Stambenceto
11-22-2012, 18:27
Трябва ми трансформиращ преразказ за Ветрената Мелница от името на Дъбака за утре.
Stambenceto
11-22-2012, 18:38
А като немога да намеря текста как да го напиша БЕ ?
Ми търсиш произведението в учебник, христоматия, интернет и си напрягаш мозъка да измислиш преразказ. Из учебниците има толкова анализи, можеш да си помагаш.
Stambenceto
11-22-2012, 18:47
Над селото и навред по околията се застоя страшна суша. Онемяха навред водениците. Дивотá и мълчание зацаруваха и изпълваха с нерадостни мисли всякога веселото ми сърце.
Приятел ми е седемдесетгодишния, як и здрав старчуга – дядо Корчан. Ние двамата имаме похватни майсторски ръце. Изобретателният ми ум понякога скроява някакви странни планове, които воденичарската глава на дядо Корчан всякога одобрява..
Когато рекичката пресъхва и водениците занемяват , ние по съседски решаваме да построим ветрена мелница. Захващаме се със строежа на мелницата, а съселяните ни се шегуват с насх. Не вярват, че ще го довършим, така както станало с тепавицата и дарака. Аз и дядо Корчан нехаем за това. Въпреки общото мнение, че скоро ще подмахнем тая ветрена работа, работим… Предадени на мисълта за това велико творение, не жалим ни труд, не сещаме умора, не правим почивка. От сутрин до вечер през дългите летни дни под палещите лъчи на слънцето, не хвърляме сечивата из ръцете си и работим. Увлечени, даже не си проговаряме….
Един ден съобщих, че от високите криле на мелницата съм съгледал далече зад Витоша бяло облаче. Тая радостна вест бързо-бързо се разнесе из селото… Черковната камбана удари като в празник. Напети момичета заиграха "вай дудул" и по улиците на селото се разнесе скокливата им песен.
Настана празник. С тъпани и гайди момичетата извеждат "вай дудула" чак до баирчето при ветрената мелница. Аз и Корчан невъзмутимо си работихме на покрива.Христина, пъргавата осемнадесетгодишна внучка на дядо Корчан, полазя по високата стълба и се качи на върха под самите криле на мелницата .
Около мелницата се завъртя весело хоро. Бързо като котка Христина се спусна по стълбите надолу. Заигра лудо, като че ли на шега, и насмешливо ме поглежда. Отведнъж се пусна от хорото, застана пред гайдаря и го изкомандва да свири ръченица.
Гайдарят мигом засвирва. Христина понаведе гиздаво глава, трепва с цялата си снага, размаха високо кърпата, и заиграва… И аз - славен някогашен игралец не се стърпях. .Застанах срещу Христина и мълчешком, блед като платно, заиграх.
Стотици очи ни следят. Дядо Корчан слезе от покрива на мелницата да ни погледа от по-близо и очите му светнаха от удоволствие. Сякаш не стъпвах на земята. Ала след малко се спрях, като че ли от някаква внезапна мисъл.
Лудетината Христина ми предложи да се надиграваме. Започна облогът между нас - двама млади.
Ако Христина ме надиграе алената копринена връв с няколко жълтици по нея ще бъде нейна. Но тя няма жълтици…Затова ако аз я надиграя тя обещава да ми пристане.
Навалицата загърмя от радост и висок смях. На дядо Корчан му се прииска да погали немирната си внучка.
Ние застанахме един срещу други. Започна надиграването. След едночасова борба Христина спря отмаляла и запъхтяна. Призна се за победена.
В навалицата избухна весел смях. Разнесоха се викове, че облогът трябва да се изпълни. Почти през сълзи Христина заяви, че държи на думата си. Аз пристъпих към нея и пред всички завързах златния наниз на шията й. Улових я за ръката и я поведох надолу към селото, към дома си.
Не довърших строежа на ветрената мелница, но си намерих друга.
Намерих това но дали е от името на Дъбака..
LoupGarrou
11-22-2012, 20:56
Няма такъв мързел, сериозно,не можеш да отделиш две секунди да прочетеш 6 изречения да видиш дали откъса е от въпросния герой ?! И не ми казвай, че нямаш произведението, защото имаш т'ва чудо, наречено интернет, а прозведението го има онлайн ...
И да, от името на Дъбака е, дерзай ...