unbreakabl3
12-14-2012, 21:34
Здравейте! Ако някога сте си мислели, че най-болезнено е да бъдете игнорирани от човека, когото харесвате, не сте прави. Най-болезнено е да продължавате да прекарвате най-хубавите си часове и дни с този човек, да се смеете и да ви е хубаво заедно, но да не сте нищо повече от приятели.
Да ви разкажа моята история... На 19 и половина съм. Лятото се запознах с едно момче и имаше супер голямо привличане. Всичко беше страхотно. Не след дълго започнахме да прекарваме всеки ден заедно, просто бяхме като залепени. Та... хванахме се... Ходихме известно време, да речем, че почти спахме заедно. По едно време обаче нещо стана. Спря да ме целува и да проявява нежности, макар че бяхме пак все заедно. Просто и обстоятелствата го изискваха.
И един ден аз реших да го попитам какво става. Той каза, че бил объркан, не искал засега да сме заедно, но не искал и да ме губи. В общи линии - пак да сме постоянно заедно, но като приятели. Аз се съгласих... Мислех си, че е по-добре от нищо, просто ми харесваше компанията му. Само че след известно време той се събра с бившата си приятелка, макар че после скъсаха. Нищо не сме говорили за това, аз се правех, че не знам. Сега продължаваме да прекарваме страхотно заедно, но не сме заедно. Не мога да го разбера. Много го харесвам, а той постоянно ми говори за други момичета... Разпитва ме и за момчетата, които ми пишат, защо ми пишат толкова много, дали ги харесвам... Но не е като да се дразни от това, според мен. По-скоро си мисли, че аз наистина вече проявявам само приятелски чувства, а не е така. Всеки ден се старая да го накарам да ме види по-различен начин, да му е хубаво с мен... С второто успявам, но с първото не знам.
Какво да правя... Да оставя времето да ме излекува или да не се отказвам от чувствата си... Ужасно объркано ми е. Хем не искам да го губя, живея за това, че знам, че ще го видя и просто като съм била с него след това съм супер жизнена и щастлива... Винаги като поиска да се видим, съм готова. Знам, че може би е грешка, но не мога да му откажа, просто ми действа супер съживяващо виждането с него, пък и той прави много неща за мен. Супер се държи. От друга страна пък не мога да понасям да е до мен и да не е мой... Какво мислите?
Да ви разкажа моята история... На 19 и половина съм. Лятото се запознах с едно момче и имаше супер голямо привличане. Всичко беше страхотно. Не след дълго започнахме да прекарваме всеки ден заедно, просто бяхме като залепени. Та... хванахме се... Ходихме известно време, да речем, че почти спахме заедно. По едно време обаче нещо стана. Спря да ме целува и да проявява нежности, макар че бяхме пак все заедно. Просто и обстоятелствата го изискваха.
И един ден аз реших да го попитам какво става. Той каза, че бил объркан, не искал засега да сме заедно, но не искал и да ме губи. В общи линии - пак да сме постоянно заедно, но като приятели. Аз се съгласих... Мислех си, че е по-добре от нищо, просто ми харесваше компанията му. Само че след известно време той се събра с бившата си приятелка, макар че после скъсаха. Нищо не сме говорили за това, аз се правех, че не знам. Сега продължаваме да прекарваме страхотно заедно, но не сме заедно. Не мога да го разбера. Много го харесвам, а той постоянно ми говори за други момичета... Разпитва ме и за момчетата, които ми пишат, защо ми пишат толкова много, дали ги харесвам... Но не е като да се дразни от това, според мен. По-скоро си мисли, че аз наистина вече проявявам само приятелски чувства, а не е така. Всеки ден се старая да го накарам да ме види по-различен начин, да му е хубаво с мен... С второто успявам, но с първото не знам.
Какво да правя... Да оставя времето да ме излекува или да не се отказвам от чувствата си... Ужасно объркано ми е. Хем не искам да го губя, живея за това, че знам, че ще го видя и просто като съм била с него след това съм супер жизнена и щастлива... Винаги като поиска да се видим, съм готова. Знам, че може би е грешка, но не мога да му откажа, просто ми действа супер съживяващо виждането с него, пък и той прави много неща за мен. Супер се държи. От друга страна пък не мога да понасям да е до мен и да не е мой... Какво мислите?