се чудиш какво ще е с тях. Ако не ти е натежало до сега, ще ти натежи. На него също му тежи. Изкушението чака зад ъгъла тогава, когато най-малко го търсиш. Не искаш да ти натежи след време, когато вече си на 30 години, нали? А представяш ли си ако на него му се пречупи ангела тогава и не издържи на изкушението? Гръм от ясно небе. Сериозни връзки в такава възраст са безсмислени, защото много рядко (в моя житейски опит и наблюдения - никога) се задържат и са истински. Сериозните връзки в подобна възраст са водени от грешни подбуди. Интереси, спокойствие, сексуални контакти, примиряване, защото "и по-лошо има" и т.н. И като се срине тая връзка става много лошо, защото:

1. отношенията се разпадат, защото от опити да се закърпят отношенията, връзката на края се превръща в мъка и хубавите моменти просто се изпаряват от съзнанието и остават само на снимките и в чат логовете.
2. разбито за първи път сърце на 30 годишна възраст може да срине човек психически. Аз знам как ми се отразява на мен, а още нито съм на 30, нито ми е за първи път.
3. в моя опит, връзките изграждат характера. 1 единствена връзка в толкова ранен етап от живота, точно тогава, когато се изграждат характерите и хората намират себе си е много подвеждащо начинание. Виждам как приятели и приятелки падат като круши, без извинение, защото на 26 години за първи път им разбиват сърцето, а преди това ми се чудеха "как може да реагираш така", "да не е единствена, успокой се" и т.н. подобни врели не кипели.

Замисли се, дали искаш да се поддадеш сега на чувството, че нещо не върви и да го оставиш да се развие известно време, за да се подсигуриш, че не е лъжливо, или искаш да се залъгваш, да кърпиш, да шиеш връзката, докато накрая вече ти писне да кърпиш и да шиеш, а решиш да се откажеш. При такъв развой, ако погледнеш назад, ще видиш колко по-рано е трябвало да приключиш нещата, а просто не си е заслужавало да се кърпи. Ако се стигне до кърпене - просто недей. Навика ще отмине, но в процеса на кърпене на отношенията, хубавото ще изчезне. Няма какво толкова да спасяваш. Нямате нито деца, нито брак, все още. Сега е най-лесно да станеш и да си тръгнеш от връзката, било то и със сълзи на очите. По-добре е така, отколкото да се мъчиш и самозалъгваш.

Това горното го казах, за да го имаш предвид ако се стигне до подобен момент, защото опита ми показва, че до този момент при описаните от теб обстоятелства ще се стигне, рано или късно. Сега, просто трябва да дадеш време и да видиш, както TheBeliever спомена, дали чувствата не са лъжливи. Ако не са... виж какво писах по-горе.

И сега примери и факти, отново от лични наблюдения на хората около мен.

1. Един познат беше с приятелката си от училище. 16 години заедно. Първа любов. Първи сексуални партньори. Заедно живееха, заедно заминаха за чужбина да работят след като завършиха университета. Много щастливи. Родиха си детенце. В момента са заедно единствено заради детето. Не могат да се траят. Изпитват ненавист един към друг. Сигурен съм, че не помнят доброто от връзката си, освен очевидното. Той имаше афера, сигурно и тя е имала афера. Той дори ѝ е казал в лицето, без за момент да се замисли. Каза нещо, което ще ти кажа и аз в края на този пост.

2. Колкото и двойки да съм видял, които са бързали с брак, деца и т.н., всички са нещастни и или са останали във връзката заради децата, или са се разделили и сега се чудят какво да правят, защото жена на 21 години, разведена с дете... не е много търсена, честно казано. Още повече, че тя заради детето е лишена от почти всякакъв социален живот и до голяма степен от кариерно развитие. Възможно, но много трудно и напълно изключено, ако се справя сама.

И това, с което искам да завърша е, че аз, след 6 годишната си връзка, за 1 година в една не особено здравословна връзка, успях да намеря много повече общи неща и да си допадна много повече с момичето, отколкото в предишната 6 годишна връзка, в която седях защото ми беше "спокойно" и защото "то с всяка дълга връзка става така". Не позволявай да бъдеш водена от грешни чувства. Все пак става въпрос за твоя живот. Ако се колебаеш за нещо - направи го, но поне малко прецени риска. Не искаш после да си на другия бряг и да съжаляваш, че си го направила и няма как да го поправиш.



Понякога една тръпка може да е по-важна за един човек, отколкото една дълга връзка, която е изгубила тръпката си.

За съжаление съм съгласна с това мнение.Казвам за съжаление,защото има много истини в него,които на повечето няма да се харесат, и които всекидневно се случват в реалността.Аз имам връзка от 2 години и знам,че някой ден и при нас ще се случат тези неща,и ние ще си омръзнем и куп други работи изброени тук.

По темата бих ти казала,че любовта ти е изстинала още преди много време,просто ви е трябвало малко време един без друг,за да го осъзнаете,или в случая ти.