maroon 5
12-01-2012, 15:10
Здравейте, хора! Еми проблема е ясен - на 21 съм и никога не съм имал приятелка :X Просто взимам вече да се притеснявам.Хората на моята възраст вече срещнаха любовта, любиха, разлюбваха, страдаха, изградиха опит и вече си търсят половинката с коята да прекарат живота си, а аз още съм си сам.
Не знам на къде да се оглеждам вече.Казват, че любовта се срещала случайнно.Е аз от 16 годишен така си викам и ето ме след един месец ставам на 21.И не, нямам проблем с общуването.Проблемът ми е, че познавам наистина малко момичета.Това лято се запознах с едно момиче.Влюбих се в нея много яко, просто усмивката и ме разтапя, гласът и...Е тя ли сигурно прекалено много внимание ми обръщаше, аз ли разбрах грешно сигналите.Отряза ме.Иии пак продължаваме както преди все едно нищо не се е случило, пак си пишем вижда ме се от време на време, погледите ни се засичат,другата седмица ще ходим на кино, но все пак тя ми каза, че не ме харесва, но иска да си останем приятели и аз спрях да се надявам , въпреки че нон-стоп мисля за нея ....Е това приятелство скоро ще свърши, когато тя си намери приятел.Сега ме използва сигурно за "приятелка".
Не ми се чака още 5 години, за да срещна друго момиче, което може пак да ме отреже. Какво да направя, как да се запозная с момичета, не съм типа сваляч където ще отиде да заговори някоя мадама на спирката, на кафето, в мола и т.н.Просто и нямам визията с която да накарам някое момиче да ме забележи , но притежавам далеч по-стойностни качества - сериозен съм в всичко което правя, възпитан съм, не съм грубиян, не се напивам като свиня, не пуша,знам как да се забавлявам, радвам се на малките неща, обичам да се смея и да ми е забавно, забавен съм, обичам да танцувам (OPA GANGNAM STYLE :D), рисувам,тренирам фитнесче.Не съм забит пред компа и да мрънкам.Просто това е...На някой им върви ,на други не.Искам да си имам някого ;( Без любов живота не върви. Знам, че няма как да ми помогнете, но някакви утешителни съвети ако може, поне споделих мъката си :)
Не знам на къде да се оглеждам вече.Казват, че любовта се срещала случайнно.Е аз от 16 годишен така си викам и ето ме след един месец ставам на 21.И не, нямам проблем с общуването.Проблемът ми е, че познавам наистина малко момичета.Това лято се запознах с едно момиче.Влюбих се в нея много яко, просто усмивката и ме разтапя, гласът и...Е тя ли сигурно прекалено много внимание ми обръщаше, аз ли разбрах грешно сигналите.Отряза ме.Иии пак продължаваме както преди все едно нищо не се е случило, пак си пишем вижда ме се от време на време, погледите ни се засичат,другата седмица ще ходим на кино, но все пак тя ми каза, че не ме харесва, но иска да си останем приятели и аз спрях да се надявам , въпреки че нон-стоп мисля за нея ....Е това приятелство скоро ще свърши, когато тя си намери приятел.Сега ме използва сигурно за "приятелка".
Не ми се чака още 5 години, за да срещна друго момиче, което може пак да ме отреже. Какво да направя, как да се запозная с момичета, не съм типа сваляч където ще отиде да заговори някоя мадама на спирката, на кафето, в мола и т.н.Просто и нямам визията с която да накарам някое момиче да ме забележи , но притежавам далеч по-стойностни качества - сериозен съм в всичко което правя, възпитан съм, не съм грубиян, не се напивам като свиня, не пуша,знам как да се забавлявам, радвам се на малките неща, обичам да се смея и да ми е забавно, забавен съм, обичам да танцувам (OPA GANGNAM STYLE :D), рисувам,тренирам фитнесче.Не съм забит пред компа и да мрънкам.Просто това е...На някой им върви ,на други не.Искам да си имам някого ;( Без любов живота не върви. Знам, че няма как да ми помогнете, но някакви утешителни съвети ако може, поне споделих мъката си :)