Welcome to the human race.

[Doom_Stalker]

http://www.youtube.com/watch?v=jhSLM73JZi4

[defender]

абе пак ли си се напушил кат` свиня.........................
поне да беше пуснал нещо по-танцувално............

[Doom_Stalker]

абе пак ли си се напушил кат` свиня.........................
поне да беше пуснал нещо по-танцувално............

Точно това беше идеята зад пускането на клипа.... Как всеки търси нещо танцувално, нещо на което да се забавлява и да му е приятно. А в същото време си заравя главата в пясъка за всичката мизерия присъща на хората... присъща и на самия него.

[defender]

ти май си приел мазохистичните си отклонения за реалност и заклеймяваш всеки вид щастие като някаква илюзия - просто супер...............

гадното е реалността, а щастливите хора живеят в илюзия ..................... колко готино така човек може да оправдава пред себе си неспособността си.

[Doom_Stalker]

ти май си приел мазохистичните си отклонения за реалност и заклеймяваш всеки вид щастие като някаква илюзия - просто супер...............

гадното е реалността, а щастливите хора живеят в илюзия ..................... колко готино така човек може да оправдава пред себе си неспособността си.
Ахаха, каква неспособност бе чиляк :D Неспособност за какво? Според мен е точно обратното, реалността ти дава свободата да правиш каквото си искаш. Защото реалността е неопределена, една безкрайна загадка. А когато от свръх егоизъм търсиш доброто и щастието, поставяш света в рамките на собствените си нужди и ставаш сляп за останалото. Тези които търсят щастието са роби. Защото щастието е само един мит, самото щастие се състои в мечтанието за добро и хубаво бъдеще. Тук не става дума за щастие, защото никой не го е постигнал, но всеки го търси. Тук става дума за самото търсене, за методите по които уж трябва да се постигне щастието. В крайна сметка, тези които го търсят са обречени никога да не го намерят. Защото търсенето на щастие идва именно от липсата на такова. Затова и се поддържа този "въображаем прозорец" на щастие в бъдещето, това вечно търсене на щастие - това е една своеобразна форма на бягство от реалността. А реалността е сега и тук, в този момент. Всичкото друго е илюзия и бягство на ума. Поставянето на "щастливото бъдеще" като основен мотив за живот "определя" и "рамкира" живота на индивида според това търсене, поставя всичко около себе си в границите на своето егоистично търсене (стремеж към запълване).А стремежа към запълване идва точно от някаква неспособност, от някаква подсъзнателна липса. Точно това се корени в основата на всяка мечта, изживяване и търсене на нещо в живота.И всичко това е най-общо определено като Комплекси и Компенсации. Комплексът се развива от някаква неспособност(недъг) или липса, а пък компенсацията е "влизане в образ" който да запълва и покрива тази неспособност и липса. Затова е цялото търсене на щастие - то идва като компенсация на грозната (за човека) действителност. А пък самите методи към "щастието" са изцяло подчинени на общото благо и колектива. Това е защото самия стремеж към щастие е породен именно от групово-създадения АЗ(Его).

[defender]

^
ами добре, аз говорех за друго, говорех за това, че не може да се изкарваш, че всеки човек изпитващ щастие живее в илюзия.

[Doom_Stalker]

^
ами добре, аз говорех за друго, говорех за това, че не може да се изкарваш, че всеки човек изпитващ щастие живее в илюзия.

Щастието е мит, реален е само стремежа към него, или влизането в образ на щастие. Точно както доброто и злото, щастието и нещастието са две напълно условни категории. Ако дадеш на един нормален човек чаша вода - той няма да се радва, но ако я дадеш на едно жадно африканче - то ще подскача от радост и щастие. Това е защото "методът" по който "митът за щастието" трябва да се осъществи е различен в различните култури. Също както и злото в една култура е добро в друга. Така и щастието за едни е нещастие за други - следователно щастието съществува само като мит и условен "път" на удовлетворение, който ЦЕЛИ ДА ЗАПЪЛВА различни потребности и нужди (липси). Затова и щастието е просто компенсация, един илюзорен образ който да удовлетворява и запълва нуждите на индивида.

[RagioL]

Напротив щастието не е мит узнавам го всеки път, когато разбия нещо. :D

[Doom_Stalker]

Напротив щастието не е мит узнавам го всеки път, когато разбия нещо. :D

Особенно ако е главата на дефендър :D

[defender]

^
^
^
щастието е състояние на духа, когато човек е в правилно устроение на духа, изобщо няма значение дали някои ще му даде чаша вода или няма да му даде или каквото и да е.

също и това, че различните хора имат различни критерии за щастие не означава, че то не съществува.

[Doom_Stalker]

^
^
^
щастието е състояние на духа, когато човек е в правилно устроение на духа, изобщо няма значение дали някои ще му даде чаша вода или няма да му даде или каквото и да е.

също и това, че различните хора имат различни критерии за щастие не означава, че то не съществува.

Не, това за което говориш ти е християнската концепция за щастие(духовна завършеност). Но тези правилни състояния на духа, където няма значение какво ще получиш, са прекопирани от други философии. И хората които следват разни учители, Иисуси, Мохамеди и т.н. никога няма да бъдат като тях. Те ще си останат само образи и подобия. Завършеността не се постига чрез определени методи и схеми на изпълнение заложени в някоя религия. Не се постига чрез правилно "устроение" на духа според някакъв модел, път, начин, метод, който да доведе до бленуваната завършеност и щастие. Точно обратното. Не става с пости и молитви - така се създава само образ и подражание на завършеност и щастие. Но това е само илюзия - компенсация. И това че следваш религия, която уж предлага щастие и завършеност, не значи че си щастлив.

Именно чрез разрушаването на представите за добро и зло, щастието и нещастието губят смисъла си. А не - ще следвам еди-какво си, ще правя еди-какво си, това и това ще е добро и аз ще съм правилно устроен и завършен... не става така.

Друг е въпросът, че щастието според повечето хора изобщо не се изразява в завършеност, поне не духовна. Но това е друга тема. Всъщност няма значение дали е материална или духовна - щом има стремеж към завършеност, това е ясен признак че човека не е завършен. Или ако търси щастие, то значи не е щастлив.

А щастието, разглеждано като правилно състояние на духа и завършеност, според мен изобщо не е щастие. Защото при такова състояние на духа, такива понятия като щастие и нещастие губят смисъла си. Доброто и злото също.

[Incadeptus]

Самото мислене,че контролираш живота си е мит,а и това,че имаш такъв

[Doom_Stalker]

Самото мислене,че контролираш живота си е мит,а и това,че имаш такъв

Не можеш да контролираш живота...., можеш да контролираш само отношението и реакциите си към това, което живота ти поднася.

[defender]

^
не може да контролира живота си, но Бог освобождава вярващият човек от тираничното влияние на света и прави човека свободен защото му дава право на избор, и от там вече човек може да контролира този избор.

тук говоря за вярващите, а за атеистите няма да говора, те са загубена кауза. Атеистите са роби, които дявола по невероятен начин ги залъгва, че са свободни - нещо като филма Матрицата - там всички хора бяха роби на машините, но машините бяха създали изкуствена виртуален свят, в които хората си мислеха, че са свободни.

[Doom_Stalker]

^
не може да контролира живота си, но Бог освобождава вярващият човек от тираничното влияние на света и прави човека свободен защото му дава право на избор, и от там вече човек може да контролира този избор.

И какъв избор ти дава Господ? Да се молиш всеки ден, да постиш, да правиш каквото църквата ти каже, да мислиш както църквата ти каже? Или в противен случай - заплаха че отиваш в ада. Аз не виждам никакъв избор. За да си християнин трябва да вярваш и следваш християнските принципи, които са строго определени. А в определеността няма никакъв избор.

inb4 Господ ти дава избор между доброто и злото...

[npp]

как върви човешкото съревнование("human race")?! :-D

всъщност предназначението на вярата е да бъде средство(-то) за осигуряване на пълен живот за всички човеци до краят на вечността, но това не означава че на някой от човеците е забранено да Вярва в истинските Бог и Исус сродед Техните правила, които са единствените съвършено святи(правилни), обаче окултизма и сатанизма също са проява на вяра, само че погрешна

[mortor]

^
^
^
щастието е състояние на духа, когато човек е в правилно устроение на духа, изобщо няма значение дали някои ще му даде чаша вода или няма да му даде или каквото и да е.

също и това, че различните хора имат различни критерии за щастие не означава, че то не съществува.


Това беше сарказъм,нали? :)

[ScarlettS]

Не можеш да контролираш живота...., можеш да контролираш само отношението и реакциите си към това, което живота ти поднася.

Контролът предполага ли свобода? Отношението и реакциите, точно толкова, колкото и животът (събитията) са продукт на определени фактори, не на човешката "воля". Не виждам в какво отношение може да ги разграничиш.

[Doom_Stalker]

Контролът предполага ли свобода? Отношението и реакциите, точно толкова, колкото и животът (събитията) са продукт на определени фактори, не на човешката "воля". Не виждам в какво отношение може да ги разграничиш.

За да бъда напълно честен и аз си мислех така... Но тогава се яви друга променлива в уравнението - съзнание. Умът и всичките му оценки, отношения, реакции, пресмятания, и т.н., създават емоционална връзка (стимул-реакция) с житейските проблеми - именно умът ограничава свободата. И всеки който е подвластен на умът си става жертва на обстоятелствата - той не ги осъзнава и оттам променя, той просто им реагира. ОСЪЗНАВАНЕТО на реакциите, заучените модели на умът, всичките шаблони и матрици в мозъка - ето това дава свобода... и известен контрол над обстоятелствата, или поне контрол над реагирането на тези обстоятелства. Защото обстоятелствата сами по себе си нищо не значат, важното е как индивида се вписва в цялата тази работа - как се идентифицира с всичко това. Пример - физическата болка сама по себе си нищо не значи, тя е просто импулс, но когато индивида се идентифицира с нея, тя преминава в психичното явление страдание. Физическото "удоволствие" преминава в психичното "удовлетворение". Всичкото минава през концепцията на АЗ-ът и оттам се заучава и става модел в мозъка. Тези психични процеси и идентификации контролират и ограничават човека ... защото той съществува чрез тях, определя се чрез тях и на тях е подвластен. Когато човек спре да се идентифицира с тези неща, а започне съзнателно да ги наблюдава и изучава, то той вече не е подвластен на умът и неговите особености. Така че съзнанието (присъствието) е ключът към откъсването от всичките тези матрични модели в мозъка. А матричните модели се съставят от обстоятелствата, но са ограничаващи само за несъзнателния човек. А за съзнаващия, не е така. Съзнанието дава контрол. Не над обстоятелствата, а над себе си - не като реагиращ, а съзнаващ човек.

ПП: Естествено, причините за едно "израстване" и съзнателен подход към себе си и света, също също са предшествани от някакви други събития, които са довели до промяна в съзнанието. Така че причинно-следствената връзка се запазва. И една промяна в поведение и мислене също е резултат от предишни събития. Но вече в по-общ смисъл, а не като матрица и модел в мозъка.

[ScarlettS]

Това ''осъзнаване'' също е плод на определени предпоставки и то е просто различен поглед, различна реакция равнопоставена на другите спрямо заобикалящия свят. Това бездействие и отказ от самоидентификация представляват един възможен начин да реагираш и са подчинени на същите закони на причинно-следствената връзка. Това, че отказваш да се повлияеш на импулс не те прави свободен, защото ти си реагирал така в следствие на независещи от теб фактори.

Цялата ти същност не е твоя заслуга или избор и само защото даден възглед е човешки в контекста на познатото ни човешко развитие, то той автоматично е обречен да не може да бъде свободен. Тоест дори да научиш как мозъкът ти е склонен да реагира в дадена ситуация и да решиш да не се поддаваш на въпросния импулс, това цялото действие също е част от заложените в съзнанието ти реакции и също е "програмирано''. Повечето хора не са подложени на предпоставките, водещи до този вид реакция, затова ти се струва, че тя преодолява матричните модели, а не е просто поредният такъв.

Сега видях редактираното, така че може просто да игнорираш началото на поста ми. :D

[Doom_Stalker]

Цялата ти същност не е твоя заслуга или избор и само защото даден възглед е човешки в контекста на познатото ни човешко развитие, то той автоматично е обречен да не може да бъде свободен. Тоест дори да научиш как мозъкът ти е склонен да реагира в дадена ситуация и да решиш да не се поддаваш на въпросния импулс, това цялото действие също е част от заложените в съзнанието ти реакции и също е "програмирано''. Повечето хора не са подложени на предпоставките, водещи до този вид реакция, затова ти се струва, че тя преодолява матричните модели, а не е просто поредният такъв.


Да, няма нищо човешко и дело на свободната воля. Но съзнанието не е нещо делимо, определено и попадащо в някакви граници, така че то не може да се разглежда като продукт на някаква закономерност в мозъка. То е като нищото, като празното пространство... не можеш да му сложиш етикет, да го разделиш и да му направиш характеристика. Решението да не се поддаваш на някакъв установен импулс и определена реакция, не е свързано изобщо със съзнанието. Съзнанието е просто присъствие, наблюдение... то не прави никакви заключения, нито пък установява път и начин за постигане на нещо - това го прави ума. В съзнанието няма реакции, няма абсолютни истини, няма и защо - то просто наблюдава. Така че за заучени модели в съзнанието не можем да си говорим... то е отвъд всяко описание и разделение. Естествено тук не влагам общоприетия смисъл на съзнание като някакъв аналитичен ум. Не знам как да го опиша, трябва да го изпиташ напълно за да го разбереш. То е отвъд всяка мисъл, всяка реакция и отвъд всеки "АЗ".

[Incadeptus]

Може би е трудно да приемеш,че си незначим и всъщност нереален.

[klimatronik]

Ние сме едни невидими мушици ,които се мислят за много силни :D
на човек му трябва само една манджа, колиба с легло и гора :D

[ScarlettS]

Естествено тук не влагам общоприетия смисъл на съзнание като някакъв аналитичен ум. Не знам как да го опиша, трябва да го изпиташ напълно за да го разбереш. То е отвъд всяка мисъл, всяка реакция и отвъд всеки "АЗ".

Ами добре.. с това "трябва да го изпиташ, за да го разбереш" става малко трудно.

Това съзнание е нематериално, неопределено и е разграничено от физиологичните механизми на мозъка. Започвам да си мисля, че ми пробутваш душата. :D

[Doom_Stalker]

Ами добре.. с това "трябва да го изпиташ, за да го разбереш" става малко трудно.

Това съзнание е нематериално, неопределено и е разграничено от физиологичните механизми на мозъка. Започвам да си мисля, че ми пробутваш душата. :D
Не бих го нарекъл душа, защото с тази дума се е злоупотребявало толкова много... И повечето християни дето претендират, че има(т) душа и тя ще отиде в рая или ада... те в повечето случаи са толкова повърхностни, че в никакъв случай не можем да си говорим за душа, а за избор и свобода още по-малко. Аз по-скоро си го обяснявам като присъствие и наблюдение, тук и сега, без ограничения и етикети. Но каквото и да е това "съзнание", няма нищо общо с обичайните модели на мисълта.

А това "трябва да го изпиташ, за да го разбереш" наистина беше неуместно, но понеже ме мързеше да навлизам в подробности :D Та това е състояние на не-ум. Онзи глас в главата ти, който по принцип не спира, онзи неволен мисловен процес изведнъж изчезва.... или поне фокуса се измества в нещо по-висше. И отново всичко се връща в "нищото", откъдето и произлиза всяка мисъл и фрагментация на "вселената", откъдето произлиза всеки "Аз".

Хъх, прощавай абстрактния ми език...

Но както и да е, душа, дух, съзнание... това са само думи. Те не бива да се приемат еднозначно, защото така или иначе всеки влага различен смисъл в тях... А думата никога не може точно да опише това.... което описва. Както "картата не е територията", или "копието не е оригинала".Затова не бива да се залавяме за думите и да им даваме абсолютен характер, още повече пък да претендираме за някаква истина в тях. Те са просто условни. Също както е всяко знание, призвано да опише някакво явление. И в затова не бива да се взима на сериозно нито една мисъл, реакция, заключение, обобщение или каквото и да е като нещо истинско... още повече пък когато има субект и "личност" в уравнението, която да се залавя с думите и да се "намира" в тях. Защото субектът изкривява реалността в своите граници... и в това е смисъла на премахването на егото(субекта), така вече няма граници. Но всичко това е условно.

[ScarlettS]

А това "трябва да го изпиташ, за да го разбереш" наистина беше неуместно, но понеже ме мързеше да навлизам в подробности :D Та това е състояние на не-ум. Онзи глас в главата ти, който по принцип не спира, онзи неволен мисловен процес изведнъж изчезва.... или поне фокуса се измества в нещо по-висше. И отново всичко се връща в "нищото", откъдето и произлиза всяка мисъл и фрагментация на "вселената", откъдето произлиза всеки "Аз".

Тук вече започва да ми звучи като медитация. :D

Между другото, ако причинно-следствената връзка е валидна и никъде в уравнението няма случайност, то още в първия момент от сътворението всичко е било определено и "написано". Тоест в този случай съдбата съществува, което като заключение не ми харесва особено. Но всички доказателства против това (Ефектът на пеперудата, Теорията на хаоса) изключват единствено предвидимостта на Вселената поради ограниченото ни знание, не и основния принцип. Обаче ако експеримените на квантовата физика са точни, в този случай тя опровергава причинно-следствената връзка или поне общовалидността и. И все пак Айнщайн твърди, че теорията, на която се основава тя, е непълна и има някаква скрита променлива. В крайна сметка не мога да приема нито едното със сигурност. :D
Има ли някой с установени възгледи по въпроса?

[Ambiguous]

Тук вече започва да ми звучи като медитация. :D

Между другото, ако причинно-следствената връзка е валидна и никъде в уравнението няма случайност, то още в първия момент от сътворението всичко е било определено и "написано". Тоест в този случай съдбата съществува, което като заключение не ми харесва особено. Но всички доказателства против това (Ефектът на пеперудата, Теорията на хаоса) изключват единствено предвидимостта на Вселената поради ограниченото ни знание, не и основния принцип. Обаче ако експеримените на квантовата физика са точни, в този случай тя опровергава причинно-следствената връзка или поне общовалидността и. И все пак Айнщайн твърди, че теорията, на която се основава тя, е непълна и има някаква скрита променлива. В крайна сметка не мога да приема нито едното със сигурност. :D
Има ли някой с установени възгледи по въпроса?

Не мисля, че има човек на тази планета който може с абсолютна сигурност да твърди едното или другото, след като тази тема е плод на много дебати, но в днешната научна среда е по-утвърдена теорията, че живеем в свят на вероятностите.

Позицията ми по този въпрос е противоположна на общоприетата, макар и да звучи странно предопределеността или с други думи съдбата звучи като доста логично събитие, до сега емпиричния подход само потвърждава моето становище. Знанията са ни ограничени, но събитията са предопределени, ако трябва да дам пример - като хвърлим една монета, можем да изчислим коя страна ще се падне базирано на посоката в която сме приложили сила, оборотите за единица време които монетата извършва, формата и, съпротивлението с медиума или с други думи като вземем в предвид всички физични сили които имат ефект върху тази монета. Същия принцип може да го приложим за по сложни системи които на пръв поглед изглеждат произволни. Нека кажем генератор на произволни числа на компютър, отново ако вземем в предвид оборотите на хард диска, честотата на процесора и прочие може да изчислим с точност кой числа ще генерира. Така на този принцип може да увеличаваме мащаба ad infinitum, примерно ако проследим всички био-химични реакции в мозъка на един човек ще предвидим какво "произволно" число той ще каже, което всъщност означава, че съзнателният живот не е някакво чудо и също така, че the observer effect е погрешна теория. Но това са моите разсъждения, би ми било интересно да чуя какво смята някой на друго мнение.

П.С. Така ли ми се струва или религиозните фанатици се изпокараха помежду си?

[ScarlettS]

^
Абсолютно съм съгласна, макар това да убива максималната възможна обективност, която се опитвам да постигна в тази тема. Просто винаги е било много по-удобно, много по-логично... В случая мнението ми става прекалено еднозначно и ми се иска да имаше някакъв нов смислен аргумент, който да внесе съмнение. :D

[Ambiguous]

^
Абсолютно съм съгласна, макар това да убива максималната възможна обективност, която се опитвам да постигна в тази тема. Просто винаги е било много по-удобно, много по-логично... В случая мнението ми става прекалено еднозначно и ми се иска да имаше някакъв нов смислен аргумент, който да внесе съмнение. :D

Несъмнено има логична аргументация зад другите твърдения, но в тази дискусия участваме 3ма човека, което е малко имайки предвид мащабите на темата върху която разсъждаваме, няма как да бъдем напълно толерантни и да вземем в предвид всяко едно становище с този брой участници. Учудващо след като дискусията пое философска/научна тематика хората готови да си изразят мнението намаля драстично.

[Doom_Stalker]

Не мисля, че има човек на тази планета който може с абсолютна сигурност да твърди едното или другото, след като тази тема е плод на много дебати, но в днешната научна среда е по-утвърдена теорията, че живеем в свят на вероятностите.

Позицията ми по този въпрос е противоположна на общоприетата, макар и да звучи странно предопределеността или с други думи съдбата звучи като доста логично събитие, до сега емпиричния подход само потвърждава моето становище. Знанията са ни ограничени, но събитията са предопределени, ако трябва да дам пример - като хвърлим една монета, можем да изчислим коя страна ще се падне базирано на посоката в която сме приложили сила, оборотите за единица време които монетата извършва, формата и, съпротивлението с медиума или с други думи като вземем в предвид всички физични сили които имат ефект върху тази монета. Същия принцип може да го приложим за по сложни системи които на пръв поглед изглеждат произволни. Нека кажем генератор на произволни числа на компютър, отново ако вземем в предвид оборотите на хард диска, честотата на процесора и прочие може да изчислим с точност кой числа ще генерира. Така на този принцип може да увеличаваме мащаба ad infinitum, примерно ако проследим всички био-химични реакции в мозъка на един човек ще предвидим какво "произволно" число той ще каже, което всъщност означава, че съзнателният живот не е някакво чудо и също така, че the observer effect е погрешна теория. Но това са моите разсъждения, би ми било интересно да чуя какво смята някой на друго мнение.


Може би имаш различно разбиране за съзнание от мен, но не бих се съгласил с това което казваш. Да, наистина детерминизма е валиден в голямата картинка, а когато извадим събитие от контекста то изглежда хаотично и безразборно, но ако се вгледаме дълбоко ще видим, че то е обвързано с много други минали и бъдещи събития. Затова и всяка мисъл е също плод на минало, на някаква вече формирана закономерност в ума. Съзнанието обаче не е ум и само по себе си не е модел,не е подход и "път", който да дава някакво рационално обяснение. Съзнанието е наблюдение, то е инструмент. Също както микроскопа само наблюдава обектите, а не им придава характеристики и не ги включва автоматично в някакви категории. Но тайната към човешкия вътрешен свят, за това как и какво човека мисли, усеща, преживява и т.н. се държи от самия човек. Защото този вътрешен свят е достъпен само за своя създател. И именно тук се намесва съзнанието като един микроскоп, който да прави видими малките детайли за човека. Защото вътрешният свят на човека не се поддава на традиционно научно наблюдение, нито пък може с някаква машина да се разбере нещо повече за човека, освен повърхностното. Логично е да заключим че наистина човешкият ум и мисъл може да бъде изчислен и предвиден, тъй като работи с концептуализирани схеми и вече определени пътища на мислене, които могат да се видят в действията на човека. Но съзнанието не е ум, а обратното. Там схемите на мислене изчезват, защото съзнаването на нещо по никакъв начин не е обвързано с време и цел - с някакъв път, който трябва да се измине от точка А до точка Б, на който съзнанието да състави маршрут и ние да го изчислим... не става така. Това е работа на ума и затова той може да бъде предвиден. Но в съзнанието няма маршрут, няма цел, няма схема на изпълнение, която да бъде предвидена. Затова съзнанието е просто инструмент на човека да вниква в себе си, да гледа в себе си. Нищо повече. Естествено това безпристрастно наблюдение след това преминава в ума, където се концептуализира, обособява и "сглобява" като идея и мисъл - с цел, изпълнение и очаквани резултати. И това може да бъде предвидено, но какво ще "види" съзнанието вече е съвсем друг въпрос, който изисква съвсем различен подход.

[ScarlettS]

Несъмнено има логична аргументация зад другите твърдения

Имаш ли някой логичен, който да не включва квантова механика?

[defender]

абе в тая тема няма ли някой най-накрая да удари една вечерна молитва бре, кво е тва безобразие................

[ScarlettS]

ОСЪЗНАВАНЕТО на реакциите, заучените модели на умът, всичките шаблони и матрици в мозъка - ето това дава свобода... и известен контрол над обстоятелствата, или поне контрол над реагирането на тези обстоятелства.

А в мозъка ни програмирана ли е възможност за едно такова осъзнаване?

[Doom_Stalker]

А в мозъка ни програмирана ли е възможност за едно такова осъзнаване?

Програмирана ли е възможността да имаш очи? Да, естествено че е заложено, но само е заложено. Развитието му зависи изцяло от човека, от това какви умствени прегради може и има смелостта да прескочи. Всъщност съзнанието е едно и също при всички хора, това е защото съзнанието е не-дефинираното отражение на реалността. В реалността няма етикети, няма думи, няма описания, няма неща, които трябва да бъдат някакси - нещата в реалността просто съществуват. Всяка асоциация и определение на някакво явление, предмет, действие чрез някаква умствена представа, ограбва самото явление от възможността му да бъде каквото е. И така то става това, което човека си мисли че е. Но интерпретацията на нещо не е самото нещо. И това може да бъде разбрано само чрез осъзнаване на нещата такива каквито са - чрез безпристрастно наблюдение, чрез даване на свобода на нещата да бъдат такива каквито са. Това не може да стане чрез ума, който категоризира всичко и поставя граници, който се "залепя" за понятията и тяхното значение.

[Ambiguous]

Може би имаш различно разбиране за съзнание от мен, но не бих се съгласил с това което казваш. Да, наистина детерминизма е валиден в голямата картинка, а когато извадим събитие от контекста то изглежда хаотично и безразборно, но ако се вгледаме дълбоко ще видим, че то е обвързано с много други минали и бъдещи събития. Затова и всяка мисъл е също плод на минало, на някаква вече формирана закономерност в ума. Съзнанието обаче не е ум и само по себе си не е модел,не е подход и "път", който да дава някакво рационално обяснение. Съзнанието е наблюдение, то е инструмент. Също както микроскопа само наблюдава обектите, а не им придава характеристики и не ги включва автоматично в някакви категории. Но тайната към човешкия вътрешен свят, за това как и какво човека мисли, усеща, преживява и т.н. се държи от самия човек. Защото този вътрешен свят е достъпен само за своя създател. И именно тук се намесва съзнанието като един микроскоп, който да прави видими малките детайли за човека. Защото вътрешният свят на човека не се поддава на традиционно научно наблюдение, нито пък може с някаква машина да се разбере нещо повече за човека, освен повърхностното. Логично е да заключим че наистина човешкият ум и мисъл може да бъде изчислен и предвиден, тъй като работи с концептуализирани схеми и вече определени пътища на мислене, които могат да се видят в действията на човека. Но съзнанието не е ум, а обратното. Там схемите на мислене изчезват, защото съзнаването на нещо по никакъв начин не е обвързано с време и цел - с някакъв път, който трябва да се измине от точка А до точка Б, на който съзнанието да състави маршрут и ние да го изчислим... не става така. Това е работа на ума и затова той може да бъде предвиден. Но в съзнанието няма маршрут, няма цел, няма схема на изпълнение, която да бъде предвидена. Затова съзнанието е просто инструмент на човека да вниква в себе си, да гледа в себе си. Нищо повече. Естествено това безпристрастно наблюдение след това преминава в ума, където се концептуализира, обособява и "сглобява" като идея и мисъл - с цел, изпълнение и очаквани резултати. И това може да бъде предвидено, но какво ще "види" съзнанието вече е съвсем друг въпрос, който изисква съвсем различен подход.

Прочетох поста ти 3-4 пъти и пак ми е трудно да асимилирам това което се опитваш да обясниш. Възможно е на думата 'съзнание' да влагаме различен смисъл. От описанието което ти даваш имам чувството, че говориш за момента в които сетивата ни приемат информация от заобикалящия ни свят и все още не е обработена от мозъка ни. Но това отново не елиминира възможността за някакво външно влияние, прав си, в момента в който започнем да анализираме ситуацията ние изкривяваме представата си за реалността базирано на предишни моменти от нашето съществуване което поражда очаквания които не винаги са реални, но така ние чрез разсъдъка си може да определим дали случващото се събитие е всъщност някаква постановка, докато ако изобщо не анализираме едно събитие то ние сме по-уязвими към външна манипулация на събитията. Това което мисля, че мога да нарека 'аз' е точно тази мисъл и паметта, защото без тях си загубен, преди да се родиш в теб вече са заложени инстинкти които служат на индивида като памет докато натрупа някакъв опит върху които да базира действията си. Без тези инстинкти или памет не мисля, че биха могли да съществуват по-сложно устроени форми на живот. Та дори едноклетъчните имат такъв генетичен код, върху които си базират действията.


Имаш ли някой логичен, който да не включва квантова механика?

Както по-рано казах и аз бих искал да чуя аргументация от другата страна. Силно се съмнявам да има обяснения извън квантовата механика след като повечето от тези твърдения се зараждат с нея. например Heisenberg's Uncertainty Principle, Wave-Particle Puality и съответно probablity density functions.

[Doom_Stalker]

Прочетох поста ти 3-4 пъти и пак ми е трудно да асимилирам това което се опитваш да обясниш. Възможно е на думата 'съзнание' да влагаме различен смисъл. От описанието което ти даваш имам чувството, че говориш за момента в които сетивата ни приемат информация от заобикалящия ни свят и все още не е обработена от мозъка ни. Но това отново не елиминира възможността за някакво външно влияние, прав си, в момента в който започнем да анализираме ситуацията ние изкривяваме представата си за реалността базирано на предишни моменти от нашето съществуване което поражда очаквания които не винаги са реални, но така ние чрез разсъдъка си може да определим дали случващото се събитие е всъщност някаква постановка, докато ако изобщо не анализираме едно събитие то ние сме по-уязвими към външна манипулация на събитията. Това което мисля, че мога да нарека 'аз' е точно тази мисъл и паметта, защото без тях си загубен, преди да се родиш в теб вече са заложени инстинкти които служат на индивида като памет докато натрупа някакъв опит върху които да базира действията си. Без тези инстинкти или памет не мисля, че биха могли да съществуват по-сложно устроени форми на живот. Та дори едноклетъчните имат такъв генетичен код, върху които си базират действията.

Паметта и виждането на евентуалния развой на събитията, няма нищо общо със заучените реакции и готови шаблони, които се формират под действието на външната среда. Няма нищо лошо в това да използваш някакво предишно знание за да предвидиш нещо, но да приемаш да вярваш че то е единственото което определя бъдещето, че то е единствената истина, че то е твоята реалност - ето това е грешен подход. Именно тези заучени реакции те правят подвластен на това как ще реагираш и какво ще ти дойде на ума. Така постоянно се блъскаш между реалността и изградената ти представа за нея. Всъщност няма нищо лошо в тези заучени реакции, те са биологично обосновани и необходими - с цел улеснение на индивида. Но не са истината. А всяка реакция, обоснована на определен принцип - стимул-реакция(знание че ако се случи това, ще се случи и това) е просто изолирано и условно знание. В което пак има някаква истина, НО тя е само условно. Това е важното да се проумее и осъзнае. Приемането й като истина, и то ТВОЯ истина, базирана на твой опит, на твоя схема, по която се развиват нещата, е грешка и води до неточна предварителна умствена интерпретация на това какво се случва. А живота е една мистерия, в която всичко е толкова оплетено и взаимносвързано, че да вярваш че нещо ще се случи, само заради една предварително изградена представа, е неточно. И не води до съществени резултати. Ти просто ставаш жертва на заблудата си за това как и защо едно нещо се случва. Затова всяко едно знание, съзнателно или подсъзнателно е просто частица, просто една малка нишка от мистерията на това как нещата се случват. Когато се закрепиш за тази нишка, когато се намериш в нея, и тя стане част от тебе, ти по този начин отхвърляш всички останали нишки, и това води до изкривяване на реалността. Затова всяко познание, всяка мисъл, определение, дефиниция и т.н. е просто условна представност - умствена проекция. НИщо повече. Но пък "личността" се определя точно чрез тези дефиниции, чрез тези фрагменти, които наричаме "АЗ". А всъщност АЗ е просто умствена представа за това кои сме ние. С тези образи си служим - те стават нашия свят, и вечно този "АЗ" е в конфликт с други "АЗ"-ове които пък са се "намерили" в други дефиниции и определения за света.
Осмислете следния цитат от Ницше -
"Няма знаещ, нито нещо, което трябва да се знае ... има само знание. "

[ScarlettS]

Програмирана ли е възможността да имаш очи? Да, естествено че е заложено, но само е заложено. Развитието му зависи изцяло от човека, от това какви умствени прегради може и има смелостта да прескочи. Всъщност съзнанието е едно и също при всички хора, това е защото съзнанието е не-дефинираното отражение на реалността.

Ако е програмирано като възможност, то тогава защо да не е просто една поредна матрица на мозъка?

[Doom_Stalker]

Ако е програмирано като възможност, то тогава защо да не е просто една поредна матрица на мозъка?

Защото това дали имаш очи и какво гледаш с тях не е едно и също.

[ScarlettS]

Защото това дали имаш очи и какво гледаш с тях не е едно и също.

Преработката на образите(= това, което гледаш) не е ли също закономерна и подчинена на матричния принцип?

[Doom_Stalker]

Преработката на образите(= това, което гледаш) не е ли също закономерна и подчинена на матричния принцип?

Самият факт че има толкова много различни интерпретации на едно и също нещо, тоест различни умствени представи(образи) на едно нещо, показва че всичко това е просто условно. Дали има някакъв личен избор в това какво виждаш и как интерпретираш нещата - не мисля. Този избор е също предшестван и обособен от някакви закономерности и може да се разглежда матрично. Но самия избор за интерпретация, не е продукт на съзнанието.

И вече ти казах, не се залавяй за думите. Отвореното мислене не е просто да отхвърлиш старото разбиране за нещата и да приемеш някакво ново, което да представя уж по-подробно обяснение. Номерът е да отхвърлиш самото разбиране, да осъзнаваш откъде произлиза самото знание. И знаейки че то е само условно, да спреш да го приемаш като твърдоустановена реалност. А ти в момента просто заменяш една дума с друга, и като тая дума не отговаря на разбирането ти за останалите думи се появява един конфликт на образите. И така можеш да си играеш до утре на противоречия между думи.

[Ambiguous]

Паметта и виждането на евентуалния развой на събитията, няма нищо общо със заучените реакции и готови шаблони, които се формират под действието на външната среда. Именно тези заучени реакции те правят подвластен на това как ще реагираш и какво ще ти дойде на ума. Всъщност няма нищо лошо в тези реакции, те са биологично обосновани и необходими. Но не са истината. А всяка реакция, обоснована на определен принцип - стимул-реакция(знание че ако се случи това, ще се случи и това) е просто изолирано и условно знание. В което естествено няма нищо лошо, НО то само условно. Приемането му като истина, и то ТВОЯ истина, базирана на твой опит, на твоя схема, по която се развиват нещата, е грешка и води до неточна предварителна умствена интерпретация на това какво се случва. А живота е една мистерия, в която всичко е толкова оплетено и взаимносвързано, че да вярваш че нещо ще се случи, само заради една предварително изградена представа, е неточно. И не води до съществени резултати. Ти просто ставаш жертва на заблудата си за това как и защо едно нещо се случва. Затова всяко е едно знание, съзнателно или подсъзнателно е просто частица, просто една малка нишка от мистерията на това как нещата се случват. Когато се закрепиш за тази нишка, когато се намериш в нея, и тя стане част от тебе, а по този начин "отхвърляш" всички останали нишки, и това води до изкривяване на реалността. Затова всяко познание е просто условно.

Да съгласен съм с това, не съм се и опитвал да го отричам, но проблемът тук е, че никога не можем да осъзнаем истината, защото както ти сам каза ако този момент мине през нашата мисъл той бива пречупен през призмата на индивида. А след като за да запомним нещо първо трябва да го обработим, можем да заключим, че описаното от теб състояние е мимолетно и неподлежащо на анализ. Ако това е дефиницията ни за действителност, то тя е в конфликт със разбирането ми за 'аз' което означава, че за да може да обгърна нефилтрирания образ на света, трябва да не съществувам. От философска позиция това е ОК, но практически това ни казва, че трябва да се държим като един камък, защото при първия опит за мисъл разваляме този образ.

[Doom_Stalker]

...но практически това ни казва, че трябва да се държим като един камък, защото при първия опит за мисъл разваляме този образ.

Точно, да бъдеш като камък.

За да се превърнеш в камък, трябва първо да събереш смелостта, да си "израснал" вътрешно, за да бутнеш фалшиво-създадения си образ - с всичките му условности, абсолютизми, само-определения, граници. Трябва първо да "умреш" като образ. Трябва да станеш "никой", за да бъдеш "всеки". Но повечето хора не искат да "умрат" защото без образа си те са нищо, и за тях не съществува отвъд.

А мисълта разваля всичко това само ако се откриваш в нея, тоест ако я приемаш за своя. Когато мисълта вече не е твоя, а е просто мисъл - то тогава мисълта придобива истинското си значение и предназначение - като част от пъзела ВСЕЛЕНА, а не част от теб, тя става познание, а не само-идентификация.