So_bad000
12-10-2012, 15:54
Много пъти съм се питала какъв е смисъла на живота… но така и не съм откривала отговора. Не ни остава нищо друго освен да живеем за хората, които обичаме, но за каква обич си говорим в този извратен свят в който живеем сега? В нас не е останало нищо истинско, и все пак сме горди на се наречем хора, но въз основа на какво?!? Че сме станали безмозъчни машини, който следват правилата на НЯКОЙ или НЕЩО, че у нас не е останала и капка индивидуалност, че всички наши мисли са подчинени само на едно и също нещо, че не можем да открием щастието и в най-малкото, а търсим още и още… и още…! Хората са слепи за нещата, които стават около тях. Мисълта, че се развиват (с всичките нови материални придобивки, които правят живота им по-лесен ), ги задушава и ги кара да си мислят, че претърпяват значителни промени, а всъщност разликата от преди и сега е незначителна… !
Един въпрос, върху, който винаги съм разсъждавала… а именно Защо се молим да отидем в рая след като цял живот сме прекарали в ада? Как можем да се плашим от дявола след като той е сред нас всеки ден? И след като толкова ни е страх да бъдем лоши, какво правим за да бъдем добри? Всеки от нас живее в страхове, причинени от незнанието какво ще стане утре, защото това утре може да е всичко…! Животът ни е достатъчно труден и без да знам отговора на въпроса „ Защо го правим още по-труден?” ще отбележа, че причината не е в самите нас. Ние просто следваме ПРАВИЛАТА. Освен, че не се развиваме умствено, ние и деградираме емоционално. Толкова много хора са ми доказали въпросната теза и всички твърдения които се пораждат от нея.
Много чувства модерният човек е поставил на второ място. Материалното пред емоционалното! И се чудим какво не ни достига...! Ето да вземем любовта… какво стана с нея? Вече не е модерно да обичаш истински, да бъдеш верен и да го показваш. Но нека да се върнем малко назад… хората нима са били нещастни преди? Нима модерното по онова време не може да стане модерно и днес? Ние не бихме пробвали, защото се боим от резултатите, ето това ни е грешката и това е много тъжно за жалост. Нека подчертая, че хората са били по-добре отколкото сега, защо? Никой не знае… може би в центъра на всичко стои любовта!
Един въпрос, върху, който винаги съм разсъждавала… а именно Защо се молим да отидем в рая след като цял живот сме прекарали в ада? Как можем да се плашим от дявола след като той е сред нас всеки ден? И след като толкова ни е страх да бъдем лоши, какво правим за да бъдем добри? Всеки от нас живее в страхове, причинени от незнанието какво ще стане утре, защото това утре може да е всичко…! Животът ни е достатъчно труден и без да знам отговора на въпроса „ Защо го правим още по-труден?” ще отбележа, че причината не е в самите нас. Ние просто следваме ПРАВИЛАТА. Освен, че не се развиваме умствено, ние и деградираме емоционално. Толкова много хора са ми доказали въпросната теза и всички твърдения които се пораждат от нея.
Много чувства модерният човек е поставил на второ място. Материалното пред емоционалното! И се чудим какво не ни достига...! Ето да вземем любовта… какво стана с нея? Вече не е модерно да обичаш истински, да бъдеш верен и да го показваш. Но нека да се върнем малко назад… хората нима са били нещастни преди? Нима модерното по онова време не може да стане модерно и днес? Ние не бихме пробвали, защото се боим от резултатите, ето това ни е грешката и това е много тъжно за жалост. Нека подчертая, че хората са били по-добре отколкото сега, защо? Никой не знае… може би в центъра на всичко стои любовта!