yamaha911
12-06-2012, 22:00
Здравейте на всички аз съм Иван на 17г съм и животът ми е отвратителен.Имам чувството че вървя към края толкова съм изморен вече нямам сили за нищо.Чувствам се маловажен винаги другите са по добри от мен във всяко едно отношение никога не съм бил първи в нищо.Когато бях на 15 лекарите ми откриха че имам витилиго това ме срина тотално.Сега стоя плача и се чудя как едно малко петънце на лявата ми ръка може да ми съсипе живота.Не съм лош човек винаги съм правил добро не мога да разбера защо съдбата така ме наказва.Но както казва учителя ми по математика "Все някой трябва да е прецакан" Като цс други и така.Пред тях винагяло винаги съм имал "приятели" някои си отиваха запознавах се и съм усмихнат, забавен, общителен.А вътрешно съм съсипан не знам как го правя точно не искам да ги занимавам с проблемите си,а имам толкова много за казвване :(
Дори с родителите си не мога да говоря майка ми е съсипана не искам да я растройвам виждам как страда заради мен.Непоносимо е и не виждам решение.Просто исках да споделя с някой...:)
p.s Извинявам се за правописните грешки просто сега не ми е до правопис.
ЦЕНЕТЕ ТОВА,КОЕТО ИМАТЕ !!!
Дори с родителите си не мога да говоря майка ми е съсипана не искам да я растройвам виждам как страда заради мен.Непоносимо е и не виждам решение.Просто исках да споделя с някой...:)
p.s Извинявам се за правописните грешки просто сега не ми е до правопис.
ЦЕНЕТЕ ТОВА,КОЕТО ИМАТЕ !!!