View Full Version : Сгреших ли?
Много време се чудех дали да не напиша нещо тук, защото наистина искам безпристрастни мнения. Историята при мен е такава. Повече от 3 години бях с момче, което ужасно много обичах. Бих могла да кажа даже неофициално повече от 4 години. Той ми беше първата любов. Но същевременно не по детски, искрено го обичах. Нещата бяха невероятни. Изкарах си най-хубавите години с него. Това изминало лято решихме да отидем на бригада в чужбина. Същевременно преди това малко беше почнала да ни се поразклаща връзката. Почнахме да се караме ужасно много и то за някакви глупости. Той се ядосва много бързо, аз съм си голям инат и станеше ли някакъв проблем, много си проличаваха характерите ни. Освен това, аз бих се определила като по-позитивен и оптимистичен човек, докато той през повечето време си беше по-сдържан, лесно раздразнителен и като се случваше да сме някъде навън и той да си развали настроението, пробвала съм всичко - няма връщане назад, ами само и моето настроение си развалях. Особен характер си е, но много го обичам. Така де, както казах, отидохме на бригада в Америка. Мислехме, че като живеем заедно, нещата ни ще се пооправят, защото много отдавна го говорихме колко много искаме да живеем заедно. Отначало докато ги нямаше другите съквартиранти, всичко беше добре, но после стана пренаселено, нямахме лично пространство, нямаше къде да останем насаме + че съквартирантите ни не бяха от най-приятните за компания. Почнахме да се караме още повече, все за глупости. Но има и още един голям фактор. Въпреки, че бяхме заедно, работихме на различни места. На моята работа аз случих на страхотни колеги, с които много си допаднахме. Повечето бяха на моята възраст, затова беше още по-приятна работната атмосфера. Сред колегите ми имаше и едно момче. Още отначало ми направи впечатление, че е много енергичен и позитивен човек. Някак си беше душата на компанията на работа. Разсмиваше всички и предаваше добро настроение постоянно. И ми беше забавно на работа, връщах се усмихната. А приятеля ми постоянно се връщаше начумерен, сърдит и много изнервен от изминалия ден. Опитвах се да му оправям настроението и т.н., но нищо не помагаше. Пък и повечето пъти след работа той си лягаше да няколко часа, защото беше много изморен. И след дългите ни смени, едвам прекарвахме някакво време заедно. Аз започнах да изпитвам някакви симпатии към това момче на работа, но не съм си позволявала нищо. Просто ми беше приятна компанията му. С течение на времето почнах да си говоря и пиша с някои от колегите ми повече, включително и това момче. С него имахме много общи неща и еднакви виждания за много работи. Допаднахме си като характери и се сприятелихме. На моменти ми се струваше, че ми прави някакви намеци, но гледах да не им обръщам много внимание, все пак той знаеше, че съм в сериозна връзка и не си е позволявал нищо. И така почнахме да си споделяме повече, една вечер след поредната караница с приятеля ми аз бях разстроена и той ме пита какво ми има, аз споделих съвсем на кратко, той също сподели за негови минали връзки. След време даже излязохме само двамата. Но пак нищо не сме си позволявали. Играхме боулинг и седяхме на плажа и си говорехме приятелски. Приятелят ми знаеше, че излязохме, но поради недоразумение помежду ни, беше разбрал, че ще сме повече хора от работа. И затова на следващия ден като разбра, че сме били само двамата и много се ядоса. Почнахме да се караме много. Той не ми вярваше, че нищо не е станало. Късахме колко пъти. Аз почнах да се осъзнавам колко объркано ми става и каква каша ми е в главата. Това момче ми беше влязло под кожата, но пък ужасно много обичах приятеля си. Затова му се молех да ми вярва и му казах, че искам да съм с него и че ще направя всичко, за да запазя тази връзка. Той поиска да спра контактите с това момче (което и междувременно беше напуснало работа). Съгласих се, обясних и на момчета каква е ситуацията и му казах, че повече няма да се чуваме. Личи си, че му стана гадно, но ми каза да направя това, което ме прави щастлива и ми пожела всичко хубаво. После след това беше идвал няколко пъти до работа и си говореше с всички, без с мен, както го бях помолила. Но мен ми стана ужасно гадно. Същевременно нещата с приятеля ми не бяха добре. Аз се чувствах ограничена, а мразя да ми казват какво да правя. Стараех се, защото исках наистина да запазя тази връзка. Но нещо от вътре ме човъркаше. Почнах да се отдръпвам малко по малко от него, защото почнах да не чувствам нещата помежду ни по същия начин. Пак си го обичах, но някак си след всичките караници и проблеми, нещо в мен беше изстинало. Не можех да си обясня защо. В мислите ми преминаваше това другото момче, но не исках и пред себе си да призная, че съм си позволила да мисля за някой друг, освен за приятеля ми. Мога с ръка на сърцето да кажа, че откакто срещнах приятеля си, не бях поглеждала друго момче по този начин. До него момент. Бях толкова объркана, не знаех какво става, за първи път ми се случваше това нещо. Не можех да се позная и ме беше страх от самата себе си и реакциите ми. Нещата с приятеля ми продължаваха да са тежки, аз изстинах още повече към него и една вечер след голяма караница, се разделихме. Аз трябваше да се преместя в другия апартамент. Той ми беше писал на сутринта, че се е надявал да се върна през нощта и затова е спал само от неговата страна на леглото, но явно трябвало да свиква без мен... Много гадно ми стана като прочетох това, но от друга страна се чувствах някак си освободена. Той наккрая ме задушаваше. Правеше ми проблеми за най-малките неща от сорта на това кога ще си лягам, защо седя до късно и разни такива. Чувствах се в клетка и сега колкото и гадно да ми беше, че сме разделени, се чувствах освободена. Него го видях колко гадно му беше него ден. Като погледна назад, си мисля колко студена трябва да съм била, за да не съм му обърнала такова внимание. Истината е, че на следващия ден след като се разделихме, аз излязох с това момче и вече нещо стана между нас... Това беше точно последните 2 седмици преди да трябва да се прибираме за България. За да съкратя малко, ще кажа, че през тези 2 седмици аз бях с това другото момче, като същевременно с приятеля ми постоянно се карахме. Така де, вече бившия ми приятел... Много го болеше като ме вижда с това момче, а аз бях толкова сляпа, толкова наивна тогава... Не знам как съм можела да направя нещо такова. Но наистина бях сляпа. Чувствата ми към другото момче се засилиха и сякаш нищо друго не ме интересуваше. За пръв път правех нещо за себе си, не за другите и ми беше добре. Но сега виждам колко егоистично и студено съм мислела. Последните седмици бяха ужасно трудни за вече бившия ми приятел. Постоянно идваше при мен с надеждата да опитаме да оправим нещата, това прерастваше в спорове, аз се чувствах притисната в ъгъла и не знаех какво да направя. Знаех, че просто искам почивка от тези ни отношения. Тъй като прекалено дълга стана историята, ще кажа само, че сега, 3 месеца след раздялата ни и 3 месеца откакто все още съм с другото момче, съм започнала да мисля, че направих грешка. Другото момче е американец и въпреки разстоянието, успяваме да накараме връзката да проработи. След 2 дена той пристига в България да прекара 2 седмици и половина с мен и семейството ми. Аз вече съм направила планове за следващото лято да се върна на бригада на същото място и с него правим планове да живеем заедно тогава. Но от месец насам така почнах да се колебая... С бившия ми приятел не поддържаме отношения. Той поиска да се изтрием отвсякъде, за да не вижда какво става с мен и новото момче. Но това ме убива да не говоря с него... Изгубих не само връзката ни, но и приятелството ни. Ужасно много ми липсва всичко с него. Дори и лошите неща. Говоря си с приятелки и всички ми казват, че съм направила правилното решение да се разделим с него, защото го познават и виждаха, че имаме проблеми. Но от друга страна ми казват, че съм избързала със сегашната връзка. Нещо, което и аз осъзнах от известно време насам. Боли ме, че му причиних тази болка. Боли ме, че бях толкова студена, дори когато ме молеше за още един шанс. А сега не знам какво да правя и със сегашната ми връзка. С момчето станахме много сериозни много от рано и сега за 1ви път това ме плаши. Почнахме да говорим за сериозните неща, за които говорех и с бившия ми приятел. И сега ме боли да си представям тези неща с някой друг. От месец и нещо не спирам да го сънувам... Още го обичам много и ми се иска някак всичко да е както преди. Но не знам дали може да е....
Съжалявам за ОГРОМНИЯ пост, но нямаше как да съкратя повече. Бих се радвала на всякакви коментари. Знам, че си заслужавам и критиката. Всяко мнение ще е от полза. Благодаря ви предварително.
П.С. Не знам дали има значение, но аз съм на 20, бившия ми приятел е на 21, а сегашното момче - на 18...
Хахаха. Това е разликата между мъжа и жената - мъжът праска една мадама вечерта и на другия ден все едно нищо не е станало... а иначе твоята работа доста дебела е станала - напомня ми за приказката "Опитай да седнеш на два стола, па седни на земята накрая". Нещо ме кара да мисля, че накрая ще си останеш сама, дано не е така. А иначе по-добре българин, отколкото американец. Може да говорят много неща за българите, ама трудно българинът ще избере парите пред жената, колкото и да се опитват да докажат обратното.
Определено стана дебела при мен работата. Просто напоследък осъзнах, че нещата, които новото момче прави за мен, са всичко, което някога съм искала. Но сега като ги прави и си мисля, защо бившия ми не ги правеше. Мисля, че по-скоро се влюбих в идеята за него, не в самия него. Наистина почнах да мисля да оставам сама, но момента е ужасно неподходящ, тъй като американеца ще идва тук. А после не знам, най-вероятно ще се отпиша от бригадата, ако продължават тези мисли. Благодаря за мнението.
antineutral
12-15-2012, 09:48
Не мисля, че си сгрешила. По-скоро си изтървала момента, в който връзката с бившия ти приятел е можела да бъде спасена - отиването на бригада и проблемите, произлезли от всичко това. Сега и той и ти сте получили сериозни рани, а за тях трябва най-малко време. По-добре забрави за известно време за него - ще го улесниш и той да се поопомни. Колкото до новото момче, така както го обясняваш как ще тръгне между вас и точен отговор можеш да получиш едва като опиташ.
Не сте дали всичко от себе си да запазите връзката си. В сериозните връзки и особено в дългите връзки като вашата, трябва отдавна да сте се научили как да преодолявате караниците. Да знаете как и какво мисли другия, как се чувства и да можете да намерите решение удовлетворяващо и двамата. Да да избягаш от проблемите или в случая да скъсаш е най лесното - но не така работят нещата. Това "изстудяване" е последствие от неразрешените караници и натрупваното напрежение.
В сегашната ми връзка също като във всяка друга се е случвало да се скараме понякога. Но бързо се оправяме. Защото сме заедно, защото искаме да сме заедно и лично аз не мога да търпя да се караме за нещо. И двамата се стремим когато има нещо което дразни другия да поговорим и да се изясним. Да понякога отнема малко повече време, но се получава.
Моя съвет е - щом все още имаш чувства към бившия ти срещнете се и поговрете. Дълга връзка като вашата не се захвърля току така. Изяснете се, ако не за друго поне да ти олекне на душата и да сте наясно. Ако ли пък успеете да закърпите проблемите си, надхърлите гордостта си един друг, може и да се получи.
Успех.
Много караници сме имали и винаги сме намирали начин да оправим нещата. Докато не дойде следващата караница. Или докато не се върнем на същата тема за каране. При нас проблема е, че въртяхме едни и същи проблеми постоянно. И двамата се стараехме много да ги преодолеем. Истината е, че сме преминали през ужасно много неща. И старите рани много бавно минават. И ако трябва да съм честна, опитах да говоря с него. Глождеше ме отвътре и се опитах да го потърся. Разговорът почна странно, но продължи с това как и двамата много си липсваме и все още се обичаме, но няма решение. Той каза, че всичко му липсва, но и че предполага, че всичко е безвъзвратно загубено вече, че всяко нещо си има граници и че ние отдавна сме ги преминали... Каза, че много ме обича и че иска да бъде с мен, но след всичко станало не може... Не знам дали го каза само защото за в момента няма как да сме заедно или защото наистина не иска да се събираме пак. Каза ми как всеки ден ще му липсвам, но вече нямало какво да промени нещата, защото наистина е бил щастлив... Наистина не знам какво да правя. И същевременно мисля, че не е честно спрямо новото момче, защото той дава всичко за мен. И отначало му отвръщах по същия начин, но напоследък не е така. Не знам дали е защото прекарахме толкова време разделени от разстоянието. Затова изчаквам да видя как ще е като дойде тук. Но ако пак ми е така, ще намеря начин да прекратя нещата, преди да сме станали прекалено сериозни. Въпреки че той вече е сигурен, че ще прекараме живота си заедно. Благодаря ви за мненията. Наистина имам нужда да поговоря по темата. А изгубих много приятели вследствие на раздялата, имахме обща компания и много общи приятели, които застанаха на негова страна, предполагам и с право.
SisiStrange
12-15-2012, 10:09
Моя съвет е - щом все още имаш чувства към бившия ти срещнете се и поговрете. Дълга връзка като вашата не се захвърля току така. Изяснете се, ако не за друго поне да ти олекне на душата и да сте наясно. Ако ли пък успеете да закърпите проблемите си, надхърлите гордостта си един друг, може и да се получи.
Успех.
И аз мисля така. От друга страна съм почти сигурна, че при успех после ви чака неописуемо труден период, докато си имате доверие пак. От това, което си написала, съдя, че и двамата имате вина, просто по различен начин. Ако не се получат нещата, поне ще знаеш за напред.
Освен това, мисля, че трябва да се разделиш с американеца. Не вярвам, че с него ще си щастлива. Той е бил по-скоро човека, появил се като отдушник, когато си имала нужда от решение на проблемите в истинската ти връзка. Само, че тези отдушници са нещо много хлъзгаво. Хем се чувстваш по-добре, хем нещата своевременно стават много по-зле. Когато нещо куца в една връзка, трябва да се решава изцяло в нея, не навън.
ПП. Сега видях, че вече сте говорили. Мисля, че ако не отстъпиш и продължиш, ще поддаде независимо какво говори. Изглежда още те обича, а в случая май това е достатъчно.
Щом сте се връщали на стари караници, значи нещата не са били изяснени до край. Не знам по каква причина, дали защото и двамата сте имали високо его или поради нещо друго, но когато претупваш едно нещо и не дълбаеш до край то остава неразрешено. Натрупва се, натрупва се и води до такива неща.
Ти най - добре можеш да решиш какво точно иска - живота си е твой. Ти си ги изживяла тези 4 години с него не ние. Ти знаеш през какво сте минали и дали си заслужава. Дали би се получило ако си дадете последен шанс или не.
От моя гледна точка, номера с другото момче е много гаден и лично аз не бих ти простил ако бях на негово място. Просто ужасно много наранява и егото и самочувствието и самите чувства. Дори и да ги е имало, нямаше да ги има. При него предполагам е същото.
Реши какво точно искаш - ново начало. Ако да дали тук в България или другъде. Ако ли не дали си готова да направиш компромиси и да порбваш един последен шанс.
За приятелите му разбираемо защо се държат така. Отстрани всичко изглежда не добре спрямо теб, но те не знаят съвсем всичко както предполагам. С времето всичко ще отмине до известна степен.
Освен това, мисля, че трябва да се разделиш с американеца. Не вярвам, че с него ще си щастлива. Той е бил по-скоро човека, появил се като отдушник, когато си имала нужда от решение на проблемите в истинската ти връзка.
С това съм съгласен.
И аз мисля така. От друга страна съм почти сигурна, че при успех после ви чака неописуемо труден период, докато си имате доверие пак. От това, което си написала, съдя, че и двамата имате вина, просто по различен начин. Ако не се получат нещата, поне ще знаеш за напред.
Освен това, мисля, че трябва да се разделиш с американеца. Не вярвам, че с него ще си щастлива. Той е бил по-скоро човека, появил се като отдушник, когато си имала нужда от решение на проблемите в истинската ти връзка. Само, че тези отдушници са нещо много хлъзгаво. Хем се чувстваш по-добре, хем нещата своевременно стават много по-зле. Когато нещо куца в една връзка, трябва да се решава изцяло в нея, не навън.
ПП. Сега видях, че вече сте говорили. Мисля, че ако не отстъпиш и продължиш, ще поддаде независимо какво говори. Изглежда още те обича, а в случая май това е достатъчно.
Така си е. Но и това ме плаши. Че дори и да се съберем, ще мине много време, докато той си върне доверието в мен. Винаги е бил ревнив, а никога не е имало за какво. От друга страна знам колко трудно ми беше на мен да му вярвам, защото на няколко пъти беше кривнал... И винаги имах съмнения заради това. Изгубено доверие трудно се възвръща, ако изобщо се връща... Пък и при нас има нещо друго. И други пъти като сме се карали сериозно и като сме били на ръба да се разделим или дори ако сме се разделяли макар и за минути/часове. И той тогава се осъзнава какво прави и какво не. Тогава става по-мил и по-внимателен. Той и сам си го е казвал, че не иска да се стига до края, за да осъзнае какво има. И сега беше така. Като се разделихме ми каза толкова работи, които принципно не ми ги казва. Или поне не толкова често, колкото трябва. Почна да се държи по-мило с надеждата за още един шанс, но именно това ме плаши - че всеки път като му бяха давала шансове, отначало всичко е хубаво, а после свиква с мисълта, че съм негова и спира да се опитва да ме запази. Само когато пак стане сериозно и се караме, тогава се осъзнава и се бори да ме задържи... Най-добрата ми приятелка ме посъветва да остана сама, за да си изясня какво искам. Просто знам, че не мога да продължавам така.
SisiStrange
12-15-2012, 10:20
Какво разбираш под кривване?
Като те чета, си мисля, че ще си по-щастлива, ако премахнеш напълно и двамата от живота си и започнеш наново. Май ти липсва не толкова човека, колкото навикът, че си с него. Никой не трябва да бъде поставян редовно в положение, в което се налага да прощава нещо. Явно сте имали повечеко проблеми. Започни на чисто.
От моя гледна точка, номера с другото момче е много гаден и лично аз не бих ти простил ако бях на негово място. Просто ужасно много наранява и егото и самочувствието и самите чувства. Дори и да ги е имало, нямаше да ги има. При него предполагам е същото.
Знам как изглежда отстрани. Тогава не го осъзнавах, защото наистина не бях на себе си. Не съм такъв човек. И си бях казвала, че никога не бих направила нещо такова, защото знам какво е чувството. Но бях объркана, не знаех какво се случва около мен. Просто от другото момче получавах внимание и отношение, които от него не получавах. И той след като ме изгуби, почна да се държи така, както би трябвало. И мен ме беше страх още тогава да се върна при него, именно защото всеки път като стане така и той "си ме върне" и пак свиква, че съм негова и така до следващия проблем. Страх ме е, че никога няма да ми прости за това. Може би и не заслужавам. Аз трудно му простих неговите грешки, но оставиха голяма следа в мен. И общите ни приятели не знам до каква степен знаят всичко. Нормално е да застанат на негова страна и го разбирам това. Просто е трудно да останеш сам по толкова много начини.
Чувствата, които изпитваш в момента са напълно нормални, всеки се чувства така след края на дълга връзка. При теб обаче са примесени и с вина, защото си се впуснала в нова връзка веднага след края. Знаеш, че това е наранило бившия ти приятел и ти е гузно.
Всъщност, според мен не си готова за нова връзка. Докато все още имаш чувства към един човек не е честно да си с друг.
Това, което ти е казал, че вече няма как да сте заедно - не ти го е казал заради това, че в момента не може, а е имал предвид, че след като ти вече си била с друг за него всичко е приключило. В неговите очи ти си се отказала, ти си продължила, ти си тази с новата връзка. Дори да се съберете сега той надали ще ти го прости, че си пожелала друг.
Съветвам те да си дадеш време и да се опиташ да се съвземеш от всичко преди да правиш грандиозни планове с новото момче. Успех. :)
Какво разбираш под кривване?
Като те чета, си мисля, че ще си по-щастлива, ако премахнеш напълно и двамата от живота си и започнеш наново. Май ти липсва не толкова човека, колкото навикът, че си с него. Никой не трябва да бъде поставян редовно в положение, в което се налага да прощава нещо. Явно сте имали повечеко проблеми. Започни на чисто.
Ами тук е по-сложна историята. Първият път като се събрахме и не се познавахме много добре, бяхме почти два месеца заедно, като той през това време си хареса друга и тръгна с нея, докато още беше с мен. А като междувременно поддържаше и по-особено отношения с бившата си, която му е била първата любов. Общо взето беше разтроен. После като се събрахме вече вторият път сериозно, след месеци разделени, той си беше изяснил, че иска да е с мен, не с другите. Но след почти година връзка, той беше целунал отново бившата си и на един купон беше спал с почти непозната на едно легло прегърнати. Там не знам дали не е ставало и нещо повече. Каза ми, че не е, но кой знае... Но това за целувката го разбрах миналата година. Беше го крил, защото му бях казала като се събрахме 2я път, че изневери ли ми пак, аз съм до тук. Страх го било да не ме изгуби. Намерих сили и продължих да съм с него въпреки всичко, защото го обичах. Имахме си проблеми, но намирахме начин да ги преодолеем и да бъдем заедно въпреки всичко...
Чувствата, които изпитваш в момента са напълно нормални, всеки се чувства така след края на дълга връзка. При теб обаче са примесени и с вина, защото си се впуснала в нова връзка веднага след края. Знаеш, че това е наранило бившия ти приятел и ти е гузно.
Всъщност, според мен не си готова за нова връзка. Докато все още имаш чувства към един човек не е честно да си с друг.
Това, което ти е казал, че вече няма как да сте заедно - не ти го е казал заради това, че в момента не може, а е имал предвид, че след като ти вече си била с друг за него всичко е приключило. В неговите очи ти си се отказала, ти си продължила, ти си тази с новата връзка. Дори да се съберете сега той надали ще ти го прости, че си пожелала друг.
Съветвам те да си дадеш време и да се опиташ да се съвземеш от всичко преди да правиш грандиозни планове с новото момче. Успех. :)
Така е, гузно ми е. Чувствам огромна вина. Защото тогава не бях на себе си и не можех да мисля трезво, бях объркана, нямах към кого да се обърна, защото бях напълно сама в чужда страна... И точно това осъзнах напоследък, че не съм готова за нова връзка. Най-вече защото не съм преодоляла старата. Но и ситуацията с новото момче е много сложна. Даде ужасно много пари за това пътуване до тук. Две седмици и половина ще бъде тук, ще живее в нас. А аз до края на месеца трябва да си платя таксата за бригадата. Вече съм говорила с шефката си, ще ми даде работна оферта. Момчето е толкова влюбено, казва ми, че за първи път се чувства така и че ужасно много ме обича и колко щастлив го правя. И мен от вътре ме гложди, защото не мога да му кажа същото. Ще му разбия сърцето... Защо всичко трябва да е толкова трудно...?
Защо не започна с това. Въобще нямаше да напиша нещата по - горе, ако беше започнала така.
Зарежи ги и двамата и започни на чисто. Млада си, живота е пред теб, тепърва имаш толкова възможности пред себе си, толкова нови хора и приятелства. Не си заслужава да се връщаш към стари рани.
SisiStrange
12-15-2012, 10:35
Мда. Тегли му една майна и напред. И на двамата.
Въпросът е, че тези негови работи бяха отдавна. Всичко това стана преди да направим 1 година откакто сме заедно пак. Аз го знаех, че още е объркан тогава. Не го оправдавам, но от тогава насам не е имало нищо. Той израстна, промени се в този аспект. Затова и частично си възвърнах доверието в него. Винаги си имах едно наум, за да не остана наранена, но като цяло се научих да му вярвам пак.
Ти си мислиш, че се е променил. Истината е, че дори в началото не те е приемал на сериозно, не те е приемал на сериозно и след тези четири години. Защо мисля така? Ти сама го каза - не те цени, не се старае да те задържи, освен когато стане напечено и осъзнае, че ще остане капо. Може и да изпитва нещо, но определено не това което ти изпитваш към него.
Една връзка се гради от двама, той явно отдавна се е отказал и си му е било добре на твой гръб.
Би ли било грешка от моя страна да го потърся отново, най-малкото което е да изясним дали всичко е напълно приключило...? Знам, че звучи наивно да питам непознати за тези важни решения, при положение, че не съм малка сама да си вземам решенията. Но съм отчаяна и понякога мнението на безпристрастни хора помага да видя нещата от друг ъгъл.
xXxPETYAxXx
12-15-2012, 11:09
Страх те е да продължиш напред, обаче трябва.
Дали си сгрешила или не, няма никакво значение, защото няма връщане назад и в двата случая. Според мен си постъпила правилно, като си го зарязала, но си прибързала да започнеш новата връзка.
Трябва да останеш наистина сама за известно време, а и колкото и да ти е гадно, че ще разбиеш сърцето на американското си гадже - по-добре още от сега да го оставиш, отколкото, когато наистина възприеме нещата като много сериозни. Ще го преживее!
strawberry88
12-15-2012, 12:18
И аз съм на мнение, че трябва да ги зарежеш и двамата и да продължиш напред.
sexa_na_kompleksa
12-15-2012, 13:24
Накратко казано - правилно си постъпила като си се разделила с приятеля си и си сгрешила като си започнала нова връзка. И според мен трябва да останеш сама.
Здравей,сладур :) Понякога нещата се нареждат така,казвам го ,защото аз бях в подобна ситуация и виждам себе си ..и знаеш ли какво ще ти кажа-бъди с този,с който се чувстваш по-добре,отговори си сама ..кой е този,който те кара да се чувстваш по-обичана,кой е по-мил,с кой имаш по-големи шансове в живота..Задай си въпроса защо тогава в онзи момент,в който се раздели с бившия... защо всъщност го направи ..Ако имаш чувства към новото момче и той ти дава повече,отколкото бившия,колкото и егоистично да звучи май е по-добре да останеш до него , защото старата връзка си е стара и изчерпана,може би ..понякога няма връщане назад ,това само от теб зависи може би
Здравей,сладур :) Понякога нещата се нареждат така,казвам го ,защото аз бях в подобна ситуация и виждам себе си ..и знаеш ли какво ще ти кажа-бъди с този,с който се чувстваш по-добре,отговори си сама ..кой е този,който те кара да се чувстваш по-обичана,кой е по-мил,с кой имаш по-големи шансове в живота..Задай си въпроса защо тогава в онзи момент,в който се раздели с бившия... защо всъщност го направи ..Ако имаш чувства към новото момче и той ти дава повече,отколкото бившия,колкото и егоистично да звучи май е по-добре да останеш до него , защото старата връзка си е стара и изчерпана,може би ..понякога няма връщане назад ,това само от теб зависи може би
Майка ми ме посъветва същото. :) Каза, че с годините чувствата изчезват и после остава само уважението и чувството за сигурност и спокойствие с половинката. Каза да си помисля хубаво и да видя с кого бих била по-щастлива за в бъдеще. С бившия ми бях щастлива, въпреки проблемите ни. Но истината е, че имам чувството, че аз влагах повече в тази връзка, отколкото той... Случаят със сегашното момче е точно обратното. Той дава всичко да е с мен, а аз някак си не мога да откликна със същото. Може би е защото още не съм преживяла миналата връзка. Надявам се с времето старите рани да поутихнат и да мога да съм щастлива без да се връщам назад. Благодаря на всички за мненията! :)
По време на раздяла със сегашният ми приятел бях направила същата грешка,самото нещо продължи малко,но 7-8 месеца след това,имах някакви чувства,към другия.. или поне така си мислех.Изведнъж,просто всичко изчезна.Сега ужасно съжалявам и разбрах,че когато си в такава дълга и сериозна връзка,понякога може да се подадеш на слабостите си,но е по добре да не го правиш.В момента изпитвам гнус от себе си и от това,което съм направила,приятелят ми знае,но ми прости,а аз все още не мога да си простя.Тъжно за вас,наистина си избързала.
djipsito
12-17-2012, 23:51
Чувстваш се гузна, че не отвръщаш на чувствата на американеца, пак не слагаш картите на масата и пак ще се оплетеш. Бъди открита за нещата, които чувстваш/мислиш/искаш.. Без значение кой, какво, как ще приеме. Бъди искрена пред себе си. На глас.
Ако ти е хубаво и спокойно с американеца, остани с него. Ако те плаши, че избързвате - кажи му го, забавете нещата, знам ли.. На мен също ми се е случвало от една връзка веднага да скоча в друга, въпреки че обичах първия.. И аз се чувствах гадно, че не мога да отвърна на чувствата на втория, не търсех близост, нямах нужда от нещата, които правеше за мен, защото мислите ми бяха заети с тва да се питам защо първия не се държеше така с мен.. Моята сдържаност провокираше във втория ревност, караше го да ме притиска, да настоява, да се опитва да ме контролира, да ми се наложи... Искаше насила да ме накара да му се отдам и да покажа чувства. Накрая се разделихме.
С третия, с който опитах... тогава бях честна, казах му, че искам само сексуална връзка.. той също почна да търси близост и т.н. Аз се уплаших, още мислех първия, знаех кво стана с втория и не исках да се повтарят нещата.. и го оставих. След година пак се засякохме, пак се заговорихме. През тази една година доста често ми се случваше да си мисля за него.. и по-скоро мислех за секса, който правихме. Уникален. Исках го пак.. и пак се почна. Този път аз реших да оставя вече първия в миналото, да гледам напред, да дам шанс на онова, което е било преди. След дъжд качулка :) На моменти исках пак да я има същата близост, която е била преди, дразнех се, че не ми обръща много внимание... в същото време нито се влюбих, нито се зародиха в мен по-сериозни чувства. След 6 месеца се разделихме, сега сме разделени, ама се виждаме за по един тек от време на време. А той се държи така, все едно сме заедно, дори още по-добре от тогава.
Разказвам ти всичко тва (знам, че е дълго, ама не ме бърка честно казано :Д) защото да взимаш от чуждия опит е безплатно, а и са различни развития..Може и да откриеш нещо за себе си. Или всеки, който го прочете.
Клин клин избива когато си готова за това и когато наистина съзнанието ти е заето с друг човек, а не с бившия, който още обичаш. Дори да не си влюбена в този другия, ако се чувстваш добре, ако можеш да му отвърнеш поне на доброто отношение (а не да го унижаваш или да си кучка..), ако се разбирате и се чувстваш свободна... действай. Пък ако не, прави грешки и се учи.
За напред няма да те съветвам кво да правиш, ама за миналото... остави го там. Аз съм се опитвала няколко пъти да говоря с първия, да изясня нещата, да се опитам да го разбера, да го накарам да ме разбере... и не се получи, единствено се унижавах и се разтройвах.. и започвах пак наново да свиквам с една и съща мисъл. Не влизай в този кръговрат...
Успех ти пожелавам и мисли за нещата, които те очакват в бъдеще. Поучи се от грешките си, за да знаеш на следващия изпит... ;)
TrueStory
12-18-2012, 12:04
С бившия ми бях щастлива, въпреки проблемите ни. Но истината е, че имам чувството, че аз влагах повече в тази връзка, отколкото той... Случаят със сегашното момче е точно обратното. Той дава всичко да е с мен, а аз някак си не мога да откликна със същото. Може би е защото още не съм преживяла миналата връзка.
Заради тези ти думи аз също бих те посъветвала да прекратиш отношенията с новото момче и да не търсиш контакт със старото....това ще е по-трудното, тъй като сте имали дълга връзка, но явно тя се е изчерпала и бихте си навредили повече ако пак се съберете....просто има неща, между вас, които винаги ще ви пречат да сте щастливи, да се доверявате един на друг и да загърбите миналото. Знам,че е гадно, трудно и страшничко да си сам, но понякога това е решението.
LyingMyWayFromU
12-20-2012, 08:55
Скъсай с американеца. Просто го направи. Ако другия човек те е правил щастлив и НАИСТИНА го обичаш,зарежи шибаната си гордост и го последвай. До онзи ден,се цупех на моя приятел и му се сърдех за някакви неща. Че не ми се обажда по често,че не ми говори някакви мили неща. И после осъзнах,че никога не се попитах как наистина се чувства той и от какво има нужда. Никога не се запитах,за най големия му страх,за болката,която е изпитвал. Исках да прави някакви неща за мен,за да се чувствам АЗ добре. И аз правех някакви неща за него,защото като видя,че той е добре и АЗ ще се почувствам щастлива. Общо взето правим някакви неща за да се почувстваме НИЕ добре и е много трудно наистина да разберем отсрещния човек,докато мислим само за себе си. Поговори с бившия си и го питай какво изпитва въобще и как се чувства. Вместо да се карате за глупости,трябваше да бъдеш искрена и да му кажеш,че се чувстваш зле и задушена,че те е страх да не го загубиш. Защото именно страха те е подтиквал,да искаш да го развеселиш и когато не успееш,започваш да мислиш,че не си достатъчно добра или,че той не може да те оцени. Започваш да се сърдиш за най - малкото нещо и да го обвиняваш за глупости. Защото чувстваш неувереност в самата себе си. И си търсела някой да те оцени - колегите ти. Търсила си любовта и уважението навън,защото си спряла да ги усещаш вътре в себе си. Това те прави ограничена и задушена,а не бившия ти приятел. Отдели време на приятеля си,нека ти разкаже за неговите страхове и го слушай. Защото често начина по който си интерпретираш нещата,са напълно погрешни!
LyingMyWayFromU
12-20-2012, 09:13
И още нещо,можеш да скъсаш с когото си поискаш,да започнеш нова връзка, и в новата връзка да имаш същите проблеми. След години ти говоря. С американеца сега сте добре,защото той се държи добре. Но когато започнат проблемите? С него е било различно защото си била искрена в началото. Но вече не си искрена и с него и затова се чувстваш задушена.Отново! Не се прощава лесно заради егото. Защото когато те обидят и повярваш на тези думи,те стават твоята реалност. Губиш собственото си самоуважение и любов КЪМ себе си! И причината си ти! Никой не може да ти отнеме това,което имаш към себе си - нито бившия,нито настоящия. Вместо да се чудиш кой обичаш и кой не,започни да уважаваш себе си. И да се обичаш. Престани да се обвиняваш. Няма грешки,само уроци! Поеми малко отговорност към отсрещния човек - американеца и бъди искрена и с него. Не мисля,че момчето заслужава да бъде лъгано ;)
Уау, не бях влизала тук от известно време. И благодаря за продължаващите отговори. :)
Истината беше, че се бях уплашила. Американското момче щеше да дойде тук. В моята страна, в моя град, в моя апартамент. И това ме уплаши, защото навлезе в моя свят и споделих с него това, което преди споделях с бившия. Но истината е, че си изкарахме страхотно. В момента, в който го видях на летището, всякакви съмнения изчезнаха. Припомних си от първа ръка защо се влюбих в него. Изкарахме си невероятно и не съжалявам за нищо. Това ми трябваше, защото сега знам, че искам да продължа с него. Може би малко преди да дойде, дългото време, в което бяхме разделени, ми беше размътило мислите, но за кратко. Сега знам какво искам и за какво ще се боря.
Да, бившия все още ми липсва от време на време. Спомени ме връхлитат понякога, но знам, че е за добро, както сме в момента. Дори на скоро си писахме за малко. Без лоши чувства, без скрити помисли. Осъзнах, че по-скоро ми липсва приятеля в него. Защото все пак бяхме години заедно и ми липсваше най-обикновения разговор с него. Не казвам, че сега сме приятели. Не сме. Но се надявам като мине достатъчно дълго време, за да не ни размътва главите и на двамата, да успеем поне да си говорим нормално.
Благодаря ви много за мненията. Получих доста съвети и от приятели, но ми беше любопитно да чуя и безпристрастно мнение. :)
П.С. Не съм лъгала новия ми приятел. Намекнах му съвсем ясно, че искам да я караме лека полека. Да, и сега сме сериозни. Да, кроим планове за бъдещето. Но му казах, че е хубаво да караме стъпка по стъпка. Досега мислехме за идването му в България. Сега изясняваме въпроса по моето връщане в Америка. След като мине това, ще мислим пак за Коледната ваканция и така. Говорили сме си как си представяме бъдещето заедно. Но и двамата сме наясно, че сме млади и че имаме още много време, докато станем наистина сериозни. :)