ambroziq
11-07-2012, 01:21
Здравейте не съм от хората които търсят решение на проблемите си във форумите ,но станах. Тази вечер имам нужда от това да чуя чуждо мнение ,съвет или да споделя.На 20 години съм до скоро работех, сега започнах да уча редовно в нашия град.Живея с родителите си и никога не съм имала кой знае какви пререкания с тях. От 9 месеца съм с едно момче ,което е колкото мен, познаваме се от много време , били сме съученици. Никога не съм мислила , че може да има нещо между нас или че точно той ще върне усмивката ми. Обичам го, той е умен,добър, внимателен, отговорен , самостоятелен ,скромен,не пие , не пуши, малко са момчетата като него. Не преувеличавам в думите си, от както го помня е свит , стеснителен и срамежлив. Дори много често съм си казвала "Каква късметлийка съм да избере точно мен, няма да позволя да го изгубя." Връзката ни се разви бързо,съчетавахме срещите си между работата и университета, докато дойде момента когато можеше да се виждаме само вечер. Така той започна да остава да спи в нас понякога.Това се оказа проблем за баща ми. В началото уж нямаше нищо против. После започна да ми се дърпа , да говори против него, да го обижда.Опитах се открито да говоря с него, да обясня, че приятеля ми не е от най-общителните,как седят нещата, той уж нямаше нищо против него и постигнахме съгласие. Приятеля ми спеше по-рядко в нас ,гледах да не се мяркаме пред тате , да не му пречим, общо взето сама се поставих в един кръг от притеснение и страх. Майка ми го харесва ,баба също, смятат ,че той е добър избор за мен.Помага на баба ми повече от собствените и внуци. Разказах му за тате,за да не се почуди ,когато той каже нещо лошо или аз се държа странно. За известен период от време всичко беше наред. Докато днес тате докато излизаше на входната врата започна да се държи пак странно, чух го да казва че му писнало да го гледа , до кога ще идвал в нас.Явно беше с цел да го чуя.Вечерта аз повдигнах темата . Той започна да го обижда ,майка му също,виснели сме на главата му.Опита се да настройва против него ,да се откажа от него , щяла съм да му рева след време.Заплаши ме , че ще му каже да не стъпва в нас. Аз исках да говорим нормално , да се разберем,не той да сипе цинизми и ругатни.Да разбера проблема.Не спирам да плача и да се ядосвам. Уважавам баща ми и го обичам.Не съм решила да създавам семейство. Момчето не е проблемно, с нищо не е заслужил подобно отношение. Баща ми се държи , като някакво дете , което дори не говори директно за проблемите и желанията си. Понякога имам чувството , че ме ревнува и не е за първи път,мама също мисли така .Не помня да е харесвал , което и да е момче в живота ми, може би за него няма да има никога "подходящ". За да казваш , че не понасяш даден човек,аз смятам ,че трябва да има причини. Не мога да жертвам психиката и щастието си,връзката си и живота си.Според мен всеки родител би трябвало да дава свободен избор на детето си, за неговия живот и щастие. Ако аз съм щастлива не трябва ли той също да бъде? Когато избирах къде да уча,пак той се опитваше да направлява избора ми и в стремеж не се отделям от него. Знам ,че съм малкото му момиченце.С мама ми плащат образованието,живея в техния дом, трябва да спазвам техните правила. Трябва ли да изоставя любовта само защото на тате не му харесва ? Той каза че не му пука къде ще ида , стига да не съм му на главата. Мама ме подкрепя, за сега ще приема неговите условия ,но ще си търся работа и може би ще се изнеса на квартира.Не знам подобна стъпка от моя страна , тате как би констатирал.Не искам да съм поставена пред такъв избор, в подобна нелепа ситуация. Бях категорична пред него ,че не мога да позволя така безпричинно да го обижда и наранява мен.Срам ме е от приятеля ми, не е виновен за нищо. Прадядо ми по същия нелеп начин мразеше дядо ми, беше превърнал живота им с баба в Ад.Дори когато почина от рак ,той не искаше да му запали свещ,по ирония на съдбата аз го заведох насила. Не искам да ми се случи същото.Моля Ви посъветвайте ме нещо