dimitar-
12-06-2012, 17:57
Здравейте. Аз съм на 14 години. Имам брат, който скоро стана на 11. Аз винаги съм го напътствъл, помагам му, грижа се за него. Родителите ни са много амбициозни, но не ни отделят почти никакво време. За тях важни са оценките - изкуства и др. не ги интересуват, смятат ги за пълна загуба на време.
Тази година брат ми влезе в моето училище (има прием след четвърти клас). Кандидатства с голямо желание, беше щастлив. Но всичко се промени. Аз също бях от 5 до 7-ми клас в тази гимназия. На входните нива не се представи блестящо. Затова тъпите учители му сложиха етикет. Непрекъснато го сравняват с мен, колко "съм бил знаещ", как трябвало "да си като брат си". Това го съсипва, виждам го. След първата родителска среща, вместо да го успокоят за тези няколко лоши оценки, родителите ми му се разкрещяха! Това хора ли са, кажете ми?? Брат ми, който е изключително интелигентен, сега се чувства като пълен глупак! Надявам се само да не е станал аутсайдер в новия си клас. Скоро цялото това напрежение му дойде в повече.
Докато цялото семейство вечеряхме, майка ми започна да му обяснява как трябва да следва примера ми. "Брат ти ходи и печели състезания по математика, ходи и ти!". ЩО ЗА ГЛУПОСТ? Аз самият не виждам защо трябва да следва някакъв измислен от нея идеал за прилежно дете! Та той се беше опитал няколко пъти, но просто състезания като тези не са за него. Иначе има огромен талант в писането на разкази, но нали знаете - това е без значение.. Та когато му заговори колко зле се справя в училище, той се разплака. Много му дойде, наистина. И познайте какво му казаха - баща ми му се ядоса, че "се държи като жена", а майка ми най-спокойно си продължи. Тогава станах и го заведох в стаята ни. Писна ми от тея, не ме интересува, че са ми родители.
Почувства се по-добре без тях. Каза ми колко му е трудно всички да го сравняват с мен. Чувствам се зле за това. Обясних му, че никога не съм искал това да става, че всъщност той е много умен, и че ще помоля бившите ми учители да спрат да го сравняват с мен. За пръв път от месец той се усмихна. Оттогава всеки ден му помагам с уроците, като малко по малко започва да ги разбира. Но нашите продължават. Моля ви, помогнете ми - какво да кажа на родителите ми, за да спрат да го сравняват с мен?
Тази година брат ми влезе в моето училище (има прием след четвърти клас). Кандидатства с голямо желание, беше щастлив. Но всичко се промени. Аз също бях от 5 до 7-ми клас в тази гимназия. На входните нива не се представи блестящо. Затова тъпите учители му сложиха етикет. Непрекъснато го сравняват с мен, колко "съм бил знаещ", как трябвало "да си като брат си". Това го съсипва, виждам го. След първата родителска среща, вместо да го успокоят за тези няколко лоши оценки, родителите ми му се разкрещяха! Това хора ли са, кажете ми?? Брат ми, който е изключително интелигентен, сега се чувства като пълен глупак! Надявам се само да не е станал аутсайдер в новия си клас. Скоро цялото това напрежение му дойде в повече.
Докато цялото семейство вечеряхме, майка ми започна да му обяснява как трябва да следва примера ми. "Брат ти ходи и печели състезания по математика, ходи и ти!". ЩО ЗА ГЛУПОСТ? Аз самият не виждам защо трябва да следва някакъв измислен от нея идеал за прилежно дете! Та той се беше опитал няколко пъти, но просто състезания като тези не са за него. Иначе има огромен талант в писането на разкази, но нали знаете - това е без значение.. Та когато му заговори колко зле се справя в училище, той се разплака. Много му дойде, наистина. И познайте какво му казаха - баща ми му се ядоса, че "се държи като жена", а майка ми най-спокойно си продължи. Тогава станах и го заведох в стаята ни. Писна ми от тея, не ме интересува, че са ми родители.
Почувства се по-добре без тях. Каза ми колко му е трудно всички да го сравняват с мен. Чувствам се зле за това. Обясних му, че никога не съм искал това да става, че всъщност той е много умен, и че ще помоля бившите ми учители да спрат да го сравняват с мен. За пръв път от месец той се усмихна. Оттогава всеки ден му помагам с уроците, като малко по малко започва да ги разбира. Но нашите продължават. Моля ви, помогнете ми - какво да кажа на родителите ми, за да спрат да го сравняват с мен?