View Full Version : Нещо, над което да работите. Малко лични примери.
Приятели.. Кхъм.
Провокирана от нещо!, но няма да споделям какво, се замислих, че имам голям проблем с критиката. Просто не мога да търпя критика. Ужасно ме разстройва, приемам я навътре, мразя я, и някак смятам, че ако някой ми е приятел, трябва МИНИМУМ да ме критикува и независимо че правя глупости, просто да ги подминава, а не да по някакъв начин да ми показва, че греша или да ме "дискредитира", да ме поправя и етц., да ме кара да си виждам грешките иии най-вече поправянето - "поставянето на място" и етц.
Критиката ме разстройва, понякога ме разплаква, трайно влошава настроението ми и изтърпявам направо колосална вътрешна борба между изречените думи и егото, за да я приема и да спра да правя цупливи циркове.
С две думи: Трябва да работя над умението да приемам критика.
А вие, над какво трябва да работите?
Имате ли някоя черта, която в себе си не харесвате и смятате за крайно вредна?
Нека тук даваме лични примери за неща, над които е добре да поработим, за да живеем по-успешно, по-щастливо и в мир с околните. :)
RageAgainstTheMachine
12-01-2012, 20:39
Мразя да бъда критикуван, обичам да критикувам. Мразя да бъда иронизиран, обичам да иронизирам. Имам проблеми с гнева и то доста сериозни. :D Доста странна птица съм :D
-имам проблеми с гнева и агресията
-имам проблеми с овладяването на смеха си понякога, просто не мога да се спра и наистина, не е приятно, а и ми носи лоши последици обикновено
-да се науча да си организирам времето
-да взимам по-правилни решения
-да оценявам повече хората до себе си и просто да се старая да си ги пазя и да пазя уважението им към мен
последните 3 ще се наредят с времето сигурно, но първите две не знам дали някога ще мога да ги преодолея..
и за смеха-не се бъзикам, съвсем сериозна съм
Епа воля ми трябва. Уж вървя нагоре в това отношение, но имам дълъг път пред себе си.
- трябва да се науча да бъда по-търпелива и да не паля от четвърт!
- Трябва да поработя над самооценката и самочувствието си в положителна насока!
- Трябва да поработя над волята си!
- Трябва да бъда по-малко кучка ,когато се ядосам...
- Трябва да бъда по-открита към хората около мен!
Colouring
12-02-2012, 08:42
Ох, не знам дали искам да го променя, дали го правя за себе си или за другите, но ми казват, че съм някак.. хм, неизразяваща емоции и чувства. В смисъл, че съм малко по-дръпната и студена, не толкова съпричастна към нуждите/пробемите на останалите. Това ме дразни. Аз СЪМ, въпросът е, че не го показвам чак толкова. Това не важи за приятели, но, ако знам, че някой има проблем, но няма начин да му помогна, си замълчавам, не правя нищо, нито пък коментирам тази тема, което се възприема като безчувственост.
Аз работя по въпроса с общуването. Да съм по-открита, общителна, по приятелски настроена. Да давам шанс на хората, не да си изграждам мнение за някого без да го познавам. Никога не съм лепяла етикети ей така, но за себе си научих, че понякога си изграждам грешна преценка за другите за много кратко (и недостатъчно) време.
DisappointedDreamer
12-02-2012, 08:45
Трябва да се науча на търпение.
EternalDream
12-02-2012, 08:54
Мисля, че трябва да бъда по-добра приятелка ... прави ми впечатление напоследък, че съм голям егоист. Сама не го осъзнавах.
Трябва да започна да изслушвам хората .. да не ги прекъсвам и да зачитам и тяхното мнение.
TheBeliever
12-02-2012, 10:29
Отлагам. Винаги чакам последния момент.
Прекалено разхвърляна съм.
Не търпя да ми се казва какво да правя от хора, които не възприемам като авторитети. Нещо простичко като "Затвори вратата" може да предизвика необосновано остра реакция.
Прекалено недоверчива и подозрителна съм към хора, които са отскоро в живота ми. До степен, до която съм склонна да подлагам под съмнение почти всяка тяхна дума.
Има и още, но не успявам да си формулирам разбираемо мислите.
TheBobqk
12-02-2012, 10:51
Мързелът ми ми пречи.
Страх ме е от провал.
Не понасям критика, освен ако не е градивна критика. Особено за уменията ми в кухнята не давам дори и шегичка да излезе от нечия уста.
Лесно ранима съм и ми пука за прекалено много неща, а хората не го оценяват.
Лесно се паля.
Постоянно мисля за разни неща, които ме съсипват.
Общо взето май е това.
kalpazanka
12-02-2012, 12:40
Мразя критика, мразя да не успявам, мразя да се провалям в собствените си очи. Умишлено си поставям високи цели и кратки срокове и се изтезавам до последно.
Нямам време за литература, филми, хобита.
Превърнала съм се в слугиня в свободното си време.
Прекалено търпелива съм и като избухна, околните са в шок.
-Да си намаля съня... прекалено много спя, а нямам време
-Да си редуцирам по-добре хората, с които общувам, защото тези, които са 'празни' не ми дават нищо
-Да се науча да вярвам повече на усещанията си.
"Мека Мария" си падам, много съм мекушава. Постоянно гледам да оправдавам и извинявам хората, независимо дали го заслужават. Мразя да влизам в конфликти, затова и в повечето случаи си мълча, само и само мир да има. Трябва нещо много сериозно да ме жегне - чак тогава подпалвам, но това е рядко, защото търпението и непукизма май са ми в повече от на обикновените хора. Дори и някой жестоко да ме е засегнал или наранил с нещо, една добра дума и забравям за случая...Т.е., не че хората, които са постъпвали лошо с мен ги приемам за близки след последвало извинение, но се държа добре с тях.
И определено ми трябва воля.
-Мразя да бъда критикуван, обичам да критикувам. Мразя да бъда иронизиран, обичам да иронизирам.
-че съм голям егоист
-Мразя критика, мразя да не успявам, мразя да се провалям в собствените си очи.
Много от нещата, които споделяте ги имам и аз като проблем (например разпределянето на времето), но съм цитирала само тези, които според мен са наистина много належащи и трябва да ги променя, за да израсна емоционално.
Моля ви, споделяйте не просто разни черти, а нещо, което ви бърка в наистина в здравето и искате да го промените на всяка цена .
С други думи - кое е основното над което трябва да работите?
Нещо ново от мен - ГНЕВЪТ. Раздразнението от някои хора само като ги погледна. Разрушаващото "дразнене", което ми причиняват някои хора дори само когато мисля за тях, самата неспособност да се справя с отрицателните емоции.
И най-вече приемането на критика (била и градивна), почетвъртвам.
Направо ми е като трън в гъза да се променя, а знам, че трябва. Имам много, много да уча.
Особено належащо ми е да спра да раздавам оценки, определения, дефиниции. Да рамкирам. Да анализирам все едно знам всички. Ще се наложи да работя и над осъждането, което правя непрекъснато по посока себе си и другите.
А такива ми ти неща - липса на воля, липса на търпение и лоша организация на време - бели кахъри - поне за мен! Ще се радвам да споделяте нещата, които наистина много ви дразнят у вас, пречат ви да живеете добре или пък смятате за сериозен недостатък, който ви отдалечава от така или иначе далечното съвършенство.
пп. Благодаря на себе си за тази тема. Облекчаваща е.
DisappointedDreamer
12-02-2012, 16:27
Ох, Мила...
Трябва да поработя над гнева си. Търпелива съм, но избухна ли гадно става. Има дни, в които всичко се трупа в мен и го усещам като прах който лепне върху мебелите, или мръсни чинии, които се трупат в мивката. Кръвта ми става пожар, а на мен не ми пука за нищо и никого. Обиждам всички, държа се като идиотка, прекалено крайна съм, категорична. Това сигурно е най-гадната ми черта. И не мога и не мога да я променя. Просто, винаги когато усещам огъня да се завръща се изолирам от всички и всичко. Най-гадното в такива моменти е бездействието. Трябва да върша нещо, което да ме умори физически. Иначе полудявам.
Гневът в този си вид винаги произлиза от егото. Загърбете егото и ще си изгоните и гнева.
shmatarok
12-02-2012, 16:39
Общителността ми с другите. Рядко се случва при ново запознанство да съм достатъчно уверена в себе си и да се отпусна така, че да се представя в добра светлина. Обикновено първото впечатление, което оставям у хората е негативно - или ме мислят за високомерна, че си пестя приказките, или за скучна, или за прекалено затворена, или за злобна, или, или, или... :Д Ако имам шанс след това, най-често доказвам обратното, ама има хора, които не дават втори шансове. Много рядко ми се отдава възможност да блесна от първа среща и си знам причините за това, имам нужда да работя над самочувствие и увереност, ама то не става от днес за утре.
Но това си го смятам за огромна черна точка и се опитвам да го поправя, защото не води до нищо положително.
DisappointedDreamer
12-02-2012, 16:42
Гневът в този си вид винаги произлиза от егото. Загърбете егото и ще си изгоните и гнева.
Не е от егото.
anonymous708973
12-02-2012, 16:43
Гневът в този си вид винаги произлиза от егото. Загърбете егото и ще си изгоните и гнева.
А, благодаря, аз си харесвам егото.
Лесно се паля, ядосвам се на другите и се разочаровам от тях. Искам да го променя единствено и само заради собственото си благоденствие.
Искам да не се опитвам да се харесам толкова... вредно е. Не мога да формулирам точно защо, но е удар по егото ми да не ме харесват. И не в романтичен смисъл. Някакси... кво ми има, че не ме харесват :д Тъпа логика, знам.
Не е от егото.
Това също е от егото. ^^
Без лоши чувства, разбира се.
ledenakrasota
12-02-2012, 16:49
А, благодаря, аз си харесвам егото.
Лесно се паля, ядосвам се на другите и се разочаровам от тях. Искам да го променя единствено и само заради собственото си благоденствие.
Искам да не се опитвам да се харесам толкова... вредно е. Не мога да формулирам точно защо, но е удар по егото ми да не ме харесват. И не в романтичен смисъл. Някакси... кво ми има, че не ме харесват :д Тъпа логика, знам.
Зодия близнаци ли си? :/
Винаги има върху какво да работя. Непрекъснато трябва да го правя. Най-вече страховете си като стълбите, кучетата и т.н. Вече се възпирам да бъда като майка орлица над останалите хора. :D Трудно е да спреш да се раздаваш и да се научиш да бъдеш егоист, но поне знам, че няма как да изпадна в другата крайност. :D В баланса е решението.
кво ми има, че не ме харесват :д Тъпа логика, знам.
Не е тъпа, човешка е.
И аз съм така : )
Как може да не ме харесват или поне да съм им симпатична? Как може да не ме забелязват и т.н.?
DisappointedDreamer
12-02-2012, 16:54
Това също е от егото. ^^
Без лоши чувства, разбира се.
Ха-ха.
Това, да. Не мога да го отрека. И все пак, не си прав. Не смятам, че егото е лошо. Индивидуалист съм, да. Това съм избрала да бъда.
ledenakrasota
12-02-2012, 16:56
Ха-ха.
Това, да. Не мога да го отрека. И все пак, не си прав. Не смятам, че егото е лошо. Индивидуалист съм, да. Това съм избрала да бъда.
Егото не е лошо или добро, а производните от него.
DisappointedDreamer
12-02-2012, 17:00
Ако Мила беше задала въпроса 3 месеца по-рано щях да кажа, че искам да променя индивидуалността си. Желанието за лидерство, самосъществуване и рядката нужда от някого. Сега разбрах, че всъщност независимостта и любовта не могат да вървят ръка за ръка заедно. Единия винаги ще препъва другия. Разбрах, че трябва да избера между двете и избрах това, което винаги съм искала и това към което винаги съм се стремяла - независимост. Не искам живота ми да премине в търсене на някого, само защото не мога да оцелея самостоятелно. Искам да съществувам пълноценно сама. Искам да се уча, и да търся и да не спирам. Но съм човешко същество. И понякога, макар и в редки случай, колкото и да не ми се иска да го призная се нуждая и желая любов. В такива случаи не я търся в лицето на човек. Намерих я в лицето на литературата, изкуството, историята, природата. И така ми е добре. Поне за сега.
След няколко години, или пък месеци, това сигурно ще се промени. И няма лошо. Може би съм просто малка, наивна и глупава. Смешна, дори. Или пък накрая ще бъда просто от онези хора, които са видели и знаят толкова много, но нямат никого при когото да се върнат. Това за Щрудел би било ужасно. Мен не е нещо, което ме плаши.
Искам да не се опитвам да се харесам толкова... вредно е.
А,именно! Просто трябва да се науча да махна с ръка, да осъзная ,че не всеки ще ме хареса,но поне като не ме харесват нека не ме мразят , заради едното нищо ,или поради факта че не ме познават и са ми далечни(ох дълго стана)
Трябва да ми пука по-малко.
ShtrudeL
12-02-2012, 17:38
Това за Щрудел би било ужасно.
абе ти доста често почна да ме даваш за пример за някви глупости
все едно съм нарицание за нещо
/не се заяждам/
/дори не влизам в този раздел/
Но хайде по темата:
Изключително много неща ме дразнят в мен:
Страхлива съм. Притеснителна. АДСКИ колеблива. Срамежлива. Не мога да си искам. Често ми е неудобно и не мога да се отпусна пред някой. Не мога да говоря и открито за чувствата си. Което е странно, защото си мислех, че това го мога най-добре. Все си мисля, че ще разочаровам някого, все си мисля глупости. Когато съм с някой, пред когото не съм се отпуснала, мисля 236356 часа какво да кажа. Не е като да се червя и езика на тялото ми да е ебати 'гъвкавия', дори може би изглеждам хладнокръвна и студена, може би и незаинтересована, но вътрешно се пържа от напрежение.
Как да се справя с всичко това ли? Не знам. Всъщност знам, но трябва много добре да си внуша някои неща, да не ми дават зор и да не усещам студенина отсреща. А на мен ми е отпуснато, когато съм лигава и най-вече когато хората около мен са такива, но ми показват, че искат да се 'докоснем'. Не мога да го обясня, но допира играе много важна роля в близостта м/у хората..
anonymous708973
12-02-2012, 17:58
Зодия близнаци ли си? :/
Винаги има върху какво да работя. Непрекъснато трябва да го правя. Най-вече страховете си като стълбите, кучетата и т.н. Вече се възпирам да бъда като майка орлица над останалите хора. :D Трудно е да спреш да се раздаваш и да се научиш да бъдеш егоист, но поне знам, че няма как да изпадна в другата крайност. :D В баланса е решението.
Да о.О
А ти? Защото това с майката орлица ми е болезнено познато.
След няколко години, или пък месеци, това сигурно ще се промени. И няма лошо. Може би съм просто малка, наивна и глупава. Смешна, дори. Или пък накрая ще бъда просто от онези хора, които са видели и знаят толкова много, но нямат никого при когото да се върнат.
Браво, че виждаш и вариант, в който да не си права.
Аз лично смятам, че любовта от друго човешко същество не може да се получи, тоест, не е еквивалентна на любовта към литературата/историята/природата. Отделни сфери от живота са. Поне за мен :)
Най-много не харесвам в себе си това, че нямам доверие на хората и не ги допускам до себе си. Докато аз самата ги предразполагам точно за това. Чувала съм го много пъти. Мога да прекарвам всеки ден по няколко часа с човек и пак да не го допусна до себе си и да подлагам на съмнение всяка казана от него дума. Едно момиче, с което се виждаме всеки ден от около 2-3 години и прекарваме по средно 5-6 часа на ден заедно, ме попита дали тя е най-добрата ми приятелка... Замислих се, че не я приемам дори за приятелка, какво остава за най-добра. Тя ми споделя всичко, доверява ми семейните си проблеми, любовните си разочарования, плакала е пред мен за различни неща, има ми доверие, което съм заслужила всъщност. Винаги съм била до нея, подкрепяла съм я във всичко, помагала съм й с какво ли не... Но аз пред нея никога не съм споделяла проблемите си, не съм говорила за семейството си, нито пък за човека до мен. Не мога да се отпусна така пред всеки. Има само двама човека, пред които мога да бъда 100% себе си. Първият е приятелят ми, а вторият е едно момиче, което ме търпя повече от 2-3 години да се дърпам и да се държа студено, преди да видя, че тя е Човек с главно Ч. С нея се познаваме вече от над 5 години и е един от най-скъпите ми хора.
Преди години бях много по-наивна, вярвах в добрината на хората и много често си носех последствията. Прекалено много съм лъгана и прекалено много е боляло, за това сега съм изградила едни високи и многобройни стени около себе си.
Опитвала съм да си дам шанс с някой, допускайки го до себе си, но почти винаги съм оставала разочарована. Не е за мен това. Не искам да е така, но все повече започвам да си вярвам.
ledenakrasota
12-02-2012, 18:20
Да о.О
А ти? Защото това с майката орлица ми е болезнено познато.
Рак съм. :D
DisappointedDreamer
12-02-2012, 18:33
абе ти доста често почна да ме даваш за пример за някви глупости
все едно съм нарицание за нещо
/не се заяждам/
/дори не влизам в този раздел/
грубо.
просто казвах. и аз не се заяждах. не са глупости.
Да не ме мързи толкова. И да си затварям устата по-често. Тези двете най-много ми бъркат в здравето.
Познайте коя зодия съм сега. xD
ти си казвала, че си теле.
DisappointedDreamer
12-02-2012, 18:59
Да не ме мързи толкова. И да си затварям устата по-често. Тези двете най-много ми бъркат в здравето.
Познайте коя зодия съм сега. xD
<3
Трябва да си оправя яростта към съвсем случайните хора, че много патя после от тях. Трябва да си оправя отношението пред полицията и да стана лицемер към тях, защото патя още повече да ги еба в тъпаците. Трябва да си направя операцията на вените, която усилено отлагам вече 1 година и отлагам и отлагам от чист инат и глупащина, а почвам да дъртея и ще ям дървото.
Трябва да откажа и пороците, ама за'тва...........................
...... се ебавам.
ShtrudeL
12-02-2012, 19:10
грубо.
просто казвах. и аз не се заяждах. не са глупости.
не исках да прозвуча грубо, ама се чувствам вече като синдром :3
scrooper
12-02-2012, 19:21
Не трябва да се предавам, а обичам да го правя точно преди "да стане моето". Обичам да експериментирам в опасни граници и като цяло не особено конструктивно. И ми трябва повече воля... за всичко : -)
А как работите над недостатъците си?
Когато си дефинираш ясно проблема, си проличава и какво трябва да промениш. Но да си го избистриш също не е лека задача.
много често съществувам на ниво идея, което ме... дразни, ако не друго:Д
знам защо е така. търся си външни стимули, да се ангажирам с някого и/или мнението му, за да свърша това и това, за да продължа да бутам нещо и т.н. не ми се съществува за мен самата и от малка ми става скучно да правя неща, които знам, че мога да направя.:Д може би е абсурдно, но е така. изпитвам вътрешна нужда да правя нови и нови и нови и нови и нови и нови и ноооови неща, да придобивам нови умения, да се развивам и прочее, в случая мотивацията не е важна. ако няма някой, пред когото да отговарям и не успея да сътворя сама такъв... нищо не се случва - само се пилея и губя в разнообразието на света.
//брей, че неприятно написано мнение:Д нищо, оставям го така засега;
А защо мислиш че това е нещо лошо и трябва да работиш над него?
Чудесно си е написано мненето.
anonymous708973
12-02-2012, 21:00
А как работите над недостатъците си?
Добър въпрос.
Проблема с гнева, разочарованията и очакванията го преодолявам с непукизъм. Махвам с ръка, казвам "добре, идиоти всякакви" и продължавам. Освен ако не е близък човек, щото тогава боли, човърка, мъчи... Майка възнамерява да ме лекува с някаква цветна есенция против конфликтност. Така и така е решила да си дава парите на вятъра, ще пробвам да видя дали работи :д
Относно това с харесването... не виждам начин да го превъзмогна. Поне засега. Не е болезнен проблем, тоест, ако видя, че някой не ме харесва заради дадено мое мнение, а аз категорично не се съгласявам с неговото, защото го считам за дебилно/недорасло/прекалено егоистично/тийнейджърско, окей, хич не е болка за умиране. Също така не се променям изцяло и не нося маски за пред хората, че да харесат някакво фалшиво мен. Проблемът се изразява в прекалено внимателното претегляне на думите пред нови хора и най-вече "пукането" ми за тях, което ни отвежда към първия проблем.
"Мека Мария" си падам, много съм мекушава. Постоянно гледам да оправдавам и извинявам хората, независимо дали го заслужават. Мразя да влизам в конфликти, затова и в повечето случаи си мълча, само и само мир да има. Трябва нещо много сериозно да ме жегне - чак тогава подпалвам, но това е рядко, защото търпението и непукизма май са ми в повече от на обикновените хора. Дори и някой жестоко да ме е засегнал или наранил с нещо, една добра дума и забравям за случая...Т.е., не че хората, които са постъпвали лошо с мен ги приемам за близки след последвало извинение, но се държа добре с тях.
И определено ми трябва воля.
Уоу, все едно прочетох за себе си..
А защо мислиш че това е нещо лошо и трябва да работиш над него?
Чудесно си е написано мненето.
защото не е достатъчно да съществуваш само за себе си, мисля си. в смисъл, ти така или иначе хабиш световен ресурс, поне дай нещо от себе си на човечеството. длъжен си, иначе паразитираш.
потенцията, сама по себе си, не е достатъчна. тя физически не съществува, не можеш да я покажеш, колкото и да ти се иска. за нея следва да се превърне в предметна, да я осъществиш, да я изкараш навън, да й придадеш форма. това, че ти имаш музикалност никой няма да разбере, ако не изпееш/изсвириш нещо, примерно.
//хах, обичам живота, днешният час по естетика беше точно в тази посока.
за мен е лошо, защото не виждам смисъл да изразявам себе си пред света. поне не всеки ден (за смисъла, не за изразяването). на мен ми е много уютно в собствения ми малък свят, където правя всичките си любими неща, без те да засягат никой друг, освен мен. а съм избрала творческия път за себе си. затова горното се превръща в проблем. да, този метод работи при мен и изкарвам разни неща извън себе си, в срокове и/или за да ги покажа на някого и т.н. неща, които иначе могат да си се развиват в главата ми/в драфтове/по тетрадки с години, без никакъв проблем, но и без никога да придобият външна форма, завършеност. да, ето, аз имам проблем със завършването, всъщност. това е някакъв мотив, залегнал явно твърде устойчиво в психиката ми, защото го откривам в почти всяко свое действие/начинание/емоция/прочее. отделно - натоварвам хора със смисъл, който те не притежават. не искам да го правя, не защото е илюзия, а защото не е честно спрямо тях и мен - спрямо тях, защото никой не ми е длъжен да го играе магаре и да носи вменените от мен идеи върху си, спрямо мен - защото толкова плътно ги измислям нещата, така достоверно ги подреждам, че от един момент насетне забравям, че не са реални и започвам да им вярвам:Д
като в някакво мат. полагане, без да гледаш бележиш израз със символа на неизвестното и после се чудиш какво става. тъпо. трябва да измисля нова външна, а защо не и вътрешна, опора за целта. дам. близо съм, сега я изпробвам.;
-имам проблеми с гнева и агресията
-имам проблеми с овладяването на смеха си понякога, просто не мога да се спра и наистина, не е приятно, а и ми носи лоши последици обикновено
-да се науча да си организирам времето
-да взимам по-правилни решения
-да оценявам повече хората до себе си и просто да се старая да си ги пазя и да пазя уважението им към мен
последните 3 ще се наредят с времето сигурно, но първите две не знам дали някога ще мога да ги преодолея..
и за смеха-не се бъзикам, съвсем сериозна съм
+1 и аз съм така сто про! :)
мисля, че съм леко инфантилна, а съм на почти 20 години... другите ме мислят за малолетна (но то май е, че съм по младолика от нормалното :D:D:D ) Ии нямам никаква воля; само за последния момент си оставям нещата и съм най-големия инат на света :D Но засега май не правя нищо по въпроса... :D
anonymous708973
12-03-2012, 19:07
защото не е достатъчно да съществуваш само за себе си, мисля си. в смисъл, ти така или иначе хабиш световен ресурс, поне дай нещо от себе си на човечеството. длъжен си, иначе паразитираш.
потенцията, сама по себе си, не е достатъчна. тя физически не съществува, не можеш да я покажеш, колкото и да ти се иска. за нея следва да се превърне в предметна, да я осъществиш, да я изкараш навън, да й придадеш форма. това, че ти имаш музикалност никой няма да разбере, ако не изпееш/изсвириш нещо, примерно.
//хах, обичам живота, днешният час по естетика беше точно в тази посока.
за мен е лошо, защото не виждам смисъл да изразявам себе си пред света. поне не всеки ден (за смисъла, не за изразяването). на мен ми е много уютно в собствения ми малък свят, където правя всичките си любими неща, без те да засягат никой друг, освен мен. а съм избрала творческия път за себе си. затова горното се превръща в проблем. да, този метод работи при мен и изкарвам разни неща извън себе си, в срокове и/или за да ги покажа на някого и т.н. неща, които иначе могат да си се развиват в главата ми/в драфтове/по тетрадки с години, без никакъв проблем, но и без никога да придобият външна форма, завършеност. да, ето, аз имам проблем със завършването, всъщност. това е някакъв мотив, залегнал явно твърде устойчиво в психиката ми, защото го откривам в почти всяко свое действие/начинание/емоция/прочее. отделно - натоварвам хора със смисъл, който те не притежават. не искам да го правя, не защото е илюзия, а защото не е честно спрямо тях и мен - спрямо тях, защото никой не ми е длъжен да го играе магаре и да носи вменените от мен идеи върху си, спрямо мен - защото толкова плътно ги измислям нещата, така достоверно ги подреждам, че от един момент насетне забравям, че не са реални и започвам да им вярвам:Д
като в някакво мат. полагане, без да гледаш бележиш израз със символа на неизвестното и после се чудиш какво става. тъпо. трябва да измисля нова външна, а защо не и вътрешна, опора за целта. дам. близо съм, сега я изпробвам.;
За пръв път разбрах целия пост, хаха. Чувствам се мъдра.
Доста добри наблюдения иначе. По каква причина не си довършваш начинанията и ги оставяш на идея? И аз съм така, но при мен идва (донякъде) от зодията :д
Трябва да работя над доста неща - като за начало трябва да се науча да не съм толкова емоционална, да приемам критика и да не паля от четвърт. Не, не съм тризначка, просто съм си такава. Най-малкото нещо може да ме ядоса и да ме накара да искам да сритам нечия физиономия. Добре, че не владея карате.
Едит: Айде да редактирам, че авторката иска повече обяснения.
Значи твърде съм емоционална. Плача, смея се, викам, удрям, блъскам... Дори бълнувам разни неща докато спя. Това ми пречи.
Не мога да приема дори когато някой от родителите ми ми дава градивна критика. Просто не мога. Почва да ме пари, да ме гори направо и... Не мога да преглътна. Или съм права, или си мъртъв.
Супер лесно се ядосвам. За най-малкото нещо, за най-голямото, за най-засягащото и дори за най-незасягащото ме нещо. Направо съм отвратителна. Паля само заради снимка на гавра с нещо, примерно ебавка с хляба, а отдолу разплакан възрастен човек, който гушка хляб. Е, не мога! Няма как да подмина. Иде ми да го блъскам тоя идиот, да го ритам, да удрям...
Какво съм постигнала? Ами почвам да си скривам маааалко от чувствата вътре в мен. Не съм достигнала нужното според мен ниво, но е доста добре за мен, за моята личност. И като че ли май е само това.
- да не бъда толкова емоционална
- да не се ядосвам за незначителни неща (както и да се ядосвам по-малко за значителните)
- да споделям повече
- да не бъда егоистична, критична към другите и по- добра с хората около мен..
SisiStrange
12-05-2012, 05:02
Сериозно ми се ще да бях една огромна идея по-спокойна. Голяма съм паника. Ето, днес имам изпит и вече 2 ден съм на ръба на нервата. Страшно съм притеснителна не на тема оценки, а на представяне. Особено, ако съм учила. Когато не съм се старала, не ми пука и съм много спокойна. Когато съм положила сериозно усилие, обаче, се чувствам ужасно притеснена. Все едно, ако не се справя, съм по-тъпа или съм си изгубила времето. На устни изпити е кошмар, защото се панирам сравнително бързо и допускам грешки за неща, които знам и съм обяснявала преди това на другите. Нещо като сценична треска, но по-лошо. Опитвала съм да тичам преди изпити (да си наместя дишането и да спра да мисля за малко), да пия чай с ром и какво ли още не, но не ми се получава.
Другото нещо, което не харесвам никак в себе си е, че на моменти съм дребнава и се сърдя за дреболии, а после съжалявам.
anonymous708973
12-05-2012, 06:52
Какво съм постигнала? Ами почвам да си скривам маааалко от чувствата вътре в мен. Не съм достигнала нужното според мен ниво, но е доста добре за мен, за моята личност. И като че ли май е само това.
Според мен това не е правилно. Трябва да намериш здравословен изблик на тия чувства, не да ги криеш вътре в теб, щом не ти е присъщо.
Това е все едно да съм скромничка, тихичка и притеснителна :д
Трябва да започна да се застъпвам за себе си. Никога не го правя, винаги съм се държала като нещастен лузър и в крайна сметка "си заслужавам съдбата", защото просто не казвам каквото мисля. Оставям се да се държат недопустимо с мен.
В крайна сметка има нещо в поведението ми, което кара хората изобщо да не ме вземат насериозно и да не ме уважават по презумпция. Имам чувството, че единственият начин да ме уважават, е да съм агресивна, истерична или враждебна, което ми е трудно по презумпция и не обичам никак конфликтите.
Трябва да работя над това, но просто ме е страх да се опълча. Винаги се оказвам под нечия подметка, а реално съм много, ама много повече от нахалника, който ме поставя в неприятни ситуации. Знам, че съм изключително умна, способна и готина и заслужавам ако не прекрасно отношение, то поне уважение. За съжаление не знам как да се боря за това, което мисля, че заслужавам. Хората просто не ме възприемат насериозно. Не ме уважават и имам чувството, че съм им смешна.
D12Respect
12-05-2012, 15:35
Нищо не искам да променям. Имам много от така наречените лоши качества и ги смятам за част от характера ми. Нервен съм, мързел съм, паля лесно, прекалено съм търпелив към някой хора. Не се стремя към по-добро аз и си живея доста добре. За мен това не са недостатъци, а сбор от качества, който определят личността ми.
-Трябва да се науча да се отпускам пред хора и да бъда наистина себе си, защото иначе си изграждат лошо мнение за мен.
-Да поработя над самочувствието си в положителна посока.
-Да бъда по силна, защото сега се предавам прекалено лесно.
-В момента ми пука прекалено много кой какво ще каже за мен и кой какво си мисли за мен... мисля, че не е хубаво някой да е в такава крайност.
-Да вярвам в себе си.
Momicheto:)
12-05-2012, 15:55
Прекалено директна съм (понякога). Много се карам, изобщо не търпя разни лигавщини и нахалство най-вече. За друго не се сещам.
Прекалено директна съм (понякога). Много се карам, изобщо не търпя разни лигавщини и нахалство най-вече. За друго не се сещам.
Мечтая да съм като теб. Безцеремонна, директна, властна. И да не е преструвка.
...брадичката
Оставям се да се държат недопустимо с мен.
В крайна сметка има нещо в поведението ми, което кара хората изобщо да не ме вземат насериозно и да не ме уважават по презумпция. Имам чувството, че единственият начин да ме уважават, е да съм агресивна, истерична или враждебна, което ми е трудно по презумпция и не обичам никак конфликтите.
Трябва да работя над това, но просто ме е страх да се опълча. Винаги се оказвам под нечия подметка, а реално съм много, ама много повече от нахалника, който ме поставя в неприятни ситуации. Знам, че съм изключително умна, способна и готина и заслужавам ако не прекрасно отношение, то поне уважение. За съжаление не знам как да се боря за това, което мисля, че заслужавам. Хората просто не ме възприемат насериозно. Не ме уважават и имам чувството, че съм им смешна.
това!
просто трябва да престана да подхождам с добро/вяра към хората. те не го заслужават. и това не е единичен случай. а закономерност. хората не обичат/уважават хората, които ги обичат/уважават. искат изроди. невъзможни изроди. и ще ги получат. нека всеки получи това, което иска. амин!
anonymous708973
12-05-2012, 19:00
Мечтая да съм като теб. Безцеремонна, директна, властна. И да не е преструвка.
Според майка ми съм точно такава и било отвратително. Не съм се била съобразявала с хората (под "хората" разбирай семейството) и някой ден животът щял да ме сложи на място и да ме научи да целувам ръка на авторитети, ако не искам да целувам задници на колене.
Оф, сигурно изглеждам егати ужасната.
Според майка ми съм точно такава и било отвратително. Не съм се била съобразявала с хората (под "хората" разбирай семейството) и някой ден животът щял да ме сложи на място и да ме научи да целувам ръка на авторитети, ако не искам да целувам задници на колене.
Оф, сигурно изглеждам егати ужасната.
Същото казва и майка ми за мен... :d
Според майка ми съм точно такава и било отвратително. Не съм се била съобразявала с хората (под "хората" разбирай семейството) и някой ден животът щял да ме сложи на място и да ме научи да целувам ръка на авторитети, ако не искам да целувам задници на колене.
Оф, сигурно изглеждам егати ужасната.
Не, повярвай ми.
Тази крайност е по-добра от онази по-горе.
И между другото.. ха-ха, авторитети. И аз не ги уважавам, но по-скоро пасивно.
Momicheto:)
12-05-2012, 20:04
Мечтая да съм като теб. Безцеремонна, директна, властна. И да не е преструвка.
...брадичката
Повярвай ми, не е на хубаво да си много директен. Обичам да казвам каквото мисля, обичам да казвам истината на хората в очите, но много пъти ми се е случвало да бъда честна спрямо някого, а той да си мисли, че го обиждам. (и по едно време се замисляш и си казваш дали изглеждаш така отстрани, дали не постъпваш ти лошо? Това е кофти от една стана, но сега като се замисля, не знам дали съм аз, или те?! 8-) Според мен е по-добре да си честен с някого, отколкото да премълчаваш нещо и да го лъжеш в очите, не е ли така?
+ трябва да поработя в/у разпределянето на финансите си. Винаги си харча парите за ден-два и после и аз не знам откъде намирам. 8-) Но обичам да се глезя и да оставям бакшиши навсякъде. Щедростта понякога е лошо качество.
+ веднъж човек направи ли ми лошо впечатление (колкото и незначително да е), трудно ще си изградя различно мнение за него.
ЕДИТ: Благодаря на автора на темата, наистина ме накара да се замисля. :)
това!
просто трябва да престана да подхождам с добро/вяра към хората. те не го заслужават. и това не е единичен случай. а закономерност. хората не обичат/уважават хората, които ги обичат/уважават. искат изроди. невъзможни изроди. и ще ги получат. нека всеки получи това, което иска. амин!
Да, бе, да. Просто си дръжте на мнението. Не сте на 15 да се плашите от конфликти, особено когато не сте вие отговорни за тях, а отсрещния. И спрете да мислите кой доминирал, уважавал и бил потъпкван, това са някакви излишни крайности. Ако си мислите, че има хора, които не се пречупват, пак си помислете. Имате си ценности, взимайте решения според тях, не заради някакви пасивно-агресивни битки за лидерство.
Да не говорим, че ако твърдите, че уважавате хората, то тогава трябва да им гласувате доверието, че са зрели хора и могат да понесат по-остро изказване, без да го приемат лично.
HiEnAtA82
12-09-2012, 14:15
Много хубава и градивна тема! По въпроса - аз имам да променям тоолкова много неща в себе си, че направо се чудя от къде да започна!
-ревнива съм до болката, което е направо непоносимо
-избухлива съм на моменти и обиждам хората без причина
-понякога (според майка ми) съм страхотен егоист без капчица загриженост за другите около мен - което честно казано не е вярно
-често говоря прекалено и казвам нещa, които е по-добре да не бъдат казвани
-дори и най-незначителните тъпанари могат да ме разстроят, ако ме обидят или проявят неуважение
-прекалено много вярвам на хората, след което ест. ме нараняват
П.П Ако имате някакви съвети как да се справям - помагайте! ;) :D
Прекалено много мислене. За съжаление няма как да работя над това, без да мисля. А аз наистина мисля прекалено много.
SHPAIdURmeN
12-09-2012, 20:40
Докато четях част от коментарите си забравих проблемите :D, но успях да сетя:
1. Трябва да се науча да имам повечко доверие в хората.
2. Да се науча да погледна към себе си за момент, да по работя и над моите проблеми.
3. Да споделям (като се замисля имам много, но на никого почети не споделям)
4. Мисля много (което в някой случаи ме устройва)
5. Да бъда по-малко разсеян :D
Сигурно има и още. :/
Прекалено директна съм (понякога). Много се карам, изобщо не търпя разни лигавщини и нахалство най-вече. За друго не се сещам.
коя зодия си?
лъв/дева?
-аз искам да се науча да казвам част от нещата, за които мисля нон-стоп..
че обикновено само ги мисля,мисля,мисля и накрая от устата ми не излиза нищо..
paradosou
12-10-2012, 18:38
Разпиляна съм във всеки смисъл, липсва ми търпение, също мисля прекалено много понякога, има моменти, в които някакви супер дребни неща могат да ме издразнят страхотно, улавям се, че не си контролирам достатъчно волята...
Momicheto:)
12-10-2012, 19:45
коя зодия си?
лъв/дева?
-аз искам да се науча да казвам част от нещата, за които мисля нон-стоп..
че обикновено само ги мисля,мисля,мисля и накрая от устата ми не излиза нищо..
Риби.
mrankoniiii
12-11-2012, 16:27
- Да бъда по търпелива .
- Да не съм толкова инпулсивна.
- Да не бъда толкова голям инат .
- Страха от провала .
youonlyliveonce
12-11-2012, 16:59
Търпелива съм, но когато подпаля...става лошо.трябва да ме жегнат доста гадно и тогава емвам всички около мен.. Трябва да поработя над това ; Не бива да съм тооолкова раздразнителна ; Не търпя някой да не може нещо, което на мен ми е лесно ; Трябва да съм по-упорита ; Трябва да започна оценявам нещата, които хората правят и дават за мен ; Да бъда по-мила ; Да не изпадам в истерии толкова често...
Това е за сега.
Up-вам си темата, защото се сетих за още нещо, над което искам да поработя. Ново нещо в листа:
Да освободя сърцето си от негативни емоции, а то изобилства.
Не знам как ще стане, но си струва да опитам.
watermelonkisses
12-16-2012, 11:41
нещото, над което може би трябва да поработя, е мисълта как дори негативните ми страни са си всъщност прекрасни без нужда от промяна;
Khaleesi
12-16-2012, 11:50
затварям се в себе си
понякога се държа по коренно различен начин
изолирам се
държа се студено, понякога дори грубо и надменно
изключителен егоист съм
понякога наистина прекалявам с иронията
нещото, над което може би трябва да поработя, е мисълта как дори негативните ми страни са си всъщност прекрасни без нужда от промяна;
: )
//усмихвам се широко. желая ви обич на всичките!)
emona_love
12-16-2012, 14:36
Трябва да работя над своята самоувереност - много съм срамежлива.
Трябва да работя над това, да не се оставям да ме тъпчат.
Трябва, наистина трябва да работя над подредеността - стаята ми е в окаяно състояние.
-да поработя над моногамността си.;
anonymous708973
12-17-2012, 07:52
А, какви са тия работи, бе :)
нещото, над което може би трябва да поработя, е мисълта как дори негативните ми страни са си всъщност прекрасни без нужда от промяна;
Много добре звучи, но не е така. Всеки човек си има неща, които е по-добре да оправи - за себе си,не за другите.
Ох, сещам се за толкова неща, заради които живея нещастно и не искам просто да свикна с тях и да ги приемам като част от мен. НЕ ИСКАМ да са част от мен. НЕ ИСКАМ това аз, а по-добро, което мисля че е напълно, но и да не е, все тая. НЕ ИСКАМ да бъда себе си. ИСКАМ да бъда друг човек, по-добър във всяко едно отношение. Или хайде, за да не се изхвърлям - в тези отношения, които аз смятам за важни.
Много добре звучи, но не е така. Всеки човек си има неща, които е по-добре да оправи - за себе си,не за другите.
не мога да се съглася. ако човек достигне точката, в която (може) да живее в хармония със себе си, значи е един развит/разгърнат индивид, потенциален реципиент на щастие;
//вече кой колко пък има да бие и по кои пътечки ще тръгва е отделен въпрос;
така казано, все едно пътят е един. или по-точно целта.
а може би хармонията със себе си не е възможна?
нали човек винаги иска още.. никога не му е достатъчно. всяко нещо може да се пипне и по-добре.
това го казва доста самокритичен човек, де.
нещо друго, което се сещам и ми харесва: не си спомням как точно е формулирано, но за да се усъвършенстваш трябва да махаш, а не да добавяш - встрани от коментираното
watermelonkisses
12-17-2012, 20:04
и за самокритичните хора вътрешният баланс е нещо достижимо; това не значи примирение и 'недоизпипване', по-скоро е признак на пълно приемане на себе си)
а това,че човек през цялото време се 'усъвършенства', намира и променя,е друго;
и за самокритичните хора вътрешният баланс е нещо достижимо; това не значи примирение и 'недоизпипване', по-скоро е признак на пълно приемане на себе си)
а това,че човек през цялото време се 'усъвършенства', намира и променя,е друго;
+
Muaythaifighter
12-17-2012, 21:01
Приятели.. Кхъм.
Провокирана от нещо!, но няма да споделям какво, се замислих, че имам голям проблем с критиката. Просто не мога да търпя критика. Ужасно ме разстройва, приемам я навътре, мразя я, и някак смятам, че ако някой ми е приятел, трябва МИНИМУМ да ме критикува и независимо че правя глупости, просто да ги подминава, а не да по някакъв начин да ми показва, че греша или да ме "дискредитира", да ме поправя и етц., да ме кара да си виждам грешките иии най-вече поправянето - "поставянето на място" и етц.
Критиката ме разстройва, понякога ме разплаква, трайно влошава настроението ми и изтърпявам направо колосална вътрешна борба между изречените думи и егото, за да я приема и да спра да правя цупливи циркове.
С две думи: Трябва да работя над умението да приемам критика.
А вие, над какво трябва да работите?
Имате ли някоя черта, която в себе си не харесвате и смятате за крайно вредна?
Нека тук даваме лични примери за неща, над които е добре да поработим, за да живеем по-успешно, по-щастливо и в мир с околните. :)
работя върху пресата , кофата и бедрата най-сериозно
също преден шпагат да са разпъвам на мах , тва е
тва са суперамбициозни цели,признавам :д
Прекалено търпелив съм даже и аз се учудвам на себе си.Мразя я тази моя черта, но когато се усетя че вече ми се качват на главата и избухвам...
purplegrass
12-20-2012, 09:12
Смехът над естественото ни несъвършенство е нещо по-истинско от стремежа ни да се представим като върха на съвършенството. Логиката е повече от странна - никой не го е срещал това "съвършенство", но кой знае защо всички се опитват да приличат на него.
- Енциклопедия на житейската психология
Това е истината ...
иначе и аз си имам трески за дялане, но не съм обсебена от това да се "поправям" по някакъв начин.. По-нататък може и да споделя какви са моите недостатъци
ForzaFelipe
12-20-2012, 23:54
Волята си...самонавивам се,самонавивам се и изведнъж...Трудно се променям,ако имам негативна черта или нещо което вреди на околните,трудно бих го променил.Влюбчив съм...също негативна черта,защото все още не ми е донесла нищо хубаво..а мързела...ако не бях такъв мързел можеше сигурно отдавна да съм преуспял...
pifiella
12-21-2012, 09:56
Аз съм най - търпеливият човек на Земята!Толкова го мразя това, но не мога да го променя.
Търпя всичко, понасям всичко и мога да го правя с месеци без да избухвам, но като се случи"избухването" става страшно. Понякога се плаша от себе си и от това на какво съм способна, когато ми избият балансите. Хвърлям разни неща,викам,рева и всичкото това за 10-20 минути и после си ставам същото търпеливо човече.
Не знам на какво се дължи това търпение. Може би не искам да създавам излишно напрежение,когато нещо ме дразни, си казвам -ок, приеми го,няма смисъл,това не те интересува,да говорят каквото искат,да правят каквото искат,ти не им обръшай внимание.
Предполагам,че това,че съм отраснала сред постоянни викове,истории,побоища и т.н., ме е направило по-съобразителна и е убило желанието ми да изпадам в страшни спорове, за някакви маловажни неща от живота.Опитвам се да избягам от агресията и да я забравя, защото няма смисъл да си тровиш нервите за глупости, когато хората имат огромни проблеми. Но понякога ми се иска да не позволявам на околните, да ми се качват на главата,но тогава чувам спокойния ми глас,който ми казва, че те не ме интересуват...
Не знам,но смятам в най-скоро време да посетя един психолог и да си поговоря с него... :D
Предполагам,че това,че съм отраснала сред постоянни викове,истории,побоища и т.н., ме е направило по-съобразителна и е убило желанието ми да изпадам в страшни спорове, за някакви маловажни неща от живота.Опитвам се да избягам от агресията и да я забравя
Аз пък съм точно обратното- въпреки че съм израснала сред подобна среда, въобще не избягвам скандали. Ядосам ли се, особено ако съм в нас (все пак, ако съм навън прикривам тази моя страна :D ), ставам ужасна, дори самата аз се плаша от себе си в такива моменти.
iiordanova
12-22-2012, 05:38
Важното ми е аз да се харесвам,по-скоро бих овладяла някои неща,които мисля,че ми пречат в някои ситуации. Включвам:
- това,че в доста ситуации,когато трябва да замълча продължавам да говоря
- когато съм ядосана говоря какво ли не,правя какво ли не
- агресията
- да мисля по-често за другия човек,за това как се чувства
Май е това в общи линии..