passion.
11-12-2012, 17:41
Чувствали ли сте се така в даден момент, че сякаш всичко е спряло за момент? Нищо не се променя. Нито настроението ви, нито ежедневието ви.
Аз се чувствам точно така и не ми е комфортно.
Любовта ме напусна отново. Тоест вече не съм с някой, към който имам някакви чувства. Не това е проблема. Проблема е, че има един човек към който от 2 години насам в нито 1 минута не съм спирала да имам чувства. Харесвам си момчета, но никой не е ТОЙ. Страдам за тях и т.н., но винаги се връщам към него. Странно е. Уж си мисля, че съм го забравила за някакъв период от време, но много жестоко се залъгвам. Чудя се какво да правя вече. Просто ясно ми е, че каквото и да правя може би аз няма да имам нищо общо с този човек. Той е от друг град, близко сме, понякога се виждаме често, но.. сме само приятели. Имали сме страшно хубави моменти заедно, за които като си спомням се усмихвам и адски ми липсват. Всъщност и това ми харесва, но само за момент ми удовлетворява желанието да имам връзка с него.
Ежедневието ми е едно и също. Не се чувствам ОК. Но преживявам всичко с усмивка, не смятам, че трябва да се депресирам за каквото и да е било, радвам се на живота. И все пак ми е трудно. Не знам какво да направя. Просто имам толкова много любов, която искам да изразходвам върху едно човече и да мога да му се радвам колкото искам.
Всъщност не искам някакъв съвет.. просто имах нужда да го напиша това, за да ми олекне малко или много.
Аз се чувствам точно така и не ми е комфортно.
Любовта ме напусна отново. Тоест вече не съм с някой, към който имам някакви чувства. Не това е проблема. Проблема е, че има един човек към който от 2 години насам в нито 1 минута не съм спирала да имам чувства. Харесвам си момчета, но никой не е ТОЙ. Страдам за тях и т.н., но винаги се връщам към него. Странно е. Уж си мисля, че съм го забравила за някакъв период от време, но много жестоко се залъгвам. Чудя се какво да правя вече. Просто ясно ми е, че каквото и да правя може би аз няма да имам нищо общо с този човек. Той е от друг град, близко сме, понякога се виждаме често, но.. сме само приятели. Имали сме страшно хубави моменти заедно, за които като си спомням се усмихвам и адски ми липсват. Всъщност и това ми харесва, но само за момент ми удовлетворява желанието да имам връзка с него.
Ежедневието ми е едно и също. Не се чувствам ОК. Но преживявам всичко с усмивка, не смятам, че трябва да се депресирам за каквото и да е било, радвам се на живота. И все пак ми е трудно. Не знам какво да направя. Просто имам толкова много любов, която искам да изразходвам върху едно човече и да мога да му се радвам колкото искам.
Всъщност не искам някакъв съвет.. просто имах нужда да го напиша това, за да ми олекне малко или много.