View Full Version : Някой може ли да ми помогне с един превод по английски?
awesomesheepy
11-17-2012, 11:15
http://www.escapeartist.com/efam12/Live_Aboard.html
ще съм много благодарна. :(
Винаги съм обичала водата. Най-ранният дом, който съм имала беше на малко място до морето и имаше гледка към водата от моята стая, звукът на разбиващите се в брега вълни ме приспиваха като дете. Живях на много места оттогава, повечето, заобиколени от суша, и никое от тях не ми предлагаше спокойствието, което откривах край морето.
В живота има множество промени. Някои от тях са големи, други са малки. Но обикновено тези, от които се страхуваме най-много, тези изпълнени със страх и колебание се отразяват най-много. И такава промяна направих при себе си преди 2 години-преместих живота си от земя на кораб.
Когато търсех първият си дом през 1994, веднага ми мина мисълта да си купя лодка. Цените бяха астрономически, тук на Лонг Айлънд и ''някой ден'' се превърна в единствената ми възможност. Настаних се в къща на няколко мили от водата и заживях там щастливо за няколко години. Междувременно задоволявах ненаситната си любов към океана, пътувайки до Карибите по няколко пъти в годината.
На брега
Решението да се преместя да живея на кораб дойде преди повече от година. Първоначалният ми план беше да работя усърдно за следващите 10 и повече години, да спестя максимално много пари и след това да зарежа всичко и да се преместя на остров Сен Мартен, намиращ се в североизточната част на Карибите (имам дълга история там, но това е друга история). Реших, че ще купя къща, ще я дам под наем за туристи, за да ми е по-лесно да се разплащам докато съм тук и работя и след това да ипотекирам празната къща, да живея от спестяванията си и да работя само това, което ми харесва.
Дом,сладък дом.
Обсебих се от този план, разработвайки детайлите отново и отново. Гледах за къщи в различни места, проверявах често колко ще ми струва да живея там и т.н., опитвайки се да избера най-доброто решение. Няколко месеца по-късно островът беше ударен от пореден унищожителен ураган, който направи ужасни щети, непоправими за години. Хотели и бизнеси бяха затворени, круизни кораби спряха да работят за почти година. Приятелите ми, които бяха там бяха напълно отчаяни, домовете им бяха разрушени, бизнесът им беше непоправимо повреден, а застрахователните компании ударени с такива финансови претенции, че не можаха да изплатят всичките. Това ме изплаши до смърт. Какво би било станало, ако имах къща там? С голяма ипотека? Ако беше разрушена, колко бързо застрахователните компании щяха да платят на американски отсъстващ собственик? Сигурна съм, че щяха да се погрижат за техните хора първо. А ако имах достатъчно късмет и нямаше никакви щети, нямаше да има никакви туристи, които да наемат мястото за дълго време напред.
Така че се нуждаех да подновя плана си за бягство още веднъж. Няколко месеца по-късно пак съм на островите, Антигуа, мисля, на летището чакам полета си. Чета като луда и почти съм свършила с последните книги, които бях донесла със себе си, така че отивам да разглеждам за сувенири. Не мога да намеря нищо повече от вестник. На излизане виждам малка купчина книги в ъгъла. Три издания на една и съща книга, тъжна и прашна. На този етап бих била склонна да чета и етикетите на козметиката си, така че взимам една и отивам към самолета. След като излитаме я отварям. Казва се "Домът е там,където е лодката" и е написана от жена, няколко години по-рано, разказваща историята на 12-годишното си околосветско пътешествие с приятеля й и малък, домашно направен катамаран.
Картината , която тя описва е прекрасна. Била е във всички райони, от места, които са посетили и хората, с които са се запознали до това как е прала и как са хващали дъждовна вода в морето. Мозъкът ми бе залят от идеи докато кацнахме на летище "Кенеди". Бях направила около милион бележки в полетата.
Влизаме в план Б-купувам си лодка и обикалям островите, вместо да стоя на едно място. Мога да я купя и да я оставя там, да прекарвам ваканциите на лодката, обикаляйки, докато стане време за окончателно бягство и отплаване към залеза.Преди да прочета тази книга не бях много наясно, че много хора са обикаляли света на малки лодки, мислех си че е нещо подходящо за едноседмична екскурзия или за милионери на яхта, на които им е скучно и са преситени от обикаляне на света със стил. Започнах да проучвам и да поглъщам всеки бит информация за свободни лодки, това кое как се прави, да чета истории в интернет за хора, които всъщност живеят по този начин. И един ден, както си мислех понякога, ми дойде на ум крайният план.
Защо да не дам под наем къщата, в която живеех, да си купя лодка и да живея на на нея тук, в Ню Йорк, докато успея най-накрая да избягам?Започнах търсенето си и след няколко месеца си купих лодка, намерих си място на кея и дадох къщата си под наем на приятели, 4 необвързани мъже, с които живеех в лятна къща. До този момент бях изпълнена само с вълнение. Мечти за спокоен, простичък живот изпълваха главата ми.
И тогава се появи страхът. Една сутрин се събудих с отрезвяваща мисъл. Ами ако не ми хареса? Като хлебарките, ужасните мисли не живееха сами. А моите определено имаха голямо семейство. Как щях да живея в толкова малко пространство? Ще се чувствам ли клаустрофобично, живеейки в място, малко по-голямо от гараж за една кола? Ами нещата ми? Неща, трупани 30 години, тези неща, които до преди няколко дни исках да изхвърля изведнъж станаха важни за мен. Като малко дете ги взимах едно по едно и ги носех из къщата, не искайки да ги оставя настрани от страх, че някой ще ми ги вземе.
Това продължи няколко седмици. Ходех напред и назад, настроението ми се менеше от вълнение до страх, докато просто не издържах повече. Закрепих новата си мантра в подсъзнанието ми, повтаряйки отново и отново това, докато беше вече там-"ВИНАГИ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕМЕСТИШ ОБРАТНО".
Като почнах да опаковам странно нещо се случи. Нищо от нещата ми не изглеждаше важно. Преглеждах всяко нещо, поставено в кутията и лесно направих разликата между необходимо и излишно. В крайна сметка се преместих на борда с около 1/3 от това ,което притежавах. Няколко неща като семейни снимки бяха сложени на тавана в къщата и след много гаражни разпродажби, направени подаръци и пътувания до бордюра, бях доволна че запазих само това, което истински желаех.
Друго нещо , което обмислях беше къде да сложа нещата ,които не бяха за лодката. Има широк избор на места за съхранение, които могат да задоволят нуждите на всеки. Много хора, които пътуват много обикновено избират шкафове за самостоятелно съхранение, където да държат големи , ценни притежания.
Това е живот, който не бих заменила за нищо в света.
Започнах новият си живот на борда към края на лятото. Мястото , което намерих е малка корабостроителница, 40-местна, с уютно чувство, за разлика от повечето лъскави яхтени пристанища. Собственикът (който назовавах като водният хазяин) живее там и се грижи за нас като семейство. Има 10 от нас, които живеят тук целогодишно, разделени в 7 лодки. Малкото ни общество е чудесно. Някой винаги ще ти подаде ръка , ако имаш нужда. Винаги има някакви събирания, пикник през лятото или на палубата на някого през зимата.
За няколкото години, в които живях тук, никога не съм заключвала вратата на лодката (дори не знам къде е ключа ми). За мен това е невероятно. През всичките години на суша не можех да си легна без да проверя вратите и прозорците и да се уверя, че алармата е включена.
Летата тук са изпълнени с дейност. Мястото се изпълва със сезонни моряци, приятели които виждаме само за няколко месеца. Прекарваме уикендите си в залива или пътуваме до Огненият Остров , който веднага отмива утаилият се седмичен стрес. Започваме деня си с чаша кафе на палубата, хранейки патките и лебедите , които се събират шумно по брега. Това е разликата с началото на деня на работа.
До есента останалите лодки са извадени от водата и това ни оставя спокойствието ,което носи зимата. Тези месеци имат свой собствен чар, момент на тишина и уединеност, уютност и топлина в кабините ни. Най-красивото време за мен е през зимния сезон.Единственото нещо , което разваля пълната белота, прекъсващо тишината, са патиците, които са останали , сгушени в малки групи, квакащи със странни звуци.
Гледайки назад съм изумена колко много този живот ме е променил. Лодката стана мой пашкул, предпазващ ме от времето и стреса на живота в Ню Йорк. Възвърнах притежанията си наполовина, изхвърляйки нещата, които вече нямат стойност в живота ми. Гардеробът ми се състои от неща , които наистина нося. Нямам желание или място за ново модерно устройство, рядко използван уред или дрънкулки, хващащи прах. Сега ще намерите малка колекция от неща,които съм си купувала по време на пътуванията ми, всяко едно имащо специално значение. Типичният американски консумеризъм бързо премина в минало нещо за мен.
Моето свободно време също го прекарвам по друг начин. Тишината стана нещо, за което мечтая. Телевизорът ми вече не издава фонов шум, програмите изглеждат изкуствени и глупави, сравнени с природата , която ме заобикаля. Вечерите ми прекарвам четейки или слушайки музика. Тишината ми дава време да мисля, да планирам, да се уча и да мечтая. Придобих и невероятно количество на самодостатъчност. Лодката изисква различен начин на поддръжка от къщата. Никога не съм чувала за къща, потънала от занемаряване, но лодката изисква редовни проверки за износване.Неизбежно нещата се влошават доста по-бързо в солена среда и с всеки нов ремонт ставам все по-умела.
Научих се как да поправям маркучи, да сменям горивното масло, да инсталирам нови помни, да пренавивам електрическите системи и множество други умения.
Научих се на търпение, да приемам нещата , когато се объркват и да съумявам да се справям с предизвикателствата ,които идват на пътя ми и на които бих могла да се смея по-късно. Тези новооткрити умения се разпространиха във всяка зона на живота ми.
Всичко на всичко, този живот не бих заменила за нищо на света. За следващите няколко години докато стане време да
отплавам на ново пристанище очаквам с нетърпение всеки ден на пристанището. Когато този ден дойде, знам че ще бъде много по-малко плашещо, защото вече имам този опит.
//днеска нещо бях в настроение..
LoupGarrou
11-17-2012, 17:05
^ Да ти имам и настроението :D !
awesomesheepy
11-17-2012, 17:31
Златна си. Благодаря ти много:)
^ Да ти имам и настроението :D !
:D
скуката води до странни настроения
и , моля