dolly
11-10-2012, 07:57
..Не знам какво да правя вече...не знам какво да мисля..искам просто всичко да си е както преди...искам НОРМАЛЕН живот..... преди 1 год и 9 месеца баща ми замина да работи в друга държава.Аз майка ми и брат ми останахме сами.Оправяхме се някак,нищо не ни липсваше,винаги съм имала това което съм искала,не съм била лишавана от нищо.Гадното беше,че бяхме разделени,тъй като това бе 1-вият път в който се разделяхме за такъв дълъг перид.След 1 год той се прибра...тогава всичко си беше ок ,изкарахме една перфектна нова година.След което той отново замина и се върна след 6 месеца,защото вече не му се работеше,всеки му беше виновен за това че не изкарваше толкова пари колкото искаше,единствено той бе правият.Както и да е,дойде си и всичката жертва-раздялата,лишенията от негова страна абе въобще всичко което бяхме направили отиде на вятъра.Прибра се август месец и адът започна.Пиеше всеки ден,непрекъснато имаше скандали и то от най-ужасните .Преживях такива ужаси,за които не ми се разказва....не ни е посягал,нито на мен и на брат ми ,нито на майка ни.Но психическия тормоз направо ни съсипа.Разделяхме се отново-аз майка ми и брат ми бяхме за 3 седмици на село при баба.През това време той ни молеше да се върнем,всичко щяло да се нареди,нямало да има проблеми и т.н. страшно много ни умоляваше..той беше в ужасно състояние...ии заради всичко това се върнахме.А и всеки заслужава 2-ри шанс/макар че при него това е 1000000000000000 пореден шанс......../След като се върнахме нищо не се промени кой знае колко....даже сега пак си е жив ад.. :( ..непрекъснато натяква на майка ми,че тя е виновна за всичко,че тя му е причинила най ужасните неща/казва това като визира всичко свързано с алкохола...ТОЙ е виновният за всичко,тя успя да го накара да спре да пие и за това сега той е страшно нервен и гневен/.Той прекаляваше,не можеше да пие по 1 ...винаги се напиваше като за последно :( ...а тя даваше всичко от себе си да му помогне да спре алкохола....сега непрекъснато я обвинява че заради нея той няма стимул за нищо,не иска да прави нищо...а всъщност тя е съсипана,умори се да прави всичко ние да сме добре ,а накрая той да е неблагодарен.....искахме да се изнесем на апартамент ,но не ни го дадоха защото не сме и 4-мата...искали са да сме заедно иначе не можело.... по дяволите това беше най-тъпата причина.....................други апартаменти за момента не можем да намерим :( а майка ми вече не иска да се бори...не иска да прави нищо...няма сили.... ужасно е подтисната ... не вижда надежда всичко да се оправи....ИСКАМ да и помогна,но не знам как ...дайте някакъв съвет моля ви .Толкова ми е отчаяно...... не искам да живея така..... не мога да гледам как жената,която дава и живота си за мен и за брат ми да се съсипва и вече да не може и не иска да направи нищо ... пиша всичко ,плачейки и с надеждата,че ще успея да помогна някак.... ще допълвам ако се сетя за нещо относно темата ,защото със сигурност съм изпуснала нещо..историята е много дълга .........