View Full Version : Направи добро - изяж лайно....
valdesbg
12-06-2012, 20:08
Омръзна ми.... да знаете днеска коля с тъп нож и беся със собствените ви черва.. ако сте късметлии ще е в този ред...
Писна ми...
Отново се оказвам сам на бойното поле, отново точно когато имам нужда от помощ. Отново близките ми ме изоставиха с думите "Оправяй се, на мен в момента ми е добре". Чудесно, ама аз някога така казвал ли съм? Колко пъти съм отказал когато ми е поискана помощ? Мило и драго давам за близките ми хора... а като помоля за подкрепа, разбиране и помощ... "Спасявай се" Еми майната ви!
Писна ми.. от хора, които ми приказват общи приказки, как всичко е временно, как се филмирам прекалено много, как ще се оправят нещата.. как аз съм кривото колело и прочее. Писна ми от хора, които не разбират за какво иде реч и се изказват повърхностно само колкото да мине номера. Бахти.. толкова ли е сложно една ръка да подадеш, една сламчица... дребен жест под ягодите?!
Омръзна ми и от хора, които не забелязват очеизвадното, не забелязват че ми е зле и че не ми е до техните глупости. И сменят темата веднага щом разберат какво ми е... ми майната ви и на вас.
За бира всички ме търсят, ама ако аз потърся някой за нещо сериозно.. всеки си обира крушите. "Не знам, спасявай се, не мога да ти помогна"
Мило и драго давам... душа и сърце влагам във всичко което правя.. и накрая кво получавам... лайно с панделка. Еми мерси... чудя се само ако аз бях постъпил така... ако аз бях казал "Спасявай се, на мен ми е екстра" какво щеше да стане.. на стоп ще пътуват към София... стотинки ще просят за трохи... ще зъзнат на студа навън с купчина багаж....
Хората са го казали... "Не остава добро ненаказано".
nymphadora
12-06-2012, 20:19
Стига си мрънкал..
Успокой се, Влади.. не се ядосвай. Всичко се връща. И доброто и лошото.
И си подбирай повече тия около теб.. не помагай на тия, които не заслужават. Кофти е да си в такава ситуация.. просто помисли си кои са стойностните хора в живота ти.. и другите просто ги ограничи.
anonymous708973
12-06-2012, 20:24
Това ли са най-близките ти хора, които от 6 години не са се променили?
Пиши на лично, ако мога да помогна.
Стига си мрънкал..
:D
Типичен пример, за който се говори в темата.
Влади, не вярвам, че доброто се "наказва". Не, не се наказва. Просто като се дава току-така и на всеки, после се чувстваш "ощетен" от невъзвръщаемостта. Или по-скоро от липсата на някаква признателност поне, благодарност и добро отношение.
Понякога и аз се чудя дали да си хабя от времето, нервите и разни други неща, за да помагам на някой, който отчаяно иска помощ, но не мога да разбера защо точно от мен и дали си струва да му дам помощта си, след като ще я забрави минутката, след като я получи - в повечето случаи. И знам, че на такива хора не мога да разчитам - остава ми само да се надявам, че все пак мога и че песимизмът ми е неоправдан.
Примерите са много. От себеотрицание после мен ме боли глава, защото съм си отделила от времето за да помогна. Защо го правя ли? Искам да бъда добра, а не да отпращам хората и техните болки и нужди. Ти явно си добър човек също.
Не, че те наказват.. Просто добротата не се оценява, не и от всеки. Излиза, че трябва да си я "смяташ", да преценяваш на кого да я даваш и т.н., а така се губи цялостното благородство от акта на добродетелна и безкористна постъпка.
Може би просто трябва да свикнеш - това е положението.
И погледни на ситуацията положително - сега ще видиш кой наистина държи на теб ;)
Дори сега да те боли, че някой твой "приятел" или "близък" те е за**ал, после ще си благодарен, че е разкрил същността си пред теб и си го видял що за стока е. Cheers!
nymphadora
12-06-2012, 20:37
Типичен пример,да.
Влади винаги се изявява като "психолога на форума",пък не може да прецени на кой да разчита и на кой-не.Малко ме изненада с тази обикновена тема,явно ти се е насъбрало.Аз в такива моменти разбирам (за пореден път),че мога да разчитам само на себе си (клиширано,но да).
valdesbg
12-06-2012, 20:42
Да поясня.. става дума за трима човека в темата. Тримата най-близки. За тях давам мило и драго, за тях влагам сърце и душа. За тях е темата. Така се случи че и тримата ме отрязаха.
Пантера - 6, 7 и 13 години.
Днес колегите бяха предупредени да не ме закачат. Слава богу никой не изгърмя.
Не си пилея ресурсите за всички... или ако го правя.. не влагам чак толкова. Колкото да отбия номера в общия случай.
Мъчно ми е че хората, на които разчитам/х се дръпнаха от мен точно в такъв момент... тъжно ми е, днес ми беше ядосано даже.
Мила... правил съм добро на абсолютно непознат човек.. не веднъж. Не става въпрос за това... там ми е ясно че правя нещото и след 30 секунди той няма и да си спомня за мен. Нито ще го търся повече нито нищо. Тъжното в цялата ситуация е че близките ми.. ме оставиха... а щом те ме оставиха.. кой ми остава.. на кого мога да се обадя? На теб? На филанкишията, на арменския поп?
anonymous708973
12-06-2012, 20:43
...
Не става дума за случайни хора, за които разбираш, че не са trustworthy и това малко те разочарова, но е очаквано, а за близки, които те игнорират в момент на нужда, от което си дълбоко потресен. Има разлика.
Влади, не знам какво да ти кажа. Сигурно виждаш нещата по-черни отколкото са в действителност. Аз не бих издържала - къде от зодията, къде от пола, и бих се обадила на поне един човек, за да се разберем.
Омръзна ми.... да знаете днеска коля с тъп нож и беся със собствените ви черва.. ако сте късметлии ще е в този ред...
Писна ми...
Отново се оказвам сам на бойното поле, отново точно когато имам нужда от помощ. Отново близките ми ме изоставиха с думите "Оправяй се, на мен в момента ми е добре". Чудесно, ама аз някога така казвал ли съм? Колко пъти съм отказал когато ми е поискана помощ? Мило и драго давам за близките ми хора... а като помоля за подкрепа, разбиране и помощ... "Спасявай се" Еми майната ви!
Писна ми.. от хора, които ми приказват общи приказки, как всичко е временно, как се филмирам прекалено много, как ще се оправят нещата.. как аз съм кривото колело и прочее. Писна ми от хора, които не разбират за какво иде реч и се изказват повърхностно само колкото да мине номера. Бахти.. толкова ли е сложно една ръка да подадеш, една сламчица... дребен жест под ягодите?!
Омръзна ми и от хора, които не забелязват очеизвадното, не забелязват че ми е зле и че не ми е до техните глупости. И сменят темата веднага щом разберат какво ми е... ми майната ви и на вас.
За бира всички ме търсят, ама ако аз потърся някой за нещо сериозно.. всеки си обира крушите. "Не знам, спасявай се, не мога да ти помогна"
Мило и драго давам... душа и сърце влагам във всичко което правя.. и накрая кво получавам... лайно с панделка. Еми мерси... чудя се само ако аз бях постъпил така... ако аз бях казал "Спасявай се, на мен ми е екстра" какво щеше да стане.. на стоп ще пътуват към София... стотинки ще просят за трохи... ще зъзнат на студа навън с купчина багаж....
Хората са го казали... "Не остава добро ненаказано".
Ти се държиш точно така във всяка тема, на която съм попадал. Писнало ти е, защото този път са се държали така с теб.
valdesbg
12-06-2012, 20:52
Пантер - нямаш място в личните. Иначе съм убеден че в момента всичко ми е черно и гадно, зщаото съм под въздействието на някаква негативна емоция. Не е чак толкова страшно и трагично колкото изглежда. Може би. Въпроса е че получих отказ след като съм се свързал с въпросните хора. Мойто спокойствие и търпение е волско... казвали са ми го не един път. Често пъти съм се питал дали е добро или лошо това. Оказва се че е и двете.. зависи от ситуацията.
Нимфадора - да, и аз съм човек, колко учудващо. Както вече написах.. хората не са случайни. Подбирани са с доста голяма лупа.
Конвикт, далече си от истината.
anonymous708973
12-06-2012, 20:55
Готово.
Имам чувството, че някои хора не умеят да четат.
Единственото,което мога да ти кажа приятелю e,и това ще мине.Колкото и да подбираш хората често оставаш сам.Тъпо,но е така.Особено мъжкият свят е доста самотен.
Да, разбрах че става дума за близки приятели, но и от тях можеш всичко да очакваш.
Всъщност виждаш какви истински приятели са ти те, щом постъпват толкова долно.
valdesbg
12-06-2012, 21:18
Добре тогава Мила.. ако от близките си приятели не мога да очаквам подкрепа и разбиране.. от кого? Нямам слънчеви панели че да се зареждам от нищото. И аз имам предел, колкото и да е чудно.
Какво се прави в такъв случай? Пиша писмо в бутилка и го хвърлям в морето? Правя се че нищо не е станало? Вадя голямата ножица и всичко под нея? И накрая кво.. пак аз съм преебания, щото оставам сам и неразбран. Отново... Какво друго? Духа от бутилката да повикам? Да изгледам Тайната?
Добре е че днес нямах досег с клиенти... е тогава щеше да има касапница...
nymphadora
12-06-2012, 21:22
ако от близките си приятели не мога да очаквам подкрепа и разбиране.. от кого?
В деня,когато баба почина,най-добрата ми приятелка дойде в нас и почна да ми говори за проблемите,които си има с гаджето.Енд ъф стори.А да,приятелки сме от около 8 години.
valdesbg
12-06-2012, 21:31
Да, другото което е.. идва си човека и почва да си изпява песничката както му е кеф. Без да пита може ли не може ли, удобно ли е, неудобно ли е... окей, близък си.. позволил съм ти, няма проблем. Ама.. под ягодите... малко акъл тря да имаш че да се сетиш да върнеш жеста... за да има за следващия път. Щото всички в тоя живот се оказваме в позицията на молещия за помощ и подкрепа. Всички - рано или късно.
Тъжното е, че си прав. За това винаги си имам една на ум.
Ама накрая пак ти е криво и в червата, и се чудиш де си спал като си си избирал приятели.
Съжалявам, че не мога да помогна.
nymphadora
12-06-2012, 21:40
Това е защото,когато изслушваме приятелите си,оказваме им подкрепа винаги,утешаваме ги,те ни се качват на главата.Аз съм точно така,само че,когато аз имам проблем,гледам да не товаря приятелите си с него,защото ми е някак неудобно,не искам да ги занимавам.Но пък иначе аз съм рандъм кошчето за душевни отпадъци.И странното е,че никога не съм им казвала,че ми е писнало-затварям се в себе си и сама си анализирам проблемите.
Таа,мисълта ми беше-понякога идва пределният момент,в който разбираш,че такова нещо като чисто приятелство няма.Винаги единият е паразит/консуматор,а другият е просто наивен?!/всеотдаен/леко глупав.
Има но е рядко.Просто има различни видове приятели-типа паразити,типа досадници,типа-само за по бира.Такива с които има реална симбиоза са най-рядко срещани.Затова и ако си без гадже си бая преебан.
valdesbg
12-06-2012, 22:04
Нимфадора... ако ще решавам проблемите на хората, и сам ще си решавам своите.. по добре да отворя консултантска фирма. Бахти..там поне пари ще получавам и ще знам че няма нужда да търся никого.
Не мисля че ако имам приятели и близки.. ще трябва да си решавам сам проблемите. Би било добре да има някаква взаимност... ако ли не.. по добре е изобщо да не си мажем очите. И аз не казвам че ми е писнало.. щото в момента човека има нужда от помощ.. щото му е важно и го свива под лъжичката.. а като добавя е ми е близък и го обичам.. е как да му кажа майната ти?
Просто... все си мисля че поне една дребна услуга може да се направи, малък жест... Не моля за бъбреци, дробове, кръв и прочее.
leadyflame
12-06-2012, 22:06
Сигурен ли си, че могат да ти помогнат в случая в който си в момента. Защото ако е така, то мога да кажа, че бих си го изкарала на тях и да им кажа всичко, което си мисля, да разбера каква ще им бъде реакцията от това. Ти ще правиш всичко възможно за да помагаш както можеш, а накрая да ти го набият... еми не е честно.
valdesbg
12-06-2012, 22:10
Флейм - напълно по силите и възможностите е това което исках - един прост разговор + отговор на въпроса Чували ли са някъде да се търси човек за работа? Две или три изречение.. колкото да се види че разбират, че ме подкрепят... малко ми е нужно.
leadyflame
12-06-2012, 22:18
В такъв случай просто ще се отдръпна, когато мога винаги бих помогнала. Обаче на хора, които съм смятала, че мога да разчитам и ме отебат един вид, ще им кажа ****** ** би трябвало да са наясно, че приятелите трябва да се подкрепят и помагат. Не винаги можем да се справяме сами. Животът на единак е труден... дори може би невъзможен
Хора, четете ли какво пишете?
"Приятелите трябва да помагат, подкрепят, разбират, правят всичко възможно, да се хвърлят пред кола заради мен и т.н."
Сега ще ви издам една тайна - никой нищо не трябва да прави за вас. Никой не ви е длъжен, нямате правото да изисквате от никого нищо. Както и никой не може да изисква от вас каквото и да било. Каквото и да вършите, колкото и както и да помагате, каквито и жертви да правите, ги правите вие. Вие сте избрали да постъпите еди как си. Имате избор - да помогнете или не. Каквото и да изберете, това си е ваша работа. Не дръжте другите "задължени" за вашите действия. Когато човек прави нещо, го прави за себе си, а не заради/за другите (с едно наум, че трябва да му се върне).
Употребата на глагола е не намясто и ме издразни.
Цялото това разочарование е в следствие на очакванията, които човек има към другите. А тези очаквания са понякога нереални. Добре де, почти винаги.
Сега по темата - наистина е ужасно да се чувстваш предаден от близките си. Замисли се обаче дали наистина са те "предали" или грешката е в твоя телевизор. Може би от страни твоята ситуация не изглежда толкова сериозна, колкото я изживяваш (ти трябва да прецениш дали е така), и затова приятелите ти не са се отзовали подобаващо.
Използваш прекалено силна дума - "изоставили". Щом са ти близки няма да те изоставят. Според мен проблемът се крие в това, че си в тежка ситуация, но не го показваш, а очакваш те да те разберат. *стрелям насляпо*
Сигурна съм, че ако вдигнеш телефона и кажеш "Братче, не са наред нещата. Помагай", никой няма да те "заебе".
Конвикт и Екстази.
//мога да напиша и още, но така или иначе ще бъде подминато, така че ще се въздържа;
успех!
Когато осъзнаеш следните 4 точки, ще си един по-умен човек, абе направо ще станеш мъж.
1.Никога не прави добро, ако нямаш кяр
2.Мачкай, за да те уважават
3.Никога не си показвай слабите страни (нито пред познати, особено пред непознати)
4.Няма приятели, няма роднини ... има общи интереси
psychopath
12-07-2012, 02:55
Преди и на мен ми беше гадно от тези неща, но се научих да не разчитам на другите и да се оправям сам.
SisiStrange
12-07-2012, 04:22
Никога не можеш напълно да разчиташ на друго човешко същество, че ще е до теб. Не знаеш в какъв момент ще ги хванеш, най-малкото. Истински можеш да си сигурен и да вярваш само на семейството си - създадено от теб или това, от което си се появил. Никой приятел не е длъжен да реагира по какъв да е начин.
Ако пък считаш, че тези хора предимно те използват, а самите те не се стараят да са ценни, вратата и толкова. То е като с връзките само че на платонично ниво. Някой не полага никакви усилия да задържи другия - край.
Едит: Току що видях, че има и втора страница. Пардон. Мда, съгласна съм с мнението на екстази.
valdesbg
12-07-2012, 05:55
Х със сигурност съм се изразил достатъчно ясно. И ситуацията беше точно така - съвсем директно казвам че имам проблем и се нуждая от помощ... От тримата получих отрязване.
Дори и да не е толкова сериозна, колкото изглежда.... поне едно изслушване може да има... ей тъй отвреме навреме да цъкат "аха" или "мхм"..
Акс - бил съм и на тоя фронт.. не е печеливш, минал съм го отдавна.
Сиси - никой не е длъжен права си. Ама е кофти да паднеш на земята при все че би трябвало да има кой да ти пази гърба. Как да е.
Влади, сега сигурно и мен ще ме намразиш, но в цялата ти концепция има едно-единствено нещо, което куца адски много.
За да бъде едно добро дело наистина добро, то трябва да бъде направено без да очакваш нещо насреща. В противен случай, то не е истински добро.
Да, знам, че правим всяко нещо с користна цел, за да задоволим някакви собствени, лични мотиви. И ти в твоя случай. Даваш сърце и душа за приятелите си, защото ги наричаш "приятели" и очакваш да ти се отблагодарят. А не трябва да е така. Трябва да се прави добро, защото ти самият изпитваш нужда да го сториш, а не като leverage за в бъдеще.
В тоя ред на мисли, подкрепям x7aZzy. Аз отдавна се научих да правя добро, само когато изпитвам вътрешна необходимост и убеденост да го направя, а не защото някой ме моли и определено не защото ще искам нещо в бъдеще от този човек. Когато очаквам нещо, не наричам доброто добро, а услуга.
Винаги прави добро и бъди човечен.
Приятел не е длъжен да реагира, ама е препоръчително, ако ще се развива приятелство. Напълно грешно е да чакаш нещо да ти се връща. Направил си, дал си и забравяш. И аз съм правил хиляди неща. Никой не ме е карал, но така се чувствам по-добре. Също така съм получавал и получавам постоянно добрини.
Омръзна ми.... да знаете днеска коля с тъп нож и беся със собствените ви черва.. ако сте късметлии ще е в този ред...
Аре нема нужда от изхвърляния. http://www.maintitles.net/gfx/smileys/facepalm.gif
"Никога не прави добро, ако нямаш кяр" "Мачкай, за да те уважават" Супер грозната работа, човече. Всеки гледа само да налапа все повече. Гледайте обратно на нещата и е имате повечко приятели.
"Колкото повече човек дава на хората и по-малко иска за себе си, толкова е по-добър; колкото по-малко дава на другите и иска за себе си повече, толкова е по-лош."
Успех! Давай и имай! :)
valdesbg
12-07-2012, 06:26
Лейди - Никъде не съм казал че очаквам да реагират еди как си. Както каза Ирти - би било добре. Не е задължително. Нито ще правя фасони, нито ще се цупя. Просто си мисля че приятелите е желателно да се подкрепят. За да не виси думичката в празното пространство.
Аз съм направил добрините, защото съм имал желание и възможност. Не съм върнал никого, каквото и да е струвало това. Хубаво ми е да помагам на познати и непознати. Ядосах се защото помолих за нещо елементарно - един обикновен нормален разговор, а бях отрязан. Все едно да дойда и да те помоля за чаша захар.
anonymous708973
12-07-2012, 06:27
абе направо ще станеш мъж.
1.Никога не прави добро, ако нямаш кяр
2.Мачкай, за да те уважават
3.Никога не си показвай слабите страни (нито пред познати, особено пред непознати)
4.Няма приятели, няма роднини ... има общи интереси
Мъж - не. Леке - със сигурност.
Ядосах се защото помолих за нещо елементарно - един обикновен нормален разговор, а бях отрязан. Все едно да дойда и да те помоля за чаша захар.
Не е така. Чашата захар не ме обвързва емоционално. В разговора се очаква да вземеш страна, да поемеш част от психическия товар на другия. А не всеки е готов или желае да направи това.
Ядосан си, не защото са ти отказали, а защото не си бил подготвен за отказа.
bitchwolf
12-07-2012, 07:07
Всъщност ако очакваш отказ може би ще ти е по-лесно. Може би и ако се стремиш по-малко да имаш нужда изобщо от нечия помощ. Не, не казвам, че човек трябва да живее сам и да не поглежда и да не се нуждае от други хора, но когато няма към кого да се обърнеш, обърни се към себе си. Случва се, хората да са големи егоисти и да не им се занимава, колкото и некоректно и неприятно да е това спрямо теб (или кой да е човек).
И искам да си кажа тезата за "непоисканото добро". Това е доброто, което всъщност се наказва. Ако не те помолят или не поискат помощ от теб, а ти все пак я дадеш, тя няма да се оцени и в това всъщност се корени наказанието. Това е от мен. :)
valdesbg
12-07-2012, 07:21
Ако очаквам отказ изобщо няма да се стига до момента с питането. Ясно съм написал че имам нужда от помощ изключително рядко. И моля още по рядко. В конкретните случаи с тримата човека доброто винаги е било поискано.
Лейди - най-вероятно е така. Не е готино, трудно паля... запаля ли обаче... беснея здраво. После бързо ми минава.
В момента съм в такъв период,подобен на твоя Влади, само че за разлика от теб, аз също се отдръпвам,като видя ,че приятелите ми нещо ми бият игнора и ме търсят само за кяр се прибирам в черупката. И само мъжа ми е допуснат дотам. В един момент няма с кой кафето да си изпиеш и 2 думи да смениш и тогава осъзнаваш кой е ценен и кой не. Излизам сега от тая гадост,но последния месец може би да съм комуникирала най-малко през животеца си. И все пак - най-доброто все още предтои.
Не е хубаво,но всички си имат тези моменти на "малка разруха"
Здравей ! Случайно попаднах на темата и ми стана интересно, защото наскоро и аз минах през нещо подобно и знам какво е чувството. Понякога хората са направо безчувствени и от тях не може да се очаква каквото и да било. Но постъпката им в твоя случай е гадна. Можеше поне да се изслушат. Моя съвет е : теглим им една майна и не се занимавай с тях, защото колкото повече си губиш времето с такива хора, толкова повече ще се чувстваш кофти. Аз така направих и резултата беше повече от добър. Хората са казали следното " Когато няма кой да ти подаде ръка и да ти покаже пътя, стискаш юмрук и продължаваш сам напред".
Може да пиеме по бира - това помага.
Ами както казаха нагоре - не всеки има силата да поеме част от емоционалния товар на някого другиго, пък било то и на близък приятел. Естествено, никой не е задължен, но е кофти. Честно казано в момента каквото и да кажа, всичко е изписано нагоре. Не си самичък, и на мен често ми се случва да имам нужда не толкова от финанси или услуга, а от подкрепа и се ядосвам когато не я получа. Света е устроен така, че уж всяко действие си има равно по сила и обратно противодействие, а не е така с човешките отношения. Може би трябва да свикнем с тази особеност. Желая ти успех в оправянето.
Никой не съм карал да се съгласява с мен, но колкото и да се правите на моралисти, знаете, че съм прав. И колкото да се правите на добрички повечето действате точно по 4те точки, защото за абсолютно всички важи "Аз съм най-важен, другите да го духат".
antineutral
12-07-2012, 09:52
Не е хубаво,но всички си имат тези моменти на "малка разруха"
И аз съм на това мнение. Струва ми се, че понякога ресурсите на приятелството се изчерпват и то престава да съществува като такова временно или изобщо.
Niakoitam
12-07-2012, 09:52
aks13v и аз изобщо не съм съгласен с 4те ти точки.Тези точки не правят човека мъж, а някакъв отчаян човечец и поипринцип по отиват на малко по-възрастните отчаяни едвали не от живота хорица да ги правят,но и за тях не е гарантирано.
А valdesbg определено човек трябва да прави добро. Не знам ти с какви хора се обграждаш и точно по какви критерии ги избираш но неща от рода: "Оправяй се на мен в момента ми е добре" показват пълен егоизъм, никаква способност за подкрепа и всякакво нежелание.А иначе хората не са длъжни да забелязват нещо и да вадят думите с ченгел.Ако искат и могат ще го направят ако не не.Ти си този,който трябва да им го каже.Все още никой човек не се е научили да чете мисли или поне аз не знам за такъв случай.Относно това, че не ти е до глупостите на някой си...зависи какво имаш предвид.Глупостите за един човек може да са най-важните и най-трудните за друг човек.Нещо,което забелязах в темата, за кога за първи път ви казаха Обичам те. Прекалено внимание обръщаш на думите, а не думите са важни често, а действията.В случая тези твои приятели може много време да са ти обяснявали какви големи приятели сте,но пък не е само до думи, а и до действия.А пък и хората често сме заети.Може пък точно в тези моменти да са нямали никакво време. Та да се върнем на думите.И аз дълго време имах до мен един човек,който ми се беше обявил за голям приятел.Познавахме се от около 18 години.Да,действително понякога,когато е виждал ,че се заяждат с мен ме е защитавал дори.Беше една година по-малък от мен,учехме в един клас, а брат му е около две години по-голям от мен и имаше разни връзки с доста градски биткаджий.Но пък от друга страна си беше леке...сигурно и такъв си е останал изобщо не ме интересува.Винаги когато имаше хора от компанията на брат му около нас не пропускаше момент да ми се прави на велик.Аз му се сърдех после ми минаваше и така много време.Докато не дойде и черешката на тортата.Веднъж братовчед му,който е от тук но живееше на друго място, а после пак си дойде нещо започна да ми се прави на велик и го ошамарих.Имаше и втори рунд де братовчеда на този уж мой приятел,той и един смотан мангал, с който също съм отраснал се органзираха и тоя братовчедът успя коварно и в гръб да ми счупи челюстта.Това беше доста гаден нож в гърба и ме накара колкото и да не обичам да мразя да хвърля на боклука скапаните отношения с тези хора.Вече за мен те са умрели и просто не съществуват.А минаха вече повече от 6 години от тогава Тоя дето я направи тая постъпка нямаше очите даже да се извини, а тоя дето ми се пишеше приятел и мангобийт пробваха,но без резултат.Преди някои и друг месец уж приятеля пак го видях късно вечерта с колата му.Каза ми Здрасти,отвърнах и с бясна скоросто си отидох натам.Качи се в колата и с пълна газ отпраши.Не ме и интересува,както казах за мен тези трима човека вече изобщо не съществуват.Не, че съм му се открил някога де.Аз поринцип трудно се разкривам напълно.Много много трудно.Има хора,които страшно много уважавам и страшно много държа на тях,хора,които без да съм ги молил и без да искат са ме променяли из основи като например хората от последният ми клас,но и тях не съм допускал толкова дълбоко във вътрешният ми свят.Дори и роднините ми в повечето случай са лишени от тази опция.Слабостите си аз на хората трудно ги показвам.За момента има точно един човек,пред който се осмелявам напълно да го правя.Тя си знае коя е.Има и други хора,но пък напоследък с тях си общувам доста по-рядко.И да, от нея на този етап съм много доволен.Притежава качества каквито на мен ми допадат страшно и винаги ми се е искало да общувам с човек с подобни качества.Способна е да говори за себе си,но и да изслушва,да дава подкрепа и в същото време да се съобразява,да показва с действия, че държи на мен.Да, няма силата да ми помогне,защото тя трябва да е в мен поринцип,но я няма,но пък е винаги до мен колкото и условно да е това.Други хора на нейно място отдавна да са се отдръпнали вече от мен.Може би даже и аз бих го направил ако бях на нейно място,но все пак тя е до мен.И аз ще съм до нея когато има нужда.Не знам какво ще става в бъдеще и какви промени евентуално ще,но все пак засега съм много доволен въпреки, че още няма и година общуване. :)
"Господи, мислех да се моля, но знам, че трябва сам да се справя с проблемите си, така че... все пак благодаря!"
И аз съм на това мнение. Струва ми се, че понякога ресурсите на приятелството се изчерпват и то престава да съществува като такова временно или изобщо.
Не точно ресурсите,но понякога всеки има нужда от малко опън назад. Да се отдалечиш за малко, да се погрижиш за себе си без да отдава нужното внимание на приятелите си и това,не защото не ги обича и цени, а защото ,колкото и да помага човек ,все някога този "ресурс" ,както го наричаш се поизчерпва и трябва да презаредиш. Да си готов отново да помагаш и да изслушваш. Да си приятел на 100% , а не от време навреме.Някой ще каже,че приятелите те зареждат,ама всеки си има проблеми. Аз съдя по себе си и хората около мен, виждам,че няма как да ми помогнат в момента, а аз не съм в кондиция да съм до тях на 100% , предпочитам да се отдръпна за седмица, да си сбия мислите в главата , а през това време , те също да премислят и да са готови , за мен :lol: в смисъл. Когато виждам,че няма как да помогна,предпочитам да се отдръпна,а не просто да стоя при човека и да не му давам нужната подкрепа. Вярно е ,че звучи странно , но презареждането става и от двете страни.
Странно може да ви се види, но аз съм такава.
Таа,мисълта ми беше-понякога идва пределният момент,в който разбираш,че такова нещо като чисто приятелство няма.Винаги единият е паразит/консуматор,а другият е просто наивен?!/всеотдаен/леко глупав.
Не съм съгласна.
Аз истински съм обичала моя приятелка и тя мен. Това просто не е вярно.
XTazy, приказки на теория. Всички знаем, че няма как да изкореним очакванията си от другите.
Нито да спрем да се надяваме на възвръщане.
Изобщо не ми харесват тези богоподобни теории, поставящи човека в невъзможна ситуация - като правиш добро, напълно да забравяш за него.
Е, няма такъв филм.
За себе си мога да говоря, че се смятам за 50х по-добър човек от много хора, които познавам. Просто виждам себе си как реагирам какво съм готова да дам и т.н. Не, не сядам да си записвам в тефтера, нито веднага искам "връщане на жеста", но ми е МНОГО по-приятно, ако получа поне уважение и благодарност и на човека после мога да разчитам.
Вярно е, че никой на никого не е длъжен. Но ако винаги мислим така безпристрастно, изчезва топлината от човешките отношения. Буквално си сам за себе си. Вярно, че си по-независим, по-леко ти е и т.н., но това просто не е топла нагласа за живота.
Разбира се, заради факта, че противостоя, сигурно лесно можете да ми извъртите думите, че живея с грешния мироглед за живота и т.н., но не смятам, че е така. Не смятам, че вечно трябва да си безпристрастен, теоретичен и т.н. Да не кажа сив и зачеркнал всичко човешко в себе си. Не ми харесва постоянното отричане на напълно човешкия елемент в темата. Нормално е да си егоист, нормално е да очакваш нещо от другите или да ги чувстваш длъжни. Да, те не са ти длъжни, нито ти си им длъжен - всеки поема отговорност за постъпките си, всеки сам си решава какво ще прави и какво не и никой не му е виновен. Но е много по-приятна перспективата чувствата да са споделени. По-хубаво щеше да бъде, ако хората оценява какво правим за тях. Не е нужно да си калкулатор, който всичко си смята. Но човек с достойнство и уважение, който знае, че е стойностен и трябва да бъде по-високо оценяван - защо не.
Не ми харесва отричането на разочарованието. Невъзможно е да не си разочарован в такива ситуации. Иначе е напълно вярно, че не можеш да се сърдиш на другите, че не са реагирали както си очаквал, понеже винаги трябва да ти е ясно, че постъпките на другите са напълно независими от твоите желания и очаквания.
Да, никой нищо не трябва да прави за теб. Само че приятелите да ти обърнат гръб.. Е, не. Предполага се, че трябва взаимно да се подкрепяте и да си помагате.
Много се е изписало тук, но истината е къде по-проста - случва се понякога онези, които имаме за близки, да ни разочароват. Това е положението. Живот. Хора всякакви и не е на всеки във възможностите (или характера) да се спре за миг и да се огледа. Въпросът е моментите, когато са били насреща, да са повече от онези, в които просто са ти обърнали гръб.
Горе главата. И това ще мине. Недей само си я слага тази случка като обеца на ухото. Достатъчно зрял си, вярвам, да осъзнаваш, че няма какво да направиш в тази ситуация. Криво ти е, ясно, но си тровиш нервите с глупости в момента.
nymphadora
12-07-2012, 15:49
Не съм съгласна.
Аз истински съм обичала моя приятелка и тя мен. Това просто не е вярно.
Защо обичала?
SisiStrange
12-07-2012, 16:42
Има истински приятели. Просто не са кукли на конци и винаги ще има И караници. Най-добрия ми приятел ми е като брат и само някой, който никога не ни е виждал може да каже, че е до интереси. Това, че го обичам и сме приятели, не значи, че понякога не ми се ще да си направя оригами от кожата му. Проблемът на много хора е, че не приемат приятелите навътре и при първото по-сериозно неразбирателство, теглят чертата и заявяват, че няма приятелство, а само някаква егоистична форма на запълване на определени липси. Приятелите трябва да се третират като част от семейството. С тях можеш да се изпокараш страхотно и после пак да сте приятели. Като всички хора и те си имат слаби моменти и не можеш (и не трябва) да очакваш винаги да са на 6. Така и би следвало да бъде. Жалко, че има хора, които не достигат до такава точка в отношенията си с техните приятели. За мен, лично, това е едно от най-хубавите възможни неща.
Това не беше свързано с твоя проблем, Влади. Беше оф-топик. По твоя случай, мисля, че Auriss е прав.
Така е Сиси.
Все пак приятелите не са собственост,колкото и аз преди да си мислех така. Те не са съкровено наши вещи и не винаги ще са на разположение ,когато ни потрябват.
ПП:Какво стана с глутницата гълъби ,бее,толкова беше яко :lol:
SisiStrange
12-07-2012, 17:34
Така е Сиси.
Все пак приятелите не са собственост,колкото и аз преди да си мислех така. Те не са съкровено наши вещи и не винаги ще са на разположение ,когато ни потрябват.
ПП:Какво стана с глутницата гълъби ,бее,толкова беше яко :lol:
:D:D Наложи се да я махна заради тълпата нови тарантули тая година. 8-)
ПП:Какво стана с глутницата гълъби ,бее,толкова беше яко :lol:
изплаших ги и излетяха 8-)
По темата: добро не се прави с идеята че ще искаш нещо в отплата. Правиш го защото си такъв и защото го искаш. Когато обаче опреш до нужда ти, тогава виждаш как всъщност те оценяват хората ти около теб и какви са те всъщност.
Не мога да кажа нищо, защото не те познавам в реалния живот, не знам какви са ти отношенията с тези хора, но от постовете ти тук във форума мога да кажа че имаш доста неприятен характер. Винаги заядлив, винаги сарказъм там където не трябва. С малки изключения. Лично мнение, може да помислиш над него.
Защо обичала?
И сега я обичам.
Просто сме далеч, а и .. не знам, променихме се, навлезе някаква рутина сякаш.
Но винаги си ми е била и ми е до сърцето. Нещо като тиха обич. Не мога да го дефинирам и не искам - думите зацапват и загрозяват това, което се опитвам да опиша.
DisappointedDreamer
12-07-2012, 17:50
Не мога да кажа нищо, защото не те познавам в реалния живот,
Точно. Не го познаваш. В реалния живот може да е всякакъв, но не и заядлив, така че запази коментара за себе си.
jghgh, може и да са празни приказки. Аз така възприемам отношенията между хората.
Това, че съм независима, не ме прави безсърдечна. И учудващо съм си доволно щастлива.
Знам, че имам добри приятели, и съм абсолютно сигурна в тях. Без да очаквам каквото и да било.
С моя най-добър приятел не сме се чували, нито писали от месеци, но въпреки това знам, че ще ме чака с колата пред летището, ще ми уреди легло в общежитията, ще се занимава с мен цяла седмица и накрая ще шофира 500 км, за да ме закара да видя дядо, след което ще се приберем заедно за празниците. Нито очаквам това от него, нито съм го молила. Просто знам, че ще го направи. И не е като да не мога да се оправя сама - не в това е въпросът.
А аз в никакъв случай не се чувствам задължена. Благодарна, да, щастлива - също (даже много), но не и задължена.
Както каза Сиси - приятелите са като семейство. Колкото и да се карам с моите, знам, че няма да ме заебат, защото не съм в настроение например.
Що да го пази, той казва с какво впечатление е останал от форума.Сми ,той че не е такъв,не е,ама яко реди във форона и оставя впечатление на заядливко сливко :lol:
SisiStrange
12-07-2012, 18:10
jghgh, може и да са празни приказки. Аз така възприемам отношенията между хората.
Това, че съм независима, не ме прави безсърдечна. И учудващо съм си доволно щастлива.
Знам, че имам добри приятели, и съм абсолютно сигурна в тях. Без да очаквам каквото и да било.
С моя най-добър приятел не сме се чували, нито писали от месеци, но въпреки това знам, че ще ме чака с колата пред летището, ще ми уреди легло в общежитията, ще се занимава с мен цяла седмица и накрая ще шофира 500 км, за да ме закара да видя дядо, след което ще се приберем заедно за празниците. Нито очаквам това от него, нито съм го молила. Просто знам, че ще го направи. И не е като да не мога да се оправя сама - не в това е въпросът.
А аз в никакъв случай не се чувствам задължена. Благодарна, да, щастлива - също (даже много), но не и задължена.
Както каза Сиси - приятелите са като семейство. Колкото и да се карам с моите, знам, че няма да ме заебат, защото не съм в настроение например.
Абсолютно. И ако не е там и не го направи, ще знаеш, че е имал сериозна причина и нито за момент няма да му се разсърдиш или да има някакъв вид драма, защото ще си наясно, че не е направено от безразличие.
Винаги съм мислила, че истинските приятели нямат нужда от думи като "Обичам те.", обещания и "изясняване на отношенията", защото всичко някакси се знае по дефолт, чувства се.
Аз на най-добрата си дружка и казвам ,че я обичам , естествено не на всеки 3 минути, усещам се сама,че го казвам , през не чести периоди от време.
SisiStrange
12-07-2012, 18:17
Да, и на мен ми се случва. Просто не е нещо, което чувствам като необходимост да чувам. То си ми е ясно.
DisappointedDreamer
12-07-2012, 18:22
Абе, всичко зависи от човека. Аз на мойта най-добра приятелка изобщо не трябва да и го казвам. Тя го знае. И винаги
и помагам без да очаквам нещо в замяна.
Онзи ден не можеше да се прибере в тях, защото нямаше влакове. Без въобще да пита или аз да казвам нещо, знаехме че ще преспи в нас. Днес аз се сдухах, и тя слезе на моята станция, постоя с мен докато и плаках на рамото и докато ми дойде влака и си отиде. Друг път пък тя се беше сдухала и буквално хванах автобуса, за да се видя с нея точно за 5 минутки и да я успокоя преди тя да си хване влака и после пак се върнах вкъщи.
За дрехи, пари, цигари, и т.н. Да не говорим. Просто си зависи от човека. Тя ми е помагала и аз на нея. И цикълът продължава. Не очакваме нищо от другата. Няма кофти/неловки тишини и прочие. Обичаме се и то много. И си го знаем.
^
||
Напротив. Очакваш го подсъзнателно. Не си го забелязала, защото най-вероятно не те е подвеждала.
DisappointedDreamer
12-07-2012, 18:29
Ох, подсъзнателно, разбира се.
Ама не ми се занимава с психологически глупости.
anonymous708973
12-07-2012, 20:43
Нито очаквам това от него, нито съм го молила. Просто знам, че ще го направи.
Грешка. Но ще го проумееш, когато не направи нещо, което си "знаела". Тогава ще разбереш, че всъщност си го очаквала.
Съгласна съм с jghgh - винаги очакваш нещо. Да, доброто може да е направено напълно безкористно, но очакваш, че приятелят ще е там, когато ти потрябва рамо.
Добър човек съм. Винаги помагам. От случайни хора не очаквам възвръщаемост, но от приятели се разочаровам страшно.
На най-добрия си приятел най-редовно служа за психолог, обаче когато преди месец и нещо му плаках по телефона, той беше там - трезв, разумен, изслуша цялата половинчасова тирада, даде ми съвет, който аз бих си дала, и така.
Canis_Dirus
12-07-2012, 20:56
Много вагинираща тема.
Грешка. Но ще го проумееш, когато не направи нещо, което си "знаела". Тогава ще разбереш, че всъщност си го очаквала.
Не.
Защото съм минала през това вече.
И аз, както всеки друг, съм била предавана от приятели. И то не веднъж или два пъти. С времето осъзнах, че причината за тези разочарования е в мен. В моите очаквания, изисквания, в това, че приемам другите за даденост.
Преди винаги си мислех, че хората са ми длъжни. Че трябва да ми обръщат специално внимание, че трябва да ме обгрижват, ласкаят, предразполагат да им помогна, да ги изслушвам. Че щом са в графата "близки"/"приятели", това автоматично значи, че са задължени да ми правят услуги, да ми изпълняват желания и т.н. От това се подразбира, че с никого не успявахх да създам трайно приятелство. Постоянно сменях приятелските си кръгове. Чувствах се не намясто. За някакви абсолютни дреболии прекъсвах отношенията.
Доста весела картинка.
Сега спокойно мога да кажа, че съм променена (специално в това отношение). И съм доволна, че вече 4 години съм успяла да "задържа" приятелите си.
Единственото, което очаквам от близките си, е да не ме лъжат. Всичко останало е условно.
Много вагинираща тема.
още повече след като се появи :*
SisiStrange
12-08-2012, 05:31
Грешка. Но ще го проумееш, когато не направи нещо, което си "знаела". Тогава ще разбереш, че всъщност си го очаквала.
Съгласна съм с jghgh - винаги очакваш нещо. Да, доброто може да е направено напълно безкористно, но очакваш, че приятелят ще е там, когато ти потрябва рамо.
Добър човек съм. Винаги помагам. От случайни хора не очаквам възвръщаемост, но от приятели се разочаровам страшно.
На най-добрия си приятел най-редовно служа за психолог, обаче когато преди месец и нещо му плаках по телефона, той беше там - трезв, разумен, изслуша цялата половинчасова тирада, даде ми съвет, който аз бих си дала, и така.
На мен също ми се е случвало да ме разочароват и съм убедена, че и на тях се е случвало аз да ги разочаровам. Хората допускат грешки и не виждам защо това, че са ни близки означава, че точно техните са непростими.
Canis_Dirus
12-08-2012, 06:12
още повече след като се появи :*
Мдам. Контраст дейш.
Niakoitam
12-08-2012, 08:24
Грешка. Но ще го проумееш, когато не направи нещо, което си "знаела". Тогава ще разбереш, че всъщност си го очаквала.
Тоя път съм напълно съгласен с теб.
Постоянно сменях приятелските си кръгове. Чувствах се не намясто. За някакви абсолютни дреболии прекъсвах отношенията.
Не е номера да прекъсваш отношенията си с някой за дреболии.Човек никога не може да е на 101% такъв какъвто ти се иска.
jghgh, може и да са празни приказки. Аз така възприемам отношенията между хората.
Това, че съм независима, не ме прави безсърдечна. И учудващо съм си доволно щастлива.
Знам, че имам добри приятели, и съм абсолютно сигурна в тях. Без да очаквам каквото и да било.
С моя най-добър приятел не сме се чували, нито писали от месеци, но въпреки това знам, че ще ме чака с колата пред летището, ще ми уреди легло в общежитията, ще се занимава с мен цяла седмица и накрая ще шофира 500 км, за да ме закара да видя дядо, след което ще се приберем заедно за празниците. Нито очаквам това от него, нито съм го молила. Просто знам, че ще го направи. И не е като да не мога да се оправя сама - не в това е въпросът.
А аз в никакъв случай не се чувствам задължена. Благодарна, да, щастлива - също (даже много), но не и задължена.
Както каза Сиси - приятелите са като семейство. Колкото и да се карам с моите, знам, че няма да ме заебат, защото не съм в настроение например.
Всъщност и ти подсъзнателно го очакваш.Нищо, че твърдиш обратното.В твоите очаквания се включва това твоя най-добър приятел да те чака с колата пред летището, да ти уреди легло в общежитието,да се занимава една седмица с теб,да кара 500км да видиш дядо си и после да ходите заедно на празниците. Приемаш, че ако един път не го направи просто е имал причина за това.Обаче ако не го направи няколко пъти и започне нещо да си прави оглушки постоянно едвали пак ще си на същото мнение.Най-много лееееека полека да започнех да си го променяш и да започнете да се очуждавате постепенно дори и без някакви скандали.Отделно това, че не се чувате и виждате с месеци.Не знам,не ми харесва като идея.Това страшно отдалечава, а през тия месеци даденият човек може да има най-голяма нужда от тази близост и съответно да си намери някои друг.Да,определено и аз имам приятели, с които се виждам веднъж годишно или даже по-рядко, а някои малко по-често,но за малко,но много държа на тях и съм им страшно благодарен за някои неща,но не мога да твърдя, че имам очаквания спрямо тях.Просто съм им благодарен за миналото и за това, че като съм с тях ми е готино и след известно време се чувствам напълно в мои води,но ги възприемам по-скоро вече като приятели за по чашка въпреки, че преди някои и друга година едно момиче, с което и сега се уважаваме например ми предложи сама услуга без аз даже и да съм и намеквал нещо.Е, не се възползвах де. :)
SisiStrange
12-08-2012, 08:44
Именно, защото са толкова добри приятели, той няма да си направи оглушки.
Ако, обаче, един ден нямам възможност да направя нещо за най-добрия си приятел по някакви си причини, и после той ми се муси, разигравайки драми, че еди какво си не е станало, ще започна да си правя оглушки доста по-често. Никой не обича да се чувства длъжен на някого. Приятелите се формират от много неща, които правят един за друг, защото искат да ги направят. Защото им е дошло отвътре.
А приятелството минава през всички тези етапи, които си мислите, че едва ли не не сме видяли и затова вярваме в другия безрезервно.
Когато си хвана гадже, не ми обръщаше никакво внимание 2-3 месеца. После се поуспокои откъм тръпка и нещата си тръгнаха нормално. Когато постъпихме в университета, за 1 месец и нещо бях много впечатлена от едно момиче и, без да искам, го бях позарязала заради нея. После ми мина набързо и ей ни пак. Хората минават през всякакви периоди. Истински се сближават, обаче, когато си докажат, че независимо кой какво и къде върши, какво му е на главата, накрая винаги са си заедно, пазят си тайните и разчитат един на друг.
Niakoitam
12-08-2012, 08:51
Именно, защото са толкова добри приятели, той няма да си направи оглушки.
И това също влиза в грава Очаквания.
:)
SisiStrange
12-08-2012, 09:08
Не, това е факт. :) Не познавам тях де, говоря от своя собствен опит.
Нямам никакви определени очаквания, защото съм наясно, че човека си има негов живот. Просто знам, че ще направи всичко по силите си именно, защото иска да го направи, а не защото така трябва. Ако не успее, здраве да е. Никога не бих се разсърдила.
Не, това е факт. :) Не познавам тях де, говоря от своя собствен опит.
Нямам никакви определени очаквания, защото съм наясно, че човека си има негов живот. Просто знам, че ще направи всичко по силите си именно, защото иска да го направи, а не защото така трябва. Ако не успее, здраве да е. Никога не бих се разсърдила.
Това.
Със Сиси мислим доста еднакво по темата. !! ^.^
Обаче ако не го направи няколко пъти и започне нещо да си прави оглушки постоянно едвали пак ще си на същото мнение.Най-много лееееека полека да започнех да си го променяш и да започнете да се очуждавате постепенно дори и без някакви скандали.Отделно това, че не се чувате и виждате с месеци.Не знам,не ми харесва като идея.Това страшно отдалечава, а през тия месеци даденият човек може да има най-голяма нужда от тази близост и съответно да си намери някои друг.
Първо - не си представям хипотетична ситуация, в която той няма да ми помогне, въпреки че има възможност. Но дори и това да стане - сядаме и говорим. По-просто нещо от това няма.
Второ - никога не бих се обидила заради подобна дреболия. Все пак той не е длъжен да прави това. Нито бих се отдалечила от него само защото не ме е посрещнал на гарата и трябва да си нося багажа сама (например). Това са глезотии. Та аз не съм бебе, че да се грижат за мен. И сама мога - това важи за почти всички дейности, които извършвам с приятелите си. Но е по-забавно, когато сме заедно.
Трето - точно защото не сме се виждали вече 10 месеца, когато се прибера, ще съм в пъти по- радостна да видя и прекарам време с тях. И естествено, че те си имат и други приятели. Както и аз. Абсурдно е да си въобразявам, че само аз съм фактор. Всеки си има живот и приятелите са част от него, но не и центърът.
Като цяло е тъпо да спорим дали аз имам очаквания или не.
Това дали вие имате, не ме вълнува - ваша си работа.
Аз споделих, че откакто нямам толкова много очаквания, съм по-щастлива. Каквото и да изпишете, няма как да промените това.
xtazy, такова отношение супер много оневинява хората. едва ли не могат да постъпват както си искат и все ти си виновна,че си очаквала друго нещо...
anonymous708973
12-08-2012, 09:47
Каквото и да изпишете, няма как да промените това.
Имаш пълното право да откажеш да прогледнеш.
Само един въпрос: На летището/гарата ще се огледаш ли за него? Сигурна съм. Защо? Защото ОЧАКВАШ да е там.
xtazy, такова отношение супер много оневинява хората. едва ли не могат да постъпват както си искат и все ти си виновна,че си очаквала друго нещо...
Естествено, че могат да постъпват както си искат. Това нещо лошо ли трябваше да е? Не ти разбирам тезата.
Но да - всеки постъпва както си иска и аз съм последният човек, който е виновен за това. Пак не разбрах как може аз да съм виновна за нещо, което не съм направила?
Имаш пълното право да откажеш да прогледнеш.
Само един въпрос: На летището/гарата ще се огледаш ли за него? Сигурна съм. Защо? Защото ОЧАКВАШ да е там.
Ще се оглеждам естествено.
Щом е казал, че ще дойде, ще дойде.
Ще се оглеждам за него, защото съм сигурна, че ще е там. И защото искам да го прегърна.
Нещо не се разбираме. Идеално схващам какво се опитвате да ми втълпите, но не е така. Хората са различни. Това, че вие имате подобни очаквания, не означава, че и аз ги имам.
Niakoitam
12-08-2012, 10:18
Не, това е факт. :) Не познавам тях де, говоря от своя собствен опит.
Нямам никакви определени очаквания, защото съм наясно, че човека си има негов живот. Просто знам, че ще направи всичко по силите си именно, защото иска да го направи, а не защото така трябва. Ако не успее, здраве да е. Никога не бих се разсърдила.
И кое точно го прави факт? Човек не може да е на 100% сигурен в себе си без значение дали се отнася за приятелство,любов или и двете камо ли пък да е убеден, че е факт нещо,което зависи напълно изцяло от друг човек.И аз преди време имах едно такова разочарование.Започнах да си общувам с едно момиче.Виждах, че и е гадно поради любовни проблеми и всячески се опитвах да и помагам.Постоянно ми обясняваше колко съм добър,колко мил и как никога нямало да ме изостави въпреки, че аз подлагах това на съмнение поради предишни такива неща.Беше категорична, че при нея нямало да стане.Времето минаваше, а ние говорехме най-вече за нейният проблем.С времето постепенно започваше да ме търси все по-рядко и само предимно когато я налегне този проблем.Тогава установих, че обичам да помагам,да споделям и да ми споделят.Даже ми се ще да ми се споделя колкото се може повече,но все пак...аз кошче за душевни отпадъци не съм.С времето и казах някои истини за любовният и проблем,които не можа да приеме и накрая изреагира по супер тъпият начин показвайки ми, че не и дреме особено за мен и обяснявайки ми как хората се били променяли.Казахме си след известно време Чао.Та така за факта.Можеше и да оправя нещата,но просто и без това изгубих всякакво желание.
Това.
Със Сиси мислим доста еднакво по темата. !! ^.^
Първо - не си представям хипотетична ситуация, в която той няма да ми помогне, въпреки че има възможност. Но дори и това да стане - сядаме и говорим. По-просто нещо от това няма.
Второ - никога не бих се обидила заради подобна дреболия. Все пак той не е длъжен да прави това. Нито бих се отдалечила от него само защото не ме е посрещнал на гарата и трябва да си нося багажа сама (например). Това са глезотии. Та аз не съм бебе, че да се грижат за мен. И сама мога - това важи за почти всички дейности, които извършвам с приятелите си. Но е по-забавно, когато сме заедно.
Трето - точно защото не сме се виждали вече 10 месеца, когато се прибера, ще съм в пъти по- радостна да видя и прекарам време с тях. И естествено, че те си имат и други приятели. Както и аз. Абсурдно е да си въобразявам, че само аз съм фактор. Всеки си има живот и приятелите са част от него, но не и центърът.
Като цяло е тъпо да спорим дали аз имам очаквания или не.
Това дали вие имате, не ме вълнува - ваша си работа.
Аз споделих, че откакто нямам толкова много очаквания, съм по-щастлива. Каквото и да изпишете, няма как да промените това.
Първо.Това, че не си представяш такава ситуация не значи, че не може да стане.И аз в по-горният пример не си представях, че така може да стане, а на вярно и Валдес не си е представял.Този разговор може и да доведе до чувството на човека отсреща, че едвали не ти е задължен и да му стане неприятно за кратко време или трайно.Да не говорим, че този разговор ще е породен именно поради неоправданото очакване.
Второ. На теория е едно пък на практика съвсем друго.Ако стане систематично и започнеш да се чувстваш като изтривалка,защото само теб те търси за услуги, а като ти е нужен винаги или почти винаги се покрива може и да си попромениш мнението. Приемаме нали, че не сте приятели само за по чашка.
Трето.Аз това го разбирам като прители за по-чашка,които биха отделили малко или повече време за теб само заради добрите стари времена.
Имаш пълното право да откажеш да прогледнеш.
Само един въпрос: На летището/гарата ще се огледаш ли за него? Сигурна съм. Защо? Защото ОЧАКВАШ да е там.
Направо се удивлявам вече. В тая тема за втори път се съгласявам с с Пантерата :D
И да, отговори си сама на този въпрос, пък ако искаш може и на нас да ни отговориш :)
SisiStrange
12-08-2012, 10:31
С въпросния човек сме приятели от над 5 години. Най-добри. Досега не ми се е случвало нито веднъж да направи нещо, което да няма рационално обяснение. Никой не е казал, че близките ви хора никога няма да ви наранят. Това го има дори в семейството, камо ли навън. Просто тези, на които наистина им пука за вас, няма да го направят нито нарочно, нито от безразличие.
Твоята приятелка е била лигла и вашето не е било приятелство, съжалявам. Може да се каже, че никой друг на света не ми е казвал толкова много неща, които не искам да приема за себе си пък още седим на един чин /скамейка, образно казано/.
Вие просто си представяте приятелите като хора, които трябва винаги да гледат да са до вас, да ви помагат с всичко, да ви отделят определено време, да са винаги съгласни с вас по всеки въпрос и тн. Е, това е задушаващо. Всяко нещо си има фази. Освен най-добрия ми приятел имам и едно момиче, което ми е ужасно близко. Учи в медицинска академия и засега не сме се виждали от 4-5 месеца, защото е прекалено заета с учене. Вероятно ще се видим чак коледната ваканция. Това не значи, че не и пука за мен, а че е заета. Простичък пример.
А Екстази може и да се огледа, но ако не го намери, после няма да се тормози дали и е добър приятел само, защото не е отишъл. Това се опитвам да обясня. Тези неща просто се усещат.
DisappointedDreamer
12-08-2012, 11:47
Твоята приятелка е била лигла и вашето не е било приятелство, съжалявам.
Точно. Аз не съжалявам.
Думата приятел не наричаш този, който ти споделя за проблемите си, само когато те са на лице, а през останалия % време изобщо да не те познава.
Ох, истинското приятелство е много рядко.
Естествено, че могат да постъпват както си искат. Това нещо лошо ли трябваше да е? Не ти разбирам тезата.
Но да - всеки постъпва както си иска и аз съм последният човек, който е виновен за това. Пак не разбрах как може аз да съм виновна за нещо, което не съм направила?
Ще се оглеждам естествено.
Щом е казал, че ще дойде, ще дойде.
Ще се оглеждам за него, защото съм сигурна, че ще е там. И защото искам да го прегърна.
Нещо не се разбираме. Идеално схващам какво се опитвате да ми втълпите, но не е така. Хората са различни. Това, че вие имате подобни очаквания, не означава, че и аз ги имам.
нишо не се опитвам да ти втълпявам.
мисля, че има допустимо и недопустимо поведение,
т.е. аз няма винаги да обвинявам себе си : "ама аз защо очаквах нещо друго.." , ако някой е постъпл кофти с мен - независимо че съм му никаква да му давам наклон на 'уя и тн
няма как, очакванията са неизбежни - особено от близките ни.
не мога да очаквам всичко от сестра си, например. и да не я обвиня,че е постъпила гадно и предателски спрямо мен.
по-висшо мислене е това, което очаква само от себе си, изисква само от себе си, държи отговорно само себе си за всичко, което му се случва.
просто аз мисля, че абсолютното проявление на такова мислене е невъзможно и малко или много се настройваш.
отделно мисля че такова мислене възниква като защита "да не сме пак наранени", освен че е супермъдро, което не отричам.
прекалено будистко ми е, липсва ми човешкия елемент
защото всеки може да постъпва както си иска, реално е така,
и майка ти може да иска да те изостави или напердаши и не ти е длъжна с нищо, обаче работата е там, че няма как да не си разочарован от това и наранен и да си очаквал нещо друго
сериозно, аз поне не мога да очаквам всичко от всеки. такова мислене предполага и никога да не съм сърдита, което практически не е възможно
Като цяло ми е ясно положението.Не съм очаквала точно от теб такава тема иначе ще ти кажа само едно,пък изводите сам си ги направи. :)
Понеделник сутрин. Мъж чака автобус на спирката. Стои си мрачен и си мисли:
"Животът - кофти работа, жената - кучка, хората - само използвачи."
Зад него стои неговият ангел с бележник и записва:
"Животът - кофти работа, жената - кучка, хората - само използвачи.Странно, отново същото. Но щом това си пожелава, трябва да се изпълнява". Дано да си разбрал основната идея. :)
Niakoitam
12-09-2012, 07:57
Вие просто си представяте приятелите като хора, които трябва винаги да гледат да са до вас, да ви помагат с всичко, да ви отделят определено време, да са винаги съгласни с вас по всеки въпрос и тн. Е, това е задушаващо. Всяко нещо си има фази. Освен най-добрия ми приятел имам и едно момиче, което ми е ужасно близко. Учи в медицинска академия и засега не сме се виждали от 4-5 месеца, защото е прекалено заета с учене. Вероятно ще се видим чак коледната ваканция. Това не значи, че не и пука за мен, а че е заета. Простичък пример.
А Екстази може и да се огледа, но ако не го намери, после няма да се тормози дали и е добър приятел само, защото не е отишъл. Това се опитвам да обясня. Тези неща просто се усещат.
Защото с това момиче не сте най-добри приятелки, а малко по-добри приятелки така да го кажа. Не знам какви точно са ви отношенията с този 5 годишният приятел,но по-скоро времето ги е скрепило.Но пък ако се виждате и с него веднъж на 5месеца мнението ми е абсолютно същото.Та вие през това време губите всякаква връзка за всичко случващо се около вас.Просто сте по-добри приятели.Виж ако общувате по-често е друго.Обаче в момента не знам дали си го усетила,но по това което наблюдавам ти имаш още един най-добър приятел. А именно Shadow. Не мисля, че любовта изключва приятелството.И да аз понякога в наши спорове може и да съм ви бъзикал как говориш с единият, а ти отговаря другият,но вашите отношения изключително много ми харесват и ми се иска и аз някога да имам щастието да попадна в подобна връзка.
А относно Екстази.Хората сме много привикващи същества.Тя вече е привикнала на това отношение от този човек и ако веднъж не го направи може и наистина да не и направи впечатление,вторият път може и да стисне зъби,но при третата подобна постъпка най-вероятно ще започне да и светва в съзнанието някаква лампичка и единственото от тази сегашна сигурност,което ще остане е може би настървеността, с която ще се опитва да убеди хората около нея, че няма никакви проблеми и не е чак толкова важно това, за да прикрие, че всъщност отново е поразочарована и да покаже на всички всъщност колко независима и силна е тя.
Niakoitam, аз умея да разговарям с хората и особено с приятелите си, без да звуча обвинително и да ги карам да се чувстват неудобно. И подобен разговор няма да е породен от "неоправдано очакване", а от чиста загриженост от моя страна. Щом някой от приятелите ми започне да се държи не на себе си (както каза Сиси - да прави нещо без рационално обяснение; и това важи във всяко отношение, не само за случаите, когато аз имам нужда от помощ и не я получавам), съвсем нормално е да съм загрижена и да попитам какво се случва. А не да тропам с крак и да стискам зъби, мислейки си, че ме заебават. Или пък да рева и да се тръшкам, че не ми обръщат внимание.
jghgh, доближаваш се до истината - интересувам се от будизма.
Съгласна съм с това:
по-висшо мислене е това, което очаква само от себе си, изисква само от себе си, държи отговорно само себе си за всичко, което му се случва.
и се стремя към този вид мислене. Колко се настройвам и колко не, не мога да кажа. Но това, че ти го намираш за невъзможно, не значи абсолютно нищо.
А относно Екстази.Хората сме много привикващи същества.Тя вече е привикнала на това отношение от този човек и ако веднъж не го направи може и наистина да не и направи впечатление,вторият път може и да стисне зъби,но при третата подобна постъпка най-вероятно ще започне да и светва в съзнанието някаква лампичка и единственото от тази сегашна сигурност,което ще остане е може би настървеността, с която ще се опитва да убеди хората около нея, че няма никакви проблеми и не е чак толкова важно това, за да прикрие, че всъщност отново е поразочарована и да покаже на всички всъщност колко независима и силна е тя.
Ти пак ли не разбра, че аз "поразочрована" трудно ще остана, след като нямам подобни очаквания?
И не казвам, че няма как да ме разочарова - естествено, че има, но по съвсем различен начин от това да не ми прави услуги или да сме се уговорили за дискотека, а той да ми върже тенекия например.
За мен доста обидно би било да спре да ми се доверява. И би ми станало тъпо, не защото очаквам да ми се доверява. А защото ще си помисля, че аз не съм достатъчно "добра", за да ми споделя вече. Ще потърся проблема първо в себе си, а после в него. Както и се старая да постъпвам последните години. И в интерес на истината повечето бъгове се оказаха наистина в моята система.
Моля, обясни ми какво общо има дали аз съм независима и силна с това дали някой приятел ме е заебал. И на мен лапичка ще ми светне още първия път и няма да чакам, за да се поинтересувам какво е станало (виж първия ми абзац).
О, да - пак ме разкри! Аз съм нещастна, разочарована, без приятели, с единствена цел в живота да убеждавам форумните клоуни колко съм силна и независима и как нямам никакви проблеми.
Чуй се само какви ги пишеш.
SisiStrange
12-09-2012, 09:33
Защото с това момиче не сте най-добри приятелки, а малко по-добри приятелки така да го кажа. Не знам какви точно са ви отношенията с този 5 годишният приятел,но по-скоро времето ги е скрепило.Но пък ако се виждате и с него веднъж на 5месеца мнението ми е абсолютно същото.Та вие през това време губите всякаква връзка за всичко случващо се около вас.Просто сте по-добри приятели.Виж ако общувате по-често е друго.Обаче в момента не знам дали си го усетила,но по това което наблюдавам ти имаш още един най-добър приятел. А именно Shadow. Не мисля, че любовта изключва приятелството.И да аз понякога в наши спорове може и да съм ви бъзикал как говориш с единият, а ти отговаря другият,но вашите отношения изключително много ми харесват и ми се иска и аз някога да имам щастието да попадна в подобна връзка.
Не, учим в един университет, в една група. Общо взето, заедно сме 5 дена от седмицата.
За Sh@d0w рядко си позволявам вече да коментирам нещо по-открито в този форум, защото веднага винаги се намира кой да недоволства, че "парадираме" с това, че сме заедно. Затова и реших да не го споменавам специално, иначе си прав.
Niakoitam
12-09-2012, 09:47
Niakoitam, аз умея да разговарям с хората и особено с приятелите си, без да звуча обвинително и да ги карам да се чувстват неудобно. И подобен разговор няма да е породен от "неоправдано очакване", а от чиста загриженост от моя страна. Щом някой от приятелите ми започне да се държи не на себе си (както каза Сиси - да прави нещо без рационално обяснение; и това важи във всяко отношение, не само за случаите, когато аз имам нужда от помощ и не я получавам), съвсем нормално е да съм загрижена и да попитам какво се случва. А не да тропам с крак и да стискам зъби, мислейки си, че ме заебават. Или пък да рева и да се тръшкам, че не ми обръщат внимание.
Защо изключваш факта, че загрижеността и очакванията могат да вървят ръка за ръка и ЗАГРИЖЕНОСТТА да идва именно поради непокритите ОЧАКВАНИЯ за това как ще се държи даденият човек в даден момент.Защо всячески се опитваш да извъртиш думите си така, че да защитиш тезата си. Ами ако нещата,които ти се кажат ти изглеждат неудовлетворителни и изсмукани от пръстите.Ами ако даденият човек в един момент просто откаже да разговаряте.Какво правим тогава? Сигурно освен, че няма да ти пука,защото нямаш очаквания нали, ще си и страшно доволна от тоя факт.
Ти пак ли не разбра, че аз "поразочрована" трудно ще остана, след като нямам подобни очаквания?
И не казвам, че няма как да ме разочарова - естествено, че има, но по съвсем различен начин от това да не ми прави услуги или да сме се уговорили за дискотека, а той да ми върже тенекия например.
За мен доста обидно би било да спре да ми се доверява. И би ми станало тъпо, не защото очаквам да ми се доверява. А защото ще си помисля, че аз не съм достатъчно "добра", за да ми споделя вече. Ще потърся проблема първо в себе си, а после в него. Както и се старая да постъпвам последните години. И в интерес на истината повечето бъгове се оказаха наистина в моята система.
Моля, обясни ми какво общо има дали аз съм независима и силна с това дали някой приятел ме е заебал. И на мен лапичка ще ми светне още първия път и няма да чакам, за да се поинтересувам какво е станало (виж първия ми абзац).
О, да - пак ме разкри! Аз съм нещастна, разочарована, без приятели, с единствена цел в живота да убеждавам форумните клоуни колко съм силна и независима и как нямам никакви проблеми.
Чуй се само какви ги пишеш.
Не, не съм разбрал,но пък хората често имаме навика да си слагаме маски ако ме разбираш.Някои се опитват и да бягат от себе си и сами вярвайки си понякога.
За теб би било обидно да спре да ти се доверява.Е, за чий пък ще ти е обидно.Нима даден човек пък е длъжен да ти се доверява.Отговорът е че изобщо не е.Само че в твоите очаквания би ти станало обидно ако не го прави.И това също са определени очаквания.А за дискотеката...след като 10тина пъти ти върже тенекия, ти ще спреш да го каниш или пък ще започнеш с умисъл да му връзваш тенекия и ти.Защото в твоето съзнание той напълно ще си го заслужава.И колкото и да се опитваш да го извърташ, моите думи и твоите говорят за едно и също нещо казано по по-различен начин.Реалният и божественият.Просто се стараеш да се поставиш на мястото на другият и проблеми няма.
Има има връзка.Едно е да се направиш, че ти дреме на капата и си много независима и силна пък друго е да покажеш слабост пред околните показвайки как даденият човек ти липсва много и се чувстваш не както ако нещата не бяха станали така.Макар, че в някои случаи наистина няма никакъв смисъл от това.Ще се поинтересуваш да.Защо? Казах по нагоре.
Последният абзац обаче изби рибата отвсякъде.Нещо много нападателно ми тръгваш за дискусия. Само едно ще ти кажа обаче. Винаги ама абсолютно винаги,когато някой ми е тръгвал така без да ме познава и впоследствие сме се опознавали ВИНАГИ съм разбирал, че това е било просто защитна реакция и човека си е имал някаква причина за нея.Продължавай в тоя дух и следващият пост пък аз ще ям пуканки и ще ти пляскам.Като започна да усещаш, че всъщност наистина май съм прав нищо друго не ти остана освен агресията и фалшивата самоироиния и ирония.
Иначе няма как да се чуя какви ги пиша.Мога само да се видя. :)
Не мисля, че любовта изключва приятелството.
За пръв път да съм на едно мнение с тебе. Десятка.
DisappointedDreamer
12-09-2012, 09:51
Niakoitam, къде видя тази агресия? Екстази е сигурно наи-уравновесения човек във форума.
Не съм вкъщи, довечера ще пиша по темата.
Niakoitam
12-09-2012, 09:53
Не, учим в един университет, в една група. Общо взето, заедно сме 5 дена от седмицата.
За Sh@d0w рядко си позволявам вече да коментирам нещо по-открито в този форум, защото веднага винаги се намира кой да недоволства, че "парадираме" с това, че сме заедно. Затова и реших да не го споменавам специално, иначе си прав.
С момчето ли? Но това е вече съвсем друго. Едно е да си 5 дена в седмицата с някой още повече и ако си адски открит с него, а съвсем друго да се виждате/чувате на половин година и повече веднъж и през това време нито да си пишете през интернет или пак да си говорите по телефона отвреме навреме.Абе пълен игнор.
Niakoitam
12-09-2012, 09:55
Niakoitam, къде видя тази агресия? Екстази е сигурно наи-уравновесения човек във форума.
Не съм вкъщи, довечера ще пиша по темата.
Например тук:
О, да - пак ме разкри! Аз съм нещастна, разочарована, без приятели, с единствена цел в живота да убеждавам форумните клоуни колко съм силна и независима и как нямам никакви проблеми.
Чуй се само какви ги пишеш.
Добре или пък не чак толкова добре прикрита. :)
SisiStrange
12-09-2012, 10:00
С момчето ли? Но това е вече съвсем друго. Едно е да си 5 дена в седмицата с някой още повече и ако си адски открит с него, а съвсем друго да се виждате/чувате на половин година и повече веднъж и през това време нито да си пишете през интернет или пак да си говорите по телефона отвреме навреме.Абе пълен игнор.
С момчето, да.
Не е игнор. Тя няма интернет по редица причини. Родителите и са свръх консервативни. Има невероятно много задължения.
Това е истинско приятелство. Мога да не я виждам 5-6 месеца и после пак да сме също толкова близки, колкото последния път. На нея, като се замисля, споделям понякога дори повече.
DisappointedDreamer
12-09-2012, 10:00
Това изобщо не е агресия. Обзалагам се, че се е смяла докато го е писала. И познаи на кого се е смяла. На теб и твоите глупости.
Използвам кирилизатор и няма да ме има цял ден, а имам доста да пиша. Довечера ще се вaрна.
Niakoitam
12-09-2012, 10:10
С момчето, да.
Не е игнор. Тя няма интернет по редица причини. Родителите и са свръх консервативни. Има невероятно много задължения.
Това е истинско приятелство. Мога да не я виждам 5-6 месеца и после пак да сме също толкова близки, колкото последния път. На нея, като се замисля, споделям понякога дори повече.
Ами трудно И аз имам такива приятелства с хора, с които много се уважавам,но както казах често сме за само на по чашка въпреки, че никога не ме подминават като се засечем някъде де.Но все пак когато не съм виждал някои дълго време не зная вече много неща за него и за живота му и често ми трябва време да се поотпусна.Не е като да го виждам/чувам постоянно.Животът си поема всеки в своя път особено ако хората не поддържат някаква връзка.Но пък при вас засега може и да се получава знам ли.
Това изобщо не е агресия. Обзалагам се, че се е смяла докато го е писала. И познаи на кого се е смяла. На теб и твоите глупости.
Използвам кирилизатор и няма да ме има цял ден, а имам доста да пиша. Довечера ще се вaрна.
Защо не хванеш да кандидастваш за адвокат ти.Много добре ти се отдава.Преди на Пантерата сега на Екстази.Поне си сложи под ника едно "адвокат на форума" и си сложи в подписа колко взимаш та да знам ако имам остра нужда и не ми се занимава да прибегна до теб и товите услуги :D
DisappointedDreamer
12-09-2012, 10:14
Аиде престани сaс заучените фразички, става ли? Това си го казвал сигурно 50 пaти. Ничии адвокат не сам. За сметка на това, сaм на мнението и на Пантерката и на Екстази.
Niakoitam
12-09-2012, 10:50
Аиде престани сaс заучените фразички, става ли? Това си го казвал сигурно 50 пaти. Ничии адвокат не сам. За сметка на това, сaм на мнението и на Пантерката и на Екстази.
И на теб не ти е за първи път да ми говориш за разни заучени от мен фразички.
И защо да не го повтарям като си е самата истина.Но то пък от истината боляло казват някои хора.Има два варианта.Или искаш да им се харесаш или специално искаш да се заядеш с мен и са ти само параван.Някакси като чели везната повече се накланя към второто. :D
Niakoitam - уля се.
То не бяха хипотетични ситуации, предполагаеми реакции и прочие, но ти дори разкри истинската ми същност, скрита зад маската на щастлив човек, който се гордее с приятелите си. Ти - да точно ти, успя да прогледнеш зад цялото преструване и откри, че всъщност съм крехка, ранима девойка, мечтаеща за утеха и опора. Толкова време бягах от себе си, мислейки, че всичко е наред - но не, самозалъгвала съм се. Благодаря ти, че ми отвори очите. Сега вече прогледнах.
Ще се наложи да призная - май си прав наистина, опитваме се да кажем едно и също нещо по различен начин. Аз го казвам индиректно, а ти го доказваш във всяко твое мнение. А именно: >>>> Niakoitam e кон с капаци!<<<<
Сега сериозно.
Имам чувството, че не четеш какво пиша. Може би използвам прекалено много препинателни знаци.
А за агресията - от малка съм си пасивно-агресивна, но се старая да работя върху това. Споровете с теб са добро упражнение и голяма предизвикателство, когато става дума за сдържане на нерви.
DisappointedDreamer, добро попадение. Наистина се посмях. И продължавам.
Niakoitam
12-09-2012, 10:57
Давай все в същият дух иронично и продължавай да си тренираш нервите с мен.Дано се справяш по успешно от Дриймърката, че иначе лошо :)
Иначе има един кон с капаци,но определено май тоя път не съм аз.А пък може и критериите ни за истинско приятелство да се различават.Знае ли човек? :)
SisiStrange
12-09-2012, 11:12
Не се обиждай, но по постовете ти не мисля, че точно ти имаш истински приятел.
Аз досега и един твой критерий за "истинското приятелство" не прочетох.
А това пък:
"ще започнеш с умисъл да му връзваш тенекия и ти. Защото в твоето съзнание той напълно ще си го заслужава."
е толкоооооова грешна логика. Чак главата ме заболява.
Досега говори за хипотетичните постъпки на моите приятели спрямо мен - тях не мога да коментирам. Но да твърдиш, че знаеш АЗ какво бих направила, е не смешно, ами чак жалко.
Никога няма умишлено да заеба приятел. Каквото и да е станало между нас. Защото съм много повече от това.
Спокойно, не очаквам да ме разбереш. Загубена кауза е.
Аз моята теза я изясних още в първия си пост.
Но така и не разбрах твоята. Като цяло нищо не разбрах от постовете ти.
Ама коя съм аз от простолюдието, че да мога да разшифровам твоите слова. О, велики!
Да, иронията е добро лекарство. Но не мисля, че ще ти помогне.
Niakoitam
12-09-2012, 11:24
Сиси..ще се направя че не съм забелязал изобщо поста ти :)
Екстази.Това, че не си разбрала или не си искала да разбереш си е лично твои проблем.Аз лично това от постовете ти,което разбрах е че едвали не си склонна някои да се възползва както си има желание от теб без ти изобщо и грам да го забелязваш или да му се сърдиш с цел да покажеш колко си съвършено добра и независима. Друго и аз не разбрах :)
Заповядай, сбито резюме:
Не дръжте другите "задължени" за вашите действия. Когато човек прави нещо, го прави за себе си, а не заради/за другите.
(...)
Цялото това разочарование е в следствие на очакванията, които човек има към другите. А тези очаквания са понякога нереални. Добре де, почти винаги.
^ Това е в първия ми пост.
Съвсем ясно обяснявам каква теза защитавам.
Това, че съм независима, не ме прави безсърдечна. И учудващо съм си доволно щастлива.
Знам, че имам добри приятели, и съм абсолютно сигурна в тях. Без да очаквам каквото и да било.
(...)
Както каза Сиси - приятелите са като семейство. Колкото и да се карам с моите, знам, че няма да ме заебат, защото не съм в настроение например.
(...)
И аз, както всеки друг, съм била предавана от приятели. И то не веднъж или два пъти. С времето осъзнах, че причината за тези разочарования е в мен. В моите очаквания, изисквания, в това, че приемам другите за даденост.
(...)
Единственото, което очаквам от близките си, е да не ме лъжат. Всичко останало е условно.
Махнах празните приказки и примерите.
Обясни откъде разбра, че съм "склонна някой да се възползва както си има желание от мен, без изобщо и грам да го забелязвам".
Изказваш предположения, без да са базирани на факти. Спориш, без да знаеш какво защитаваш. Опитваш се да ме убедиш, че си прав - окей, това е нормално. Но не се опитвай да докажеш, че мисля и действам като теб (било то и на подсъзнателно ниво). Защото не е така.
Niakoitam
12-09-2012, 12:21
И след това пак мисля по гореспоменатия начин.То излиза, че човек е добре да ти стане приятел за лични далавера само.Очакването да не те лъжат е просто едно от очакванията, за което се осмеляваш да си признаеш.И аз мразя най-много да ме лъжат. Другите ги криеш.То човек всъщност се сеща за тях само като опред ножа до кокала едвали не.Просто се отказваш да мислиш за евентуални неща живеейки за момента.Ами хубаво.Ако дойде момент, в който да разбереш, че не си била права ще го скриеш, ще го заключиш в себе си и никой няма да разбере.Ами хубаво тогава.Обаче честно казано хич не ти вярвам.Да не стане само като едно момиче дето пишеше как някои приятели ти забивали нож в гърба докато се усетиш и как можело да са такива подли при положение,че преди някоя и друга година се скара с най-добрата си приятелка, с която бяха отраснали и деляха всичко около 10тина години заради мъж.Защото открадна гаджето на приятелката си.Иначе не е лошо момиче.Но но пък както казваш ти нали е важното да не те лъжат.Никой с нищо не ти е длъжен.Развалила връзката на най-добрата си приятелка.Какво пък нали се обичат младите.Нищо, че същата след известно време като скъсаха се скъса да храните мъжете наред.Важното е да живеем за мига и хич ама хич да не се замисляме над нещо,което се казва от другите.:)
абе, встрани от редовните "дискусии", ще напиша нещо толкова ясно на всички, ей така, за да го има:
човек (истински) го боли от отношението на някого, на когото (истински) държи.
това е отправната точка, оттам насетне - кой каква нужда от близост има, колко е независим, топъл/студен, грижовен, какви взаимоотношения изгражда, етц.
ВНИМАНИЕ - ЗОДИИ:Д
//знам, че не обичате, като говоря за зодии, но ето сега малък пример:
близнаците (авторът) са въздушен знак. те се изразяват/изграждат в общуването си с другите. мащабно общуване, в сравнение с други знаци/стихии. безразборно, в известен смисъл. от моя гледна точка близнаците се пилеят (сили, енергия, внимание, мисъл, работа) за тоя, дето духа. посвещават времето и себе си на хора, които не го заслужават (тип еднодневки, познати, както искате го наречете). може да са си нарекли за себе си кой точно им е важен и на кого просто могат да бъдат от помощ/полезни, но това си е нещо в главата им. аз близнак, който да умее ясно да изрази привързаност/обич/приятелство/етц. не познавам. това дефинира, ограничава, носи отговорност. същевременно с това, близнакът е динамичен, така че не му е проблем да среща хора хора хора, с които да си допадат, но дълбочината изисква време, а близнакът е променлив и, освен ако от другата страна няма някой ... стоик/ентусиаст, не смятам, че дълбочина ще се постигне изобщо някога.
ракът(Някойтам) е точно обратното - пасивен, муден, търси някого (дъ уан!), комуто да се посвети доживот. и, ако близнакът няма никаква представа за това, което търси/иска, от което смята, че се нуждае, че ще го удовлетвори, то ракът си го изрисувал отдавна в главата и му остава само да сравнява с наличното в действителността (което сами се сещате точно докъде води; ) и да чака да се (по)събуди... евентуално.
------------------------------------------------------------------------------
за останалите няма да говоря, не виждам смисъл, честно казано.
но винаги ми е много странно, как будно скачате да оспорвате чуждите нагласи и виждания за света и себе си. просто... това свидетелства нетърпимост. изисква се страхотно самочувствие (и др.), за да седнеш да обясняваш на някого как да/се мисли, как да/се живее.
като искате да говорите за приятелство, дефинирайте "приятел". пробвали сме, не се случва. но ето ви една картинка, ако не сте с белите фигури, сте с черните, а друг(ият) е с белите. ако сте седнали отляво, то друг(ият) е отдясно. и т.н. уморена съм, надявам се посоката да стана ясна. щом ти си от едната страна и се чувстваш наранен/предаден/необичан/недооценен/сам, то онези хора, които са събудили това усещане у теб, също съществуват. в темата, вярвам/виждам, имаме и от 2та типа.
аз също смятам, че не е редно да се говори за задължения/очаквания/разчитане/каквото и да е др. от друго човешко същество. (просто защото съм свикнала да е така. да се оправям сама и хората да ми носят предимно разочарования) но ето тук идва място за това как различните хора/типове изразяват обич/привързаност/грижа. това са все неща, които не прочетох в темата, а ми се щеше, защото на този етап, тя е просто замеряне с лъжички, нищо повече.
пп: да, мисълта ми е по-объркана от обикновено, защото съм уморена. ще го преживеете, ако изобщо (ме) прочетете. поздрави!)
Не, не, не.
Ти сериозно ли?
Като латерна си - повтаряш едно и също.
Само ще те помоля, избягвай да предполагаш какво мисля, правя, крия, очаквам, върша АЗ. Говори за себе си. Не за мен.
Преди две страници още написах, че аз съм доволна от отношенията си с приятелите. Не знам защо се опитваш да ме убедиш в противното. Гледай си твоите приятели, твоите очаквания, твоите разочарования.
Блаб, не става въпрос дали истински обичаме приятелите си или те нас (това се подразбира). Става въпрос дали след едно разочарование, трябва да ги отпишем. Поне аз така разбрах темата.
Иначе си права за замерянето с лъжички.
Аз се оттеглям.
anonymous708973
12-09-2012, 16:13
посвещават времето и себе си на хора, които не го заслужават (тип еднодневки, познати, както искате го наречете).
аз близнак, който да умее ясно да изрази привързаност/обич/приятелство/етц. не познавам.
За първото си страшно права.
А за второто - защо така? Според теб как се изразява ясно привързаност и останалите нещица?
Пффф кво ли ви давам акъл. Ще пораснете и ще видите, че безвъзмездната доброта е най-голямата заблуда ( и баналните цитати от фейсбук в никъв случай не ви помагат).
ПП: А до автора, ти си си виновен. Ти си избрал да общуваш с тези хора (независимо дали са ти роднини, пак можеш да ги отебеш), ти не си разбрал в аванс колко са зле и че не им пука за теб. И вместо да им го кажеш, ти стоиш във форума, мрънкайки и търсещ закъсняло решение на нерешим проблем.
Няма как да ги накараш да им пука за теб, щом днес не им пука за теб и утре няма да им пука за теб. И от тото-то да спечелиш пак няма да им пука за теб, просто ще им пука за парите ти.
Такива хора не заслужават да са ти каквито и да е. А на теб едва ли ще ти е приятно да ги наречеш роднини или приятели.
Имаш шанс да се оправиш ако разбереш едно:
НЯМА НЕЗАМЕНИМИ ХОРА.
Пффф кво ли ви давам акъл. Ще пораснете и ще видите, че безвъзмездната доброта е най-голямата заблуда ( и баналните цитати от фейсбук в никъв случай не ви помагат).
Възмездната доброта просто не е доброта :)
Чакам с нетърпение, обаче, да порасна и да видя. Защото за скромния ми опит до тук съм се научила да разграничавам нещата. Ако правя услуга - очаквам нещо насреща. Ако правя добро - то е подтикнато от вътрешното ми убеждение и не очаквам какъвто и да е вид отплата.
Губи ви се разликата, струва ми се.
Niakoitam
12-10-2012, 09:50
x7aZzy отказвам се да дискутирам с теб.Най-вероятно с радиото ще ми е по-лесно и е по-голяма вероятността то да се опита да се замисли какво имам предвид отколкото ти.
Само не разбрах къде видя, че съм написал да зарежеш даден човек след едно разочарование.НИКЪДЕ.(е зависи колко голямоо ще е де) Никой не е безгрешен и на всеки може да се случи,но когато започнеш да се чувстваш като парцал за бърсане на под заради приятелството си с даден човек...е много съжалявам.Това твоето не е независимост, а чиста доза наивност.Но пък оправяй се.
Blab при мен интересното е че въпреки, че съм Рак и тези неща,които написа все се случва така, че най-пълноценното ми и задълбочено общуване досега е било и е най-често именно с жени Близнаци. :)
Защо трябва да убеждавате някого, че неговите възгледи са грешни,просто щото не съвпадат с вашите?
Безсмислено е. Всеки човек приема приятелството по различен начин. Въх.
отделно на никого не му се четат километрични постове.. сериозно.
Защо трябва да убеждавате някого, че неговите възгледи са грешни,просто щото не съвпадат с вашите?
Безсмислено е. Всеки човек приема приятелството по различен начин. Въх.
Някои хора така са си устроени, душата.
My way or the highway, дет' се вика :cool:
Как да е и те имат право да грешат.
SHPAIdURmeN
12-10-2012, 20:25
Имам само две думи за вас хора : Живота учи
Deadlock
12-10-2012, 20:53
Би ме заболяло на твое място. И оправдавам хвърлянето на огън и жупел.
Но...може пък да не сте се разбрали. Говори с тях. Те мислят ли, че са те зарязали в труден момент? Окей ли са с това? Ако е така, огън и жупел отново. Обаче може да се окаже, че са подценили/разбрали различно поведението ти и след второ замисляне реакцията им е друга. Пробвай да видиш и себе си, и тях в сиво.