Какво всъщност е да обичаш?

[pamsityybee]

Здравейте! :) Преди малко се замислих за много неща относно живота си напоследък. Споделих с най-добрата ми приятелка мислите си, но тя май не ме разбра много и реших да споделя с вас. Преди време имах приятел. Първото ми истинско гадже. Беше голяма тръпка. Бяхме заедно 4 месеца. В средата на първият месец, той ми каза, че ме обича. Аз незнаех какво точно означава това, но си го казвахме постоянно. Той беше по-голям от мен и сигурно е знаел. След като скъсахме бях съсипана Постоянно повтарях, че го обичам, че не мога без него и така нататък ясно ви е ... Е мина време и започнах да излизам с друго момче. С него сме заедно вече година. В началото имах тръпка към него и отново в средата на първия месец си повтаряхме, че се обичаме и т.н. Но ето днес се замислих. Както казах сме заедно почти година, определено вече няма тръпка. Всичко вече е много повече приятелски отколкото друго. Той ми е най-близкото същество, на което мога да разчитам за всичко. И ето това е да обичаш. Да обичаш значи да можеш да разчиташ на някого за всичко, да се уважавате взаимно, да знаеш, че винаги е до теб както и ти до него, да го приемаш като част от твоето семейство. Това е за мен обичта. А онази тръпка- пеперудките в стомаха, тръпките и т.н, влюбването онези първи трепети на любовта са харесване, привличане, влюбване.. Но обичта я усещам чак сега.. :)

[prosto_chovek]

да обичаш е да си сигурен в този до теб и да не искаш никой друг, да си готов да дадеш всичко за дадения човек без да искаш нещо в замяна.

[TROLLDADLOLCAKE]

Да обичаш значи , да намериш в щастието на друг , своето собствено щастие!Да си сигурен в твоята половинка , до такава степен , че бил дал всичко твое за нея/него..

[totik]

Това за което ти говориш е сигурност и привързаност.Би ли застанала обаче пред куршум заради него?Истината е че тръпката,страстта и привързаността все са любов.Но истинската любов освен привързаност и страст е съчетана с нещо много повече.Това да се наслаждаваш на всяка минута прекарана с любимия,да обичаш дори малките му недостатъци това вече е истинска любов.Останалото е една недовършена разновидност.Лично мнение.

[bitchwolf]

Да обичаш, значи..много неща. Да пазиш, да зачиташ, да уважаваш, да вярваш, да даваш, да получаваш, да желаеш, да мечтаеш, да помагаш, да откликваш, да ...още много, много неща и ..да чувстваш. Тъпо звучи, обаче лично аз смятам, че любовта не може да бъде описана с едно или две изречения от всички страни, по всички параграфи.

[rusoto_baby_f]

Това за което ти говориш е сигурност и привързаност.Би ли застанала обаче пред куршум заради него?Истината е че тръпката,страстта и привързаността все са любов.Но истинската любов освен привързаност и страст е съчетана с нещо много повече.Това да се наслаждаваш на всяка минута прекарана с любимия,да обичаш дори малките му недостатъци това вече е истинска любов.Останалото е една недовършена разновидност.Лично мнение.
абсолютно съм съгласна..
Аз съм от година и половина с моя приятел и все още я има тази тръпка както в началото..Все още го има това чувство все едно всичко ти се обръща вътре и краката ти се подкосяват..

[fenikss_]

да обичаш е да си сигурен в този до теб и да не искаш никой друг, да си готов да дадеш всичко за дадения човек без да искаш нещо в замяна.

^^ Прав си ,но винаги трябва да си имаш 1 на ум и да не вярваш сляпо на никой,дори той /тя да е любимият ти човек.
Както му вярваш сляпо,един момент той се обръща и ти забива нож в гърбът..

[tori]

Да си сигурен, че ще останете заедно през каквито и трудности да минавате. Да запазите магията дори след 20 години съвместен живот и нощем, когато сънуваш лош сън, да го гушнеш докато спиш. Или той теб. Да не се лъжете, да си вярвате, да се подкрепяте. Когато ти си наранен, и другия да е заради теб, да има рани в душата от твоите рани. Да обичаш не означава да не се ядосваш и да не викаш, а означава да преглътнеш всичката ярост и да се върнеш при него. Да се обичате означава да се допуснете един друг в сърцата си и въпреки това, да не се наранявате умишлено. Да го обичаш въпреки всички чепове за дялане, да си готов да убиеш и излежиш за този човек. И винаги, винаги да остава по малко любов и за "утре", въпреки че даваш възможно най-много любов на този човек. И всъщност, за много "утрета", не само за едно. И още много неща значи да обичаш.

[Blab]

^^ Прав си ,но винаги трябва да си имаш 1 на ум и да не вярваш сляпо на никой,дори той /тя да е любимият ти човек.
Както му вярваш сляпо,един момент той се обръща и ти забива нож в гърбът..
ти сериозно ли си на 22?
не знам колко си била наранявана, не знам какво е и да обичаш, но съм сигурна какво не е - да се съмняваш в човека до себе си, по начина, по който апелираш да го правим ти;

[lilly_]

Има различни видове обич и различни хора. Не мисля, че може да се даде точно описание. Въпреки това смятам, че в основата на всичко е когато двама души винаги се връщат обратно един към друг, независимо миналото или предстоящото. А до това кой и до каква степен е готов да се жертва вместо другия е дори още по-спорно. Никой не е казал, че щом обичаш и някой друг освен себе си, егоизма моментално се отписва като качество.

[IseeDEADbodies]

К'ви са тия глупави въпроси е оО

[LadyDi]

ти сериозно ли си на 22?
не знам колко си била наранявана, не знам какво е и да обичаш, но съм сигурна какво не е - да се съмняваш в човека до себе си, по начина, по който апелираш да го правим ти;

Thank you!!! Мислех, че само аз не разбирам обърканите ѝ представи за любов и връзка.

Ontopic: Обичта (и в частност любовта) може да има страшно много прояви. Както писах в една друга тема - не е задължително да имаш пеперуди в стомаха. Може да е много по-спокойна и уравновесена. Затова и съм съгласна с lilly_: в основата на всичко е когато двама души винаги се връщат един към друг. Стремежът да си с този човек, да създадете нещо заедно. И най-важното, да си готов на компромис (до някаква степен) със себе си. Обичта не трябва да е егоистична, нито егоцентрична. Не трябва да изискваш от другия пълна отдаденост, но в същото време не бива да очакваш и пълна свобода. Тя си носи "оковите", колкото и приятни да са те.

[pandabear]

Любовта винаги е била сложна за описване, но всъщност е толкова проста. Една хармония. Една сигурност. Едно щастие. Да обичаш значи да си готов, да изгаряш в желанието си да се отдадеш напълно на човека до теб, въпреки всичко лошо и неприятно.

[fenikss_]

ти сериозно ли си на 22?
не знам колко си била наранявана, не знам какво е и да обичаш, но съм сигурна какво не е - да се съмняваш в човека до себе си, по начина, по който апелираш да го правим ти;

На 22 съм ,да.
Просто съм преживяла много за годините си...
Наистина много..
И мисля зряло.
Подлагам всяка казана дума, от всеки под съмнение.
И това ми помага много в живота.

[In*The*Face]

Какво е да обичаш истински? Разбрах го в първия момент, в който с мъжа ми започнахме да излизаме и да се опознаваме. Не беше любов от пръв поглед. И от втори пак не стана. Беше бавно и постепенно привързване към всяка част от сърцето, ума и тялото на този човек. Можехме да си говорим с часове и каквато и тема да подхванехме, осъзнавахме, че имаме сходни интереси и различни разбирания. Спорехме посред нощ и се учехме един от друг. Той от моята спонтаност, аз от неговата улегналост. Да обичаш е когато виждаш цялото си бъдеше в погледа на един човек. Когато си затвориш очите и наистина си представиш за един кратък миг, че можеш да бъдеш с този човек цял живот. Че можеш да живееш с всичките му странности, дразнещи навици и изкривени за представите ти разбирания. И когато си готов да оставиш всичките си страхове и разочарования в ръцете на този човек. И когато в един момент пеперудките изчезнат, тръпката утихне и остане само спокойствието, рутината, почти скучното ежедневие, взаимното уважение и любов. Всъщност точно тогава осъзнаваш, че досега никога не си обичал и не си бил обичан по подобен начин.

Не знам дали е разбираемо. Особено за млади, та дори и малки момчета и момичета. Сигурна съм обаче, че всеки го изпитва в един момент. И макар, че го определя по свой собствен начин, то е едно и също. Малко вероятно е на средната възраст на която са повечето от вас, да сте изпитали истинската любов, с мръсните гащи и чорапи, съвместното съжителство, плащането на сметки, наеми и плановете за семейство. Но и това ще стане. И тогава отговорът на въпроса какво всъщност е да обичаш, ще си дойде сам.

[marilyn]

Според мен обичта е различна за всеки, не може да има универсално определение.

[fenkaaa]

Как не разбрахте,че за тези неща няма просто "думи". :)

[druzilla]

Значи не си знаела какво точно означава да обичаш,но въпреки това си му казвала,че го обичаш?

[LadyDi]

И мисля зряло.
Подлагам всяка казана дума, от всеки под съмнение.
И това ми помага много в живота.
Може да ти помага много, но не означава, че мислиш "зряло". Зрялото мислене е способно да претегля нещата, а не да вижда само лошите им страни.

[jghgh]

Оставете я и нея намира.
Вярно, че аз, ние, вие, те, баба Петка и т.н. е мислила така през юношеството, а не на 22, ала не забравяйте, че всеки се развива със собствени темпове. Ще го преживее и този филм. Толкова е типично да се говори така след разочарование - и да ги играеш тея филми.


Това е тъжно и нищо повече.
Но аз вярвам, че хората се развиват, променят... правят ревизия на възгледите си, иразстват...

Миличка, нищо хубаво не става с недоверие. Не и прекомерното такова!

[totik]

Така е,а и в живота не може да се играе на сигурно.Поне не винаги.

[LadyDi]

Оставете я и нея намира.
Вярно, че аз, ние, вие, те, баба Петка и т.н. е мислила така през юношеството, а не на 22, ала не забравяйте, че всеки се развива със собствени темпове. Ще го преживее и този филм. Толкова е типично да се говори така след разочарование - и да ги играеш тея филми.


Това е тъжно и нищо повече.
Но аз вярвам, че хората се развиват, променят... правят ревизия на възгледите си, иразстват...

Миличка, нищо хубаво не става с недоверие. Не и прекомерното такова!
Аз не я закачам. Напълно наясно съм, че каквото не искаш да научиш сам, няма как да ти бъде изсипано в главата с фуния. Животът ще я очука и ще я научи, че да се живее с огорчение не е хубаво. Че трябва да се научи да цени хубавите неща, които ѝ се случват и да подминава лошите, доколкото е възможно.

[jghgh]

Кофти ми стана за нея как в много теми я питаха дали вЕрно е на 22 :(
Мен ми е тъжно, че говори такива неща, защото да живееш с подобни чувства е много трудно и мъчително.

[LadyDi]

Кофти ми стана за нея как в много теми я питаха дали вЕрно е на 22 :(
Мен ми е тъжно, че говори такива неща, защото да живееш с подобни чувства е много трудно и мъчително.
Да живееш с подобни чувства е избор. Няма защо на теб да ти е тъжно, защото тя е избрала да възприема нещата така. Хората затова имат глави на раменете си - да мислят, да разсъждават и сами да преценят с каква нагласа да подходят към света, така че те самите да се чувстват добре.
Познавам хора, които са преживели непреживяеми неща и пак не са изгубили оптимизма и вярата си. Така че...

[jghgh]

Не вярвам много-много в избора. Някои хора не са толкова рационални или поне го придобиват после. Не вярвам, че някой ще избере съзнателно да се мъчи. Просто това му се струва по-естествено и се надяваме, че това се променя в последствие.

Отделно не всички са силни. Странно ми е някой така като каже. Хората са различни. Някои са лабилни, слабохарактерни и т.н.

Не вярвам в избора, но пък вярвам в порастването и овладяването на емоциите - сигурно защото изхождам от себе си, но всеки човек е различен.

Тъжно ми е само за хора, които не се променят и развиват.

Бтв само си разсъждавам, не споря.

[LadyDi]

Никой не спори :)
Аз пък вярвам в избора. Бил той и несъзнателен. В крайна сметка, ако се мъчиш, не трябва ли да направиш нещо, за да подобриш нещата? Да избереш да не се мъчиш? Ако просто стоиш и си блъскаш главата в стената, повтаряйки си "Всички ме предават, всичко върви наопаки, по-добре нищо да не правя и на никого да не вярвам", това не е ли пак избор да бездействаш?
Не знам, изборът при човека не винаги е осъзнат. Не винаги знаеш съвсем конкретно, че избираш и все пак, винаги избираш между поне две опции...
В конкретния пример - тя си дава сметка, че е недоверчива, че е песимистка и тя сама избира да не вярва в любовта и в доброто или там в каквото щеш. И го избира точно защото не е пораснала достатъчно, за да може осъзнато да избере друго.
Не знам дали ме разбра, пък и разводнихме темата :)

[jghgh]

именно, като не е осъзнат изборът какъв избор е.
в момент, в който чувствата те владеят ти си смяташ за най-правилно да не вярваш на никого. нещо повече - вярваш си, че това е адекватното решение и че е правилно :д

как да осъзнаеш, че бъркаш, ако не си го изживееш. а изживяването според мен включва и момента с инатенето да се промениш, въпреки че осъзнаваш, че си нещастен с възгледите си

но винаги има надежда, вярвам в нея :д

а и хората са като феникси. хубав ник си е избрала

[SHPAIdURmeN]

Aвторке, питай твоите баба и дядо те ще ти отговорят най-правилно. ;)

[Auriss]

Аз пък вярвам в избора. Бил той и несъзнателен. В крайна сметка, ако се мъчиш, не трябва ли да направиш нещо, за да подобриш нещата?
Аз пък вярвам, че на повечето средностатистически индивиди не им се налага да правят к'вито и да било избори по отношение на емоционалното си състояние, 'щото такива <драми> преживяват в тийнейджърските си години.
Плюс т'ва въпросната 'дама', която и мен дразни със сопнатото си поведение, едва ли мога и да започна да си представям през какво е минала, че да е толкова емоционално деградирала на подобна възраст.
Другият вариант е да е с няк'во латентно психично заболяване, ама айде да не раздавам пишман-диагнози.

И в двата случая ми е трудно да проумея как съумяхте цял философски трактат по адрес на нещо толкова незначително да сътворите двечките ? о_о

[LadyDi]

И в двата случая ми е трудно да проумея как съумяхте цял философски трактат по адрес на нещо толкова незначително да сътворите двечките ? о_о
Тва си е дарба! Майсторлък... :cool:

[chushkopek]

в основата на всичко е когато двама души винаги се връщат един към друг. Стремежът да си с този човек, да създадете нещо заедно. И най-важното, да си готов на компромис (до някаква степен) със себе си.
Ей това е моето определение за тази дума.

[wartburg353]

Да обичаш означава просто да се подчиняваш на инстинкта си за размножаване.

[LadyDi]

Да обичаш означава просто да се подчиняваш на инстинкта си за размножаване.

http://i1225.photobucket.com/albums/ee388/AngeledEyes/YeahRight.gif

[wartburg353]

След този отговор коренно си промених мнението по въпроса. Вече за мен любовта е магия, без която денят ми ще е вечно сив и мрачен.

[LadyDi]

След този отговор коренно си промених мнението по въпроса. Вече за мен любовта е магия, без която денят ми ще е вечно сив и мрачен.
http://media.tumblr.com/tumblr_ld4sknksNJ1qbff3k.gif

[bbbbPleasure]

Като прочетох заглавието на темата веднага се сетих за един текст, който ме докосна.

" Аз вярвам в любовта между онези, които са се борили, за да останат заедно. Вярвам в хората, които се карат постоянно, но имат куража да забравят за егото си и да поискат прошка, да се прегърнат и да се погледнат влюбено - като преди. Онези, които често "не могат да се понасят един друг" ,дори и когато се обичат до лудост. Вярвам в тези които са плакали, които са се губели, но само за да се намерят по-силни от преди. Защото любовта не е да напишеш "Обичам те!" по стените. Любовта е да се сблъскате с хиляди трудности, но да продължите да се обичате и желаете както в първия ден. Любовта е да казваш всеки ден: "Край, бяхме дотук!" ,а на следващия - да го очакваш с нетърпение и треперещо сърце. Защото любовта не е да забравяш, а да прощаваш. Не да слушаш, а да разбираш. Не да гледаш, а да чувстваш. Не да си тръгваш, а да оставаш. "

Последните 2-3 изречения описват всичко.

[Ambiguous]

Здравейте! :) Преди малко се замислих за много неща относно живота си напоследък. Споделих с най-добрата ми приятелка мислите си, но тя май не ме разбра много и реших да споделя с вас. Преди време имах приятел. Първото ми истинско гадже. Беше голяма тръпка. Бяхме заедно 4 месеца. В средата на първият месец, той ми каза, че ме обича. Аз незнаех какво точно означава това, но си го казвахме постоянно. Той беше по-голям от мен и сигурно е знаел. След като скъсахме бях съсипана Постоянно повтарях, че го обичам, че не мога без него и така нататък ясно ви е ... Е мина време и започнах да излизам с друго момче. С него сме заедно вече година. В началото имах тръпка към него и отново в средата на първия месец си повтаряхме, че се обичаме и т.н. Но ето днес се замислих. Както казах сме заедно почти година, определено вече няма тръпка. Всичко вече е много повече приятелски отколкото друго. Той ми е най-близкото същество, на което мога да разчитам за всичко. И ето това е да обичаш. Да обичаш значи да можеш да разчиташ на някого за всичко, да се уважавате взаимно, да знаеш, че винаги е до теб както и ти до него, да го приемаш като част от твоето семейство. Това е за мен обичта. А онази тръпка- пеперудките в стомаха, тръпките и т.н, влюбването онези първи трепети на любовта са харесване, привличане, влюбване.. Но обичта я усещам чак сега.. :)

Любовта е наложена емоция от някъде с която сме бомбардирани. (предимно медии)
Това чувство което описваш в началото на една връзка е тръпка примесено със сексуално привличане, защо трябва хората трябва да се срамуват от животинската си същност желаеща плътски удоволствия и да го прикриват под друга дума - не знам.
Известен факт е, че емоциите асоциирани с връзката преминават от гореописаните към нещо като взаимен респект и сигурност и тези чувства са наречени обич, обичаме родителите си, най-близките си причтели и прочие, поради причината, че те са надеждни и винаги ще се опитат да ни помогнат.

[slimbo]

Ми сложно е ... , ама тия пеперудки и звездички и ... , ако ги е имало в началото и ги има до края , това е любовта .... Да обичаш е по-различно .... По принцип в една връзка така 1) тръпка , 2) обич и на финала и или 1) + 2) или Пуффф и сбогом :D

[Dark_Angel_]

ами да обичаш си нож с две остриета - отдаваш се напълно на този човек и ако ти излезе късмета, той/тя ще ти отвърне със същото, но в повечето случаи просто си прецакана personal experience