elki4ka
11-30-2012, 19:33
Преди 2 години бях в голяма компания и се зарибих с едно момче (бях на 16) И двамата не си признавахме,че се харесваме,но винаги когато оставахме сами се целувахме,но се криехме,защото не знаехме как приятелите ни ще реагират.Дори в началото и ние не знаехме какво изпитваме един към друг.С течение на времето си казахме,че се харесваме,но няма да се получи връзка,защото бяхме много много различни.Бях съгласна,но с времето се привързахме много един към друг.Радвахме си се толкова много,както в началото на някоя връзка.Всичко беше толкова нежно и непринудено.Бях свикнала толкова много с него,както с никой до сега.. (имала съм връзки с момчета,но не мога да кажа,че съм обичала някой до сега) Дори си спомням как една вечер той ме изпращаше до нас,спря се и на шега ми каза да се кача на една пейка..качих се и той ме целуна,а това не го бях очаквала до сега,защото както споменах един вид се криехме и не признавахме много чувствата си един към друг..Няма да забравя като се разделихме,как вървях около 2-3 минути до нас усмихната,сама по пътя.До сега не ми се беше случвало такова нещо и май чувствата ми ставаха все по-силни.Беше ме страх да му кажа,защото той ми беше казвал ,че не иска да ме нарани,а и дори май аз не исках да призная сама пред себе си,че го харесвам толкова много.Не казвах дори на приятелките си.Те ме питаха какво става с момчето,а аз се правех,че не ми пука.Минаха около 5-6 месеца,виждахме се рядко-1 път на 1-2 седмици и това ме объркваше,мислех си,че на него не му пука въобще за мен,но когато си бяхме 2мата не показваше да не му пука,беше толкова истински ,както никое момче до сега.Имаше случай в началото,когато той искаше да сме заедно,но аз не бях сигурна и отказах..После аз исках,но пак не се получиха нещата.Беше ми много объркано всичко,не исках да съм с него,за да не се нараня.Но направихме голямата грешка да преспим заедно,аз бях девствена,но бях сигурна в това което правя,макар и да не бяхме заедно.Така минаваше времето,но с течение на времето,спряхме да се виждаме,той стана студент и пътищата ни се разделиха.Мина 1 година някъде,засичахме се ,говорехме си,но само до там..Сега започвам да осъзнавам какво съм изживяла с него..Още ми е голяма тръпка,видяхме се преди няколко дни ,спряхме си да си поговорим,но междувременно той ме хващаше за ръцете и ги галеше..чувствах,че минава ток през мен,толкова силно го усещах,а той едва ме докосваше.Бях с приятелката ми (на която не съм признавала никога какво чувствам към това момче,дори че го харесвам) и едвам се опитвах да се сдържа да не показвам емоции.Той настоятелно искаше да излезем 3мата някой ден,но и така не добих смелост да кажа на приятелката ми да го викнем..Пролича си,че и той не е напълно безраличен,но незнам вече какво изпитва след толкова много време.Дори незнам защо пиша тази тема,просто исках да споделя с някой,защото се измъчвам сама без да мога да споделя на някой,чувствам се неудобно по принцип да говоря за връзките си с моите приятелки,незнам защо,казвам им какво става,но не с подробности,просто съм по-затворена.Кажете според вас дали имаме шанс заедно,като преди не се е получило.изкажете някакви мнение .Благодаря ,че прочетохте всичко това :)