View Full Version : лкйнсдфйивнхиеутфрт
ShtrudeL
11-19-2012, 22:41
Ако форума не ми беше скъп по една или друга причина, бих си казала, че е супер пропаднало и слабохарактерно да се оплакваш в него, което не е далеч от истината, но гледам на него по един по-символичен начин.
Аз нямам любовен проблем. Няма да разказвам любовни истории. Сигурно дори ще съжалявам за тази си тема, написана в момент на... и аз не знам на какво.. Моя проблем съм самата аз. Аз съм наивна, ревнива, ужасно мнителна, недоверчива, трудно допускаща някой до себе си и.. обичаща. Обичам всичко това, но ме съсипва. Обичам го, защото ако не бях наивна и не вярвах в многото красиви неща, в които вярвам, щях да съм двойно по-тъжна. Но ето, че има моменти, в които осъзнавам тази си наивност и това осъзнаване задейства мнителността, недоверието, загубата на всякаква вяра, романтичност и се сгромолясвам на земята. И не ме плаши самото падане, а това, че един ден след толкова много падения няма да мога да се върна горе и ще се превърна в човек, който не вярва в нищо. Който няма да изпитва нужда да бъде обичан, да обича, да се грижи за някого, или да живее за нещо друго, освен себе си. Искам да обичам и да вярвам наивно, че един човек може да е с друг човек до края на живота си, без да се нуждае от друг. Искам да обичам и да ме обичат равномерно.
Не знам защо, но не мога да гледам на себе си като на жена. Не мога да гледам и на всеки човек от мъжки пол до мен като на мъж, дори и най-големия мъжкар да е. Виждам нещата така: Двама души, вечно на 15 по душа, които вървят винаги за ръка на всякъде, които се хранят взаимно и 'твоята купичка е моя и обратното', които са влюбени един в друг (нещо много важно.. толкова важно, че може да се каже, че е на челна позиция), които се държат И като приятели, в моментите, в които не правят секс и не се докосват с езици. Които са си достатъчни и 'сами сред хора'. Имам отчаяна нужда от всепоглъщаща любов, а имам чувството, че само аз съм си с тази нагласа и винаги ще съм си. Защото всеки казва, как иска 'нещо по-улегнало и зряло', а за мен това е скучно и ме ограничава. Защото под това, разбирам взаимоотношения, които се градят на 'целувката, когато няма хора, или която не присъства, когато има, защото е детинско'. Които се градят на това да седиш до любимото си същество и да не го награбиш, за да спазваш етиката на голям човек. И т.н. други примери, които ме карат да агонизирам и не си представям как бих се вписала в тях след години, като аз изпитвам огромна нужда да съм във всякаква близост до човека, който е до мен. Винаги. Във всичко. Не искам да се отказвам от нито един мил жест и няма да го направя и това ме натъжава още повече. Сега съм на 20 и не искам да си представям какво би било след 10 години. Не съм виждала никоя сериозна двойка, които се държат като 'мъж и жена', да се целуват, гушкат и да са си близки по някакъв начин. И единствения им мил жест, остава секса. Но такъв секс не е достатъчен. Сега ще кажете, че това не значи, че не се обичат. Ами хубаво. Но аз ако обичам да рисувам, не стоя до четките и боичките си, просто за да ги гледам. Не знам защо пиша това. Може би защото ми липсва нещо, или просто исках да го опиша някак...
Сигурно няма да пиша в тая тема и ще се дразня на повечето отговори, за това благодаря за вниманието и лека вечер.
http://www.youtube.com/watch?v=HPe2rcd-U3E
ForzaFelipe
11-19-2012, 23:05
Не заслужаваш да се чувстваш така...ти си едно страхотно момиче,с което ако бяхме в един град бих се запознал с огромно удоволствие.Колкото пъти съм ти чел коментарите,винаги съм намирал и мой думи в тях,особено в това че търсиш да обичаш,а не да те обичат.Не мога да ти кажа какво може да направиш,че да промениш това,да задоволиш си тази жажда за любов,отвратителна е,знам го....просто чакаш,чакаш да видиш човек който да те "нахрани" психически :) Просто се усмихни на живота и рано или късно и той ще ти се усмихне,няма къде да избяга :)
FuckedUp
11-20-2012, 01:59
Обичам го, защото ако не бях наивна и не вярвах в многото красиви неща, в които вярвам, щях да съм двойно по-тъжна.
"Защо е нужно да има "красиви неща" за да бъдеш щастлив?", е това, което искам да питам, но.. Защо ти е да се самозалъгваш, буквално, като сляпо вярваш в "някакви" нереални розови неща? Това не води до нищо добро, защото е само въпрос на време реалността да ти шибне един шамар. Не мислиш ли?
Но ето, че има моменти, в които осъзнавам тази си наивност и това осъзнаване задейства мнителността, недоверието, загубата на всякаква вяра, романтичност и се сгромолясвам на земята. И не ме плаши самото падане, а това, че един ден след толкова много падения няма да мога да се върна горе и ще се превърна в човек, който не вярва в нищо.
И това е лошо, защото..? Искам просто да ми отговориш на въпроса: Why is faith good?
Който няма да изпитва нужда да бъде обичан, да обича, да се грижи за някого, или да живее за нещо друго, освен себе си.
Колкото по-рано се научиш да живееш за себе си, толкова по-добре. Хората са шибани боклуци. Защо толкова много копнееш за неща като.. тези? Живееш за нещо като обичта ли? Малко ми става непонятно.
Искам да обичам и да вярвам наивно, че един човек може да е с друг човек до края на живота си, без да се нуждае от друг.
Възможно? Разбира се.
Често ли се среща? 1/1 000 000.
Честно казано, дори не го вярвам. Хората си писват, както и да го погледнеш.
Искам да обичам и да ме обичат равномерно.
Not possible, поради ред причини. Една от които - Хората се егоисти.
Нещата не работят така.
Не знам защо, но не мога да гледам на себе си като на жена. Не мога да гледам и на всеки човек от мъжки пол до мен като на мъж, дори и най-големия мъжкар да е. Виждам нещата така: Двама души, вечно на 15 по душа, които вървят винаги за ръка на всякъде, които се хранят взаимно и 'твоята купичка е моя и обратното', които са влюбени един в друг (нещо много важно.. толкова важно, че може да се каже, че е на челна позиция), които се държат И като приятели, в моментите, в които не правят секс и не се докосват с езици.
Не звучи толкова непостижимо, колкото наистина е. Не бих казал, че е лигаво, въпреки че адски много ми се иска, но звучи като голям филм. Неосъществим филм. Знам ли? Може и да го осъществиш с голяма доза късмет.
Които са си достатъчни и 'сами сред хора'. Имам отчаяна нужда от всепоглъщаща любов, а имам чувството, че само аз съм си с тази нагласа и винаги ще съм си.
Кофти тръпка.
Защото всеки казва, как иска 'нещо по-улегнало и зряло', а за мен това е скучно и ме ограничава. Защото под това, разбирам взаимоотношения, които се градят на 'целувката, когато няма хора, или която не присъства, когато има, защото е детинско'. Които се градят на това да седиш до любимото си същество и да не го награбиш, за да спазваш етиката на голям човек.
И т.н. други примери, които ме карат да агонизирам и не си представям как бих се вписала в тях след години, като аз изпитвам огромна нужда да съм във всякаква близост до човека, който е до мен. Винаги. Във всичко. Не искам да се отказвам от нито един мил жест и няма да го направя и това ме натъжава още повече. Сега съм на 20 и не искам да си представям какво би било след 10 години. Не съм виждала никоя сериозна двойка, които се държат като 'мъж и жена', да се целуват, гушкат и да са си близки по някакъв начин. И единствения им мил жест, остава секса. Но такъв секс не е достатъчен. Сега ще кажете, че това не значи, че не се обичат. Ами хубаво. Но аз ако обичам да рисувам, не стоя до четките и боичките си, просто за да ги гледам. Не знам защо пиша това.
Може би защото ми липсва нещо, или просто исках да го опиша някак...
Липсва ти и ще ти липсва още дълго време, според мен.
Сигурно няма да пиша в тая тема и ще се дразня на повечето отговори, за това благодаря за вниманието и лека вечер.
Пиши, въпреки че, колкото и да се обясняваш за мирогледа ти.. бих ти препоръчал да се откажеш от него, ама е само лесно на думи.
http://www.youtube.com/watch?v=HPe2rcd-U3E
Tъжното е, че си на цели 20 години. Честно казано, не бих искал никоя 20 годишна жена да мисли като тебе. Някак си, не ми се струва правилно. Друга е темата кое е правилно и кое - не.
Да си наивна е доста... как да го кажа.. кофти? Не съм сигурен от къде точно произлиза наивността, обаче не ми харесва. Защо ти е? Такъв си се ражда човек, или какво? Разбирам да си наивно дете на 8г. , ама ти си на 20 (ех, пак трябва да вкарам възрастта).
Единственото, което, може би, ми харесва е, че не си материалистка.
Хората ще те тъпчат точно заради това - "Аз съм обичаща. Искам човече, което да обичам с цялото си сърце." или нещо от сорта. Слабост, която, меко казано, ще ти ебе майката.
Нямам си друга работа.
Това за възрастните и изразяването на чувствата не е така. Кой ще ти казва как трябва и нетрябва да се държиш с полоивнката си? Защо мислиш че само на 15 тодини, може да правите тези неща? Защо казваш, че са забранени за възрастните.
Всяка сутрин като пътувам на работа, две спирки преди метрото every day на една и съща спирка се качва една двойка. Изглеждат на по 28-30 години. И веднага щом се качат в автобуса се гушват и почват да се целуват. Ама се целуват като невидели. Първите няколко пъти, хората ги гледаха странно, имаше коментари от рода на - "абе тия цяла вечер какво правят, не се ли задоволяват" и прочие. Ама вече им свикнаха. Та хората си чувстват че имат нужда от това и си го правят. Не им пука кой какво ще каже.
Обществото поставя граници. В случай че толкова много те вълнува какво мисли обществото - ще ти е трудно. Ако ли не - не виждам от какво се притесняваш. И аз съм мислил много по тая тема. Но животът ти е тук и сега, ако го прекарваш в мисли кое е правилно или неправилно, да се притесняваш за минали или неслучили се неща ще го изпуснеш. Живей, радвай се, прави каквото ти харесва и не се вкарвай в някакви сложни главоблъсканици.
Често, даже доста често когато хората казват обичам те, го мислят. И да наистина остават за цял живот заедно. Просто трябва да намериш сродната си душа, човека който най - много ти пасва. Тогава тези въпроси които си задаваш вече губят смисъл.
Като казах работа... пф трябва да зачезвам лек ден на всички.
ShtrudeL
11-20-2012, 06:10
На този етап изпитвам нещо прекрасно, но знам, че мога още много повече. Много. Не се оплаквам, казах, че няма да разказвам любовни драми.. На мен не ми липсва човек, липсва ми чувство. Но както и да е.. Не искам да преживявам вчерашното си такова.
Violenza
11-20-2012, 07:19
На 20 години да ми обясняваш за човечета и сърчица, вместо да се вземеш в ръце и да започнеш да мислиш за бъдещето си... Чувствата далеч не са единственото нещо, с което ще трябва да се справяш в тоя живот. И не можеш вечно да се оправдаваш с това какво сърчиценценценто ти иска. Като дойде времето, в което ще трябва да се оправяш сама, тогава какво ще правиш?
Не съм виждала никоя сериозна двойка, които се държат като 'мъж и жена', да се целуват, гушкат и да са си близки по някакъв начин. И единствения им мил жест, остава секса.
Я ми обясни това, че не схванах?
Боже,колко тъжно ми стана за теб ... :? :( Вече поне ми е ясно,защо от толкова време те мисля за 14 годишна.
Иначе в поста ти има много неща,с които не съм съгласна,но не ми се развиват чаршафи :)
Стига сте й скачали, бе. Кой знае колко време сте чакали Щрудел да ви даде повод да си излеете змиите и гущерите. Това, че си излива емоциите, не означава, че момичето не се справя и не й е ясно това, което й обяснявате. Между думи и действия има разлика.
И аз не разбирам Щрудел що си е обяснила по-малкото израз на любов при дългите връзки със загрижеността за чуждото мнение, но не е на преден план това. Въпросът е, че с времето охладняват страстите и колкото е нормално, толкова е и тъпо. Оставете я да пороптае, така му олеква на човек. Вие понякога не роптаете ли? Това не означава, че не можете да се справяте, просто се ядосвате или ви е тъпо. Ще мине малко време, ще й стане весело, няма да говори тия работи.
То е ясно, че цял форум и се дразните, на нея също й е ясно. Само че май всички си мислите, че е заблудено наивна и не се досещате, че е нейн съзнателен избор да е ранима, щото колкото повече се опитваш да налагаш контрол над емоциите си, толкова по-слабо чувствителен ставаш за тях. Не иде реч за това как да се предпази от подобни състояния, на всеки вече му е пълна главата с правилца за успешен живот. Ако в очите ви момичето ви изглежда слабохарактерно, то спомнете си, че докато сте израствали, сте менили възгледите си, за да не бъдете такива. Но признак на слаб характер ли е да те облъчват отвсякъде с критика, че трябва да си промениш вижданията, а ти да ги отстояваш, защото виждаш смисъл в тях?
Няма да коментирам мнението ти, Щрудел. Дай си почивка и ще спреш да се съсредоточаваш върху грозната за теб страна на нещата. Алтернативата винаги я има, но мисля, че си затваряш очите за нея в момента.
И аз не разбирам Щрудел що си е обяснила по-малкото израз на любов при дългите връзки със загрижеността за чуждото мнение, но не е на преден план това. Въпросът е, че с времето охладняват страстите и колкото е нормално, толкова е и тъпо. Оставете я да пороптае, така му олеква на човек. Вие понякога не роптаете ли?
Аз не ѝ скачам. Just sayin'. Исках само да поясни какво имаше предвид, защото тя казва "Не съм виждала". Това не означава, че го няма, че не съществува, а просто, че не го е срещнала. Но ако желае, мога да я запозная с прекрасна двойка, малко над средната възраст, които са от десетки години заедно (в брак) и все още се водят за ръка и той използва всяка възможност да я целуне (дори пред хората) и да обясни колко означава тя за него. Дори и хумористично.
Чачо ту дъ рескю!:Д
Сега сериозно. Аз разбирам Щрудел. Всичкото това мислене и опит за рационализиране от емоционален човек / през емоции не води доникъде! Както ти ги мислиш нещата през чувствата, така си представи/допусни, че всяко едно човешко създание е по същия начин (дори Виоленца, тя затова скача така, защото рациото й яко е сборило всичко останало). Също допусни за миг, че съществуват хора с различен темперамент, които се чувстват и демонстрират по различен (от този в представите ти) начин. Защото това е така.
Моята... то дори не е препоръка, по-скоро го предвиждам, като естествено движение към развитие при теб... да се преместиш в по-голям град. В нова, по-широка и динамична действителност. Усещам, че ти е тясно и скучно, което на тези години просто не трябва да го позволяваш. Вземи си дипломката, събери малко багаж и пробвай да е занимаваш с нещо, което ще те задоволи емоционално. На 20 можеш да си го позволиш. На 25 - не толкова; Успех!
ShtrudeL
11-20-2012, 12:39
На 20 години да ми обясняваш за човечета и сърчица, вместо да се вземеш в ръце и да започнеш да мислиш за бъдещето си... Чувствата далеч не са единственото нещо, с което ще трябва да се справяш в тоя живот. И не можеш вечно да се оправдаваш с това какво сърчиценценценто ти иска. Като дойде времето, в което ще трябва да се оправяш сама, тогава какво ще правиш?
Изобщо не става въпрос за това, за което говориш.
anonymous708973
11-20-2012, 12:43
Я ми обясни това, че не схванах?
Идеята й беше, че намира за адски мило, когато 15-20-годишни хора се целуват, гушкат, милват и прочее, но на една по-късна възраст тези контакти се ограничават значително, когато има други хора... защото двойката си мисли, че не е зряла постъпка да се установява толкова близък физически контакт и т.н.
Съгласна съм, че е кофти и тъжно и се надявам да не правя същото.
Повече ще пиша довечера.
Това за възрастните и изразяването на чувствата не е така. Кой ще ти казва как трябва и нетрябва да се държиш с полоивнката си? Защо мислиш че само на 15 тодини, може да правите тези неща? Защо казваш, че са забранени за възрастните.
Всяка сутрин като пътувам на работа, две спирки преди метрото every day на една и съща спирка се качва една двойка. Изглеждат на по 28-30 години. И веднага щом се качат в автобуса се гушват и почват да се целуват. Ама се целуват като невидели. Първите няколко пъти, хората ги гледаха странно, имаше коментари от рода на - "абе тия цяла вечер какво правят, не се ли задоволяват" и прочие. Ама вече им свикнаха. Та хората си чувстват че имат нужда от това и си го правят. Не им пука кой какво ще каже.
Обществото поставя граници. В случай че толкова много те вълнува какво мисли обществото - ще ти е трудно. Ако ли не - не виждам от какво се притесняваш. И аз съм мислил много по тая тема. Но животът ти е тук и сега, ако го прекарваш в мисли кое е правилно или неправилно, да се притесняваш за минали или неслучили се неща ще го изпуснеш. Живей, радвай се, прави каквото ти харесва и не се вкарвай в някакви сложни главоблъсканици.
Често, даже доста често когато хората казват обичам те, го мислят. И да наистина остават за цял живот заедно. Просто трябва да намериш сродната си душа, човека който най - много ти пасва. Тогава тези въпроси които си задаваш вече губят смисъл.
Като казах работа... пф трябва да зачезвам лек ден на всички.
Първият абзац е първата ми мисъл като прочетох темата. Съгласна съм с това мнение като цяло. :)
Violenza
11-20-2012, 13:09
Изобщо не става въпрос за това, за което говориш.
Ама разбира се.
Много добре разбрах, търсиш "човече", с което да сте си инфантилни цял живот. (не го казвам в лош смисъл на думата). Пожелавам ти го.
Моята мисъл беше, че не бива това нещо да ти се превръща в една фиксидея и да е единственото, което да търсиш. Също така не можеш ти като трети човек да говориш за чувствата на други двама само по това, което виждаш.
Блаб, аз съм много емоционален и чувствителен човек всъщност. Това никога не съм го отричала. Просто не смятам, че единственият начин човек да си изразява емоциите/чувствата върви ръка за ръка с показността.
ShtrudeL
11-20-2012, 13:24
Моята мисъл беше, че не бива това нещо да ти се превръща в една фиксидея и да е единственото, което да търсиш.
От къде знаеш какво търся? В тази тема не споменавам хилядите други неща, които обичам.
Violenza
11-20-2012, 14:06
От къде знаеш какво търся? В тази тема не споменавам хилядите други неща, които обичам.
Удобно.
Не знам и въобще не ме интересува, казвам как изглежда. Тук мога да съдя само по постовете ти.
ShtrudeL
11-20-2012, 14:12
Тук мога да съдя само по постовете ти.
Това е така и ето защо:
не ме интересува
= )
SisiStrange
11-20-2012, 14:29
Много мислиш просто. Животът има склонността да си се нарежда сам обикновено. И е вярно, че всичко е такова, каквото си го направиш. Гледай по-ведро на нещата. Докато мечтаеш за всепоглъщаща любов, тя те гледа и отминава. Идеята на всичко е да откриеш някого с всичките му недостатъци и да бъдеш такава с него, че да те обикне до костния си мозък. Понякога това може да не е романтично, да няма всички розовини, а да бъде истинско. Думите, целувките, много жестове не значат нищо без пълнежа. Бих заменила целувките и подскоците един върху друг навън, ако знам, че когато се спъна ще се посмеем заедно, когато съм болна, ще ми направи чай и ще ме завие, когато съм тъжна, ще ме потроли, докато не се ухиля. Това са реалните неща. Хубавите неща. Другото е приятно, но е крайно незначително на фона на общата картинка. Истинската любов не изглежда никак като по филмите. В нея има караници, обиди, тъпотии, понякога ревност, но тя си седи, защото се крепи на много много по-важни неща от обвивката. Такова нещо има основа. Не съди двойките по това дали изглеждат лъснати и еуфорични на пръв поглед.
Много често точно тези сдържаните и тези, които не изразяват кой знае колко ясно чувствата си, са готови да дадат дясната си ръка за половинката.
Може би бясната тръпка и желанието да изядеш човека до себе си навсякъде, отслабва в един момент, не знам още. Само дето това не е от значение. Не мисля, че накрая оставали само привързаност и уважение, както много хора мислят. Накрая остават всички забавни неща, които обичате, хобитата, общото, нежността, смехът, новите емоции. Светът не става черен след определена възраст. Променя се, но хубавото не умира, просто придобива различни измерения.