ЕДНО МОМИЧЕ ОСТАНАЛО БЕЗ ДУША

[Лола]

Един по един всеки мъж, до който се докоснех си заминаваше.....дали ще е на 50,500,5000 или 50 000 км от мен , все пак си заминаваха...а с тях и късчета от душата ми...тази някога така чиста и неопетнена душа, от която днес не беше останало нищо. Многократно раздирана на хиляди посоки. Окрадена . Всеки беше минавал през нея за кратко и я беше ограбвал. Всеки си беше взел късче от нея.Докато накрая....останах без душа...
И така останала без душа ми оставаше да разчитам на сърцето си.

Това мое сърце, което имаше толкова много белези и рани.Всеки, който беше взел късче от душата ми, беше оставил взамяна по една рана във сърцето ми.То продължи да тупти , но вече не позволяваше да го ранят.Не даваше на никой да го доближи.
И така бях останала без душа и със сърце цяло в рани....
Бях станала празна от вътре...Не чувствах нищо.

Сега беше мой ред да ранявам и ограбвам. Сега беше мой ред да постъпвам като вас мъже! Беше ваш ред вие да страдате, да съжалявате, да не можете да дишате от отчаяние....Сега беше момента да ви се реванширам за всяка болка причинена от вас ! Сега аз щях да играя игра! Слагам маската и спектакъла започва.

Хванах те се ! Повярвахте на усмивката, грима и дрехите. Повярвахте на смеха и поведението ми! Повярвахте, че това съм аз !
Колко е лесно да ви заблудя!
Ще продължавам да играя , заблуждавам и лъжа...да ранявам, разкъсвам и ограбвам душите и сърцата ви! Точно както вие постъпихте с мен! Други на ващо място ще дойдат...и те ще харесат театъра ми. Ще се захласнат от блясъка в очите и лъжливите думи... И тях ще съсипя, както вас...
Ще отмъстя за мен и за нея...за всяка, която се е чувствала , сякащ стой на морско дъно от плаващи пясъци...и че с всяко движение затъва все повече...ще ви го върна...на всички минали и бъдещи...Накрая завесата ще се вдигне и театъра ще свърши...Ще сляза от сцената и ще си отида...скоро никой няма да се сеща за мен...за едно момиче останало без душа....

[Amore-Mio*]

Начина на писане ми харесва, но не и самата тематика.
Отмъщение, отмъщение, болка, отмъщение. Скучно става по едно време, особено когато става на дума, че всеки - минал и бъдещ, ще бъде на бойното поле с теб. Но все пак това не е реалния свят и ти препоръчвам да продължаваш да пишеш, но не само негативни неща.

[Kaena Smith]

Прекрасно е! :)

Изглежда завършено,а в същото време краят ми се струва отворен.Заглавието е подходящо.Имаше само две правописни грешки.Темата ми харесва,не става дума само за отмъщение.Има го огорчението,фалшивото "аз",измамата,болката,
гневът...
Текстът е доста реалистичен,в много произведения за отмъщение следва покаяние,изводи от сорта на "отмъщението води до отмъщение",трагичен край и т.н.От този текст става ясно,че отмъщението е пътят към лекуване на раните,но дори той няма да донесе покой на героинята,останала без душа.


Не съм човека,който може да те критикува или не,но като читател,съм силно впечатлена.Браво,не спирай да твориш! :)

[Лола]

Благодаря за мненията ви. Никога не бях писала нищо . Когато написах това бях в много тежък и емоционален период в живота ми и както си стоях един ден хванах листа и химикала и думите сами дойдоха. Реших да го споделя тук и да чуя мнения :)