View Full Version : Вярвате ли, че съществува...
YoUcANNOtiMaGiNe
11-21-2012, 19:31
...истинската любов? Тази, която надига пламъче у вас и го поддържа непрестанно.. която на моменти подклажда това пламъче и го превръща в пожар от страсти и емоции? Някога усещали ли сте, че с определен човек сте създадени един за друг? Че ако не сте заедно, нищо друго няма да има смисъл или по-скоро ще водите едно празно съществуване, че няма да сте пълноценния човек, който ви се иска да сте? Според вас възможно ли е някой да има толкова голямо значение, дори да не е част от живота ви в момента? Темата не е провокирана от някъв мой проблем, който да можете да решите, нито от много гледане на романтични филми (за тези, които ще питат), просто ми е интересно как мислят повечето. Струва ли си да имате такава нагласа или всичко е твърде преходно за вас и не подкрепяте идеята за единствения/ната?
prosto_chovek
11-21-2012, 19:32
на всичките ти въпроси - разбира се!
bitchwolf
11-21-2012, 19:41
Да абсолютно! Няма как да кажа какво ще мисля след години, но към момента смятам, че винаги ще мисля по този начин. Смятам, че открих любовта. Толкова силна, бурна и страстна и в същото време спокойна, уравновесена и просто...правилна! Този човек е част от мен. И дори някой ден да не сме заедно ще бъдем приятели. Защото сме такива във всяко отношение. Искам той винаги да бъде част от живота ми под каквато и да е форма. Знам, че никога не би ме наранил, нито пък аз него. Любов изградена върху толкова голямо доверие...непоклатима е!
Да,да,да ... На всичките ти въпроси отговарям с ДА ...
Да, вярвам в тази любов. Но съм твърде против вярването, че можем да я намерим само с един човек. Прекалено кошмарно би било.
bitchwolf
11-21-2012, 20:10
^ харесвам гледната ти точка. :)
anonymous708973
11-21-2012, 20:13
Някога усещали ли сте, че с определен човек сте създадени един за друг?
Да.
Все ми е тая дали мога да намеря любов с някой друг, искам него. Единственият е. И го искам сега и завинаги. Единственото лошо е, че се срещнахме прекалено рано и трябва да сме адски сигурни в един друг, за да можем след известно време да сме заедно по най-пълноценния начин.
YoUcANNOtiMaGiNe
11-21-2012, 20:20
хохi, тва изказване е твърде противоречиво и дори звучи несериозно. Искаш да кажеш, че може да сте един за друг с много хора и всичките да са единствени, да са голямата любов? Не мисля така. Тези чувства, за които говоря можеш да ги изпиташ само към 1 и дори да не сте заедно, с друг никога няма да е същото.
prosto_chovek
11-21-2012, 20:26
между другото, ако се замислиш, шоши си е права. Любовта на един човек към даден друг се формира спрямо това какъв е другият спрямо този човек. Следователно ако повече от един човека карат дадения човек да се чувства по определен начин, е въпрос на избор, не е предопределеност.
любовта към един човек може да е много силна
тя ще е единствена и неповторима
но това не значи, че няма пак да си влюбена и щастлива. просто по различен начин.
но ти си решаваш дали да си изграждаш фаталистичен мироглед за нещата.
аз избирам да вярвам в това, че мога пак да съм щастлива, мога пак да обичам някого и пак да смятам, че ТОЙ е човекът.
иначе ме е страх, че друг по-добър няма да се появи.. но, хей, светът е пълен с милиони хора... възможности безкрай
не трябва да се съмняваме в добрия изход на нещата. в хепи енда. в съдбата, която ще ни предостави нова, по-добра възможност.
ако избираме да забиваме, че истинската любов е само една, и че сродната любов е само една, то това значи, че ако не се получи с нея, то значи - края на света. me doesnt like this.
не съм чела темата, много съм мързелива из форума тия дни. но схванах за кво иде реч по първото изречение и последвалите отговори :д
вярвам в любовта...вярвам, че тя дава смисъл...дали човекът е един е спорно...някак не мисля и че форумната аудитория е на възраст, подходяща да определи истината за това...
Mladenoff
11-21-2012, 20:53
Естествено, че съществуа...обаче като всяко друго нещо - съществува, ама до едно време :P
rusoto_baby_f
11-21-2012, 21:24
Да, вярвам, че има такава любов, но не можеш да я срещнеш във всеки втори..
не.
но много ми се иска да греша;
prosto_chovek
11-21-2012, 22:19
е ти пък защо не вярваш?
прочетох ти темата.
само искам да отбележа, че ми се струва ужасно нечия липса или неотвръщане на чувствата да те докара до състояние, в което "сякаш нищо няма смисъл",
въпреки че според мен няма как да има любов, когато има независимост. мислила съм си го - ако си независим няма как да обичаш. ако обичаш, няма как да не си зависим. ддз. любовта е болка, също. но и нещо изключително прекрасно...
мисля, че би трябвало да те топли, че си имаш любов в/на сърчицето, дори нещата да не вървят... просто те топли отвътре, като светлинка. като пътеводна звезда.
Да.
Все ми е тая дали мога да намеря любов с някой друг, искам него. Единственият е. И го искам сега и завинаги. Единственото лошо е, че се срещнахме прекалено рано и трябва да сме адски сигурни в един друг, за да можем след известно време да сме заедно по най-пълноценния начин.
Точно това. :)
psychopath
11-21-2012, 23:33
Абе аз вярвам, ама... дали ще доживея да се случи, не знам дали отново бих допуснал да лапна въдицата до такава степен. : )
Изпитвам това чувство от 2 години и съм се убедила,че е истинско.
urlittlelady
11-22-2012, 08:18
Да, вярвам в истинската любов! Да на всичките ти въпроси! Просто той е човекът, когото придава смисъла на всичко, не чакайте... той е ВСИЧКО за мен. Той е единственият, който ще остане такъв завинаги, единствен. Дори и да си тръгне ще остане единствен... не знам, може би е вдигнал летвата твърде високо, може просто да ми е показал света под различен ъгъл.. знам само, че с него колкото и да е трудно, колкото и болезнено да е понякога, е толкова по-сладко след това... по-сладко от всичко, по-хубаво от всичко, по-истинско от всичко на света...
мога да говоря още толкова много, но ще замълча засега :D
Violenza
11-22-2012, 08:49
Сигурно има и такава любов, но аз не бих могла да я изпитам. Просто не съм човек, който е готов да се отдаде така на каквото и да било чувство. Мога да обичам много, но не мисля, че мога да заобичам мъж повече, отколкото обичам себе си.
- Някога усещали ли сте, че с определен човек сте създадени един за друг? - Ако броим женските - с най-близката ми приятелка просто сме създадени една за друга. :D За мъж обаче, за жалост, не съм го изпитвала това чувство.
xXxPETYAxXx
11-22-2012, 09:33
Любов вярвам, че има, но не е вечна, нито пък е само с "единствения". Вероятно има и "вечна", но след известно време вече не е същата, не носи същите емоции както в началото и остава само обич, и привързаност.
А пък това, едва ли не, че не мога да живея без някой - мислила съм си го преди, че той е всичко за мен и без него изпитвам празнина - пълни пубертетски глупости, но предполагам всеки е мислил нещо подобно някога! Сега вече съм смея да твърдя "пораснала" поне малко и не съм толкова наивна. Не оставям място за подобни мисли, просто защото са лишени от смисъл и вярност!
Мога да си живея и сама и щастието ми не се определя само на базата на любовния ми статус!
П.П: Сега всички ще помислите, че съм безчувствена или дори мъжемразка сигурно :D
ОК - приемам, че сегашната ми връзка се прекрати, рухне някак си и какво - да спра да живея ли?! Естествено, че не защото съм реалист и живея за СЕБЕ си не за някой друг. Да много ясно, че ще има кратък период на тъга,яд, самота и т.н. но това е нормално и отминава(както повечето от вас са на ясно)
prosto_chovek
11-22-2012, 19:03
Любов вярвам, че има, но не е вечна
защо?
xXxPETYAxXx
11-22-2012, 19:10
защо?
Е ти само до там ли чете :D В следващото изречение съм си обяснила мнението за вечната любов.
А защо не вярвам напълно - ми като съществуването на извънземните е. Много хора говорят за тях, някои дори твърдят, че са ги срещали, но докато не видя и аз - не вярвам :D
heartshapedbox
11-22-2012, 19:12
защо?
prosto_chovek, изчисти си личните съобщения. :)
Иначе за мен има истинска любов, точно такава,каквато я описа авторката. Чувствала съм определен човек като "половинката" ми и винаги ще го чувствам като такъв, просто понякога любовта не е достатъчна. Случвало ми се е само веднъж, така че не знам дали я откриваме веднъж в живота, но се надявам да не е така.
prosto_chovek
11-22-2012, 19:12
Е ти само до там ли чете :D В следващото изречение съм си обяснила мнението за вечната любов.
А защо не вярвам напълно - ми като съществуването на извънземните е. Много хора говорят за тях, някои дори твърдят, че са ги срещали, но докато не видя и аз - не вярвам :D
четох. От това, което каза, си правя извода, че не си като пенсионерите, които обясняват за летящи кошници на таванскоо им помещение :D
шегувам се.
Ама не мислех, че точно ти не вярваш.
Повреден, повредена любов.
prosto_chovek
11-22-2012, 19:16
Повреден, повредена любов.
тоест?
xXxPETYAxXx
11-22-2012, 19:17
Ама не мислех, че точно ти не вярваш.
Защо пък точно аз да не вярвам?! Вярвам в любовта, но не и във това, че е вечна...
Не прочетох предните мнения. Но въобще какъв е този въпрос - вярвате ли в истинската любов?
Нима любовта може да е фалшива?
Когато обичам, означава, че обичам. Няма истинско, неистинско. Просто обичам и толкова.
На мнение съм, че естественото състояние на човек е да обича.
Когато няма любов, има нещо гнило.
И не говоря само за любов към даден човек. А за любов към всичко.
Обичам толкова много неща и хора, че ако трябва да изброявам, едва ли ще успея. И винаги обичам истински.
Дали вярвам във вечната любов - категорично да. Но не вярвам в този любов, която те прави зависим от друг. Нито в любовта, която изисква, ограничава и ограбва. Това е някаква изкривена любов.
А това със сродните души ми се струва глупаво и незряло. "Създадени един за друг" - какво ще рече това? Че ако не срещна "сродната си душа", съм била създадена напразно?
Като цяло ми се струва, че любовта бива толкова усложнявана, че чак става гротескно.
Или обичаш, или не обичаш. Няма условия, няма граници. Чисто и просто е.
prosto_chovek
11-22-2012, 19:27
Защо пък точно аз да не вярвам?! Вярвам в любовта, но не и във това, че е вечна...
точно защото си писала, че вярваш в любовта. Често вървят в комплект, затова.
fenikss_
11-22-2012, 19:36
истинската любов? << ---- Има я в определен период от време.
После просто се привързваш към човека, с който си и нищо повече...
А най-накрая просто спира да ти пука...става ти безразличен.
Не ти пука дали ти изневерява или не, и ,че ти в момента си си във вас ,a той примерно дали е с друга или 5 други.
Ако ще да е с 10 други,те ще са развлечение за една нощ,после той пак ще се сети ,че така ,както ти си го обичал/a никой друг не е способен така да го обича...но,вече е много късно...
Не е възможно човек, който си обичал, да ти е безразличен.
Не го вярвам.
Щом ти е безразличен, явно не е било любов.
Друго обяснение не виждам.
fenikss_
11-22-2012, 19:42
Не е възможно човек, който си обичал, да ти е безразличен.
Не го вярвам.
Щом ти е безразличен, явно не е било любов.
Друго обяснение не виждам.
^^ Напротив ,всичко е възможно на тоя свят.
Няма невъзможни неща,както няма и случайни неща : )))
xXxPETYAxXx
11-22-2012, 19:45
"Не ти пука дали ти изневерява или не, и ,че ти в момента си си във вас ,a той примерно дали е с друга или 5 други." - не може да не ти пука - най-малкото заради собственото ти его!
fenikss_
11-22-2012, 19:51
^^ Никога ли не си била наранявана,толкова,че просто човека да ти стане безразличен и да не ти пука къде е ,с кой и кв'о прави?Просто спира да ти пука...добре,да го обясня по-просто ,просто за теб той вече е никой.Все едно не го познаваш.
Забелязал съм тенденция на отричане на истинската любов. На отричане на вярността и способността на едно същество да обича друго безрезервно. Без егоистични или користни подбуди. И това отричане е прието за мерило за зрялост. Защото зрелите, препатилите знаят последната истина, че човек е несъвършен, егоистичен, неспособен да обича вечно. Неспособен дори да обича едно същество само в рамките на своя жалък живот.
Това е твърде тъжно. Вярвайте! И ако това се равнява на незрялост - останете си деца, останете си вярващи. Останете си деца, останете си вярващи!*
*Позволих си да променя една велика мисъл на гений, който твърде много занимава ума ми.
xXxPETYAxXx
11-22-2012, 20:08
^^ Никога ли не си била наранявана,толкова,че просто човека да ти стане безразличен и да не ти пука къде е ,с кой и кв'о прави?Просто спира да ти пука...добре,да го обясня по-просто ,просто за теб той вече е никой.Все едно не го познаваш.
О, точно на мен ми се е случвало да ме нараняват до такава степен, че наистина човека да заслужава безразличието ми после, но както и да е. Но защо няма да ти пука, ако ти изневерява?! Смяташ, че ако си безразличен към някого, ще си останеш с него, след като се е стигнало до това безразличие, че и да ти изневерява?! Е защо пък ще си с него в такъв случай? А самото изречение: "Ако ще да е с 10 други,те ще са развлечение за една нощ,после той пак ще се сети ,че така ,както ти си го обичал/a никой друг не е способен така да го обича...но,вече е много късно..." показва разочарование и яд, дори и ревност. Ако не ти пука наистина - няма да ти пука и дали се сеща за теб и дали е късно.
хохi, тва изказване е твърде противоречиво и дори звучи несериозно. Искаш да кажеш, че може да сте един за друг с много хора и всичките да са единствени, да са голямата любов? Не мисля така. Тези чувства, за които говоря можеш да ги изпиташ само към 1 и дори да не сте заедно, с друг никога няма да е същото.
За мен няма такива неща като голяма и малка любов. Или има любов или я няма, а има заблуди и набиване на филми.
Не го разбирам и това да сме един за друг.
Сега може да съм с някой и да искам (защото абсолютно никой не може да е сигурен, тук не приемам никакви възражения и други мнения) да остана с него до края на живота си, но не знам нито мен как ще ме завърти живота, нито знам той в каква посока ще тръгне. Може да стане така, че след 5 години да съм с нова любов и плановете за бъдещето да са ми същите и с него.
Не съм толкова романтично настроена, че да вярвам, че момчето, с което съм сега и което обичам ще е мой спътник в живота докато умра. Плашещо ми звучи даже.
Вярвам в любовта. В изпепеляващата любов, която взима и дава всичко, но не вярвам, че мога да открия това чувство само с 1 човек. Дори за крехките си години съм го усещала с двама. Вярвам, че мога и с още. Тук разбира се, съм чувала мнението на слепи романтици, че щом е било с повече от един, значи не е било любов... и тук се връщаме на първите две изречения, които написах.
И разбира се, че няма да е същото с друг човек. Хората са различни, ние също се променяме, ТРЯБВА да е различно с всеки, иначе би означавало, че не сме научили нищо и развитието ни е в застой. След всяка връзка човек научава много неща за себе си, за желанията си, за принципите и собствените си граници... Нормално е да търси това, което му е липсвало или да избягва това, което е имал. За това и връзките ни са разнообразни, носят нови усещания, стигаме до нови нива в емоционален план. Тук се крие смисъла за мен.
Забелязал съм тенденция на отричане на истинската любов. На отричане на вярността и способността на едно същество да обича друго безрезервно. Без егоистични или користни подбуди. И това отричане е прието за мерило за зрялост. Защото зрелите, препатилите знаят последната истина, че човек е несъвършен, егоистичен, неспособен да обича вечно. Неспособен дори да обича едно същество само в рамките на своя жалък живот.
Това е твърде тъжно. Вярвайте! И ако това се равнява на незрялост - останете си деца, останете си вярващи. Останете си деца, останете си вярващи!*
*Позволих си да променя една велика мисъл на гений, който твърде много занимава ума ми.
Това е добро.
Хора, разберете - любовта не се ражда, защото си срещнал някого. Любовта е във всеки.
Тя не идва отвън. Тя си е в мен.
И ако аз обичам себе си, значи мога да обичам всеки. Толкова е просто.
Когато казвам "вярвам в любовта", това означава "вярвам в себе си". Защото аз съм любов. Животът е любов.
И колкото повече се опитваме да я обясним, толкова повече я омаловажаваме.
Надявам се да има и не само да я срещна някой ден,ами и да прекарам остатъка от живота си с тази истинска любов. За съжаление , песимизмът ми не позволява да си мечтая за такова нещо...
въпрос на дефиниции;
за мен истинската любов е онази, за която споменава Виоленца, а именно - да обичаш някого повече от себе си.
продължете с разсъжденията си;
обяснете ми, как обичаш и си независим?
да обичаш някого повече от себе си
Това е невъзможно. И не, че не вярвам в тази голямата, безусловна любов, а в това, че човек е повече егоист, отколкото му се иска да си признае и всяко нещо,което прави (включително да дава обич) го прави донякъде, за да угоди на собствените си нужди.
broken_angell
11-22-2012, 21:47
абсолютно Да
Това е невъзможно. И не, че не вярвам в тази голямата, безусловна любов, а в това, че човек е повече егоист, отколкото му се иска да си признае и всяко нещо,което прави (включително да дава обич) го прави донякъде, за да угоди на собствените си нужди.
Подкрепям.
Не ми се връзва да обичаш някого повече от себе си. Не е невъзможно - например майчината любов е толкова силна, че майката би дала живота си за детето си. Но все пак детето е част от нея. Нейно продължение.
Но за другите видове любов това не важи.
djipsito
11-22-2012, 22:05
въпрос на дефиниции;
за мен истинската любов е онази, за която споменава Виоленца, а именно - да обичаш някого повече от себе си.
продължете с разсъжденията си;
Съгласна съм.
А споделената истинска любов е утопия. Ще си променя мнението като ми се случи.
Квото и да си говорим... в една връзка винаги единия обича повече от другия.
broken_angell
11-22-2012, 22:08
Квото и да си говорим... в една връзка винаги единия обича повече от другия.
абсолютно вярно
fenikss_
11-23-2012, 03:56
О, точно на мен ми се е случвало да ме нараняват до такава степен, че наистина човека да заслужава безразличието ми после, но както и да е. Но защо няма да ти пука, ако ти изневерява?! Смяташ, че ако си безразличен към някого, ще си останеш с него, след като се е стигнало до това безразличие, че и да ти изневерява?! Е защо пък ще си с него в такъв случай? А самото изречение: "Ако ще да е с 10 други,те ще са развлечение за една нощ,после той пак ще се сети ,че така ,както ти си го обичал/a никой друг не е способен така да го обича...но,вече е много късно..." показва разочарование и яд, дори и ревност. Ако не ти пука наистина - няма да ти пука и дали се сеща за теб и дали е късно.
3начи,аз последния месец-2 останах пак с него,защото си мислех,че все пак ще се промени,защото още в началото ми каза,че ме обича и аз съм единственото момиче,което той обича,a с предишните си приятелки е бил само,за да не бъде сам.И предпоследният месец имах още някакви надежди,че ще се промени заради мен,но последният месец,вече просто престана да ми пука за него.Не ми пукше къде е,с кой е и кв'o прави.Просто накрая вече в един даден момент спира да ти пука за всичко....и такa,аз го изоставих и след месец и половина той една вечер пак ми писа,че иска да се видиме.След работа аз право при него отивам,прекарахме нощта заедно и след 2дни той ми пише sms,че не искал повече да сме заедно,да не съм го търсела и,че си имал нова.Пак се появи в шибания ми живот,опита се пак да ме срине и ме използва,но аз пак се съвзех и неможа да ме срине.Когато трябваше да падна се задържах.Дори нямаше смелостта да ми го каже в очите.Предавахаме,забравих а ме ,че дишам,даже хора дето обичах.Научих се да гледам страха в очите,и смъртта съм виждала лице в лице.Вече от нищо не ме е страх...
Не , смятам че има с хора с които просто си пасваме по-добре . Не смятам че има точно един човек призван за някого .
nadeto9797
11-23-2012, 06:47
Даммм, само че докато намерим истинската любов трябва да изминем огромен път :/
YoUcANNOtiMaGiNe
11-23-2012, 09:31
Надявам се да има и не само да я срещна някой ден,ами и да прекарам остатъка от живота си с тази истинска любов. За съжаление , песимизмът ми не позволява да си мечтая за такова нещо...
Всичко е въпрос на вяра и стремеж в случая. Самата нагласа е много важна, а песимистичната няма да те доведе до добро, не че оптимистичната го прави, но шансът е по-голям.
обяснете ми, как обичаш и си независим?
Според мен до голяма степен чувствата те правят зависим, но тва не значи, че автоматично си загубваш свободата. Ако и двамата са наясно, че всеки трябва да си има личното пространство и не са някои надъхани келеши, дето си звънят и си пишат смс-и през 5 минути, тогава няма проблем. Освен тва може да си независим в много аспекти, без любовния да засяга другите. Зависимостта от другия трябва да си има няква граница, която всеки си определя, а като цяло щом обичаш безусловно не би трябвало да ти пука от някви стереотипни етикети като "зависим" и "независим" etc.
Не , смятам че има с хора с които просто си пасваме по-добре . Не смятам че има точно един човек призван за някого .
А защо мислиш така? Идеята, че някъде има такъв човек и някога би могло да го срещна (ако така е предопределено) , е по-прекрасна от всички други. Не е ли по-добре да вярваме в нея, дори да ни звучи нелепо, отколкото да мислим, че има много хора, с които бихме могли да си паснем? Така не се ли губи смисъла.... човек много трудно открива подходящия от първия път, но в крайна сметка мисля, че той е 1 и наистина както каза някой по-горе трябва да извървим нелек път докато достигнем до него.
Защо трябва да изминем дълъг път?
не са някои надъхани келеши, дето си звънят и си пишат смс-и през 5 минути
в т'ва пък какво лошо има.
според мен ако наистина обичаш, няма как да не си зависим.
въпросният човек се превръща във всичко за теб.
тоя филм, дето ако истински обичаш, не е нужно да си с човека до теб, щастлив си ако е с друга, само защото той е щастлив и неговото щастие е най-важното нещо за теб никъде го няма. според мен подобни проекции на любовта като неизчерпаем източник на сладостен нектар са много нереални.
имам предвид - да, може би човек може да достигне до това благородство, при което наистина ще е щастлив за човека, когото обича, независимо той какво прави, но това ще си е една горчива радост.
любовта е болка, любовта е някакъв вид зависимост. не виждам как може да обичаш някого и ако той не е до теб, от това да не страда настроението ти, а дори и животът ти, ако щеш.
хубавото е, че всичко все някога се преодолява, де. забравяме и изоставяме.
в т'ва пък какво лошо има.
според мен ако наистина обичаш, няма как да не си зависим.
въпросният човек се превръща във всичко за теб.
тоя филм, дето ако истински обичаш, не е нужно да си с човека до теб, щастлив си ако е с друга, само защото той е щастлив и неговото щастие е най-важното нещо за теб никъде го няма. според мен подобни проекции на любовта като неизчерпаем източник на сладостен нектар са много нереални.
имам предвид - да, може би човек може да достигне до това благородство, при което наистина ще е щастлив за човека, когото обича, независимо той какво прави, но това ще си е една горчива радост.
любовта е болка, любовта е някакъв вид зависимост. не виждам как може да обичаш някого и ако той не е до теб, от това да не страда настроението ти, а дори и животът ти, ако щеш.
хубавото е, че всичко все някога се преодолява, де. забравяме и изоставяме.
Концепцията ти за любов е погрешна. Искаш да забравиш и да изоставиш. Просто да се спасиш, да избягаш. И все пак искаш да бъдеш дарена с безусловна и вечна любов. Егоистичното, човешко мислене. А помня, беше казала, че си различна.
YoUcANNOtiMaGiNe
11-23-2012, 09:57
любовта е болка, любовта е някакъв вид зависимост. не виждам как може да обичаш някого и ако той не е до теб, от това да не страда настроението ти, а дори и животът ти, ако щеш.
Съгласна съм с тва, неслучайно потвърдих относно зависимостта в горния пост. И да, любовта не мисля, че прави всичко розово, до голяма степен не е така, но пък си струва. За кво живеем иначе, да сме безчувствени роботи ли... ако беше устроен така света нищо против, но при тва положение.. Тя е основната движеща сила на света и е основен принцип в християнската религия - разбира се, не говоря само за тази между мъж и жена. Ако я няма (в което и да е от измеренията и) животът като цяло губи смисъла си.
Идеята звучи готино , но я смятам като несъвместима за реалността . Няма лошо да вярваш в тази идея , но я си представи следната случка : срещаш дадения човек , смяташ го за любовта на живота ти , но в даден момент му писва и решава да ти се подиграе с чувствата .. Ако те кара да се чувстваш по-добре тази мисъл , няма лошо да си живееш с нея .
Защо да се губи смисъла , търсиш докато не попаднеш на човек , който наистина смяташ че си заслужава и би му се отдала .
Convict, само не ме интерпретирай, ако обичаш. точно пък ти, недей.
и допълнително да намесваш неща, нямащи нищичко общо с написаното от мен.
казвам, че любовта е фатална.
хубаво е, че все пак времето лекува и в течение на времето забравяме, всичко избледнява. бях написала и още нещо, но го изтрих, за да не става драматично, пък и да не изхождам от себе си, когато анализирам ситуации.
аз вярвам в многото любови на човек. не мисля, че истинската е всяка една, но също не мисля, че истинската е само една, която загубим ли/не осъществим ли/не е ли споделена, то значи - край. НЕ ИСКАМ да вярвам в това. избирам си в какво да вярвам.
аз вярвам, че любовта е болка в голямата си част. разбира се, това произхожда от опита ми. прекрасна е, щастлива е и т.н., когато е споделена, но това ни прави зависими от човека. това са моите възприятия. и да ги променя, ще е тогава, кгоато съм готова да мисля по различен начин.
за мен любовта е зависимост. защото ако твоето човече ти се сърди, или реши да не е вече с теб, ти не можеш да си щастлив след това. искаш точно него.
след време ти минава, или пък не. предпочитам да ВЯРВАМ в добрия изход на нещата, не във вечното страдание. изоставяме любовта си, все някога. изоставяме я. не говоря за случаите, в които няма проблеми и сте много щастливи за дълги години, а именно за случаите, в които нещата се сриват. защото в проблемните ситуации хората ни обясняват да не сме зависими, да си живеем живота и тн.
да, ама не.
любовта е болка
и зависимост
и не виждам как това има общо с егоизма. така или иначе не можем да избягаме от него. всичко е егоистично, но това не значи, че не е красиво и не е истинско.
повярвай ми, мога и искам да дам. просто не винаги се получават нещата и се налага да загърбиш нещата.
ако на теб ти харесва концепцията за вечното страдание или обичане, окей. аз не я харесвам, защото съм в подобна ситуация от много време и искам да избягам всячески от нея. животът в крайна сметка е и реален. не е само любов, въпреки че тя е най-важното нещо на света (във всяко едно нейно проявление). човек може и трябва да продължава напред.
аман.. адски ме дразниш, момченце, което ме преследва по темите.
YoUcANNOtiMaGiNe
11-23-2012, 10:17
Идеята звучи готино , но я смятам като несъвместима за реалността . Няма лошо да вярваш в тази идея , но я си представи следната случка : срещаш дадения човек , смяташ го за любовта на живота ти , но в даден момент му писва и решава да ти се подиграе с чувствата .. Ако те кара да се чувстваш по-добре тази мисъл , няма лошо да си живееш с нея .
Защо да се губи смисъла , търсиш докато не попаднеш на човек , който наистина смяташ че си заслужава и би му се отдала .
Не е изключено да се случи да се подиграят с чувствата ти, но дори тва да стане, нима трябва да се настроим негативно и да се откажем от главната идея на любовта? Ако човекът, който съм смятала за единствен ме нарани жестоко, то тогава съм се лъгала и той не е този, за когото го мисля. Не си мисля, че голямата ти любов никога няма да те нарани ест, но разликата е, че когато чувствата са толкова силни, и двамата би следвало да се осъзнаят и препятствията помежду им да ги скрепят още повече. Защото най-лесното е да се откажеш. Относно смисъла, не мисля, че думата "търсиш" определя нещо, свързано с любов т.е. тва не е заровено съкровище, че да се опитваш да го намериш. То просто се случва. Но точно този, който би следвало да си заслужава, за мен трябва да значи > от всички други.
Първоначално се подразни, защото си помисли, че се смятам за някакъв интелект. Изгради си грешна първоначална представа. Дори сега ще се подразниш, защото те анализирам. Не съм те преследвал по темите. За мен си просто един от всичките форумни потребители.
Не говоря за отказване , просто тази случка ще промени възгледите ти до известна степен :) . След него самата концепция се променя . Той е бил любовта на живота ти (ти си смятала така) , а сега вече не е . Другия варянт е да си кажеш че не е бил и ще продължаваш да търсиш , но тогава си се лъгала много докато си била с него .
Няяя... начи според един мит Хората са били с по две глави, 4 ръце и крака, с по две души и сърца и били супер силните. Боговете се изплашили и ги разделили на две... Така че хората просто търсят своята половинка и когато я намерят знаят, че е тя, останалото са само моментни заблуди
Няяя... начи според един мит Хората са били с по две глави, 4 ръце и крака, с по две души и сърца и били супер силните. Боговете се изплашили и ги разделили на две... Така че хората просто търсят своята половинка и когато я намерят знаят, че е тя, останалото са само моментни заблуди
Да, а хермафродитите са деца на Хермес и Афродита.
Всичките ви проблеми са ви в главите. Митологизирате любовта, придавате и излишно (раз)очарование и ореол с това, че я наричате "фатална", че ѝ приписвате излишна "болка".
Niakoitam
11-23-2012, 12:27
...истинската любов? Тази, която надига пламъче у вас и го поддържа непрестанно.. която на моменти подклажда това пламъче и го превръща в пожар от страсти и емоции? Някога усещали ли сте, че с определен човек сте създадени един за друг? Че ако не сте заедно, нищо друго няма да има смисъл или по-скоро ще водите едно празно съществуване, че няма да сте пълноценния човек, който ви се иска да сте? Според вас възможно ли е някой да има толкова голямо значение, дори да не е част от живота ви в момента? Темата не е провокирана от някъв мой проблем, който да можете да решите, нито от много гледане на романтични филми (за тези, които ще питат), просто ми е интересно как мислят повечето. Струва ли си да имате такава нагласа или всичко е твърде преходно за вас и не подкрепяте идеята за единствения/ната?
Силно ми се иска да вярвам в нея и засега може да се каже, че вярвам.
Не смятам, че един човек трябва да се превръща в центъра на Вселената за друг човек колкото и близки да се чувстват и колкото и допирни точки да имат.Колкото и да е зависим един човек от друг, той трябва винаги да си има предвид, че понякога хората са непостоянни.Не чак да е предубеден,но както казах да не гледа единствено и само в този човек пропускайки всичко друго около себе си за да не се окаже в един момент страшно разочарован, слаб като излизащ от летаргия и незнаещ на каква посока да поеме.И да, вярвам, че е възможно един човек да има много голямо значение за мен дори да не е част от живота ми, макар че той под една или друга форма ще е част от живота ми щом има такова голямо значение.Иначе определено не вярвам в единствената или не по този начин.Не ми звучи много добре като концепция.Ами ако нещата някакси не се получат това какво означава,че трябва цял живот да се затворя в една стая изплаквайки си очите за нея и не позволявайки на никоя друга да ме доближи ли? Тази нагласа е нож с две остриета и понякога не води до нищо добро.Вместо да направи даден човек истински щастлив,може да го превърне в развалина.А защо пък да не се усмихне широко, да погледне напред отначалото по-трудно, а след това и по-лесно надявайки се че колкото и голямо знчение да е имал даденият човек за него някъде го чака друг,който ще го направи по щастлив и никога да не изгубва надежда за това вместо да рони сълзи по изминали спомени.Та в тоя ред наистина ми се ще да вярвам в единствената единствена,но пък не вярвам, че е задължително човекът,който се реши, че е единственият да е първият,за който даден човек е решил, че е такъв.Може просто пък да се е объркал и той да не е човека.Има си граници,които не трябва да се прекрачват и определен брой шансове,който да се дават ако човек иска нещо серизно.За мен най-много един,ако например се стигне до нещо като късане.Понякога трябва наистина да се правят компромиси,но не само от едната страна,защото правещият ги няма да е щастлив, а само ще се самозаблуждава, а този на който ги правят ще ги приеме просто за даденост. :)
fenikss_
11-23-2012, 12:59
Защо трябва да изминем дълъг път?
От дългият път и грешките си всеки човек научава нови неща и неповтаря грешките си втори път.Дори,може да предотвратиш грешка на твой близък.Човек цял живот се учи.Най-добрлото училище е живота и улицата.
От дългият път и грешките си всеки човек научава нови неща и неповтаря грешките си втори път.Дори,може да предотвратиш грешка на твой близък.Човек цял живот се учи.Най-добрлото училище е живота и улицата.
Много ни се иска да е така, нали?
Уви, това изобщо не е вярно.
Много ни се иска да е така, нали?
Уви, това изобщо не е вярно.
Абсолютно вярно ! Човекът е единственото животно ,което се спъва 2 пъти в един и същи камък .
prosto_chovek
11-23-2012, 13:25
Абсолютно вярно ! Човекът е единственото животно ,което се спъва 2 пъти в един и същи камък .
зависи си от човека.
зависи си от човека.
тъй е, аз мога да се спъна и 3 пъти
мога да се спъна и без да има камък :lol:
fenikss_
11-23-2012, 13:27
Много ни се иска да е така, нали?
Уви, това изобщо не е вярно.
^^ Лично съм изпитала,че най-доброто училище е именно шибания живот и улицата.
Когато нямаш пари и за една кутия цигари,когато се раздаваш повече от възможното,а накрая ти оставаш сам и преебан.
3абраят те,че дори си жив и дишаш.Опитват се да те сринат и физически, и още по-лошо психически,виждаш смъртта в очите,и никой не е до теб в тоя твой шибан момент от гадния живот,но ти пак се изправяш въпреки всичко,отново си сам и продължаваш да напред и да живееш.3ащото просто нямаш друг избор.Шибания живот ме е направил много издръжлив човек,и психически ,и физически.Когато загубиш всичко и всички ,и пак се изправиш и продължиш живота си напред ,тогава пак ще си говориме.Оставала съм и не само без пари дори за хляб, нямало е и къде да спя, и пак се изправих и продължих на пред,естествено сама,но съм свикнала да разчитам само и единствено на себе си, на никой друг.Даже сега уча за полицай.
^ Говориш ми несвързано. Аз не казах, че човек не се учи на улицата и от живота. А че никога не се научава да не си повтаря грешките.
fenikss_
11-23-2012, 13:31
^^ Лично аз ,грешките дето съм ги правила,никога няма да ги допусна отново.
Нямам и право да ги допускам.
Прекалено много изгубих....
^^ Лично аз ,грешките дето съм ги правила,никога няма да ги допусна отново.
Нямам и право да ги допускам.
Прекалено много изгубих....
Ама да говориш лично за себе си и да обобщаваш, че човек това и човек онова са две различни неща.
Не мисля че зависи просто си му е в природата ..
братле, митологията е направена, за да може да обясни нещата по по-лек начин, не по начина на науката, която няма да я разбере повече от половината население на света. Не взимай толкова навътре и буквално всичко, което е казано...
След т'ва което съм написала, мисля, че съм каза пределно ясно к'во искам да каже, така че не почвай някви излишни спорове (:
fenikss_
11-23-2012, 16:06
Както каза ,маги,не взимай нещата толко на вътре.
Хората си говорят не можеш да ги спреш.
Винаги ще има ,които няма да те харесват.
Никой не е идеален.
Няма идеални хора.
Какви глупости ми говорите вие двете?
Понеже не съм съгласна с вас, трябва да си замълча ли? Айде, моля ви, просто съм на друго мнение и си го казах. А вие, ако не може да си защитите гледната точка, не ми казвайте "не го приемай на вътре", щото мене ми е през... в какво всъщност вярвате вие :)
Нали тва е целта на форума? Да събере гледните точки на различни хора.
И митологията не е измислена да обясни нещата по по-лек начин от науката, а да обясни нещата, които хората не са разбирали навремето.
според мен ако наистина обичаш, няма как да не си зависим.
въпросният човек се превръща във всичко за теб.
тоя филм, дето ако истински обичаш, не е нужно да си с човека до теб, щастлив си ако е с друга, само защото той е щастлив и неговото щастие е най-важното нещо за теб никъде го няма. според мен подобни проекции на любовта като неизчерпаем източник на сладостен нектар са много нереални.
имам предвид - да, може би човек може да достигне до това благородство, при което наистина ще е щастлив за човека, когото обича, независимо той какво прави, но това ще си е една горчива радост.
любовта е болка, любовта е някакъв вид зависимост. не виждам как може да обичаш някого и ако той не е до теб, от това да не страда настроението ти, а дори и животът ти, ако щеш.
Ох, как не съм съгласна.
Явно имаме доста различни виждания за любовта.
Няма лошо. Просто исках да отбележа.
fenikss_, много драматизъм, много нещо... Спри филмите.
И като стана дума за любовни разочарования, се сетих за един любим момент от една много хубава книга.
- И сърцето ми е студено, защото е разбито.
- Не говорете така. Тъкмо раните дават живот на сърцето. Насладите могат да го превърнат в камък, богатствата могат да го накарат за закоравее, но мъката... О, мъката не може да го разбие!
Напълно подкрепям Оскар Уайлд.
И да - мога да обичам, без да съм зависима.
prosto_chovek
11-23-2012, 18:20
не.
Да обичаш и да бъдеш зависим са две различни неща. Всъщност, ако обичаш истински, си свободен, а не зависим. Хората имат необходимостта да бъдат зависими един от друг тогава и само тогава, когато се страхуват от това да загубят другия и заради това имат нуждата да се чувстват сякаш това няма да се случи поради това, че единият е зависим от другия и другият е зависим от единия.
Ако наистина се обичат, те нямат нуждата да знаят горе споменатото, те са сигурни дори подсъзнателно. Разберете най - накрая, че истинската любов дава не зависимост и страх, а свобода и самочувствие на двамата и увереност.
xXxPETYAxXx
11-23-2012, 18:22
3начи,аз последния месец-2 останах пак с него,защото си мислех,че все пак ще се промени,защото още в началото ми каза,че ме обича и аз съм единственото момиче,което той обича,a с предишните си приятелки е бил само,за да не бъде сам.И предпоследният месец имах още някакви надежди,че ще се промени заради мен,но последният месец,вече просто престана да ми пука за него.Не ми пукше къде е,с кой е и кв'o прави.Просто накрая вече в един даден момент спира да ти пука за всичко....и такa,аз го изоставих и след месец и половина той една вечер пак ми писа,че иска да се видиме.След работа аз право при него отивам,прекарахме нощта заедно и след 2дни той ми пише sms,че не искал повече да сме заедно,да не съм го търсела и,че си имал нова.Пак се появи в шибания ми живот,опита се пак да ме срине и ме използва,но аз пак се съвзех и неможа да ме срине.Когато трябваше да падна се задържах.Дори нямаше смелостта да ми го каже в очите.Предавахаме,забравих а ме ,че дишам,даже хора дето обичах.Научих се да гледам страха в очите,и смъртта съм виждала лице в лице.Вече от нищо не ме е страх...
Мацка, самият факт, че все още си наранена очевидно от постъпката му към теб говори, че не ти е безразличен все още. Но си права, че и до там може да се стигне. Но това не значи, че не е имало любов някога между вас. Не бъди толкова черногледа, преминала съм през нещо подобно, за което до голяма степен съм благодарна, защото така ценя, обичам и уважавам много повече собствената си личност.
А това за любовта и зависимостта е относително. Но ще опитам да дам пример, който отговаря. Да речем, гаджето ти се мести. Ти имаш избор - да останеш, където си или да се изместите заедно. Избираш да се изместиш при него. Всъщност не го правиш заради него, а заради собственото си желание да бъдеш с него. Което до една степен може да се определи като зависимост, но е по-скоро самоугаждане.
не.
Да обичаш и да бъдеш зависим са две различни неща. Всъщност, ако обичаш истински, си свободен, а не зависим. Хората имат необходимостта да бъдат зависими един от друг тогава и само тогава, когато се страхуват от това да загубят другия и заради това имат нуждата да се чувстват сякаш това няма да се случи поради това, че единият е зависим от другия и другият е зависим от единия.
Ако наистина се обичат, те нямат нуждата да знаят горе споменатото, те са сигурни дори подсъзнателно. Разберете най - накрая, че истинската любов дава не зависимост и страх, а свобода и самочувствие на двамата и увереност.
Да, да, да.
Лично мен любовта ме кара да се чувствам... неприкосновена. И цялото това силно чувство не е съсредоточено само върху обекта на желанията ми, а върху всичко около мен. Когато съм влюбена, обичам не само Него, а всички.
Пф, супер ми е трудно да го обясня.
Но никога не съм се чувствала зависима. Точно обратното. Чувствам безкрайно спокойствие. Защото знам, че всичко е маловажно. И че мога да се справя с всичко.
Винаги свързвам думата "зависимост" със страх. Точно затова тази дума няма място в едно изречение с думата "любов".
prosto_chovek
11-23-2012, 18:36
ю гот ит. Другото не е любов за мен.
Разберете най - накрая, че истинската любов дава не зависимост и страх, а свобода и самочувствие на двамата и увереност.
Кво казваше калпазанка?
Ей, фъстък, ще те разцелувам :lol:
Иначе да, съгласна съм с това.
prosto_chovek
11-23-2012, 18:37
фъстъкът не се целува, той се изпапКВА :D
Е, и аз се чувствам свободна, силна и т.н.
Но няма как да си независим в оня смисъл на думата, че и с половинката, и без нея можеш да си живееш живота.
Любовта за мен силно обезпокоява, ако не е щастлива.
Мен зависим не ми звучи никак зле. Звучи ми нормално. Нормално е да ти се скапва настроението, ако нещата не вървят, или ако не си сигурен. Защо трябва да те е страх от каквото и да е, за да се чувстваш щастлив или нещастен от обстоятелства, свързани с човека до теб и с връзката ви?
Отделно аз ако обичам някого не мога да не мисля за него постоянно. Сигурно е обсебване и т.н., но за мен да функционираш нормално без значение човека, който уж обичаш, просто не е любов. Любовта променя много неща и когато е фатална е разочароваща. Не става дума за митологизации.
Просто не винаги вървят нещата спокойно, така че да може да се усети какво е да плаваш в спокойни води.
Мисля, че много се обърквате от думата "зависимост".
Зависимостта в любовта има чисто материално измерение - от финансова (при дългогодишна двойка), до това, че трябва да се обадиш на другия, че ще закъснееш. Зависимостта в случая е по-скоро синоним на "обвързаност".
Но не е нужно да означава превръщането на другия в центъра на твоята Вселена. Психологическата зависимост е съвсем различно нещо.
Е, и аз се чувствам свободна, силна и т.н.
Но няма как да си независим в оня смисъл на думата, че и с половинката, и без нея можеш да си живееш живота.
Любовта за мен силно обезпокоява, ако не е щастлива.
Мен зависим не ми звучи никак зле. Звучи ми нормално. Нормално е да ти се скапва настроението, ако нещата не вървят, или ако не си сигурен. Защо трябва да те е страх от каквото и да е, за да се чувстваш щастлив или нещастен от обстоятелства, свързани с човека до теб и с връзката ви?
Отделно аз ако обичам някого не мога да не мисля за него постоянно. Сигурно е обсебване и т.н., но за мен да функционираш нормално без значение човека, който уж обичаш, просто не е любов. Любовта променя много неща и когато е фатална е разочароваща. Не става дума за митологизации.
Просто не винаги вървят нещата спокойно, така че да може да се усети какво е да плаваш в спокойни води.
Както споменах - супер различно възприемане на любовта имаш. От моето, де.
Не мога да ти кажа, че не си права - вичко, което написа, звучи логично и напълно обяснимо.
Но за мен това не е любов.
Как любовта ще е разочароваща? Обсебваща? Нещастна? Не свързвам нито една от тези думи с любовта, която аз съм изпитвала. И изпитвам.
А за зависимостта - човек никога не е напълно самостоятелен. Винаги зависи от другите. Малко или много. Това, че някои двойки са "дупе и гащи", е друг въпрос. Колко ще зависиш от някого, е личен избор. Не виждам какво общо има с любовта.
И митологията не е измислена да обясни нещата по по-лек начин от науката, а да обясни нещата, които хората не са разбирали навремето.
Аз така като гледам ти и сега не ги разбираш... Не съм ти казвала самите неща, които съм написала, да не ги приемаш навътре, а МИТОЛОГИЯТА (:
Ебаси, тука човек не може да каже нещо без да му извадят думите от не знам къде и да му ги преиначат (:
Мир, сестро.
Вдишай, издишай :)
Никой не е застрахован от недоразумение.
М a L ч Y y ! ! :*
11-23-2012, 19:15
Разбира се, че съществува такава любов !
prosto_chovek
11-23-2012, 19:29
ето най - накрая един хубав, положителен коментар.
klimatronik
11-24-2012, 12:16
НЕ
Това е само временно чувство и толкоз
paradosou
11-24-2012, 13:56
Не съм я изпитвала никога, обаче я усещам край себе си. :)
Въпреки удивителния мазохизъм, който проявяват някои, въпреки изневерите, въпреки лъжите, въпреки несподелянето, въпреки отчуждаването, въпреки отсъстващото доверие, въпреки манипулациите, ултиматуумите и всички дивотии, които присъстват в огромна част от връзките... просто има хора, които са си намерили подходящата половинка, уважават я, пазят собственото си и нейното достойнство, ценят я, правят й изненади, поддържат искрата помежду си и въобще правят всичко, което е присъщо на едни хармонични отношения. Накратко казано - обичат, чувстват се обичани и са щастливи.}
Съществува, разбира се, просто едни са късметлии, и я срещат рано, а други я срещат след множество разочарования в любовен план, но аз вярвам, че всеки човек си има своята половинка някъде, и рано или късно я среща. :)
Първоначално написано от prosto_chovek
защо?
Е ти само до там ли чете В следващото изречение съм си обяснила мнението за вечната любов.
А защо не вярвам напълно - ми като съществуването на извънземните е. Много хора говорят за тях, някои дори твърдят, че са ги срещали, но докато не видя и аз - не вярвам
+1
prosto_chovek
11-24-2012, 18:51
минавам пак да кажа, че има, винаги е имало и ще има, въпрос на време е всеки да я намери.
fenikss_
11-24-2012, 19:06
Мацка, самият факт, че все още си наранена очевидно от постъпката му към теб говори, че не ти е безразличен все още. Но си права, че и до там може да се стигне. Но това не значи, че не е имало любов някога между вас. Не бъди толкова черногледа, преминала съм през нещо подобно, за което до голяма степен съм благодарна, защото така ценя, обичам и уважавам много повече собствената си личност.
А това за любовта и зависимостта е относително. Но ще опитам да дам пример, който отговаря. Да речем, гаджето ти се мести. Ти имаш избор - да останеш, където си или да се изместите заедно. Избираш да се изместиш при него. Всъщност не го правиш заради него, а заради собственото си желание да бъдеш с него. Което до една степен може да се определи като зависимост, но е по-скоро самоугаждане.
Бях наранена до скоро,да.
До преди 2 месеца,след като един хубав ден станах и си казах просто не си заслужава,и зарязах всичко.
След ,което той почна да ме търси,по какъв ли не начин,то мен просто ми е безразличен и хич не ме е*e за него.
И неможа да ме открие,просто така мога да се скрия,че ,ако пожелая никой няма да ме намери.
prosto_chovek
11-24-2012, 19:07
дори и полицията по ИП? :D
fenikss_
11-24-2012, 19:09
минавам пак да кажа, че има, винаги е имало и ще има, въпрос на време е всеки да я намери.
prosto_chovek,мога доста поспоря с теб за този въпрос....
prosto_chovek
11-24-2012, 19:09
prosto_chovek,мога доста поспоря с теб за този въпрос....
можеш, ако искаш започни, имам време тази вечер, както и хубава музика, както и мезе и напитка, бих поспорил с теб.
fenikss_
11-24-2012, 19:10
дори и полицията по ИП? :D
Хвърлям телефони,лаптопи и всички простотии, отивам в некое супер диво село или направо в гората,и да видим тогава кой ще ме открие. .. :D
а аз с удоволствие ще гледам тоя спор, че ми е интересно
prosto_chovek
11-24-2012, 19:12
Хвърлям телефони,лаптопи и всички простотии, отивам в некое супер диво село или направо в гората,и да видим тогава кой ще ме открие. .. :D
те не предупреждават :D
та от къде идва този твой песимизъм относно любовта и защо мислиш това, което мислиш?
pandabear
11-24-2012, 19:20
Включвам се с tl;dr
Единствената сила, която може магически да преустрои човека, е любовта. И само времето може да ни покаже колко силна е любовта. Защо е така? Какво е любовта? Въпроси, на които съм чула толкова разнообразни отговори, но с почти едно и също значение. И все пак за мен най-заинтригуващото и изпълнено с истина сравнение е, че любовта е като навика на пушенето- едни не могат без него, други сменят тютюна прекалено често, трети се отказват напълно, за да си възвърнат загубения вкус. А какво е да си влюбен? Това чувство не може да се опише нито в книга, нито да се чуе в песен или пък да се види във филм. Всеки трябва да го изживее по свой си начин. Да усети силата на тази емоция. Да усети какво може да даде и да отнеме тя. Да усети как животът се променя, когато си влюбен. Да усети на какво си способен, когато си влюбен. Да усети щастието, искрено и чисто, каквото тогава е. Защото любовта дава надежда, дава свобода, дава мечти. Любовта те кара да създаваш, да твориш. Любовта е трудна и човек почти винаги не е готов за нея, дори и да си мисли другояче. Тя те връхлита и те преобразява, не можеш да избягаш от нея. Отдаваш голяма част от себе си на друго същество, живота ти се променя, ти се променяш, ставаш чуплив, но също и завършен, защото това, което запазваш за себе си са най-хубавите и най-крехки черти от характера ти. В началото любовта си е като болест, изтрива ти трезвата мисъл от главата и те кара да се стресираш за всичко. Това е страхотен период в романтичните връзки, но далеч не е най-хубавото, колкото и да му придават божествени отенъци някакви псевдопоетичние оратори. Когато отмине, коремът ти не се свива на топка, само защото той е докоснал ръката ти, докато гледате филм . И няма да ти треперят краката от някакво неопределено, но страшно силно чувство всеки път като го видиш. И това е безкрайно хубаво и далеч не значи, че чувствата ви са охладнели, защото много хора говорят как когато тази тръпка си отиде, ставало много скучно, но всъщност не е – прекрасно е. Прекрасно е да си напълно на себе си и да знаеш, че много държиш на човека до теб, че го обичаш, че можеш да му се радваш, и да се чувстваш нормално едновременно. Защото силата на любовта не се състои в това двама души да се вторачат един в друг, а в това те да гледат в една посока. Но това, което е още по-хубаво и ни дарява силата на любовта е, когато си легнете заедно, прегърнете се, и изпиташ онова чувство на покой и сигурност, в което изобщо няма нужда никой от двама ви да говори, защото и двамата знаете, че другия ЗНАЕ.
fenikss_
11-24-2012, 19:21
prosto_chovek,песимизъмът ми идва благодариение на шибания ,сив,суров и мизерен живот...и от хората,които уж те ''обичат'',а после ти забиват нож в гърбът.Не говоря само за момчето/момичето,което обичаш примерно ,a и за така наречентите ''приятели''.Толко ми се повдига от всичко и всички вече, че ми е по-добре така,сама .И да гоня целите си.Това е най-важното за мен сега,доста силен човек съм и всичко,което искам,постигам го.
prosto_chovek
11-24-2012, 19:26
prosto_chovek,песимизъмът ми идва благодариение на шибания ,сив,суров и мизерен живот...и от хората,които уж те ''обичат'',а после ти забиват нож в гърбът.Не говоря само за момчето/момичето,което обичаш примерно ,a и за така наречентите ''приятели''.Толко ми се повдига от всичко и всички вече, че ми е по-добре така,сама .И да гоня целите си.Това е най-важното за мен сега,доста силен човек съм и всичко,което искам,постигам го.
панда, много е красиво това, което си написала, хареса ми.
Така. Ти хубаво гониш целите си и ги постигаш, това е похвално, особено предвид това, дето каза вчера, браво. Само че защо казваш, че всички хора са такива? Ако ти познаваш само такива, от къде знаеш, че в някакво време няма да се появи някой друг човек, който да те обича? Според мен всеки има право да получи любов, да я даде, но е въпрос на време да го намери предвид нещата, които прави. Ако не го получи, не го е искал достатъчно.
fenikss_
11-24-2012, 19:32
^^ ми,начи аз вече нямам вяра на никой освен на себе си.
Шибания живот ме е научил да разчитам само на себе си.
prosto_chovek
11-24-2012, 19:38
е стига си псува живота, де, радвай се на това, което имаш! Не мислиш ли, че именно заради това, че се настройваш така, нещата са такива, че сама си го направила да го мислиш?
fenikss_
11-24-2012, 19:42
prosto_chovek,Какво имам според теб?
prosto_chovek
11-24-2012, 19:43
всеки има нещо, не всеки го оценява.
fenikss_
11-24-2012, 19:45
E,то а3 не се сещам в момента какво имам,на което мога да се радвам....
xXxPETYAxXx
11-24-2012, 19:48
ето това "в момента" е много важно. Всеки е имал периоди, в които е мислел, че животът му е скапан, с времето нещата се променят и живота пак става хубав.
prosto_chovek
11-24-2012, 19:48
E,то а3 не се сещам в момента какво имам,на което мога да се радвам....
аз ти отговорих на съобщението. Имаш сила, както сама каза. Имаш това, че си успяла да се пребориш, имаш това, че имаш волята и куража, имаш себе си. Тези неща ти ги казвам от ей така, без да те познавам. Ако помилсиш, може да намериш и още.
pandabear
11-24-2012, 19:48
@fenikss_
Верно ли си на 22?
ДА,ДА,ДА,ДА И ДА! <3 Чувството,когато си влюбен и имаш нужда да видиш човека, който обичаш дори да е за няколко минути, да го прегърнеш и целунеш, да разбереш, че той е до теб. :3 Най-невероятното чувство. Просто, когато си до него да се чувстваш специален. Когато му видиш снимката всичко в теб да се събужда и да разбираш, че той е човекът, от който се нуждаеш. :) И аз го обичам адски много и бих направила всичко за него, което е по силите ми, защото той доказва, че съм всичко за него. <3
urlittlelady
11-25-2012, 09:53
аз не мисля, че любовта трябва да се приема като болка... тя е част от нас.. всеки я носи в себе си и не може да живее без нея не мислите ли? Всеки има нещо, което обича, било то човек или нещо друго. Все пак хората имат нужда да споделят тази любов. Не мисля, че боли от самата нея, мисля, че боли именно когато е несподелена или не показана.
точно любовта не мога да я опиша. Колкото и да се опитвам и старая не мога да намеря думи, с които може да се опише. Тя е нещо велико, нещо огромно само по себе си, нещо по-силно от нас.. не е просто чувство. Тя винаги е истинска - друг е въпроса, кога обичаме и кога се чувстваме просто привлечени. Няма фалшива любов. А истинската? Тя е трудна, но не е болезнена. Тя е силна и възпламеняваща, изпепеляваща, изгаряща...
Ако не можеш да живееш без даден човек - това е нужда. Ако го искаш, защото е красив - това е привличане. Ако го искаш, защото е смел и силен - това е възхищение. Ако не знаеш, защо го обичаш, тогава го обичаш истински. Защото тогава не се интересуваш от това, колко е силен, умен, красив, какви очи има и т.н. Ти го обичаш заради това, което е!
klimatronik
11-25-2012, 15:08
E,то а3 не се сещам в момента какво имам,на което мога да се радвам....
ай стига бе нямаш компютър и ни пишеш със свръх телепатия тук ли ??
Не ти дават вашите нито една стотинка и ровиш по кофите за смет
и всеки ден си пиян.а ?
Може да се радваш на много неща!
Излез
Поразходи се!
Чуй песента на птиците, небето , тревата и белите облаци
Има много неща ,на които може да се радваш дори да си беден- бедна финансово
Както се казва - дай на мрънкащия и оплакващия се още страдания ,че да има за какво да говори , а на щастливия и доволен от живота му дай още повече щастие ,за да си го има :D
имаш нужда
да се чувстваш специален
И аз го обичам адски много и бих направила всичко за него, което е по силите ми, защото той доказва, че съм всичко за него. <3
:Д
//извинявай, нищо лично:Д