sisi002
11-10-2012, 06:49
Здравейте, момиче на 15 съм.Послушах съветите от предната ми история и се отказах, започнах стария ритъм на живота си , опитвах се да се забавлявам и се получаваше.Добавих в приятели във фейсбук едно момче от училището ми, което е на 17, просто ей така, без никаква задна мисъл.Веднага щом ме прие започна да ми пише, пращаше ми песни, пишехме си разни неща, докато в един момент той ме попита дали аз му пиша въпросите в аск, а аз дори не му го бях разглеждала, тъй като за мен това е възможно най-тъпия начин да попиташ някой нещо.Те бяха от рода на " кой харесваш".Отговорих му, че не съм аз, а той започна да ме убеждава, че съм аз и го харесвам, под предлог, че съм се държала мило.Нямаше такова нещо, смятам, че всеки заслужава мило отношение и уважение.Бяхме станали добри приятел, но никога не съм изпитвала нещо повече към него.От тогава спряхме да си пишем, да си говорим в училище.Той тръгна с едно момиче от класа ми.Докато още общувахме, забелязах, че най-добрия му приятел ме гледа, понякога втренчено, понякога уж случайно..не обръщах такова внимание, докато в един момент ми стана любопитно защо го прави, разбира се нямам смелостта да го попитам, но с всеки ден гледането все повече се увеличаваше, че аз започнах малко по-малко да се поувличам.Ще ви разкажа няколко ситуации.:
1: Минавах по коридора, той бееш застанал на вратата на стаята, в която имаха щом се рпиближих до него, и го погледнах в очите определно си личеше как се е втренчил в мен, но щом забеляза "срещата на погледите ни" се отметна сякаш гледа нещо зад мен, но зад мен нямаше никой.
2 : Понеже аз започнах по, често да се навъртам около него ( всеки час сме в различни стаи ако не бяхме на един етаж, аз отивах при него и минавах по няколко пъти, сякаш имам някаква работа, което понякога беше така) се замислих, че може би става досадно и реших да прекратя това.Стоях си близо до моята стая и си говорвх с приятелите ми, следващия час имахме на един етаж, слизайки долу трябваше да мина пред него, за да вляза в сатята си ( не се бяхме виждали целия ден, аз си мсилех даже, че не е на училище) тогава погледа му беше някак по- различен, по свеж , усмихнат.
3 ; в повечето случаи когато мина покрай него си гледа, и отмина ли го се обръща към мен
4 : имахме стая срещу стая, аз бях дежурна и трябваше да контролирам по-мъничките - тичах след тях.. постоянно ме гледаше с периферно зрение, личше си, после аз имах на 3 ти етаж , той на 2ри, слязох на неговия етаж така и не го видях, върнах се на моя и го гледам там, не знам какво е правил но видях, че приятелите му имат на неговия етаж.
Общо взето е това.С времто се поувлякох и ми се иска да се запознаем, но аз съм сраежлива, а също и той.Не мога да отида и да го направя лични, нито аз, нито той сме от хората, които биха го направили.Във фейсбук го бях добавила още прди месеци, беше ме приел, но после ме премахна, явно защотот не се пзонавахме, сега му сиакм 2 пъти покана и не ми дава, а на моя приятелка даде.не знам защо. Исках да ви попитам има ли смисъл изобщо да се запзонавам с него и ако да кажете някой вариант, който да не е лично или пък чрез фейсбук, като вариант си мислех ако започна да си пиша с най-добрия му приятел отново да го помоля да ни запознае, но ние не си пишем , няма как .Ще ви бъда благодарна ако отделите време и прочетете истрията ми и дадете някой съвет.
1: Минавах по коридора, той бееш застанал на вратата на стаята, в която имаха щом се рпиближих до него, и го погледнах в очите определно си личеше как се е втренчил в мен, но щом забеляза "срещата на погледите ни" се отметна сякаш гледа нещо зад мен, но зад мен нямаше никой.
2 : Понеже аз започнах по, често да се навъртам около него ( всеки час сме в различни стаи ако не бяхме на един етаж, аз отивах при него и минавах по няколко пъти, сякаш имам някаква работа, което понякога беше така) се замислих, че може би става досадно и реших да прекратя това.Стоях си близо до моята стая и си говорвх с приятелите ми, следващия час имахме на един етаж, слизайки долу трябваше да мина пред него, за да вляза в сатята си ( не се бяхме виждали целия ден, аз си мсилех даже, че не е на училище) тогава погледа му беше някак по- различен, по свеж , усмихнат.
3 ; в повечето случаи когато мина покрай него си гледа, и отмина ли го се обръща към мен
4 : имахме стая срещу стая, аз бях дежурна и трябваше да контролирам по-мъничките - тичах след тях.. постоянно ме гледаше с периферно зрение, личше си, после аз имах на 3 ти етаж , той на 2ри, слязох на неговия етаж така и не го видях, върнах се на моя и го гледам там, не знам какво е правил но видях, че приятелите му имат на неговия етаж.
Общо взето е това.С времто се поувлякох и ми се иска да се запознаем, но аз съм сраежлива, а също и той.Не мога да отида и да го направя лични, нито аз, нито той сме от хората, които биха го направили.Във фейсбук го бях добавила още прди месеци, беше ме приел, но после ме премахна, явно защотот не се пзонавахме, сега му сиакм 2 пъти покана и не ми дава, а на моя приятелка даде.не знам защо. Исках да ви попитам има ли смисъл изобщо да се запзонавам с него и ако да кажете някой вариант, който да не е лично или пък чрез фейсбук, като вариант си мислех ако започна да си пиша с най-добрия му приятел отново да го помоля да ни запознае, но ние не си пишем , няма как .Ще ви бъда благодарна ако отделите време и прочетете истрията ми и дадете някой съвет.