БожиятАгнец
11-23-2012, 10:31
Собствената ми котка беше смъртта. Очите й бяха големи, черни и изпълнени със злоба. Даже говореше с един ужасен диаболичен тон. Дълго се борих с нея, бях ужасно уплашена. Не исках да я убивам, но се наложи да я хвърля през прозореца. Гледах я как се гърчи, как кръвта тече през устата и очите й...Но тя не умря...След секунди трупът не беше там...Казах на някого, че ще се върне..Че цял живот ще ме преследва.
Не ми повярваха. И разказах как и преди това се е случвало - с предната ми котка и с едно момиченце. Същата схема - черни очи, крийпи гласове и невероятен хъс да ме наранят. Убивах ги, но те оживяваха. Просто се връщаха под различна форма - все така миловидна. За да не може никой да ми повярва. Какво зло може да има в момиченце или котка, все пак?
Но, по дяволите, толкова се радвах, че съм жива. Всичко беше чак плашещо реалистично.
И на идея си нямам к'во ще рече т'ва. Но беше интересно. 8-)
Не ми повярваха. И разказах как и преди това се е случвало - с предната ми котка и с едно момиченце. Същата схема - черни очи, крийпи гласове и невероятен хъс да ме наранят. Убивах ги, но те оживяваха. Просто се връщаха под различна форма - все така миловидна. За да не може никой да ми повярва. Какво зло може да има в момиченце или котка, все пак?
Но, по дяволите, толкова се радвах, че съм жива. Всичко беше чак плашещо реалистично.
И на идея си нямам к'во ще рече т'ва. Но беше интересно. 8-)