sleepless123
11-15-2012, 19:27
Здравейте хора, имам наистина нужда от съвет. Разбира се, става въпрос за тийнейджърската любов, която принципно не ми влияе, но този път е изключение. Сега ще ви представя историята, която толкова много ме тормози.
Случи се преди няколко месеца. Запознахме се с едно момче, което супер много хлътна по мен. Наистина много. Започнахме да излизаме, станахме приятели и хубаво си прекарвахме. Нямаше смелост да ме целуне, което беше ужасно сладко, а той не е от срамежливите, никак даже. Та аз бях тази, която направи тази крачка и се случиха нещата между нас. Бяхме заедно определено време, но аз много пътувах. Това е просто моята природа, която не мога да загърбя. Започнахме да се изнервяме от това, карахме се по телефона за глупости и се стигна до там, че той свикна да бъде без мен, може би. Когато се прибирах, само заради него, излизахме с приятелите му. Нямах против, но истината беше, че просто не исках да го правя на въпрос. Все пак не бях за много време в града, а исках да го видя. Чувствах се гузно за това и започнах много да му угаждам, на което той по принцип беше свикнал и не му беше интересно вече.
Прибирайки се от поредното пътуване, реших, че трябва да поговорим за отношенията ни, защото наистина ми беше дошло до гуша от дребните пререкания, които ме подтискаха. Скарахме се ужасно много, защото той не искаше да говори по темата и други неща, и в яда си му казах, че връзката ни приключва. Разбира се, след това се опитах да се поправя, звънях му, той не ми вдигаше и в последствие започнах да контактувам с негов приятел, за да разбера как е. Бях уязвима, както и той в този момент, и така се случи, че влязохме в едно подобие на връзка. Тогава другото момче ни видя заедно и ужасно много го нарани това нещо, дори повече от всичко друго.
Започна новият сезон и тъй като ходим на едно и също място се виждахме почти всеки ден. Отношенията ми с неговия приятел вече се бяха разпаднали, поради други причини, а това, че момчето ме отбягваше, дори не искаше да ме поглежда, ме беше съсипало. С времето нещата станаха по-добре, оправихме си отношенията, започнахме да си говорим и така нататък. Бяхме се преудолели уж един друг, но едната вечер прекалих малко с алкохола и му се обадих. Поговорихме за много неща и в състоянието си го попитах дали му липсвам понякога. Той потвърди. На следващата вечер ми писа, за да се видим на другия ден, но само за секс, а нашият определено се получаваше уникален. Поддадох се на моментните чувства и без да се усетя на следващия ден пак поех по познатия път към тях. Прекарахме 1-2 часа заедно, но определено беше незабравимо. Когато се видяхме, сякаш нищо не се бе случило. Не се бяхме целували, не се бяхме докосвали, не сме били заедно. А го усетих колко много искашеда бъде с мен.
Наистина ми писна да бъда тъжна заради него, а не знам как да осъществя контакт. Дори и заради няколко часа да прекараме заедно бих била доволна. Искам да има нещо между нас, а не знам как да подходя. Идеи ?
Случи се преди няколко месеца. Запознахме се с едно момче, което супер много хлътна по мен. Наистина много. Започнахме да излизаме, станахме приятели и хубаво си прекарвахме. Нямаше смелост да ме целуне, което беше ужасно сладко, а той не е от срамежливите, никак даже. Та аз бях тази, която направи тази крачка и се случиха нещата между нас. Бяхме заедно определено време, но аз много пътувах. Това е просто моята природа, която не мога да загърбя. Започнахме да се изнервяме от това, карахме се по телефона за глупости и се стигна до там, че той свикна да бъде без мен, може би. Когато се прибирах, само заради него, излизахме с приятелите му. Нямах против, но истината беше, че просто не исках да го правя на въпрос. Все пак не бях за много време в града, а исках да го видя. Чувствах се гузно за това и започнах много да му угаждам, на което той по принцип беше свикнал и не му беше интересно вече.
Прибирайки се от поредното пътуване, реших, че трябва да поговорим за отношенията ни, защото наистина ми беше дошло до гуша от дребните пререкания, които ме подтискаха. Скарахме се ужасно много, защото той не искаше да говори по темата и други неща, и в яда си му казах, че връзката ни приключва. Разбира се, след това се опитах да се поправя, звънях му, той не ми вдигаше и в последствие започнах да контактувам с негов приятел, за да разбера как е. Бях уязвима, както и той в този момент, и така се случи, че влязохме в едно подобие на връзка. Тогава другото момче ни видя заедно и ужасно много го нарани това нещо, дори повече от всичко друго.
Започна новият сезон и тъй като ходим на едно и също място се виждахме почти всеки ден. Отношенията ми с неговия приятел вече се бяха разпаднали, поради други причини, а това, че момчето ме отбягваше, дори не искаше да ме поглежда, ме беше съсипало. С времето нещата станаха по-добре, оправихме си отношенията, започнахме да си говорим и така нататък. Бяхме се преудолели уж един друг, но едната вечер прекалих малко с алкохола и му се обадих. Поговорихме за много неща и в състоянието си го попитах дали му липсвам понякога. Той потвърди. На следващата вечер ми писа, за да се видим на другия ден, но само за секс, а нашият определено се получаваше уникален. Поддадох се на моментните чувства и без да се усетя на следващия ден пак поех по познатия път към тях. Прекарахме 1-2 часа заедно, но определено беше незабравимо. Когато се видяхме, сякаш нищо не се бе случило. Не се бяхме целували, не се бяхме докосвали, не сме били заедно. А го усетих колко много искашеда бъде с мен.
Наистина ми писна да бъда тъжна заради него, а не знам как да осъществя контакт. Дори и заради няколко часа да прекараме заедно бих била доволна. Искам да има нещо между нас, а не знам как да подходя. Идеи ?