Не знам дали има или е имало подобна тема, но при опит да ползвам търсачката крашна нещо и не ми се занимаваше.
Много елементи от женската природа / ако въобще това е точният термин/ са, подозирам не само за мен, неясни. Не задавам някакъв фундаментален въпрос като например "какви са жените" и тем подобни, за това се надявам да получа сравнително конкретни отговори. Темата, която ме вълнува, е женското приятелство /при всичката условност на понятието/ - от какво се състои, какво го определя като такова и съответно какво диферинцира приятелка от...приятелка, ако приема, че различни / като важност за даден човек/момичета са наричани с една дума. По какво приятелството се различава от празните приказки, престорената куртоазия и/или женската солидарност? Въобще всякакви умозаключения, преживявания и т.н свързани с женското приятелство като цяло ще ми бъдат добре дошли - независимо кой ги пише. :)))
mimsssssss
12-08-2012, 13:35
Като за начало ще кажа, че многократно съм използвала думата приятелка и никога не е било оправдано. Дали за бързо или не, нещата са се сдухвали и мога да кажа, че виновната не съм била аз в 99% от случаите.
Няма да разказвам дългата поредица от случаи с различни момичета/жени и нещата, които са ставали. Имало е грозни гледки, някои неща не съм ги преглъщала лесно, няколко пъти изпадах в някакви кризи, че нещо сбъркано има в мен :Д
Като цяло си мисля, че нещата с приятелството (женско, мъжко, дори връзките) са си загубили своята чест. Дори думите нямат давност, обещанията, всичко е загубило смисъла си.
Честно казано ми липсва онова приятелство от преди стотина години. Например ходене в гората за цветя, пеене на песни по седенки, плетене на косите и прочие. Липсва ми детското от момичетата, липсва ми смеха и забавлението, срамежливото шушукане и прочие. Никога не съм била привърженичка на обикаляне по чалга клубовете, забиване в дискотеките и висене по цял ден в кафенетата или в къщи да си изправяме косите :Д
Мога да дефинирам дума за приятел - някой, пред който можеш да разголиш душата си и да не изпиташ срам. Някой, който няма да оценя постъпките ти като правилни и грешни. Някой, който ти дава съвет, а не ти нарежда. Човек, с който се разбирате с поглед. Който знае кога да ти угоди и кога да поеме инициативата. Такъв, който да не е досаден и все пак напорист, когато трябва да ти бъде в помощ.
Сещам се за бруталният пример:
- Има ли ти нещо?
- Не.
На това "не", ако другият разбере посланието, за мен е нещо безценно. Защото в това отричане се крие цялата ми болка и тъга и срам, и всичко което не мога да изкажа с думи. Не търся приятел, който да ме прегърне и да ми избърше сълзите. Търся такъв, който ще ме държи весела през целия ден и когато се прибера в къщи и ще искам да се нарева, да не мога.
Женското приятелство според мен съществува в някакви 10%. Тоест останалите или са псевдо или просто нямат приятелство с жени. И не е до това да не можеш да си намериш. Мисля, че първо имаме високи изисквания, второ - не оценяме навреме какво притежаваме и трето - дори и да си паснем започват някакви тайни съперничества, състезания и ревност.
Чисто женско приятелство съм виждала два пъти в живота си. Говоря за такова, което не се е разпаднало. Според мен женското приятелство е някакъв недостигнат връх, с който много жени се примиряват. Виж, за приятелство между мъж и жена, там има някаква светлина в тунела, наченки на нещо подобни и т.н. Но пък там идва обвързващата част с връзката между двата пола и прерастването в нещо повече (тук се включвам и аз :д )