aleks07
12-01-2012, 09:17
Здравейте,
момиче на 15 години съм.Не знам с каква цел пиша, не знам какъв е точният ми пъпрос.Досещам се какво ще ми кажете, но все пак се надявам, че ще има хора, които няма да ме упрекват.
Смяната на училището ми промени тотално живота ми, накара ме да погледа отстрани на себе си и да видя до къде съм стигнала.. отпуснато тяло, но въпреки това високо самочувствие - не съм го демонстрирала натрапчиво, просто осъзнах, че представата за самата мен е била много по висока от реалната.Да имах качества, които уж се ценят много - помагах на всички, безумно много ценях приятелите и семейството си, бях искрена, учих страшно много и т.н. Хората в новото училище ми показваха, че аз съм едно нищо заради външният ми вид..Смъкнаха ми самочувствието,, чувствах се не на мястото си. от начало си казвах та " това е просто едно тяло" докато в един миг просто не издържах..Заех се с трудната задача да коригирам тялото си и начина на живот.В рамките на един кратък период, намалих теглото си значително.Всички виждаха това.. от там започна истинската промяна на отношението им към мен, започнаха да общуват с мен, хора, които изричаха толкова тежки и обидни думи по мой адрес, се превърнаха в моя ссянка, следваха ме с "добрите" си намерения.В кавички е защото не мсиля, че едни няколко килограма са ме променили по друг начин освен естетично.Сега продължавам със сложната мисия, положението е доста по-добро, но става и по трудно.Въпреки всичко аз още не мога да погледна на себе си по друг начин нямам смочувствие.. чувствам се НИЗША.Ако продължите да четете ще разберете защо казвам всичко това.Когато харесвах някой, но виждах, че нещатата отиват към негативн посока, бягах към някои друг просто, за да спася от разочарование, но така си навличах по-голямо.
При поредното бягана се натъкнах на едно момче, той е 12 клас, разлииката е доста да все пак аз съм 9, от както го забелязах се навъртам около него.Дори не го познавам, не знам нищо за него, не знам името му, характера му, но това което виждам в очите му ме кара да вярвам в това, че той е от истиннските хора, Виждам искрени очи изпълнени с надежда, човек, които може би е готов да обича.Може би виждам зрялата същност, която не намирах в другите момчета на моята възраст или 10, 11 клас.Сигурна съм, че на почти всички ни се е случавало да не познаваме даден човек, но да имаме чувства към някого, да знаем, че ние толкова далечен, но едновремено толкова близо до нас .. а защо не и вътре в сърцата ни.Точно по тази причина по-горе казах, че ще ме упрекнете, но въпреки,сигурена съм.А някои от вас ще кажат да се запознаем, но не мога тук идва проблема не със срама, а със липсващото самочувствие, страха, ч еможе би и той ще е грубян, че ще ме обижда на болната ми тема, страха от истината.Този страх надделява на веланието да опитам.Все пак той е по-голям от другите, може би има друг начин на мислене, може би ..а може би е същият като всички, повърхностен човек, които избива комполексите си.Винаги когато съм около него ме гледа, когато съм на метри от него, дори да е с гръб се обръща, проследява ме с поглед, но не съм заслужила това.НЕ ЗНАМ КАК ДА ПОСТЪПЯ, НЕ БИХ МОГЛА ДА ОТИДА И ДА СЕ ЗАПОЗНАЯ С НЕГО, НЕ БИХ МОГЛА ДА ПРЕБОРЯ ТОЗИ ОТВРАТИТЕЛЕН СТРАХ, КОЙТО не ме оставя да живея.Бих била благодарна ако ми помогнете по какъвто и да е начин.. посъветвайте ме нещо..каквото и да е.Благодаря и искам да се извиня за правописните грешки, които със сигурност съм допуснала, но съм от телефона.
момиче на 15 години съм.Не знам с каква цел пиша, не знам какъв е точният ми пъпрос.Досещам се какво ще ми кажете, но все пак се надявам, че ще има хора, които няма да ме упрекват.
Смяната на училището ми промени тотално живота ми, накара ме да погледа отстрани на себе си и да видя до къде съм стигнала.. отпуснато тяло, но въпреки това високо самочувствие - не съм го демонстрирала натрапчиво, просто осъзнах, че представата за самата мен е била много по висока от реалната.Да имах качества, които уж се ценят много - помагах на всички, безумно много ценях приятелите и семейството си, бях искрена, учих страшно много и т.н. Хората в новото училище ми показваха, че аз съм едно нищо заради външният ми вид..Смъкнаха ми самочувствието,, чувствах се не на мястото си. от начало си казвах та " това е просто едно тяло" докато в един миг просто не издържах..Заех се с трудната задача да коригирам тялото си и начина на живот.В рамките на един кратък период, намалих теглото си значително.Всички виждаха това.. от там започна истинската промяна на отношението им към мен, започнаха да общуват с мен, хора, които изричаха толкова тежки и обидни думи по мой адрес, се превърнаха в моя ссянка, следваха ме с "добрите" си намерения.В кавички е защото не мсиля, че едни няколко килограма са ме променили по друг начин освен естетично.Сега продължавам със сложната мисия, положението е доста по-добро, но става и по трудно.Въпреки всичко аз още не мога да погледна на себе си по друг начин нямам смочувствие.. чувствам се НИЗША.Ако продължите да четете ще разберете защо казвам всичко това.Когато харесвах някой, но виждах, че нещатата отиват към негативн посока, бягах към някои друг просто, за да спася от разочарование, но така си навличах по-голямо.
При поредното бягана се натъкнах на едно момче, той е 12 клас, разлииката е доста да все пак аз съм 9, от както го забелязах се навъртам около него.Дори не го познавам, не знам нищо за него, не знам името му, характера му, но това което виждам в очите му ме кара да вярвам в това, че той е от истиннските хора, Виждам искрени очи изпълнени с надежда, човек, които може би е готов да обича.Може би виждам зрялата същност, която не намирах в другите момчета на моята възраст или 10, 11 клас.Сигурна съм, че на почти всички ни се е случавало да не познаваме даден човек, но да имаме чувства към някого, да знаем, че ние толкова далечен, но едновремено толкова близо до нас .. а защо не и вътре в сърцата ни.Точно по тази причина по-горе казах, че ще ме упрекнете, но въпреки,сигурена съм.А някои от вас ще кажат да се запознаем, но не мога тук идва проблема не със срама, а със липсващото самочувствие, страха, ч еможе би и той ще е грубян, че ще ме обижда на болната ми тема, страха от истината.Този страх надделява на веланието да опитам.Все пак той е по-голям от другите, може би има друг начин на мислене, може би ..а може би е същият като всички, повърхностен човек, които избива комполексите си.Винаги когато съм около него ме гледа, когато съм на метри от него, дори да е с гръб се обръща, проследява ме с поглед, но не съм заслужила това.НЕ ЗНАМ КАК ДА ПОСТЪПЯ, НЕ БИХ МОГЛА ДА ОТИДА И ДА СЕ ЗАПОЗНАЯ С НЕГО, НЕ БИХ МОГЛА ДА ПРЕБОРЯ ТОЗИ ОТВРАТИТЕЛЕН СТРАХ, КОЙТО не ме оставя да живея.Бих била благодарна ако ми помогнете по какъвто и да е начин.. посъветвайте ме нещо..каквото и да е.Благодаря и искам да се извиня за правописните грешки, които със сигурност съм допуснала, но съм от телефона.