View Full Version : Emotion vs Reason
DisappointedDreamer
11-12-2012, 20:57
Та. Дискутирахме днеска една тема - емоциите/чувствата срещу разума. Не малко пъти сме чували/чели израза "сърцето ми казва едно, разума ми ми диктува друго" в този раздел от различни потребители. Имам няколко въпроса:
а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения?
б) Способнили сме изобщо да вземем решение, да направим избор без емоциите ни да го повлияат?
в) Един човек от дискусията беше нарекъл емоциите субективни, а разума обективен. Съгласни ли сте?
г) Вие кое използвате по-често, когато взимате решения?
д) Възможно ли е приятелство между човек воден от емоциите си и човек воден от разума си?
Очаквам вашите отговори.
ALetterFromTheSky
11-12-2012, 21:01
1-во-Разбира се, че разумът..иначе решението е недообмислено и прибързано.. и в повечето случаи неправилно.
2-ро-Да, поне аз. В такива моменти емоциите отстъпват.
3-Така е. Разумът никога няма да подведе притежателя му ;)
4-Разум... много рядко се "обръщам" към емоции
5-Трудно... просто вижданията на единия за света и на другия ще се разминават адски много и не виждам допирни точки
:)
rusoto_baby_f
11-12-2012, 21:18
а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения?
Последното ми решение го взех въз основа на това което сърцето ми казва.Надявам се човека заради който правя това да го оцени.
б) Способнили сме изобщо да вземем решение, да направим избор без емоциите ни да го повлияат?
Да има и такива решения, но повечето са подвластни на емоциите
в) Един човек от дискусията беше нарекъл емоциите субективни, а разума обективен. Съгласни ли сте?
Съгласна съм
г) Вие кое използвате по-често, когато взимате решения?
Зависи от ситуацията.Но мисля, че по-често разума.
д) Възможно ли е приятелство между човек воден от емоциите си и човек воден от разума си?
Смятам, че е възможно.Всеки има различен възглед към нещата и винаги има какво да научат един от друг
а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения? - Разум, естествено.
б) Способнили сме изобщо да вземем решение, да направим избор без емоциите ни да го повлияат? - Зависи за какво става въпрос. В повечето случаи можем да пренебрегнем емоциите, за да вземем "трезво" решение.
в) Един човек от дискусията беше нарекъл емоциите субективни, а разума обективен. Съгласни ли сте? - Да.
г) Вие кое използвате по-често, когато взимате решения? - Разум.
д) Възможно ли е приятелство между човек воден от емоциите си и човек воден от разума си? - Да.
обичам да се храня в една чиния. и винаги манджата омазва хляба.
ShtrudeL
11-12-2012, 22:06
а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения? Зависи какви решения.
б) Способнили сме изобщо да вземем решение, да направим избор без емоциите ни да го повлияат? Не.
в) Един човек от дискусията беше нарекъл емоциите субективни, а разума обективен. Съгласни ли сте? Категорично не.
г) Вие кое използвате по-често, когато взимате решения? За съжаление разума.
д) Възможно ли е приятелство между човек воден от емоциите си и човек воден от разума си? Не.
Абе вие изобщо какво разбирате под разум?! Нима не се контролира от чувствата ни?! Разума е някаква заблуда, с която се бичуваш, когато знаеш, че искаш нещо, ама 'не трябва', а 'не трябва' е нещо ужасно.
Amore-Mio*
11-13-2012, 05:54
а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения?
Според-зависи от ситуацията. Аз по принцип бих предпочела и двете да се използват, но точно това си зависи от ситуацията.
б) Способнили сме изобщо да вземем решение, да направим избор без емоциите ни да го повлияат?
Възможно е. Може би, когато проблема не касае нас и търсим решение за друг. Но сега като се замисля, тогава се поставяме на мястото на другия и един вид отново емоциите повлияват.
в) Един човек от дискусията беше нарекъл емоциите субективни, а разума обективен. Съгласни ли сте?
И да, и не.
г) Вие кое използвате по-често, когато взимате решения?
Ако това решение касае моята връзка и чувствата ми към даден човек - сърцето. Някак, в случаите когато решавам да използвам разума съжалявам, защото не може да се оставиш разума да те следва /когато то ще изкарва само недостатъците и ще мисли за далечното бъдеще, и дали изобщо е възможно/, по-добре сърцето. В много ситуации съм избирала него и не съм съжалявала.
д) Възможно ли е приятелство между човек воден от емоциите си и човек воден от разума си?
Защо не?
DisappointedDreamer
11-13-2012, 06:47
Почти всички отговорихте с зависи от ситуацията на под точка б). Искам да попитам зависи от коя ситуация? Дайте примери, украсете го, вдъхнете му живот.
[B]б) Способнили сме изобщо да вземем решение, да направим избор без емоциите ни да го повлияат?
Възможно е. Може би, когато проблема не касае нас и търсим решение за друг. Но сега като се замисля, тогава се поставяме на мястото на другия и един вид отново емоциите повлияват.
Не само, че се поставяме на мястото на другиго, но и проблемът на въпросния може да е такъв с какъвто ние сме се сблъсквали. Тогава, според мен, е изключено да дадем решение на проблема използвайки само разума си.
Очаквах отговора на Щруд. По-късно ще го коментирам, сега чакам на другата вода gjhjhgjg :Д
а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения?
Разумът е по-добрия избор. Ако става въпрос за даден човек, към който имаш чувства, емоциите също трябва да се включат, но за да прецени разумът какви мерки и действия да предприеме.
б) Способнили сме изобщо да вземем решение, да направим избор без емоциите ни да го повлияат?
Да, всеки е способен, е поне повечето. Аз съм способен. Колкото и емоции да има, мога да ги затворя вътре в себе си(естествено това не е хубаво). Понякога съм склонен също така да пусна чувствата на свобода, ако съм сигурен, че резултата ще е по-добър. Да ви дам пример, с който много роми в българия си взимат парите. Отиват в социалните, молят се, молят се и ако не им отпуснат, изкарват емоциите си на свобода и съответно, ако работника също е емоционален човек, не им прави проблем повече. А това започна да се случва не само при циганите, а и при БЪЛГАРИТЕ! (това е друга тема, няма да я отварям)
в) Един човек от дискусията беше нарекъл емоциите субективни, а разума обективен. Съгласни ли сте?
Може да се каже.
г) Вие кое използвате по-често, когато взимате решения?
Зависи от ситуацията, както при примера по-горе. А и с което и да взема решение, чувствата ми не бълват изведнъж, че да не мога да им се доверя.
д) Възможно ли е приятелство между човек воден от емоциите си и човек воден от разума си?
Да, възможно е, имам такъв приятел(воден от емоции) с една негова любов и хич не ми е лесно, имам чувството вече, че съм наказан. Не спира да се оплаква, после не иска да се бори за нея, после не спира да мисли за нея, а не предприема нищо и т.н. И всичкото си го излива на мен, защото знае, че мога да го разбера и да му дам правилния съвет. С времето се свиква, стига да нямаш много такива приятели :D
Почти всички отговорихте с зависи от ситуацията на под точка б). Искам да попитам зависи от коя ситуация? Дайте примери, украсете го, вдъхнете му живот.
Например, ако си търсиш решение за връзката. Имало е един милион теми, в които автора знае, че нещата във връзката му не вървят (а може би и никога няма да се оправят), но емоциите му не позволяват да я прекрати, въпреки че разумът "му казва", че това е най-правилният вариант. Но съм на мнение, че всеки може да хвърли "обективен" поглед над нещата, това доколко ще се повлиае от видяното си е личен избор.
а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения?
- Най-добре е да се използват и двете, не трябва едното да изключва другото. Най-добрите решения се взимат, когато и разума и сърцето постигат някакво съгласие, компромисен вариант. Аз съм твърдо против да се следва само едното или само другото.
б) Способнили сме изобщо да вземем решение, да направим избор без емоциите ни да го повлияат?
- Не, не вярвам, че сме способни. Емоциите ни влияят независимо какви избори взимаме. Ако питаш дали е възможно емоциите да не ни пречат на самия избор, също не вярвам, че е възможно.
в) Един човек от дискусията беше нарекъл емоциите субективни, а разума обективен. Съгласни ли сте?
- Като цяло съм съгласна. Но понякога и разума може да ни изиграе лоша шега. Например когато сами си втълпяваме, че нещо е правилно и трябва да го направим, без да изпитваме емоционалната нужда от него. В такъв случай може би и разума може да бъде субектиен.
г) Вие кое използвате по-често, когато взимате решения?
- При мен разумът взема решенията, а сърцето вече решава дали да се осъществят. Понякога разумът е прав, но душевната наслада идва ако задоволя сърцето. В такъв случай го задоволявам. Има го и обратния вариант. Това разбира се само ако решението не е прекалено важно. За сериозни неща, винаги слушам разума.
Още работя по това, което казах в отговора на първия въпрос. Искам да работят заедно, не всяко за себе си.
д) Възможно ли е приятелство между човек воден от емоциите си и човек воден от разума си?
- Не.
iiordanova
11-13-2012, 10:43
а) Много зависи от ситуацията. Но според мен разумът трябва да надделява.
б) Да. Зависи какъв характер си.
в) Съгласна съм,да. Емоциите се менят постоянно,ако се влияех само от тях нямаше да стигна до никъде.
г) Разумът е водещ при мен. Може би се дължи на това,че аз съм според хората безчувствена/коравосърдечна или както искате го наречете.
д) Разбира се,че е възможно.
Абе вие изобщо какво разбирате под разум?! Нима не се контролира от чувствата ни?! Разума е някаква заблуда, с която се бичуваш, когато знаеш, че искаш нещо, ама 'не трябва', а 'не трябва' е нещо ужасно.
Изложи се...
Разума си е разум, емоциите - емоции. Както едното може да бъде повлияно от другото, така и обратно.
passion.
11-13-2012, 12:22
а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения? И от двете по-малко.
б) Способни ли сме изобщо да вземем решение, да направим избор без емоциите ни да го повлияят? Способни сме, но не мисля, че тази връзка ще ни удовлетвори напълно.
в) Един човек от дискусията беше нарекъл емоциите субективни, а разума обективен. Съгласни ли сте?Не.
г) Вие кое използвате по-често, когато взимате решения?Емоциите главно, но използвам и разума, защото не е хубаво пък да се хвърляш в нещо недообмислено.
д) Възможно ли е приятелство между човек воден от емоциите си и човек воден от разума си?Възможно е, но не би било най-доброто съчетание.
DisappointedDreamer
11-13-2012, 12:25
Защо да не е възможно приятелство между човек "контролиран" от разума си и такъв от емоциите си? Не биха ли могли да си помогнат взаимно, да се научат на нещо ново?
passion.
11-13-2012, 12:31
Защо да не е възможно приятелство между човек "контролиран" от разума си и такъв от емоциите си? Не биха ли могли да си помогнат взаимно, да се научат на нещо ново?
За какъв тип точно приятелство имаш предвид? :д
Биха могли да си помогнат и да научат нещо един от друг, но също така и биха могли да си пречат също толкова колкото и да си помагат, защото единия ще смята едно за правилно, а другия друго..
DisappointedDreamer
11-13-2012, 12:53
Просто приятелство.
passion.
11-13-2012, 13:07
То тогава не би имало голямо значение според мен.
anonymous708973
11-13-2012, 13:30
а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения?
б) Способнили сме изобщо да вземем решение, да направим избор без емоциите ни да го повлияат?
в) Един човек от дискусията беше нарекъл емоциите субективни, а разума обективен. Съгласни ли сте?
г) Вие кое използвате по-често, когато взимате решения?
д) Възможно ли е приятелство между човек воден от емоциите си и човек воден от разума си?
Очаквам вашите отговори.
А) Изключително много зависи от решението. При мен огромна роля играе интуицията, но тя май спада към емоциите (?)
Дай ми пример за решение и ще ти кажа. Последното голямо, което направих, беше преди година и нещо, когато трябваше да реша дали да оставя доста добре функционираща и развиваща се връзка, за да "гоня дивото", с което въобще не знаех какво ще се получи - нещо повече, бях убедена, че нищо сериозно няма да излезе. Е, разумно реших да изчакам месец-два, за да преценя. На следващия ден вече бях решила и една седмица по-късно скочих в дълбокото. Не съжалявам, това е едно от едно от най-верните решения, които съм взимала в живота си, защото ме събра с прекрасен човек.
От месеци се опитвам да реша дали да уча в чужбина или да остана тук. Разумните доводи са в полза на чужбината, разбира се. Всичко в мен крещи да си остана тук, защото ще съм по-щастлива... е, установих, че в случая ще слушам разума.
б) Аз лично не съм способна.
в) Разумът също е субективен, защото е формиран от собствените разбирания, собствения опит, собственото възпитание. А емоциите далеч не са толкова лошо нещо.
г) Виж А.
д) Разбира се. Но не смятам, че съществуват само двата крайни типа хора... нали знаеш, всичко е сиво :)
DisappointedDreamer
11-13-2012, 13:45
^Ти сама даде няколко примера.
Благодаря на отговорилите.
SisiStrange
11-13-2012, 14:08
а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения? - Аз винаги си давам много хубави и разумни съвети и никога не ги спазвам. Гледам да има баланс, но като цяло си се водя от вътрешното гласче. Хубавото е, че то е емоционално в граници.
б) Способнили сме изобщо да вземем решение, да направим избор без емоциите ни да го повлияат? - При мен не се е случвало. Всичките ми избори, правени от разума са ужасни. 8-) Ще дам пример: Преди няколко години с най-добрия ми приятел имахме 8-месечна връзка. Разделихме се по негово желание и аз бях доста тъжна от това. Разумът (+ цяла сюрия хора, начело с майка ми) бяха на мнение, че не трябва да оставаме приятели и трябва максимално да го избягвам, за да се отърся от историята и да се излекувам на спокойствие. Послушах ги и се отделих в друга компания. Честно си казвам, че бяха 7те дена, които влизат в топ 3 на най-ужасните ми седмици въобще. Накрая след 300 зора си казах: "Майната му. Като ми е близък тоя човек и ми трябва, значи е така. Да си гледа работата разума." Останахме си най-добри приятели и до ден днешен сме. Без задни мисли.
в) Един човек от дискусията беше нарекъл емоциите субективни, а разума обективен. Съгласни ли сте? - Никак. Има много неща, които душичката ти знае, че искаш, а мозъкът преценява: Не. Понякога е добре да си направиш неутрално мнение.
г) Вие кое използвате по-често, когато взимате решения? Аз си казах. Все пак се старая максимално да осмислям нещата.
д) Възможно ли е приятелство между човек воден от емоциите си и човек воден от разума си? Да, според мен нищо не пречи. Разумният ще уравновесява положението, а емоционалният ще пали искрата. Това същото приятелство, за което споменах нагоре, е точно такова. Аз съм много по-чувствителна, а той е зверски непукист. Когато си набия филм ме сваля на земята за отрицателно време. Когато има нужда от съвет, винаги чува това, което е искал да се случи дори да не си го е признавал.
Интересно ми е, тези които казват, че такова приятелство е възможно, дали всички в действително са виждали тази комбинация или са били част от нея?
Аз като човек, който е преживявал опит за сприятеляване с други хора, водени само от разума си, се чувствах като в клетка. Беше ми ограничено, не се чувствах разбрана, повечето ми идеи се отхвърляха... като цяло беше отвратително.
Ако единия е с една разлика по-разумен от другия, проблем няма да има. Но двете крайности са напълно несъвместими.
ShtrudeL
11-13-2012, 15:42
Защо да не е възможно приятелство между човек "контролиран" от разума си и такъв от емоциите си? Не биха ли могли да си помогнат взаимно, да се научат на нещо ново?
Защото емоционалния ще бъде нараняван от 'разумността' на този, който се въздържа от нещо, което може и да иска, само защото 'така трябва'..
Дори да е просто приятелство.. за човека, който се води по емоциите си, би било обидно и трудно може би да поддържа отношения с човек, който е тотална контра на чувствата си.
НО както каза пантерата, едва ли ще има тоолкова големи крайности..
DisappointedDreamer
11-13-2012, 15:43
Но двете крайности са напълно несъвместими.
Затова говоря.
Примерно, аз никога не бих могла да бъда bff с Щрудел. Не че има нещо сбъркано в нея, просто е прекалено емоционална и на мен това ми идва в повече.
DisappointedDreamer
11-13-2012, 15:43
Защото емоционалния ще бъде нараняван от 'разумността' на този, който се въздържа от нещо, което може и да иска, само защото 'така трябва'..
Нда, знам. Исках просто някой да го напише.
ShtrudeL
11-13-2012, 15:44
Затова говоря.
Примерно, аз никога не бих могла да бъда bff с Щрудел. Не че има нещо сбъркано в нея, просто е прекалено емоционална и на мен това ми идва в повече.
same ^_^ <3
ShtrudeL
11-13-2012, 15:48
Изложи се...
Разума си е разум, емоциите - емоции. Както едното може да бъде повлияно от другото, така и обратно.
Искм и това да коментирам.
Ето как аз виждам нещата, ако трябва да ги степенуваме:
Емоции
----------
Разум
Т.е. емоциите винаги ще са над разума, дори доминантен да е разума. Защото ти не си робот. За да вземеш каквото и да е решение, наричайки го разумно, то малко или много е минало през ситото на емоцията.. Просто когато си мислиш, че постъпваш разумно за каквото и да е, ти просто се въздържаш от това, което искат чувствата ти.
iiordanova
11-13-2012, 15:54
Аз пък казвам,че има такова приятелство. Имам много близка приятелка,с която се познавам от около 6 години.Но последните 3 години сме си близки. Тя е пълната противоположност по характер на мен. Тя е емоционалната в приятелството ни. И нека вметна,че е 2 години по-голяма от мен. Разбираме си се,изслушваме си се,нищо притеснително. Разбира се,че в доста моменти и се дразня на емоционалността,но това не ни пречи да сме приятелки.
Да,може би и двете не сме в крайностите и затова е така.
Един от най-добрите ми приятели е ... робот. Не вярва в емоциите, намира ги за слабост на психиката, отрича ги. За него изречение, съсдържащо "любов" е безполезно бръщолевене.
Аз не съм такава. За мен любов има и трябва да има.
Ако единия е с една разлика по-разумен от другия, проблем няма да има.
Ето така сме двамата, но проблем има все пак. Подхванем ли тази тема винаги спорим. Но това не ни пречи да си помагаме, ако единия има нужда, да излизаме заедно и да си се забавляваме. Имам му доверие да му споделям всякакви неща, както и той на мен. Всичко си е като при другите ми приятелства с разликата, че имаме различен мироглед.
Та. Дискутирахме днеска една тема - емоциите/чувствата срещу разума. Не малко пъти сме чували/чели израза "сърцето ми казва едно, разума ми ми диктува друго" в този раздел от различни потребители. Имам няколко въпроса:
а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения? Зависи какви са ще са последствията. Аз сякаш взимам предимно емоционални решения, за да не мисля после "Какво щеше, ако...". Възприемам чувствата като начин да си искрен, честен и най-вече да бъдеш себе си. Споделянето им imho е нещо изключително освобождаващо в своята рискованост - защото много хора едва набират смелост да признаят чувствата си и да не ги крият - а това е свързано с вземането на решения.
Разбира се, има ситуации, в които не може и не трябва да вземаме емоционално решенията си - до такива изводи се стига с обмисляне, нали? Трябва да се преценят плюсовете и минусите (рацио), но трябва и да помислим кое би ни накарало да се почувстваме по-добре, по-щастливи (чувства). И е кофти, когато нещата са в разрез или просто не си изтощен все още да даваш емоциите си, точно както не си и вече претръпнал и заклещен в кутийката на венчо рационално взетите решения. Човек трябва да се освобождава, но и да не оглупява. Нещо като ин и ян, предполагам.
За момента лекичко клоня към емоционалното вземане на решения, защото сърцето знае(ло) по-добре, нали?
Най-важното е да сме щастливи - и това трябва да мислим, когато взимаме решения.
(а всеки може да е щастлив по негов си начин, нали? аз не съм щастлива, когато трупам чувства в себе си. моят начин да съществувам е като се изразявам максимално, доколкото мога и не ме е срам, бел.ав.)
б) Способни ли сме изобщо да вземем решение, да направим избор без емоциите ни да го повлияат? Говорих за това с един съфоронник, дето вече не пише тук или поне не често. На мнение съм, че емоциите винаги взимат превес, но съм много склонна да се самооборя, защото хора всякакви. Някои се ужасяват от емоциите (си), могат да ги контролират успешно и не страдат много от това, че не се разкриват - даже по-скоро не искат да се разкриват. Знам ли? Някои хора наистина изглеждат по-щастливи, ако не ги тормозиш да си изразяват чувствата, въпреки че аз предпочитам клишираното мислене за психическо здраве - и то е именно че човек не трябва нищо да потиска в себе си, да се изразява, да е освободен и пр.
Разбирам, че дотук не пиша нищо конкретно, но в главата ми е пихтия, наистина, и пиша някакви леко емоционални неща (по-скоро), отколкото хубаво да седна и да обмисля обективно как стоят нещата..
Та, само за себе си мога да говоря - и то е, че аз не мога да взема решение, ако не е канализирано през емоциите. Всички други решения, които трябва да взема, защото "трябва", "ще е по-добре" и т.н. ми идват някак насила, наложени отвън - просто така го чувствам. Също съм на мнение, че емоциите (чувствата) винаги надделяват в крайна сметка. Може да се потискаш колкото си искаш, но накрая всичко изплува и прелива. Ако не - възхищавам се и същевременно съжалявам хора с толкова голям самоконтрол.
в) Един човек от дискусията беше нарекъл емоциите субективни, а разума обективен. Съгласни ли сте? Донякъде, но емоциите понякога знаят много по-добре "как стоят нещата". И това е нещо, което не може да се обясни - точно както не може да се обясни защо човек не трябва да се взима прекалено насериозно. Не можеш да приведеш логични аргументи в полза на това твърдение, особено когато отстрани категорично ти опонират: "Как така? Аз ако не се вземам насериозно, кой ще ме възприема така?"
Нещо подобно и с емоциите, разума и т.н. Или изкуството и реалността. В изкуството нещата са фикционални, измислени, има лъжа. Има "художествена измислица". И в същия тоя момент можеш да пофилософстваш малко и всъщност да видиш, че реалността е изобразена в изкуството и то без да се налага изобщо творбата да е реалистична (от реализма). Тя просто си е такава. Всичко в живота е прекалено парадоксално [понякога], за да казваме, че нещо е обективно, а другото субективно.
г) Вие кое използвате по-често, когато взимате решения? Емоциите несъмнено.
д) Възможно ли е приятелство между човек воден от емоциите си и човек воден от разума си? Защо да не? Първосигнално ми дойде да напиша "Не", но всъщност.. защо пък не? Докато и двамата намират очарование в персоните си, защо не?
Очаквам вашите отговори.
Разбрах, че отговорът ми е бил чакан : D
Бях много "тирадична". Почнах да губя лаконичността си.
FuckedUp
11-13-2012, 17:20
а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения?
Кои както си сметне за правилно. Аз лично смятам, че не съм ТОЛКОВА подвластен на емоции, хич дори. Не знам защо толкова "хвалите" емоционалните решения.
б) Способнили сме изобщо да вземем решение, да направим избор без емоциите ни да го повлияат?
Не съм изцяло сигурен. Смятам, че когато разглеждаме проблем(и) на друг индивид, е повече вероятно да дадем разумно решение на проблема. Казва се, че емоциите замъглявали "трезвото" мислене или взимане на решения. Може и да съм малко съгласен с твърдението. Хубаво е да чуеш различни мнения, които не са подвластни на емоции.
в) Един човек от дискусията беше нарекъл емоциите субективни, а разума обективен. Съгласни ли сте?
Ако гледаме емоциите като нерационални и разума като рационален - да.
г) Вие кое използвате по-често, когато взимате решения?
Разум, може би? Бих казал, че много често пускам "емоциите" да влияят на решенията ми. Не ми харесва.
д) Възможно ли е приятелство между човек воден от емоциите си и човек воден от разума си?
Да, само дето както аз си го представям, няма да се понасяме особено с такъв човек. Не харесвам МНОГО емоционални хора. Трудно се разбираме.
Към потребителите, които говорят за "сърцето ми казва/говори", "душата еди к'во си", "вътрешно гласче" :
Наистина се надявам да не го мислите сериозно/наистина.
ISHYGDDT
SisiStrange
11-13-2012, 17:33
Зависи колко лесно се засягате. Най-добрия ми приятел е точно непукист, воден 99.9% от разум. Понякога цепи неща, които звучат сурово, но е успявал да ме обиди наистина 2-3 пъти макс за приятелство от 5-6 години. Аз обичам понякога да ме свалят от идиотските облаци и да ми казват как седят нещата наистина. Емоциите понякога замъгляват съзнанието дори то самото да е изплетено от тях.
Впрочем сълзлив и чувствителен са 2 различни неща. Един филмиран нон стоп човек с мега ревлива душа няма как да е приятел с някой по-спокоен и твърд характер, да. Аз съм емоционално същество и все пак такива хора ми лазят по нервите.
Под емоционален аз разбирам човек, който държи да е в мир със себе си и понякога този мир е неправилният такъв. Ако много се скарам с някой истински близък човек, например, болна, с температура и като цяло зле, в дъжд, ще ида до тях да говоря с него, за да си успокоя съзнанието. Най-добрият ми приятел ще си седне на топло, ще се наспи, оставяйки първоначалния яд да отмине и после ще говори в нормални обстоятелства. Разказвам реални ситуации. Разликата не е толкова ужасно фрапантна, в малките неща е.
Разумните хора не са задължително студени такива. Може да не ме намачква с обич, лигавщини и да не ми прави излияния за искрено приятелство, но проимам ли нужда от помощ, ще реагира преди да съм поискала и то с неща, които ще са ми от полза. Хубаво е приятелите ти да знаят какво ти трябва. Повечето рандом близки хора кимат състрадателно с глава и те "изслушват". Истинските, най-истинските приятели реагират адекватно и без излишни драми.
Та да, мисля, че такова приятелство спокойно може да го бъде и то много хубаво.
Като типичен представител на зодия Козирог, ще отговоря:
а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения? Разумът, защото под влияние на емоцията, човек може да вземе неизгодно за него и неправилно решение, за което по-късно да съжалява.
б) Способнили сме изобщо да вземем решение, да направим избор без емоциите ни да го повлияят? Ако успееш да се абстрахираш от силни емоции, до голяма степен можем да направим избор без тях.
в) Един човек от дискусията беше нарекъл емоциите субективни, а разума обективен. Съгласни ли сте? Да. Усещанията ни също са субективни, но пък е хубаво да се доверяваме на тях.
г) Вие кое използвате по-често, когато взимате решения? Разума.
д) Възможно ли е приятелство между човек воден от емоциите си и човек воден от разума си? Ами аз не смятам, че хората сме толкова еднополюсни, че да сме водени само от емоцията или само от разума, по-скоро е "предимно" от едното или от другото. И понеже всички хора сме 'уникални' и 'различни' защо пък да няма такова приятелство?!
Интересна тема, Маги, браво!
DisappointedDreamer
11-13-2012, 18:03
Като типичен представител на зодия Козирог, ще отговоря:
Интересна тема, Маги, браво![/B]
<3
Интересни ми бяха мненията на Мерилин, FuckedUp, Щрудел и Джгхгх. Първите двама са представители на земята, а другите на водата, и от далеч си личи разликата между мненията на двойките.
"""Зависи какви са ще са последствията. Аз сякаш взимам предимно емоционални решения, за да не мисля после "Какво щеше, ако...". """"
Е, че то и ако взимаш решения водени от разума също няма да мислиш "Какво щеше, ако..."...
Интересното в дискусията, която имахме в класа беше че съучениците ми се концентрираха върху позитивните емоции, а негативните дори не ги зачитаха като чувства. Ха-ха.
Ениуейс. Доволна съм. Благодаря Ви.
anonymous708973
11-13-2012, 18:15
Към потребителите, които говорят за "сърцето ми казва/говори", "душата еди к'во си", "вътрешно гласче" :
Наистина се надявам да не го мислите сериозно/наистина.
ISHYGDDT
Личи си, че нямаш интуиция. Защото моята не ме оставя намира, докато не я послушам.
Искм и това да коментирам.
Ето как аз виждам нещата, ако трябва да ги степенуваме:
Емоции
----------
Разум
Т.е. емоциите винаги ще са над разума, дори доминантен да е разума. Защото ти не си робот. За да вземеш каквото и да е решение, наричайки го разумно, то малко или много е минало през ситото на емоцията.. Просто когато си мислиш, че постъпваш разумно за каквото и да е, ти просто се въздържаш от това, което искат чувствата ти.
Тц, няма да се съглася. Човек обикновено реагира първосигнално, единственото нещо което те спира да вземеш някое решение на база първите си емоции, се нарича разум. Разума е този който трябва да властва над емоциите, това се учи с времето. И не разума минава през ситото, на емоцията, а тя през ситото на разума. Разбира се, много често има разлика м/у това което ти се иска да направиш и това което трябва.
Личи си, че нямаш интуиция. Защото моята не ме оставя намира, докато не я послушам.
Вие с вашата прословута интуиция ... понеже нямате логическо мислете и се обуславяте на тая щуротия.
Тичай да пуснеш тото.
anonymous708973
11-13-2012, 18:48
Стига ме напада във всяка тема.
Смятам, че имам логическо мислене, но въпреки това се осланям много на интуицията. Един куп неща ги знам просто така, вътрешно усещане, без никой да ми е казал или учил.
DisappointedDreamer
11-13-2012, 18:59
^И в дискусията стана дума за интуиция и аз и едно момче казахме, че няма такова нещо като интуиция. Няма как да знаеш нещо без някой да те е учил или да ти го е показал. Може да не е било директно, но със сигурност е било индиректно. Аз интуицията си я обяснявам като чувства вследствие на мое предишно действие/мисъл в миналото. Нещо като поука от предишни взети избори и направени стъпки.
Вие как дефинирате интуцията и смятате ли че тя изобщо съществува?
anonymous708973
11-13-2012, 19:02
Точно като вътрешен глас, който те съпътства. Или човърка и не те оставя на спокойствие, докато не стане неговото.
Имам прекалено силна интуиция, за да се съглася с идеята, че тя въобще не съществува.
DisappointedDreamer
11-13-2012, 19:04
^Добре, съществува. Но със сигурност не е нещо като шесто чувство, или?
anonymous708973
11-13-2012, 19:06
Че то шесто чувство и интуиция са синоними :д
DisappointedDreamer
11-13-2012, 19:14
Май бад :Д
но все още ли мислиш, че интуицията е да знаеш някои неща
без никой да ми е казал или учил.
?
Вие как дефинирате интуцията и смятате ли че тя изобщо съществува?
Интуицията за мен е някакво усещане...такова вътрешно, което ти казва: "върви от десния тротоар...." и на 3тата крачка си намираш 5лв.=> реална случка от преди месец и нещо.
Но моята 'интуиция' е няква и тя рационална като мене и се разбираме много добре. :D
A, Маги, относно това, че твоите хора са определили емоциите само като положителни.... а отрицателните са ги пропуснали..
Отирцателните емоции ясно е поне за мен, че не са добър съветник. В гнева, в яростта, в изблик на някакви силни отрицателни чувства човек е способен да каже или направи неща, които не мисли, не вярва и не иска принципно.
А позитивните... също могат да бъдат деструктивни. Имам една приятелка, която заради момче, което обича (тя е много влюбчив човек) би отишла къде ли не по света, само и само да е при него, а после като идилията свърши... не знам... и тя не знае. Но ей такива примери-колкото искаш, въпроса е емоцията да не ни пречи на 'ясното зрение'...
Aeternal
11-13-2012, 19:18
Вие как дефинирате интуцията и смятате ли че тя изобщо съществува?
Обективното желание на подсъзнанието. Поне аз така я виждам. Гледам да разчитам основно на нея, тя за разлика от разумното мислене не се подава на рационализции и (само)заблуди. т.е интуицията и инстинктите ми често знаят по-добре
от мен какво искам. Старая се да слушам.
Не казвам, че е хубаво да се решава в афект, обаче и колкото повече мислиш по даден проблем, толкова повече се отдалечаваш от проблема.
DisappointedDreamer
11-13-2012, 19:21
A, Маги, относно това, че твоите хора са определили емоциите само като положителни.... а отрицателните са ги пропуснали..
Отирцателните емоции ясно е поне за мен, че не са добър съветник. В гнева, в яростта, в изблик на някакви силни отрицателни чувства човек е способен да каже или направи неща, които не мисли, не вярва и не иска принципно.
Хаха, браво за парите!
Наде, така е съгласна съм, ама и с позитивните емоции е същото. В смисъл такъв че докато си подвластен на щастието примерно можеш да кажеш, че ще дадеш 1000 лева за благотворителност, а 15 минути след като ефекта поотслабне да се питаш къде ти е бил акъла.
Същото е и с любовта. Ако си заслепен от нея и човека до теб, човека който тя олицетворява, то ти би могъл да кажеш неща, да обещаеш неща, които не би спазил/направил/извършил. Според мен не бива едните да се разделят от другите.
anonymous708973
11-13-2012, 19:21
Не казвам, че е хубаво да се решава в афект, обаче и колкото повече мислиш по даден проблем, толкова повече се отдалечаваш от проблема.
Мда.
И поне при мен се получава явлението самоубеждаването, че това, което искам, е това, което трябва :д
Маги, да, на това мнение съм все още, нали го написах преди 15 минути :д Вярно съм близнаци, ама не си меня мнението толкова бързо :Д
DisappointedDreamer
11-13-2012, 19:23
:lol:
Мани, Ина. Тука с 50 неща се занимавам...
Същото е и с любовта. Ако си заслепен от нея и човека до теб, човека който тя олицетворява, то ти би могъл да кажеш неща, да обещаеш неща, които не би спазил/направил/извършил. Според мен не бива едните да се разделят от другите.
Съгласна съм много, Маги. Когато споменем думата 'любов' и от контекста се разбира оная страстна любов, която те връхлита изведнъж, набързо те 'отравя' и после ставаш... едно петно... едно нищо, съкрушено и съсипано... е да това е деструктивна любов, тази любов върви ръка за ръка със самоунищожението. Заради тази 'любов' сме склонни да правим неща, за които нямаме трезва преценка и тн. и тн.
П.С след тежък ден, по тва време.. не съм никак добър философ... ако съм изръсила нещо не на място, моля да ми простите... от много лекции човек изперква :D
DisappointedDreamer
11-13-2012, 19:42
^Супер си <3
^Супер си <3
:-) :-) :-) Магстър! (мечка)
FuckedUp
11-14-2012, 01:17
Личи си, че нямаш интуиция. Защото моята не ме оставя намира, докато не я послушам.
Let's be real here.
От ЛОГИЧЕСКА гледна точка, ако почнеш да ми говориш за "вътрешни гласове" ще те помисля за шизофреничка, защото реално е наистина толкова малоумно.
П.П. Айде, бе! Личало си? Понеже не вярвам в "нещата", да не кажа глупостите, в които ти вярваш, аз съм нямал "интуиция"? И да имам и да нямам, ми е точно все едно. Аз нямам нужда да разчитам на "интуиция", за разлика от теб. И усещам как ще ми кажеш, че човек, който няма "интуиция" е некадърен, несръчен и т.н. Очаквам го.
Един куп неща ги знам просто така, вътрешно усещане, без никой да ми е казал или учил.
Да, окей. :lol: Глупости на търкалета.
Точно като вътрешен глас, който те съпътства. Или човърка и не те оставя на спокойствие, докато не стане неговото.
Имам прекалено силна интуиция, за да се съглася с идеята, че тя въобще не съществува.
Най-вероятно си шизофреничка. Глас, който те съпътства? Имаш ли въображаеми приятели?
Интуицията за мен е някакво усещане...такова вътрешно, което ти казва: "върви от десния тротоар...." и на 3тата крачка си намираш 5лв.=> реална случка от преди месец и нещо.
1. Ти просто си искала да вървиш на десния тротоар. Просто решение. Не е ли така?
2. Аз ще си помисля, че е просто съвпадение, че съм си намерил 5лв. Голяма работа.
Смешно е за мен, как просто си вървяла на тротоар и си си намерила 5лв. и си викаш "А!, явно на това му викат интуиция. Брей, тая интуиция, бе! :lol: Чак и пари ми носи. Мисля да следвам интуицията си от сега нататък.", примерно.
100% нямаше да кажеш, че е "интуиция", ако не си беше намерила 5лв.
iiordanova
11-14-2012, 04:04
Мен пък никой не може да ме убеди,че няма интуиция. И не съм нито шизофреничка,нито имам въображаеми приятели,нито пък си говоря с извънземни.
--
По-късно ще допълня защо мисля така,че нямам време.
DisappointedDreamer
11-14-2012, 06:30
И усещам как ще ми кажеш, че човек, който няма "интуиция" е некадърен, несръчен и т.н. Очаквам го.
Това "усещане" с какво име наричаш?
1. Ти просто си искала да вървиш на десния тротоар. Просто решение. Не е ли така?
2. Аз ще си помисля, че е просто съвпадение, че съм си намерил 5лв. Голяма работа.
Смешно е за мен, как просто си вървяла на тротоар и си си намерила 5лв. и си викаш "А!, явно на това му викат интуиция. Брей, тая интуиция, бе! :lol: Чак и пари ми носи. Мисля да следвам интуицията си от сега нататък.", примерно.
100% нямаше да кажеш, че е "интуиция", ако не си беше намерила 5лв.
Това просто е някакъв глупав пример, който ми хрумна. Не ми е била идеята, че 'интуицията ми чак пък и пари ми носи'. Просто усещаш едно вътрешно гласче.. тя Пантерка го каза. Няма да се занимавам да споря с тебе... щото ме мързи.
valdesbg
11-14-2012, 06:45
1. Зависи от решението. В повечето случаи това е разумът.
2. Не. средностатистическия човек, не може да се откъсне от емоциите и чувствата си. Те винаги влияят.
3. Не. И двете са субективни, защото разума е тълкуването на нещата според теб. Емоциите са какви усещания предизвиква предното.
4. Тиквата.
5. Да, много добро такова се получава.
DisappointedDreamer
11-14-2012, 08:04
средностатистическия човек, не може да се откъсне от емоциите и чувствата си.
средностатическия човек? какъв трябва да бъде тогава човека, за да не се влияе от емоциите си?
valdesbg
11-14-2012, 08:37
За да не се влияеш от емоциите си, не трябва да ги имаш. Те са неотменна част от нашето същество и винаги влияят на нашите действия, решения, поведение. Дали малко, дали много... все тая, въпроса е че няма как да вземеш разумно решение, непродиктувано И от емоциите.
Ако се чудиш как и дали е възможно да не се влияеш от емоциите си - Equilibrium е филма, който препоръчвам по тая тема.
DisappointedDreamer
11-14-2012, 08:49
^Christian Bale and Emily Watson? Ще се гледа. МС.
Пантера, не се впускай в спорове. Развоят е толкова предвидим, колкото и събеседника ти.
А интуицията е нещо, което не може да се обясни или рационализира - всеки опит това да се направи я омаловажава или надценява. И най-вече - не я предава точно.
Не се спори с хора, които просто нямат такава сетивност :)
Вие как дефинирате интуцията и смятате ли че тя изобщо съществува?
Аз приемам интуицията като един вид инстинкт. Следователно - да, смятам, че съществува.
anonymous708973
11-14-2012, 11:41
1. Ти просто си искала да вървиш на десния тротоар. Просто решение. Не е ли така?
Приравняваш процесите в човешкия мозък до нещо "просто". Просто е искала? Да, ама не? Защо е искала?
Айде бе, логичния с голямата уста, чакам да ми кажеш как така ПРОСТО е искала? Нъцки.
Обясни ми следното: Пловдивчанин отива в София да търси определен магазин. Хваща автобус, за който знае, че отива в определен квартал, но си няма идея къде да слезе. Слиза от автобуса, не гледа имената на улиците и решава да се полута малко докато открие магазина. Тръгва по супер рандъм улица, завива в едната посока без явна причина и изведнъж - опа - магазинът пред него. БЕЗ да гледа имена на улици. БЕЗ да пита никого. Как го знае? М?
Случайност? Сигурно. Но тази случайност нямаше да се случи, ако той не беше послушал интуицията си.
Много ти знае балалайката, ама си гола вода. Същите като тия от моя клас, които нито приемат теорията за създаването на земята от черна материя или струпване на небесни тела, нито могат да дадат друга, ама "нямало такава глупост", земята ПРОСТО си съществувала. Пхахаха!
anonymous708973
11-14-2012, 11:42
Това "усещане" с какво име наричаш?
И аз искам да чуя отговора на това, многознайко.
ВСЯКО нещо, което знаеш без някой да ти го е казал, е интуитивно.
Не се спори с хора, които просто нямат такава сетивност.
Правилно. Няма вече.
Aeternal
11-14-2012, 12:16
И аз искам да чуя отговора на това, многознайко.
ВСЯКО нещо, което знаеш без някой да ти го е казал, е интуитивно.
Правилно. Няма вече.
Може да не помниш, че някой ти го е казал. Ти може да си забравила, но подсъзнанието ти е направило връзката и за това знаеш отговора, но не и от къде го знаеш. Всеки е имал такива моменти.
Отричането на интуицията е глупаво. За мен е отричане на подсъзнанието.
ПП. PinkPan7her, http://www.youtube.com/watch?v=HoqSas2uFKw ей ти една адекватна теория.
chushkopek
11-14-2012, 12:35
Та. Дискутирахме днеска една тема - емоциите/чувствата срещу разума. Не малко пъти сме чували/чели израза "сърцето ми казва едно, разума ми ми диктува друго" в този раздел от различни потребители. Имам няколко въпроса:
а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения? Мисля, че сама можеш да си отговориш на този въпрос.
б) Способнили сме изобщо да вземем решение, да направим избор без емоциите ни да го повлияат? Малко или много повлияват, но игнор на макс е моята тактика.
в) Един човек от дискусията беше нарекъл емоциите субективни, а разума обективен. Съгласни ли сте? Ако под разум разбираме теоритично винаги логични заключения, то тогава въпросният човек е прав, но в реална ситуация и 2-те ще да са субективни.
г) Вие кое използвате по-често, когато взимате решения? Гледам да игнорирам емоциите максимално.
д) Възможно ли е приятелство между човек воден от емоциите си и човек воден от разума си? Не знам тбх. За мен би било невъзможно, просто ги наричам идиоти и приключвам.
Очаквам вашите отговори.
Бтв евала за темата, не бях влизал почти месец тук и направо се отчаях от простотия когато поразгледах из "секс".
DisappointedDreamer
11-14-2012, 13:07
Може да не помниш, че някой ти го е казал. Ти може да си забравила, но подсъзнанието ти е направило връзката и за това знаеш отговора, но не и от къде го знаеш. Всеки е имал такива моменти.
Отричането на интуицията е глупаво. За мен е отричане на подсъзнанието.
ПП. PinkPan7her, http://www.youtube.com/watch?v=HoqSas2uFKw ей ти една адекватна теория.
Ъхъ. И аз така си го обяснявам.
Иначе, чушки, добре дошъл отново <3
FuckedUp
11-14-2012, 18:51
Това "усещане" с какво име наричаш?
Вярваш или не, от четенето на нейни коментари и изграждането на нейната "форумна персона", ако искаш го наречи, съм си изградил представа за нейни ответни мнения. База данни, примерно (доста пресилено, но така ще го нарека)? Обосновавам се на прочетени мнения.
Примерно, нямаше да си имам идея в каква посока щеше да се развие "спора", ако бях започнал спора с новорегистриран потребител. Нямаше въобще да се занимавам.
Това просто е някакъв глупав пример, който ми хрумна. Не ми е била идеята, че 'интуицията ми чак пък и пари ми носи'. Просто усещаш едно вътрешно гласче.. тя Пантерка го каза. Няма да се занимавам да споря с тебе... щото ме мързи.
Т'ва за парите беше смехотворно, не непременно буквално. Няма смисъл да спориш с мене. Безсмислено е. Няма да ми промениш мнението.
Приравняваш процесите в човешкия мозък до нещо "просто". Просто е искала? Да, ама не? Защо е искала?
Айде бе, логичния с голямата уста, чакам да ми кажеш как така ПРОСТО е искала? Нъцки.
Обясни ми следното: Пловдивчанин отива в София да търси определен магазин. Хваща автобус, за който знае, че отива в определен квартал, но си няма идея къде да слезе. Слиза от автобуса, не гледа имената на улиците и решава да се полута малко докато открие магазина. Тръгва по супер рандъм улица, завива в едната посока без явна причина и изведнъж - опа - магазинът пред него. БЕЗ да гледа имена на улици. БЕЗ да пита никого. Как го знае? М?
Случайност? Сигурно. Но тази случайност нямаше да се случи, ако той не беше послушал интуицията си.
Много ти знае балалайката, ама си гола вода. Същите като тия от моя клас, които нито приемат теорията за създаването на земята от черна материя или струпване на небесни тела, нито могат да дадат друга, ама "нямало такава глупост", земята ПРОСТО си съществувала. Пхахаха!
Много ясно, че ПРОСТО е искала. Кое не разбираш (к’во въобще „очаквам” да се разберем)? Имала е 2 опции - ляв и десен тротоар. За к'во трябва да има нещо ТОЛКОВА сложно в един прост избор по кой тротоар ще вървиш? Безсмислено е да ме питаш "Защо е искала?" Ти си го обясняваш с интуиция. Аз да не съм бил при нея и не мога да й чета мислите, та да знам що точно е решила да върви по десния? Т'ва е въпрос без отговор. Не чета шибани мисли. Може да е вървяла множество пъти по десния или пък да й е по-удобен? Бахти въпроса.
Доста малоумен пример. Разочарован съм.
Пловдивчанин отива в София да търси определен магазин.
Хваща автобус, за който знае, че отива в определен квартал, но си няма идея къде да слезе. - Пита шофьора. Близко е до акъла, или ще ми кажеш, че е автобус, който се кара сам? :lol: И няма как да ми кажеш, че шофьора СЛУЧАЙНО си нямал идея, защото няма как да стане. Длъжен е.
Слиза от автобуса, не гледа имената на улиците и решава да се полута малко докато открие магазина.
Тръгва по супер рандъм улица, завива в едната посока без явна причина и изведнъж - опа - магазинът пред него. - :lol:
БЕЗ да гледа имена на улици.
БЕЗ да пита никого.
Как го знае? М?
Случайност? Сигурно. Но тази случайност нямаше да се случи, ако той не беше послушал интуицията си. - т.е. за тебе няма „чисто” случайни неща? Т'ва няма логика. Всичко случайно е интуиция? Както и да е. :lol:
И още нещо за идиотския ти пример. Има хиляда възможности за отговор на твоя "пример". Примерно, живеем в 21 век, тоя толкова ли не може да се подготви преди да търси "ОПРЕДЕЛЕН МАГАЗИН" в ДРУГ ГРАД. Не пита хора и не гледал имена на улици? За хората - окей, може да не е видял никой, но това е наистина малко вероятно, ама за какво не е гледал имената на улиците? Да се прави на мъж ли? К'во?
За твоя пример няма ЛОГИЧЕСКО обяснение. Ако за теб интуицията е логичното обяснение, за мен това са пълни глупости, заедно с примера ти.
Радвам се, че се опитваш да ме сравняваш с някакви индивиди по даден въпрос без дори да си ми чула мнението. Не мисля и да се обяснявам. Мисли каквото искаш.
Не мисля да пиша повече, само ще чета. Вярвайте си във „вътрешните гласчета” и „слушайте сърцата си”. Успех с начинанията.
DisappointedDreamer
11-14-2012, 19:00
Не отговори на въпроса ми.
Ии, аз съм далеч от човек, който вярва във вътрешни гласове и други подобни клишета.
anonymous708973
11-14-2012, 19:18
Да ти имам отговора.
Само се изложи.
Интуиция означава мисли и предпочитания (вярвания), които идват на ум бързо и без много разсъждения.
Не е нещо, което можем да обясним логически.
Показателно е, че интуицията се свързва с дясното полукълбо на мозъка (естетическите способности, чувства usw.), а фактическият и математическият анализ са активност на левия дял (език, логика и т.н.)
Интуицията е процес, който бързо предлага възможен начин за действие. Не винаги правилен.
Надежността зависи от опита и познанията придобити в дадена област.
Силно интуитивните хора взимат бързо решения, но без да могат да дадат логична обосновка за тях. Техните решения обаче не се различават по точност от това на неинтуитивните хора.
Не може да се отрече, че интуицията съществува. Всеки я "усеща" по различен начен. При мен няма "вътрешни гласчета". А по- скоро изблици на необяснимо и внезапно силно желание да направя нещо по точно определен начин.
Спорът е глупав, защото при всеки е различно.
По темата:
а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения? Разумът.
б) Способнили сме изобщо да вземем решение, да направим избор без емоциите ни да го повлияат? Трудно. И зависи от ситуацията.
в) Един човек от дискусията беше нарекъл емоциите субективни, а разума обективен. Съгласни ли сте? Всичко е субективно.
г) Вие кое използвате по-често, когато взимате решения? Разумът. Но не винаги.
д) Възможно ли е приятелство между човек воден от емоциите си и човек воден от разума си? Да.
Не ми се пише май за разум и емоции.
Прочетох мненията, отварям фейсбук и първото,което виждам е https://fbcdn-sphotos-c-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/46243_495133047186099_2046320845_n.jpg
PinkPan7her , имаш въображение явно :lol:
(малко спам*)
FuckedUp
11-14-2012, 21:02
Не отговори на въпроса ми.
Ии, аз съм далеч от човек, който вярва във вътрешни гласове и други подобни клишета.
Не съм свикнал да го наричам някак. Не мисля, че има смисъл. Така че, ми е трудно да ти обясня к'во искам да кажа по адекватен начин.
Мразя да обяснявам неща, в които няма логика.
Като го измисля ще ти пиша. :lol:
Ии, аз съм далеч от човек, който вярва във вътрешни гласове и други подобни клишета.
Вярваш ли, че има "интуиция" или не?
valdesbg
11-14-2012, 23:48
А за интуицията и аз да се изкажа - това са всички мисли, разсъждения, теории, които ти се предоставят като готов отговор/чувство/усещане/действие от ЦНС, но нямаш достъп до процесите, довели до това решение. Интуицията не е нещо свише. Това е просто user friendly дейност на мозъка.
Възможно е да е инстинкт, нещо като автоматизирана реакция спрямо определен тип външни фактори. А образуването му е започнало когато има повторяемост в действията и предвидимост в резултата. В момента в който се образува инстинктът се създава и алгоритъм за адаптиране на същия инстинкт или създаване на нови инстинкти, базирани на вече съществуващия такъв.
Не смятам че е нещо мистериозно, тайно или едва ли не свръхестествено.
И на мен ми се случва да правя нещо, без да знам защо и накрая да се окаже правилно. Приемам го като нещо нормално, без да се задълбавам защо. Причината я казах по горе.
Niakoitam
11-15-2012, 09:02
Та. Дискутирахме днеска една тема - емоциите/чувствата срещу разума. Не малко пъти сме чували/чели израза "сърцето ми казва едно, разума ми ми диктува друго" в този раздел от различни потребители. Имам няколко въпроса:
а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения?
б) Способнили сме изобщо да вземем решение, да направим избор без емоциите ни да го повлияат?
в) Един човек от дискусията беше нарекъл емоциите субективни, а разума обективен. Съгласни ли сте?
г) Вие кое използвате по-често, когато взимате решения?
д) Възможно ли е приятелство между човек воден от емоциите си и човек воден от разума си?
Очаквам вашите отговори.
a) И двете трябва да се комбинират. Човек, който използва единствено разумът си вече не е човек. Той се превръща в един безчувствен робот,просто една бездушевна машина.Той не е щастлив или поне не напълно колкото и да се самоубеждава и самозаблуждава.Филма Еквалибриум наистина е доста показателен.Човек, който се отдава единствено на нетрезвата емоция се превръща в едно емоционално зомби.Става просто човек воден от инстинкти.Превръща се просто в едно животно.Добър пример за това са например обявалите се за националисти с лозунгите от рода на "Турците под ножа и циганите на сапун" изключили като опция мозъка си и го прехвърлили на разни техни лидери, който на базата на техните силни емоции владеят съзнанието им. Вместо дадените господа да се чукнат по емоционалните глави и да си кажат" "Абе какво правим ние,какво ни карат да правим.Те ни превръщат в една глупава маса.Та това може да доведе до още повече последици за нас и нашите деца в бъдеще". Да осъзнаят че лошото води към по-лошо и ако те не прекъснат веригата няма кой, че е по-добре да не дават поводи да се удебелява.Идентична е и ситуацията с уличните кучета например.Да уточня че мен ме е страг от кучена,но...хайде да избием всички улични кучета и да избиваме и да избиваме и да избиваме.Вместо да се погледне разумно на проблема.Откъде идват тези кучета от гората или от дворовете и строителните обекти на хората и да се вземат съответните мерки това да не става. Та както казах.Разумът и емоциите.Едното те защитава от това да се превърнеш в машина..може би за пари или за нещо друго, а другото в безмозъчно животно живеещо според законите на джунглата.
б) Не. Повечето хора не са способни да се абстрахират напълно от емоциите си. Това го доказват и изследваният с детектор на лъжата. Може би по-малко от 3% от хората по света могат да го излъжат, а неговите резултати идват от измерване на потене, пулс,сърдечен ритъм и т.н. все неща, който са породени от емоцията.Колкото и трезво да мисли човек той възприема света според своя мироглед, породен от живота му и нещата,който са му се случили в него т.е до-голяма степен емоциите формулират разума на даденият човек постоянно.
в)Не. Всичко в нашият свят е субективно и зависи единствено от гледната точка на даден човек без значение дали ще се отнася за емоции и разум или за красота, интелектект,успех в живота, щастие и т.н.
г) Старая се да е разума, но емоционалната ми същност не винаги го позволява.Зависи от условията, за какво точно се отнася, за кой и също в какво настроение съм в даденият момент.Често понякога като че ли в мен се борят два или повече характера и като изреагирам по остро или се взема по-насериозно след това се питам: "Ами ако го бях приел по спокойно или на бъзик и не се бях взел толкова на сериозно в ситуацията какво щеше да стане тогава" и обратното. Понякога дори ми се иска да можех да пробвам всичките варианти и да продължа живота си напред, след като се получи най-добре,но уви не става.Живота е един и на 100% идентични ситуации с абсолютно същите хора няма.Реагираш както реагираш и продължаваш напред след това като последиците са си напълно за твоя сметка.Връщане назад за добро или лошо няма.
д)Смятам че е напълно възможно ако двамата са толерантни един към друг,държат на другият и се стараят да разбират позициите му.Често по-разумният може да бъде силно раздразнен в разни ситуации, а пък по-емоционалният да се почувства силно обиден от поведението и неразбирането им,но както се казва има ли желание има и начин.Ако се харесват като личности ще намерят как да правят компромиси за да се избягват спорните ситуации.
Да споря с някакви хора като FuckedUp е изключително безсмислено, но не мога да се стърпя да не си кажа и аз мнението. Въпреки че е ясно, че няма с него да се приключи, а напротив, ще има още верижна реакция, още ирония и опровержения, оттам и други няма да се стърпят да поспорят И както винаги няма да се роди никаква истина : D
На valdesbg мнението също не е вЕрно и грам, защото интуицията често не е предшествана от никакъв опит и т.н.
И аз това си го приемам като аксиома - никой човек без интуиция не може да разбере какво е чувството да имаш интуиция. Човек без интуиция дори не знае какво точно е интуицията. Малко се получава все едно жена да знае какво е да има пенис. Няма как да го знае, защото няма пенис. Малко по-различното в този странен пример е, че тя поне знае какво представлява пениса, но няма идея какво е усещането да го имаш. Е, вие дори не знаете какво представлява интуицията, защото това е просто нещо необяснимо, но пък ще опитам:
Интуиция. Просто понякога знаеш, че обикновеното излизане ще свърши зле. Че денят е хубав и като всички останали, но усещаш във въздуха, ако щеш, развоя на събитията. Усещаш, че нещо не е наред днес и то не е свързано с климатичните условия или че някой от компанията се държи странно. В последствие нещо странно наистина става. И това не е случайност ако често интуицията ни се обажда и се е оказвала вярна. На това му се вика емпирично наблюдение. Един път да помислиш, че е случайно, втори път, трети... Е, не е винаги случайно.
Често хората с интуиция не й се доверяват, предпочитат да отхвърлят интуитивното си предположение, разумът им казва: "Не, няма как". Просто е нелогично да получиш факс от не знам си къде, затова човек го отрича. Дори ние, хората с интуиция, рационализираме нещата.
За мен интуицията е просто свръхсетивност, предугаждане на нещата, усещане. Човек с интуиция няма как да ти обясни какво е интуицията - той ще ти каже: "Просто така ги усещам нещата".
Отделно по Дискавъри бях гледала научно обяснение за интуицията.. Вярно, че не е понятие, което може да се измери, следователно предаването беше по-скоро теоретично хипотетично, но ми се стори достоверно - възможността да се прекосят времевите граници и пространството и мисълта???* да стигне доста по-напред във времето, отколкото се намира в момента и това изпраща някакъв сигнал до мозъка. Не е свръхестествено, научно е. Айнщайн е разработил подобни теории за изкривяване на времето и пространството.
Отделно не виждам смисъл човек да иска всичко да си обяснява. Има изключително много феномени, които дори са свръхестествени и т.н. и здравомислещите хора издишат от аргументи, за да се опитат да оборят някое чудо. (и в момента се изприщихте от тая дума, знам :lol: ). Но това е съвсем различна тема.
*а то не е точно мисъл.
valdesbg
11-15-2012, 19:10
Ш'се обадя щот ме спомена. Чудеса и необясними неща няма. Има необяснени. Всичко което съществува следва определен принцип на работа. Може да е невероятен, уникален, прецедентен, странен ама винаги го има. И следователно всяко едно нещо може да бъде изследвано, разбрано, обяснено, преподадено и научено. Обикновено в този ред. Дали конкретния индивид е способен на това е друга тема. Тва с пениса е неточно, щото вече можеш да си присадиш каквото ти хрумне по тялото. Пениси, цици, вагини, рога, копита, крила, люспи, косми. Пластичните хирурзи са магьосници.
Отделно звучиш все едно обясняваш своята религия на друговерец. Щом не си християнин не можеш да разбереш християнството. Примерно.
Но, Валдес, преди да имаш пенис не знаеш какво е да имаш пенис.
Всяко нещо може да се обясни сигурно с някое необикновено обяснение :)
brutaLxxbunny
11-15-2012, 19:15
а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения?
Разумът естествено.
б) Способни ли сме изобщо да вземем решение, да направим избор, без емоциите ни да го повлияят?
"Ние" дали сме способни, не знам. Аз - да.
в) Един човек от дискусията беше нарекъл емоциите субективни, а разума обективен. Съгласни ли сте?
Не. Нищо наше не е "обективно".
г) Вие кое използвате по-често, когато взимате решения?
Разумът, почти винаги.
д) Възможно ли е приятелство между човек воден от емоциите си и човек воден от разума си?
Приятелство - да, напълно. Виж, връзка ме съмнява да е възможна.
chushkopek
11-15-2012, 19:46
Екстази, съгласен, но не всичко е субективно.
FuckedUp
11-15-2012, 21:23
На valdesbg мнението също не е вЕрно и грам, защото интуицията често не е предшествана от никакъв опит и т.н.
И аз това си го приемам като аксиома - никой човек без интуиция не може да разбере какво е чувството да имаш интуиция. Човек без интуиция дори не знае какво точно е интуицията. Малко се получава все едно жена да знае какво е да има пенис. Няма как да го знае, защото няма пенис. Малко по-различното в този странен пример е, че тя поне знае какво представлява пениса, но няма идея какво е усещането да го имаш. Е, вие дори не знаете какво представлява интуицията, защото това е просто нещо необяснимо, но пък ще опитам:
Не съм съгласен с примера. Смисъл, не го отричам. Ето защо: "Не може да се отрече, че интуицията съществува. Всеки я "усеща" по различен начен. При мен няма "вътрешни гласчета". "
За мен интуицията не е "вътрешно гласче", "да слушаш сърцето си" и т.н. всичките клишета. Не съм разбрал под каква форма е, но ето точно тук:
Това "усещане" с какво име наричаш?
Т'ва го мислих доста време и нямаше как да дам логично обяснение как "усещам". Странно е и за т'ва изписах някакъв bullshit.
Интуиция означава мисли и предпочитания (вярвания), които идват на ум бързо и без много разсъждения.
Не е нещо, което можем да обясним логически.
Показателно е, че интуицията се свързва с дясното полукълбо на мозъка (естетическите способности, чувства usw.), а фактическият и математическият анализ са активност на левия дял (език, логика и т.н.)
Интуицията е процес, който бързо предлага възможен начин за действие. Не винаги правилен.
Надежността зависи от опита и познанията придобити в дадена област.
Силно интуитивните хора взимат бързо решения, но без да могат да дадат логична обосновка за тях. Техните решения обаче не се различават по точност от това на неинтуитивните хора.
Не може да се отрече, че интуицията съществува. Всеки я "усеща" по различен начен. При мен няма "вътрешни гласчета". А по- скоро изблици на необяснимо и внезапно силно желание да направя нещо по точно определен начин.
Спорът е глупав, защото при всеки е различно.
DisappointedDreamer
11-15-2012, 21:25
^Оплеска се с отговора ми, мой човек. Прибързваш. Прекалено категоричен и краен си. (блях, казва го човек, който е същия)
и не се карайте. радвам се, че темата ви подтикна да мислите :Д
Добре, що болдваш к'во е казала Екстази и какво аз?
За нея е това, за мен е другото, което мен ме навежда, че тя може би няма същата интуиция като моята, а аз моята си я приравнявам едва ли не до нещо магическо. Казвам "едва ли не", 'щото не я смятам за нещо магическо, но е толкова странно, когато вече знаеш нещо и остава само да ти се изпълни пред очите. И то независимо дали преди това рациото ти е отрекло това усещане, което си почувствал... Това особено предугаждане, предусещане, предсказване, ако щеш. Разбира се, всичко това на езика на емоцията, на чувството. Не е нещо магическо или извън теб, а в самия теб.
Много интересно...
Отделно за мен лично интуицията също е и "вътрешно гласче", понеже вътрешно ти се казва какво ще стане в рамките на вечерта (пирмер) и то взема наистина че става, без да има никакви видими признаци, от които да можем да твърдим, че съм предугадила мислено и т.н.
Поне при мен отсъства всякакво рацио в самата интуитивна представа. Даже рациото противоречи на всяка картина, която ми изникне в съзнанието и която в последствие просто се "сбъдва". ("Стана точно така, както си мислех" - каква заигравка с думата "мисля", а се има нещо съвсем друго предвид.; "Знаех, че така ще стане" - и то не за случай, в който е ясно, че бебето ще пипне горещия тиган и после ще се разплаче")
И, както вече казах, не се е случвало 1 или 2 пъти интуицията да познае дадена ситуация. Наистина не говорим за случайно съвпадение.
FuckedUp
11-15-2012, 23:59
^Оплеска се с отговора ми, мой човек. Прибързваш. Прекалено категоричен и краен си. (блях, казва го човек, който е същия)
и не се карайте. радвам се, че темата ви подтикна да мислите :Д
Не мога да го променя. Може би не бих, дори и да можех.
Добре, що болдваш к'во е казала Екстази и какво аз?
Щото смятам, че е права.
И, както вече казах, не се е случвало 1 или 2 пъти интуицията да познае дадена ситуация. Наистина не говорим за случайно съвпадение.
И к'во? Т'ва нищо не означава. Поне за мен.
Kaena Smith
11-16-2012, 06:21
а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения?
http://i47.tinypic.com/10hip93.jpg
valdesbg
11-16-2012, 07:22
Каена Смит, все се чудя защо имаш ръкоперка за аватар?
Kaena Smith
11-16-2012, 07:52
Каена Смит, все се чудя защо имаш ръкоперка за аватар?
Снимката ми харесва,както и видът.А и не изглежда лошо за аватар,като си помисля,че по едно време исках да си сложа :
http://1.bp.blogspot.com/_VNG1AovD8Wc/TUg6861DaiI/AAAAAAAAADk/nI2a2vmiH4s/s1600/Proteus-anguinus.jpg
за профилна ... :D
valdesbg
11-16-2012, 08:03
Протеят е сладуресто животинче. За повече експресивност обаче аксолотълът откровено заема челните позиции. Стига сме спамили темата на Магито. Ако има още нещо - ЛС.
Niakoitam
11-16-2012, 08:28
И аз смятам че интоицията същестува,но е по-скоро от необяснените още неща. Все пак никой не знае на какво сме способни ние и нашите мозъци. Въпреки че учените са успели да изучат всички други органи и човешкият геном на около 99% мозъкът като функционалност им е малко тъмна Индия. Тепърва са изучили само основните процеси в него и изчисляват че това знание е около 10% от цялото знание за мозъка и фунциите му.
Отделно по Дискавъри бях гледала научно обяснение за интуицията.. Вярно, че не е понятие, което може да се измери, следователно предаването беше по-скоро теоретично хипотетично, но ми се стори достоверно - възможността да се прекосят времевите граници и пространството и мисълта???* да стигне доста по-напред във времето, отколкото се намира в момента и това изпраща някакъв сигнал до мозъка. Не е свръхестествено, научно е. Айнщайн е разработил подобни теории за изкривяване на времето и пространството.
Отделно не виждам смисъл човек да иска всичко да си обяснява. Има изключително много феномени, които дори са свръхестествени и т.н. и здравомислещите хора издишат от аргументи, за да се опитат да оборят някое чудо. (и в момента се изприщихте от тая дума, знам :lol: ). Но това е съвсем различна тема.
Иначе това е доста интересно. Но пък от друга страна ми е доста любопитно как можеш да вярваш, че съзнанието ни може би има силата да напуска нашето време-пространство и да преминава в бъдещото такова, а да не допускаш, че всъщност действително може да съществуват пророческите сънища, които пак може да са си интоиция в подобен вариант. И то не само моментна интоиция както е в случая, а по-дълга по-образна,и доста по детайлна макар и често не директна,защото съзнанието не е заето с други дейности като оцеляването на идивида под всяка една форма в реалността например. :)
Ах, вечната тема на влюбения човек.
Толкова неща сте изписали, че направо се изнервих докато ги изчета, че и да ги разбера.
The point is, че влагаме твърде много енергия, за да различаваме разум и чувства. И това е енергия, която можем да си вложим в нещо по-полезно. В крайна сметка, когато успееш да се овладееш като личност, за теб няма разграничение между това дали те командва разума или те командват емоциите. Човек се научава да подчинява ума си на емоциите и емоциите на ума си. И това е, което високопарно наричаме "златна среда", макар това понятие да е непонятно за мен :)
Някойтам, вярвам в пророчески сънища.
Просто не съм сметнала за нужно да давам лични примери и подобни. Не е нужно да докажеш нещо на някого с лични примери, достатъчно е да се опиташ да обясниш принципа на действие.
FuckedUp
11-16-2012, 16:39
достатъчно е да се опиташ да обясниш принципа на действие.
Само дето е невъзможно.
Лейди, баш накрая ли намери да напишеш тва, дето искам да кажа? Цяла тема изчетох. Сега ще си позволя една парафраза на казаното от теб.
Обичам емоциите да си ги изяснявам през разума, а разумът ми пък винаги да е тласкан от тях.
А сега манджата:
Отправната ни точка е задоволеността - търсим положителните емоции. Първоначално търсим просто и директно задоволяване, подчиняваме се на първичните си желания и се съобразяваме само с тях. Сере ни се - серем, пикае ни се - пикаем. Тва сте го учили по психология в даскало. После има един механизъм за справяне с реалността, който е сравнително по-разумен/интелигентен. Той се появява, когато осъзнаем, че директният и кратък път към желанието може да се окаже задънена улица и механизмът служи да намира алтернативни пътища до крайната цел - задоволеност/щастие. Това също си го спомняте от училищния материал.
Защо ви ги припомням тези работи? Имаше разни размирици на предните страници, та от гореизписаното вадим следният извод. Емоциите винаги ще са движеща сила. Благодарение на емоциите имаме желания, благодарения на желанията впрягаме разума си във вземането на решения, а така получаваме, че емоцията е горивото на разума.
Това важи дори и в случая на конфликтни желания. Може да ти се пие вода и да ти се пикае. Докато пиеш вода обаче може да се напикаеш, което ще ти донесе нещастието да си переш гащите и да срамуваш, затова може да игнорираш голяма жажда за малка нужда. Слушайки разума си. Повечето хора, ако са много жадни, биха избрали първо да пият вода с усукани крака, пот по челото и яка постоянна контракция на сфинктерчето, пък чак тогава да заподскачат на един крак до ВеЦе-то и да се изпикаят в последния момент. Слушайки емоциите си. В крайна сметка все ни дърпа най-задоволителния вариант и отново крайната цел е споменатата по-горе.
Примерът е глупавичък, но освен че илюстрира конфликтните желания, илюстрира и елементът на воля. Волята или по-точно съзнателните усилия са неприятна емоция от която страним. Когато пресмятаме наум уравнението и претеглим всички положителни и отрицателни емоции, заедно с тази на усилията, просто накрая избираме най-положителният вариант. Подобен фактор на количеството усилия е наличието на риск да не получим това, което искаме, което също ни повлиява на избора.
Готови ли сте сега за същинската манджа? Досега обяснявах, че всичко попада в някакво наше мисловно уравнение на положителни и отрицателни чувства. Ако решението е положително (ще има повече положителни емоции) - действаме. Ако не е - не действаме. Първото лошо нещо е, че в главата ни се въртят по няколко такива уравнения за всеки възможен избор в дадена ситуация, за да изберем най-положителният. Второто лошо нещо е, че за да си ги смятаме тия уравнения в главата, трябва да можем да претеглим емоциите (да им дадем някакви псевдоскаларни стойности), за да ги сметнем, а човекът прави грешки. Третото лошо нещо е, че за да си направим сметките ни коства усилия, което ни връща на момента, че това е лоша емоция и затова можем да откажем да положим тези усилия, да не си изчислим като хората нещата и да вземем грешно за нас самите решение. Четвъртото лошо нещо е, че емоциите ни са променливи.
А сега, де, можем ли да кажем кви точно решения взимаме - емоционални, премислени? Затова ни е по-лесно да се обосновем в дадена ситуация, отколкото да вадим общи изводи за себе си и решенията ни.
Една интерпретация от третото лошо нещо по-горе: когато те мързи да прецениш кво точно искаш, а бързаш да вземеш решение, наум си си направил последно някаква съмнителна сметка и избираш да действаш според нея. Някои хора в такъв момент ще кажат, че са се вслушали във вътрешния си неясен глас или интуиция. Неясен е, защото си направил някое по-просто съображение, не си си доуточнил някои неща, не ти се влагат усилия да го правиш и точка по въпроса.
Много хора пък говорят за развитата им интуиция, която им е безкрайно точна и услужлива. Сега ще дискриминирам набързо хората, които вярват в ясновидство и безграничните възможности на мозъчетата ни, като им преместя пъничките на съседната маса да си обсъждат на свобода небивалици. С други думи, ще си ползвам горната дефиниция за интуиция, а именно - неизяснена/несъзнателна преценка. Хората сме предразположени към това да се фокусираме върху положителните неща касаещи характера ни, а от друга страна - върху случайности (все пак и хороскопите трябва да се измислят на някакъв принцип). Така като познаят нещо интуитивно няколко пъти, забравят случаите, в които не са познавали и си приписват "точната интуиция" като черта на личността им. От друга страна женските списания галят нежните души с митове, че слабият пол е по-силно интуитивен и това, звучащо много хубаво за повечето девойки, веднага им се внедрява в мирогледа. За капак са убедени, че най-добре познават себе си, така че щом те твърдят нещо за особата си, значи е вярно, откъдето прословутата интуиция остава неоспорена. Разбира се, в тяхната мини-вселена.
Нападнах тезите, които не ми изнасят, но ако искате да намерите нещо наистина умно по въпроса за вземане на решения - има си такъв дял в психологията, има и български учебници на темата, които са интересно четиво. В психология на човека/психология на личността има повече за емоциите, а в психоанализата има достатъчно за менталните динамики.
На разни хора им беше интересно как работи мозъка, та пак ще препоръчам речите на Jeff Hawkins за справка с модерните изследвания в областта.
И да не забравя да отговоря:
а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения?
И двете са задължителни.
б) Способнили сме изобщо да вземем решение, да направим избор без емоциите ни да го повлияат?
Не.
в) Един човек от дискусията беше нарекъл емоциите субективни, а разума обективен. Съгласни ли сте?
Тя човешката обективност си е обречена на субективност.
г) Вие кое използвате по-често, когато взимате решения?
И двете
д) Възможно ли е приятелство между човек воден от емоциите си и човек воден от разума си?
Не мисля, че това е основен фактор.
FuckedUp
11-16-2012, 17:33
Fuck yes.
Добре, що болдваш к'во е казала Екстази и какво аз?
За нея е това, за мен е другото, което мен ме навежда, че тя може би няма същата интуиция като моята, а аз моята си я приравнявам едва ли не до нещо магическо. Казвам "едва ли не", 'щото не я смятам за нещо магическо, но е толкова странно, когато вече знаеш нещо и остава само да ти се изпълни пред очите.
Интуицията се развива.
Не се раждаш с изострена интуиция.
Което значи, че тя зависи от опита, който си натрупал.
По- възрастните (опитните) хора вземат по- бързо решения, отговорите им идват на ум бързо, извършват действия без да се замислят.
Няма нищо свръхестествено. Натрупан опит ---> развита интуиция.
То и самата дума "интуиция" означава "to look inside", "to contemplate" - обмислям, планирам, размишлявам.
А не - "някакви вълшебни идеи падат от небето и аз съм специален, защото гласовете ми казват, че днес ще вали". Например.
Не възприемам нещата така, супер обикновено е, а аз не съм обикновена.
Отделно има хора, които просто нямат интуиция и дори не знаят какво е това нещо, а не са повече или по-малко опитни от другите хора.
Интуицията си е интуиция.
Може да отиваш на ново място - нямаш опит преди и още преди да си стигнал знаеш че ще стане нещо кофти и действително се случват неприятни неща в последствие, като това дори не е предварителна настройка, "самосбъдващо се пророчество" и т.н.
Нещо като една ситуация с гаЖито: знам, че празнува с техните 25 години от брака им. Не знам къде празнува, как и т.н. Предполагам, че ще е масивно тържество. Въпреки всичко през цялото време получавам "факсове", че е в Дивака, някъде около мен и т.н. Естествено, пренебрегвам всичко това, казвайки си, че това не може да е така. Рационализирам. По-късно се оказва, че наистина е бил в Дивака с техните на скромна вечеря само 3мата. Аз тогава също бях в Дивака само че с колеги. Не стана много ясно в едно и също заведение ли сме били, ама не намирам за никак случайно, че съм си мислела ("мислела" не е правилната дума де), че и той е някъде наоколо, в Дивака с техните и че вечеря и то наистина да е било така. Просто не е случайно.
Има свръхестесвени неща - вярвам в това. Безкрайно ме дразни вечното оборване и рационализиране на хора, които не вярват, просто защото не изпитват същите неща.
Накратко, интуицията е всяко усещане, което получа като възможна информация, но веднага отхвърлям. После ВИНАГИ се оказва, че не е трябвало да си заглушавам усещането с някакви мисли, рационализиране и т.н., а е трябвало да се доверя.
Доверя на вътрешното гласче - нищо че точно тази дума май яко ви дразни : D
Просто не е случайно.
Хич.. :D А примерите, в които си си мислила нещо, но не се е случвало? Това, че се отдаваш на фантазията, че той е там и караш това да те зареди с някакви емоции и да ти поражда любопитство, не означава, че има нещо свръхестествено. Както и всички други свръхестествени измислици. Това, че другите хора усещат неща, които и ти, но гледат по друг начин на тях, не означава, че не са ги усещали. Просто не споделят ентусиазма за нещо различно и напудрено.
Много хора пък говорят за развитата им интуиция, която им е безкрайно точна и услужлива. Сега ще дискриминирам набързо хората, които вярват в ясновидство и безграничните възможности на мозъчетата ни, като им преместя пъничките на съседната маса да си обсъждат на свобода небивалици. С други думи, ще си ползвам горната дефиниция за интуиция, а именно - неизяснена/несъзнателна преценка. Хората сме предразположени към това да се фокусираме върху положителните неща касаещи характера ни, а от друга страна - върху случайности (все пак и хороскопите трябва да се измислят на някакъв принцип). Така като познаят нещо интуитивно няколко пъти, забравят случаите, в които не са познавали и си приписват "точната интуиция" като черта на личността им. От друга страна женските списания галят нежните души с митове, че слабият пол е по-силно интуитивен и това, звучащо много хубаво за повечето девойки, веднага им се внедрява в мирогледа. За капак са убедени, че най-добре познават себе си, така че щом те твърдят нещо за особата си, значи е вярно, откъдето прословутата интуиция остава неоспорена. Разбира се, в тяхната мини-вселена.
А примерите, в които си си мислила нещо, но не се е случвало?
Ключовото е, че "мисля" не е правилната дума.
И когато съм си "мислила" (а се уговаряме, че интуиция и мисъл не са съвместими; не че си противоречат) нищо не съм грешала.
Постъпвам глупаво да се обяснявам, знам. Знам и че само хора с подобна интуиция биха ме разбрали и биха се съгласили с мен :>
Дори не става дума за наивна вяра в езотериката. Просто има неща, които не могат да се рационализират. Или ако се опиташ да го направиш, не предаваш точно същността им.
И не е нужно да си жена. Има и мъже суперинтуитивни. Аз си развивам телепатия с близките мъже до мен и прекалено често се случват странни неща, за да е случайно.
Не мисля че е и случайно някой на 500км от мен да усети, че не ми е добре и да ме пита на следващия ден от нищото вчера дали ми е имало нещо.
*Въздъхва*
Наистина знам, че няма смисъл да се обяснявам : (
Ти мислиш, че е въпрос на мини-вселена просто защото изобщо не познаваш това чувство.
Не е въпрос да се гордееш или хвалиш. Е, аз се чувствам горда, че винаги съм била много интуитивна и с вярна преценка в сравнение с обкръжението ми, но в случая се изтъквам минимално. А и както казах, прекалено често съм рационализирала "факсовете", не съм им обръщала внимание, не съм им вярвала, казвайки си: "Не може да е така" и измисляйки някакво по-логично обяснение, което после се е оборвало, та просто е кощунство да не си вярвам сега и оттук нататък.
В допълнение, поне при мен интуицията не е някаква константа - просто да си мисля нещо и то да става. Не е току-така. Рядко ще имам проблясък, но все едно е дошъл от някакво друго място, и кога ли не е бил верен... Не е някакво просто разсъждение и предикция въз основа на опит, размишления и елементарна логика, не е и нагласа.
valdesbg
11-16-2012, 18:47
Май Дъмбълдор е пропуснал да ти прати писмо и недоволстваш....
Хората са обикновени, космати, прости маймуни с пръчки, които се бият за банан. Разликата е че едни знаят как да си служат с пръчката, а други не знаят. Deal with it. Свръхестественото е птицечовка в Европа по времето на Великите Географски открития, кокосовия орех в света на ябълките, автомобила в света на впряговете.
Това.
Това, че се отдаваш на фантазията, че той е там и караш това да те зареди с някакви емоции и да ти поражда любопитство, не означава, че има нещо свръхестествено. Както и всички други свръхестествени измислици. Това, че другите хора усещат неща, които и ти, но гледат по друг начин на тях, не означава, че не са ги усещали. Просто не споделят ентусиазма за нещо различно и напудрено.
jghgh, не твърдя, че интуицията може да се обясни. Поне не и логически.
Но зависи от опита.
То ако не беше така, тогава нямаше да имаме нужда от опит. Щяхме да се раждаме със свръхинтуиция и да разчитаме на нея. А не е така.
Глупаво е да твърдиш, че интуицията никога няма да те подведе.
Ще се повторя с Чачо - това, че аз например не смятам интуицията за свръхестествено, магическо явление, не означава, че я нямам.
Не е това. Каква фантазия. Какво отдаване. Аз си избивам от главата това усещане, което в последствие се оказва вярно.
Много е лесно така - всичко е случайно, просто съвпадение. Като станат много съвпаденията как почваш да оправдаваш ситуациите?
Не мисля, че някой има суперинтуиция. При мен се появява рядко, но пък е вярна. Може опитът да има значение, но конкретния пример с Дивака не съм имала опит, че ще почувствам, че е в същото заведение и той ще се окаже в същото. Въпреки че бях настрояна, че е на мега пищно пранзненство по повод годишнината на родителите си, щото дни по-рано ми е обяснявал, че ще ходи "на празник", а не "просто ще вечеряме някъде". Тази ситуация как да я обвържа с опита? Имам и други такива.
Не че генерално не е обвързан с интуицията, но не винаги със сигурност.
А където каза за свръхинтуицията, то нямаше да е интересно да имаме свръх-, затова се появява от време на време и поне в моя случай не е част от всички други случаи, когато съм си мислила нещо, а особено усещане, по-различно от останалите. Което, както казах, често пренебрегвам, а не е трябвало.
edit: Помислих малко. Конкретно за случая с Дивака може би наистина сте прави. И все пак е странно точно тая мисъл да ми дойде наум - сми', че може да е в същото заведение на вечеря с техните. Като някаква далечна асоциация. Нз. :< Ще се опитам да помисля и над вашите гл. точки
Ще се опитам да помисля и над вашите гл. точки
Това рядко се среща във форума.
Адмирации.
FuckedUp
11-16-2012, 20:57
Не възприемам нещата така, супер обикновено е, а аз не съм обикновена.
Трябваше да го кажеш още от началото.
Иска да не е. Всички сме обикновени.
Омг, Конвикт ;D Най-добрият анализатор.
И да не бях започнала с това мнението си ми остава, че интуицията не е просто някаква "мисъл", "отгатване" и т.н.
Ето, и Пантерата вярва в нея, въпреки че не се е нарекла по-специална в темата :>
Mitizaro
11-16-2012, 21:24
От доста медитация и бойни спортове осъзнах след дълго време, че не можеш да си мастурбираш в главата за тези неща.
Анализ за не-аналитични неща е пълна тъпня.
Докато ПРАВИМ тези неща ги осъзнаваме според мен... но това не значи, че ги мислим в главите си, а, че по-скоро сме точно извън тях.
Ще цитирам един идиот от преди време... "Когато се опитваш да избереш между две хубави неща, верният отговор най-вероятно е: 'И двете' ".
Capish? :)
Нищо не съм анализирал. Това е твърдение. Прав до доказване на противното.
Не възприемам нещата така, супер обикновено е, а аз не съм обикновена.
Тази част ме заинтригува само. Останалото не е било достатъчно интересно, за да довърша четенето. Защо искаш да не си обикновена? Или защо смяташ, че не си обикновена?
П.С. Докато мислиш с устройство, работещо по същия начин като моето, то и аз мога да мисля като теб. И ти можеш да мислиш като мен.
Mitizaro
11-16-2012, 21:46
Нищо не съм анализирал. Това е твърдение. Прав до доказване на противното.
Не възприемам нещата така, супер обикновено е, а аз не съм обикновена.
Тази част ме заинтригува само. Останалото не е било достатъчно интересно, за да довърша четенето. Защо искаш да не си обикновена? Или защо смяташ, че не си обикновена?
П.С. Докато мислиш с устройство, работещо по същия начин като моето, то и аз мога да мисля като теб. И ти можеш да мислиш като мен.
Спортуваш ли? :)
Niakoitam
11-17-2012, 08:07
Някойтам, вярвам в пророчески сънища.
Просто не съм сметнала за нужно да давам лични примери и подобни. Не е нужно да докажеш нещо на някого с лични примери, достатъчно е да се опиташ да обясниш принципа на действие.
Ами просто бях започнал да оставам с впечатлението, че не вярваш в тях.:)
Иначе аз лично си спомням 4 мои,който успях да ги свържа аз или други адски много с реалността.Единият е от 2008 и се доближаваше до инцидент от национален мащаб,който бе ознаменуван с национален траур,но мен пряко не ме касаеше.В реалността това подобно нещо стана около дни до седмица, от когато бях сънувал тези неща.
Вторият,който ми направи впечатление беше тази година.Стана на следващият ден на 100% по същият начин.
Третият беше тази година и стана на следващият ден като ситуацията беше малко по-различна,но идентична.
Четвъртият го сънувах на 1ви ноеври тази година и реших на база на другите, че до една седмица ще се случи.На 5ти ноеврни бях меко казано изумен.
Иначе може би ще е готино и колективното неосъзнато да е истина и мозъците ни да могат да се "връзват" като в мрежа.
Та за много рационално мислещите да разкажа съня ми от 1ви ноеври.Ще го съкратя колкото се може.
Та бях на Централна гара с двамата ми братовчеди и брат ми. По едно време се разделихме и аз и по-малкият ми братовчед тръгнахме на едно място, а по-големият ми братовчед и брат ми на друго. Братовчед ми ми каза, че е видял, че са махнали това бялото където е като шатра отгоре,където го сложиха по времето на Софиански.Каза ми или проимах усещането, че на негово място са сложили черно,което някакси в съзнанието ми изгледаше като траурно черно.Все едно нещо лошо ще се случи.Това е само част от съня,което забелязах.Имах на базата на другите подобни такива сънища усещането, че това ще трябва да стане в близката седмица и като че ли го очаквах.
И на 5ти ноември с баща ми се наложи да ходим на София и да минем оттам.Имах си нещо напредвид и мислех като минем отдолу да съм много внимателен.Е, не се наложи.Втрещих се,разтреперих се и не знаех на кой свят се намирам известно време като видях, че тези неща дето стърчат нагоре вече ги няма.А през цялото време с поглед търсих точно това.Даже си помислих да не е игра на съзнанието ми.Всичко беше оградено,улиците затворени и имаше кран.Махаха го за безопастност.Бяха започнали от миналият ден, а аз нито бях чул, нито по новините бяха съобщили.Стреснах се да няма жертви там.На другият ден чак проверих и видях, че го махат за безопастност.Другото нещо, на което обърнах внимание по-късно, че може и да не е само съвпадение.Точно на същият ден 5ти ноември съобщиха, че е починал патриарх Максим. На 9ти имаше ден на национален траур.Та нищо чудно и това да е било траурно черното дето ми се стори в съня, Но пък рационалистите сега веднага ще кажат, че е просто само съвпадение и си втълпявам.Ама не е само това,защото има и други. А в случайностите колкото повече време минава от живота ми толкова по-малко започвам да вярвам.По-скоро всичко си е с някаква цел.Но пък случайността от друга страна е най-добрият довод на рационалистите,защото няма нужда от доказване все пак :)
DisappointedDreamer
11-17-2012, 08:58
^Абе, това изобщо не ми звучи като нещо ех необяснимо или свръхестествено. И аз съм имала няколко сънища, които се сбъднаха в РЛ, но не го отдавам на интуиция, свръхестествени булшити и т.н. По този въпрос бях изказала мнението си по-напред в темата, а Екстази и Чачо перфектно го доразвиха.
Niakoitam
11-17-2012, 16:37
^Абе, това изобщо не ми звучи като нещо ех необяснимо или свръхестествено. И аз съм имала няколко сънища, които се сбъднаха в РЛ, но не го отдавам на интуиция, свръхестествени булшити и т.н. По този въпрос бях изказала мнението си по-напред в темата, а Екстази и Чачо перфектно го доразвиха.
Обясни го пак ако желаеш.:) Аз цялата тема прочетох и по-различно обяснение от разни от сорта на това е напълно случайно, в което както казах все по-малко започвам да вярвам не видях.Иначе сигурно е обяснимо и несвръхестесвено,но не и за сегашните ни знания, а за някои бъдещи :)